Съвети за справяне с първоначалния шок

И при мене беше такова - брутално. В стила на девата: "имам друга" Каза го и си отиде при нея. Не мога да дам съвет. Сякаш някъде там, аз още съм с него Но трябва човек да се пребори със себе си.

  за всички ви.

Аз явно съм сбъркана нещо, защото такива емоции при мен нямаше. Почувствах се свободна, беше ми леко! Може би, защото първо се прибрах (живеехме в друг град), за да се върна на работа след майчинство, той след месец замина за няколко месеца да работи в чужбина, като наближи да се върне, вече бяхме разделени 4 месеца, решихме, че няма да се събираме, и той си се върна пак в София. Нямаше драми и истерии. Нещата някак си се наредиха от само себе си. Разведени сме от 3 год., вчера разбрах, че през това време тайно се е надявал да се съберем    , за мен връщане няма.

Има съвети за шопинг и купон, но бих казала, че при емоционално изтощение дори позитивните еможии може да не се отразят добре. Бих посъветвала- без напиване. По-скоро наложително успокояване, ранно лягане, излизане сред природата и ядене на качествена храна. И аз минах през периода, в който ме съветваха- накупи си дрехи и излез се весели в дискотека. Е, излизах, стана още по-тъпо. Не може да се опитваш да не си себе си и да се очаква, че този нов човек, с дискотеките и парцалките, ще ти се хареса и гарантирано ще запълни емоцилналната празнина.

Да, ама има период на физическа настройка и недоспиване с алкохол не са най-добрата рецепта. За настроението ни има значение как се чувстваме физически, така че един период на качествена почивка не е за изхвърляне.

И- позволи си да се депресираш. Много е вредно насила да изпълняваш съвети- я се ухили, не се депресирай. Ами има си причини за депресията. Депресирай си се, другите трябва да приемат това, но намери причините и ги елиминирай.

От Яж, моли се и обичай започни с първото.

И не се захващай с Йога, каквото и да става.

Колкото и да е спорно това за алкохола...ми няма да забравя колко бира бях изпила тогава...и се чувствах значително в по-добра форма....Обиколих любимите си заведения с приятели от предишната си компания и се чувствах добре, добре, добре....Сред хора, които обичах...е, то поглъщането на бира идваше от само себе си....
Ако ме бяха опънали на разходки по природата и да паса разни трева...е, положително щях не само да се депресирам...ами направо да откача Но аз никога не съм си падала по разходките по камънаци и треви, та затова....А за лягането - нямах избор, дребса беше бебе и след като тя заспеше тогава разчиствах кочината...та когато дойдеше лягах....
Ама това си е моя личен опит...не казвам, че трябва да се следва..щото не е здравословен особено...

Как трева, говоря за свински пържолки. Или телешко. Ама като се каже качествена храна, сигурно повечето хора разбират- киноа и житни трици.

В твоя случай факторът по-скоро е бил приятелите, отколкото алкохола. Лично усещане, има хора, за които една разходка повече от 2 часа и с наклон над 20 градуса може да ги вкара в болница, но все пак малък досег с живинките не е за изхвърляне. Нормална човешка биофилия, която лекува. Може да си вземете рибки също- важното е да има живинка.

Общото е, че не трябва да се опитваш да ставаш "друг човек", защото и това е стресово. Но със сигурност няма да навредят свинските пържоли. И бекона.

Mamacita ,

Да не се обидиш , но не всички споделят твоят начин на хранене .

За другото , обаче съм съгласна . Амо ми се плаче , със сигурност дискотека няма да ми помогне ,  даже ще влоши нещата .

Има още нещо - физическата настройка на организма. Защото жената става самотна и на физическо ниво - т.е. спи сама.
Аз съм от още "пресните". Помня, че наистина бях в шок. Детето е голямо вече, има кой да се грижи за него. Отидох си на вилата, в планината, далеч от света. Две седмици стоях. Сама като глист. Не се къпех, почти не се хранех, нищо не правех...сякаш го късах от себе си...после дойде баща ми(родителите ми не бяха в течение на нещата) и ме прибра. И после пак нищо, дори не можех да заплача, но помня, че като видех хора, плачех, жалех се. Дискотеки, парцалки, при мене такова нещо няма. Изобщо не е възможно тези неща да запълнят празнината, но в изключително редките случаи, когато излизах, се чувствах добре.
Много е важно в такива моменти, човек да има цел, нещо, което да му осмисли деня. Това помага.

Знам, може и със сладолед да се утешават, но важното е, че не е време за диети.

Е, може пък точно тогава диета да се отрази добре, но е важно ти да го искаш и да ти идва отвътре, а не да слушаш кой какво казва. На каквато и диета да си, няма как да ти се отрази зле една почерпка в ресторант с добро меню. Истината е, че храната лекува душата.

Всеки реагира по различен начин на болката. Аз чисто медицински, когато съм нервна и имам проблеми, получавам "нервен стомах" и тотално спирам яденето, само като си помисля за храна и ми се повдига, да не говорим да изляза на заведение да ям аламинути  Преди доста години, като се разделих с "голямата любов", бях 21 годишна, за 1 месец отслабнах 11 кг., не правех нищо друго, освен да лежа и да рева, това денонощно. Не бях хапвала почти нищо. Нашите се бяха видели в чудо с мене! Имам приятелка, която пък като е нервна яде, без значение какво, само да мели нещо.
Така че, моят съвет е слушай тялото си, то ще ти покаже най-добре от какво има нужда.

