То някои за хляб нямат, какви дърва... На мен ми стана тъжно за такива хора, не че аз живея в охолство, но си спомням как преди да напусна България получих 30 лева заплата за един месец труд. Та разбирам ги хората. 
- Публикувана: 6 ян. 2012, 09:05 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2012, 15:15 ч.
До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас
Какво ти спокойствие, ако живеете 4 човека с 250 лв. месечно?!
И да, има такива семейства, в малките градове даже не са единични случаи.
И ако са млади и здрави, не е нормално да седнат и да кършат ръце само, без нищо да правят.
Различни са хората обаче - едни ще направят горното, други - ще намерят начин да излязат от лошото положение, трети - ще искат да излязат, но няма да могат...
Една-единствена истина по този въпрос едва ли има. Колкото и спокойно да живееш, все някога ще ти се наложи да ползваш медицински услуги или друго нещо, за което се плаща с пари...
И да, има такива семейства, в малките градове даже не са единични случаи.
И ако са млади и здрави, не е нормално да седнат и да кършат ръце само, без нищо да правят.
Различни са хората обаче - едни ще направят горното, други - ще намерят начин да излязат от лошото положение, трети - ще искат да излязат, но няма да могат...
Една-единствена истина по този въпрос едва ли има. Колкото и спокойно да живееш, все някога ще ти се наложи да ползваш медицински услуги или друго нещо, за което се плаща с пари...
Тъжно е, но в крайна сметка какво може да се направи? Ако се стигне дотам да няма хляб и да няма кой разход да се оптимизира, ще разчитат на децата си- какво друго остава?
Сиромах човек- жив дявол са казали хората, измислят се начини.
Клеми, не съм казала, че е само нули- казах, че ако парите не стигат или трябва да се печели повече или да се харчи по малко ( ако мен си репликирала).
Сиромах човек- жив дявол са казали хората, измислят се начини.
Клеми, не съм казала, че е само нули- казах, че ако парите не стигат или трябва да се печели повече или да се харчи по малко ( ако мен си репликирала).
Не знам- някои въпроси нямат отговор 
.
И мен това ме чака, ще гледам домати в тенекия в някоя изоставена селска къща, а с наема от апартамента, дето го изплатИх, ще си купувам брашно и ще меся. Хляб и домати, разходки за събиране на съчки, току виж съм намерила тайната на дълголетието.
.И мен това ме чака, ще гледам домати в тенекия в някоя изоставена селска къща, а с наема от апартамента, дето го изплатИх, ще си купувам брашно и ще меся. Хляб и домати, разходки за събиране на съчки, току виж съм намерила тайната на дълголетието.
Малко офф. Една моя прителка ме попита кой сезон е при нас. Викам зима, защо питаш? Ами гледам те на скайпа по потник, ми отговаря тя. . Сит на гладен не вярва, с какви очи да и обяснявам, че си отварям прозорците зимата, защото е много горещо. Срам, срам.
Та като някой каже, че майка му гледа сметката за електричество и как да пестят им влизам в положението.
Те пък мен ме гледат неразбиращо. И така... съветваме се и не се разбираме
. Сит на гладен не вярва, с какви очи да и обяснявам, че си отварям прозорците зимата, защото е много горещо. Срам, срам.Та като някой каже, че майка му гледа сметката за електричество и как да пестят им влизам в положението.
Те пък мен ме гледат неразбиращо. И така... съветваме се и не се разбираме
По въпроса на авторката - парите никога не стигат според мен. Или поне не на хора като нас двамата, които харчат толкова, колкото имат. Живели сме и с две, и с двеста. И когато сме на две, поводите за караници са неизменно повече. Не се караме точно за самите пари, но те обикновено стават косвена причина. Иначе и двамата сме си шефове, тоест всеки има собствен бизнес, така че за нас наистина може да важи принципа - колкото се трудиш, толкова ще изкараш; Наистина не винаги има достатъчно възможности, но пък имам и много приятели, особено от по-малки градове ,които по цял ден седят по кафетата и си оплакват съдбата как не им дават заплати, и как никой не може да оцени какви невероятно ценни кадри са, а ги е страх да направят каквато и да било крачка, за да променят това положение...
