SUPERNATURAL: J-Squared Poяn Squared

Сполай ти, Злате. Тенденция ли забелязвам в подбора му? 

Хич даже. 

Днес съвсем умишлено прескочих превода на Импалка, тъй като бях на работа и исках да си го прочета вкъщи на спокойствие. И добре, че го направих, щото след това
 със сигурност повече нямаше да барна работа. Благодаря на момичето, което го е написло. Благодаря ти, Импалко, че го сподели с нас. Сега ще ви призная нещо доста хахаво   Не че има вероятност много по-голяма от нула да присъствам на конвенция. Но четейки подобнии неща, гледайки клипчета...мисля си, че всъщност ме е страх от подобна среща. Страх ме е от края на срещата и от след това. Нещо като да се припичаш няколко дни на слънце и да прекараш остатъка от живота си на сянка. Все пак, Господи, ако решиш да ме срещнеш с Джаред, не ме жали  


Има, има. Типажът му е такъв, че на тъмно (много тъмно) може да ги обърка с мен. Надявам се ще ако ме ООсмъртява, да е малко   няколко пъти 

Импалка, прекрасни са тези впечатления.  Бих ти казала, че искам още, но вече ще е много нахално, затова ти казвам само МНОГО, МНОГО БЛАГОДАРЯ внимавай с втория цък

Аз много искам да отида на кънвеншън.Знам, че няма само хубави неща.Има дълги опашки и други недостатъци, скъпо е, но преживяването си заслужава.Надявам се докато намеря възможност, да отида да не ми е минала тази любов към сериала и все още да организират.

Благодаря   . Ако ми попадне още нещо и, най-важното, не ме домързи да превеждам, ще го споделя.

И кой ще е най-прецакан в цялата история? Аз. 'Щото мен само с Дженсън може да ме обърка , а там нещата са сложни и изобщо не ми 'аресват . Притисне ли ме до стената, хване ли ме за врата, извие ли ми кръста надолу и край, отидЕ та се не видя.
 
Шегичка. Знаете, че съм твърдо против .

Колкото до конвенциите, не знам, хем ми се иска, но с едното желание не става, хем не съм сигурна .

Абе ако изкара твърди аргументи... 

Ай, леле.. страх ме хвана! Много се е накокържил с тия възлести мускулести ръце....

По повод на използването на техни снимки вижте какво намерих.(двете снимки в първи пост)Това е от България.Е на витрината на погребален дом да е Дженсън не очаквах.
http://www.hiclub.bg/Forum/forum_posts.asp?TID=211&PN=12& … itle=supernatural

може да те обърка с Дженсън.... я ми ела на мен... аз да те объркам с Дженсън 

аз отдавна се съмнявам в Импала, че е агент под прикритие... може би самият Дженсън... но като й видях маникюра на една снимка (нали тя повече не иска да ни покаже от себе си) - следващия път чакаме снимка я на коляно, я на лакът:))))
та като видях маникюра, май отпада теорията, че е Дженсън... макар че ,ако си... и с маникюр те взимам скъпи 
ама втората теория, че е някой близък до Дженсън - Данийл????
без да обиждам тренерката, ама Импалка ми се вижда къде къде по-умна и забавна....

уф.... тогава.... останах без теории... чакам снимките на лактите и колената да разбера мистерията ))))

       

Ах, имало и други луди като нас дето седят до среднощите да гледат сериала Live, че после си и обсъждат в микроблог. Хвала!

Джени, мерси че ни сподели този линк, ей-сега ще "преслушам" конкуренцията за какво ли си е говорила, може и да са засегнали някоя интересна тема, която на нас ни е убягнало да пообсъдим.

Ииии... това с Дженсън на витрината на погребалното бюро тотално ме погреба! : 

Eййй, не миряса с този Дженсън , Бела ! Поентвам, че си чакам пълните минути за роуминг и ще ти се обадя, да те видя какво ще направиш като те питам с какво си облечена, баавно и провлечено, с моя адски секси глас (това го заявявам съвсем сериозно; питай Розето и Инчето). Колкото до мои снимки, аватара ми за какво е ?! Иначе съм крокодил , дай да не ви плаша отсега .

А аз гледам четвърти сезон на Smallville и не стига, че в него е Тренера, ами сега, в тоя епизод е и малкото Сами, което играе ролята на дете със супер ускорен метаболизъм, което става от бебе на възрастен за няколко дни. Така че явно тая концепция не е нещо ново   А аз си спомнях, че съм го гледала точно в тоя епизод, ама не бях сигурна, докато не ми изписаха guest star:Colin Ford

Това със снимката в погребалното бюро просто...нямам думи. Искам да отида в Сливен и да им налея малко акъл в кухите канчета

Заглавия на два епизода: 7.18 Party On, Garth и 7.19 Of Grave Importance

Интервю с Марк Пелегрино. Частта, която ни интересува, засяга пряко:

Oписание на 7.15 Repo Man:


Женевив за Джаред: 'When I first met Jared, I just thought he was a good-lookoing goofball," she admits, "but once I got to know him more I realized he's one of the smartes people I've ever met. I think that's something others don't necessarily see because he's one of those people that comes across as happy-go-lucky, and he's into sports, but on the flipside he knows so much about everything. I'm constantly amazed, because he can talk to you about anything in the world. Like, if we're talking about a new place to travel, he doesn't just say, 'Italy sounds cool, let's go to Italy', he'll learn the entire history of the Italian government. He's an incredibly curious person, and he's so hungry to learn. I'm constantly trying to keep up with him" (Nicholas Knight 'Supernatural: The Official Companion Season 4', pg. 17)

Извинявам се за нахлуването  , малко продължение от мен на епизода ....