Макче, аз навремето като изпаднах 2 пъти в тотално голямата любоффффф и заслабнах страховито...то ни ми се спеше, ни ми се ядеше....Само за момъка (и първия, а после и втория) мислех...Хранех се с либофффф...Ма щото веднъж бях на 20, после на 26 - та имах вътък за таквиз неща.
А виж, разделите ме надебеляват грозно....щото почвам да похапвам...сладичко и така и така...което не е точно добре, ама 
Колкото до чисто физическото заспиване сам - е, няма по-голям кеф от това да си шеф на леглото си и най вече на дистанционното за ТВ...имам предвид никой да не ти пуска посред нощите ТВ щот му било скучно и не му се спи 
Та спането - най-добре сам...Виж за други неща - то те като се случват после не е задължиелно и момъка да ти хърка и придърпва завивката цяла нощ, я!

Значи все пак се преживява напълно и момъка излиза от мислите?

Ама разбира се !

Аз с БНД таква драми не съм имала , даже ми олекна като се изнесе .
И въобще не обичам да ми е драматично .
Овреме приключвам , ако нещо не е както аз искам .

Е, няма нещо дето да е влязло и да не излезе...от мислите имам предвид  
След време чак ти е смешно и чудно - абе, тоя със седем яйца ли е бил та съм се тръшкала така по него?  

Да поспамя - скоро мернах във фейсбук момъка, дет ми беше разбил душата и сърцето на хиляди наночастици преди 16 години....И го гледам и си казвам - абе, аз нещо съм била луда тогава   не е възможно този, дет изобщо не е мой тип да ми е разгонвал фамилията тогава...

Преживява се и излиза от мислите, да. Но е трудно и тежко, особено ако живота ви заедно преди това е бил поносим.
На мен спането в леглото сама ми беше ужасен кошмар, за разлика от това, което пише Хепи. Бяхме заедно с бившия ми 10 години, това е много дълго време и с всичко така се свиква, че новите битовизми са смазващи. Той например си лягаше много след като аз бях заспала и сутрин спеше, когато ставах, но въпреки това знаех, че не съм сама. Изведнъж се оказвам в ситуация детето си е легнало, аз се мотая из къщи и пия, защото не мога да легна и да заспя. Едно, че главата ми ще се пръсне от мисли и емоции, друго, че празното легло ме убива, трето, че започнах да се страхувам ужасно - от всяко помръдване, поскръцване, повей на вятъра, всичко. Колко нощи съм спала с големия нож под леглото, ме е срам да си помисля просто. После си купих спрей за самозащита от оръжеен магазин  И пиех де, което си е истина, у мен явно си дреме един латентен алкохолик, който се събужда при такива големи травми, случвало ми се е преди.
Сутрин пък като се събуждах сама в леглото и ме пронизваше такава ужасна болка и мъка, че скачах на секундата от леглото, да не оставам в него и да ме боли. Дори и в почивните дни, нямаше спане, посъбудя се леко и скачам. Даже помня, че си пишех с една приятелка и един ден й бях писала, че съм се събудила за пръв път без ужасната мъка да ме залее с отварянето на очите и че това е много хубав сигнал, че сигурно започва да ми минава.

И това при положение, че той ми изневеряваше и аз бях тази, която реши да сложи край на връзката - тоест, винаги ми е било ясно, че това решение е правилно и такива мисли не са ме терзаели. Обаче шока си е голям, както и да се случи, особено ако съвместния живот е бил дълъг и всичките ти ежедневни навици са свързани и с неговото присъствие.

Очевидно е, че универсални рецепти няма, аз преживях първите седмици с рев, пиене и писане във форума. После като се поокопитих, започнах да чета чиклети, ама на кило, лягах вечер с книгата и заспивах след като я прочета, към 1-2-3, колкото дойде. Напълних си библиотеката с боклуци, ама много, много ме разсейваха (наскоро дарих повече от половината на библиотеката, дано помогнат и на друг ). После почнах и да поизлизам с приятели де, ама си мина бая време преди да проимам желание да гледам други хора в очите и да не потъвам в земята, съсипана от срам, че видите ли, с мъжа ми сме се разделили (глупости, разбира се, ама кой да ти мисли трезво).

Бърди, при теб брака е бил все пак 10 години и може би навик, а може би и ти си такъв човек....Та затова си го понесла толкова тежко.
Аз първо не живях толкова много с БНД - има-няма 4 години....а и преди това живеех сама и бях адски свикнала да си правя каквото ми хрумне - нещо като Пипи и да не се съобразявам с други. Много ми дотежаваха и битовизмите - БНД ляга след вечеря пред ТВ, а аз на мивката, пералнята и ютията...Баси, ако тва е семейния живот - не, мерсим съм
Та, като си излезе, това ми беше най-облекчителното - когато си искам ще измия, каквото искам или не искам ще сготвя..и така...за дребната, слава богу имаше детска кухня и така....
Аз, голямата, бяла птица циврех щото смятах, че ще нанеса непоправима щета над психиката на дребната щото щяла да е без баща...Е, може ли да съм тоооолкова, голяма и бяла..и да не летя?!