Хм, аз не съм била иронична, пък за другите не знам. Чувствителна е темата, аз за малко да ревна, та затуй ще спра.
Пък ако некой има нужда от съвети за икономичност да се допитва, и за пазаруване, и за топлене. Имаше едно време такава тема за храната, полезна си беше, но се получи кален натюрморт накрая.
Пък ако некой има нужда от съвети за икономичност да се допитва, и за пазаруване, и за топлене. Имаше едно време такава тема за храната, полезна си беше, но се получи кален натюрморт накрая.
... но пък имам и много приятели, особено от по-малки градове ,които по цял ден седят по кафетата и си оплакват съдбата как не им дават заплати, и как никой не може да оцени ...
Съвсем скоро една много далечна позната ми сподели, че се е разделила с гаджето си, защото той отказал да й купува всичко, което заслужавала! Въпросното момиче не е нито неземна красавица, нито има образование, нито работи в момента. Не иска да работи, иска някой да я оцени подобаващо. В много малък град живее.
Специално такива хора и аз не ги разбирам.
Но както казах - хора има всякакви и не може да се обобщава...
Темата е наистина чувствителна, както е писала Рокси.
Онази тема за хитринките не беше ли точно такава - за разни идеи, къде от икономичност, къде от практичност?
Някой питаше какво ще прави един държавен служител или учител по български език в Испания?
Ако научи добре езика може да преподава и в Европа. В Англия признават нашето образование и се става учител сравнително лесно. Но все пак е хубаво да е учител по някакъв друг предмет като математика, физика, музика, биология. Ще намери работа ако е амбициозен и иска да работи именно това.
Като се зацикли в един кръг, няма измъкване - само мрънкане. Да му писне на човек да слуша/чете бе...........
Но съм учудена /не от вчера ест./ на мисленето защо не може да променим нещо, ако силно го желаем. Или е по-лесно да се мрънка?!
В тази криза само с мрънкане не става, трябва да си гъвкав. И все напред да гледаш...и нагоре. Защо в БГ не цъфти бизнеса с преквалификациите? Видях и темата за безработния дето "кучета го яли"...А, забравих...мрънкането е по-лесно. Пък и производство не остана. Поне в сферата на услугите...Знам ли?! Всъщност ...нищо не знам. Ако бях от мрънкащите още щях да съм си на мизерните 450 лв във Варна /от преди 10 г/. Ни до София щях да стигна, ни до тук...
По темата...никога не стигат парите, т.к. аз все още и още и още искам. Не за друго. Няма скандали. Има планове как да се изкарат още повече.
Но съм учудена /не от вчера ест./ на мисленето защо не може да променим нещо, ако силно го желаем. Или е по-лесно да се мрънка?!
В тази криза само с мрънкане не става, трябва да си гъвкав. И все напред да гледаш...и нагоре. Защо в БГ не цъфти бизнеса с преквалификациите? Видях и темата за безработния дето "кучета го яли"...А, забравих...мрънкането е по-лесно. Пък и производство не остана. Поне в сферата на услугите...Знам ли?! Всъщност ...нищо не знам. Ако бях от мрънкащите още щях да съм си на мизерните 450 лв във Варна /от преди 10 г/. Ни до София щях да стигна, ни до тук...
По темата...никога не стигат парите, т.к. аз все още и още и още искам. Не за друго. Няма скандали. Има планове как да се изкарат още повече.
Решенията, които си взел на 20 не могат да бъдат рестартирани на 45 почти никога ( знаете ли например, че 90% от разходите по един продукт са предопределени във фазата преди той да бъде произведен, още на идейния етап. Същото е и в живота).
Принципно си права, но изключения също има.
Рестартирах се на 35 години и замених съдийстването с няколко книжарници. Знаеш ли как ми е спокойно, любимо и доходно сега
Парите не ми стигат за шато във Франция на този етап. На съпругът ми не му стигат за самолет. Засега компенсираме със самолетни дълги екскурзии.
Не се караме никак, но успяваме да спестяваме сериозно във фонд "мечти" и вярвам, че все една от двете ще изпълним. Като му дойде времето, бих поспорила здраво това да е моята.