***

В стаята бе задушно и влагата тежеше. Слънцето едва проникваше през дебелите черни завеси и оставяше малки петънца по перфектно лакирания орехов под. В дълбоката сянка на кабинета, в креслото от бизонова кожа, седеше старият мъж. Опитваше да скрие треперенето на ръцете си, прибирайки ги в скута си. Единствено очите му издаваха страха който се таеше дълбоко в него. Рядката му коса се бе спластила от потта, а ризата бе полепнала по старото му тяло.
- Падре, мисля, че вече всичко ви е ясно!!! - поясни събеседника му.
Хуан Ривера Парас Буено се бе облегнал на масивното си махагоново бюро,  скръстил пръстите на ръцете си като за молитва, а гласът му дрезгав и тих дразнеше слуха. Караше кожата да настръхва, въпреки високите температури. Дългите му крака бяха опънати напред, а разкопчаната риза разкриваше мускулеста и жилава гръд, покрита с татуировки на Санта Муерте. ТЯ гледаше с празните си очи право от гърдите му, а наметалото й, направено от душите на поклонниците й се вееше по останалото му тяло. Косата й достигаше до врата му и нежно го обгръщаше.
Той се наведе леко към отчето и черните му като катран очи се забиха в него.
Отец Лукас кимна едва забележимо. Усещаше как сърцето му всеки момент ще изкочи. Не смееше да задържи дълго погледа си върху младия мъж, от страх да не го ядоса. Бе станал свидетел вече на неговата жестокост и в едно беше сигурен, НЕ искаше да я опитва. Нито той нито близките му.
Проклинаше деня в който срещна младата Лурдес и която го омая с похотливите си изповеди. Проклинаше деня в който реши да помогне на нея и семейството й. Проклинаше слабостта си при всяка тяхна среща и деня в който тя го съблазни. Искаше да може да проклина и деня в който тя му каза, че е бременна, но не можеше. Макар и в тайна, тя роди момченцето и никога на никой не каза кой е бащата. За това той не спря и до ден днешен да й помага. Детето им имаше физически недъг. Гръбначният му стълб не се бе развил добре и това костваше много, както физически и психически, така и финансово.
За това отец Лукас, се наложи да прибегне до Хуан Ривера за помощ. Беше малка сума в началото, но сега, с лихвите, достигаше размера на 5 годишни заплати на отчето.
Ривера, знаеше, че отчето няма да може никога да му се изплати и за това намери най добрият начин за това. Но когато му го предложи, отец Лукас с гордост заяви, че предпочита да умре, отколкото да изпълни желанията му. В този момент усети шамара на лицето си и секунди след това металния вкус на собствената си кръв.
- Или ще направиш каквото ти казвам или ще видиш малкия Карлито как страда. Ще вика името на майка си докато бавно и мъчително умира, защото не знае кой е баща му. - каза провлачено Ривера.
- Но ние знаем, нали?!?! - не беше въпрос, а по скоро изясняване, че ако не свърши работата, отчето ще гледа от първи ред смъртта на сина си и на любимата си.
Така се стигна до днешния ден. Цялото му същество трепереше, а при мисълта на това което трябваше да направи, стомаха  му се свиваше на топка и соковете му изпълваха устата му.
Ривера извади телефона си и казвайки само една единствена дума, го затвори и хвърли на бюрото.
След няколко минути, тежките дъбови врати се отвориха и двама от телохранители му влезнаха носейки младо момиче с превръзка на очите. Оставиха я на средата на стаята, а тя с лекота се свлече на пода.
- По дяволите, глупаци такива!!! Колко пъти трябва да ви се каже да внимавате как и къде я удряте. Първо, че цялата е посинена и окървавена, а така няма да МУ се хареса и второ оцапахте ми пода - изруга Ривера.
Приближи се до момичето и със златната си химикала леко набоде брадичката й и повдигна лицето й към себе си.
Момичето трепереше и нервно въртеше глава с цел да разбере къде е. Опитваща се да види отвъд превръзката, но тя само разраняваше вече наранената и кожа. Когато усети върха на химикалката да се забива леко в брадичката й, тялото й се стегна, приготвяйки се за поредното издевателство над нея. Знаеше каква е съдбата й, но поне се надяваше подигравките и изнасилванията да спрат.
- Надявам се поне сте я опазили невинна - попита Ривера, забелязвайки засъхналата кръв по краката на момичето.
- Тъй вярно сеньор. - отговори едната от мутрите му.
Ривера се приближи до него, измъкна пистолета от колана му и зареждайки го го насочи към устата му й я отвори, така че дулото му наполовина влезна в нея.
- Ако нещо на ритуала се провали ... ще гледаш как цялата ти фамилия става храна за лъвовете ми. Сега взимайте ги и двамата и отивайте към църквата. След като всички си отидат, затворете вратите и се пригответе.
- А ти отче ... - обърна се към отец Лукас - гледай да не провалиш нещо ... - с тези думи той се отправи към вратите а босите му крака оставяха влажни стъпки по лакирания под.
 

Е каква по-добра реклама на погребален дом?   Хем казваш на клиентите - вие може да сте умрели, но не съвсем...не съвсем ...хем рекламираш прекрастностите, които можеш да срещнеш в задгробния живот (малко черен хумор за закуска )

Би, снимката с Екълсов в червено е