Три свещички греят, а ЯНУАРЧЕТА се смеят

Особено откакто спряхме да пиянстваме......

А що бе, някои не сме...ама го пазим в тайна
Поревах си на това стихотворение - нещо много съм сантиментална

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

... Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Видях се в него

И аз получих кофти изненади на 08.03. Като пътувахме от работа за яслата ми звъннаха, че била останала последна ( в 16:50) и дали да я облекат и да ни чакат. Като се качих запъхтяна горе и моята мила дъщеря ми вика : "Неее, не ща мама. Махай се!" И аз така  - винаги много ми се радва и прегръща като я вземам и ми повтаря, че много ме обича..После ново 20 - Казаха, че ударила едно дете и му разбила устата  Ей, потънах в земята ви казвам. Била наказана следобеда. Вечерта отидохме на кино и свекър ми звънна на Венци да го вика да ходят на село утре.  А аз, както казах, съм на дамско парти довечера.
И аз искам такава картичкааа.
Дони, съжалявам за случката. Дано това с кръвното на мъж ти да е инцидентно.
Наде, вземи се появи поне да кажеш, че сте ОК.
Ради, ще се оправите, а и шопингът много помага.
Хайде, до скоро!

Ох, Дони, защо го припомняш това стихотворение!? Ужасно е!  И аз много често се сещам за него, като погледна сина ми - толкова е пораснал!, така бързо лети времето!... И ми е свито,че идва време, в което наистина няма да има нужда от мен и няма да ме търси... Само да са ми живи и здрави двамата! 

Еее, аз ви пожелах приятно изкарване, пък какви разкази само! 

Дони, дано свали бързо кръвното мъжа ти, сигурно от притеснение е всичко. 
Радостчо, важното е, че сте оправили нещата! Лошото е, че на празника точно, ама се случва. И ние често се караме, ама да ме питаш за какво - и аз не знам. 
Любито, случват се такива неща, деца са все пак. 
Бубс, добре сте си отспали, а пиенето може да почака... до довечера например. 
И аз си мисля често за Надето, дано да драсне някой ред как са!

Люби много гадно, а какво значи наказана...

Хриси веднъж беше наказан (заслужено) - седеше на едно столче и гледа как другите деца си играят - за него това си е голямо наказание 

колко време трае наказанието...говорете ми, говорете ми...та съвсем да ме откажете от ДГ на есен...

е, не знам колко, но моя си ги проси понякога.То който слуша не го наказват 

То в нета си е като в реалния живот- с едни си пасваш и ти е интересно, даже и да си мълчите, с други не.

Дони, той е имал тежък ден и явно това му се е отразило, но вземето го проверете това кръвно. Млад човек е, все пак, рано му е за такива неща.

А стихотворението, много е разчувстващо. Но пък не е реалистично- нали ако по цял ден си играем с децата, после ще има- къде е яденето, нямам дрехи, получих алергия от праха вкъщи. Или по-лошо- срам ме е да си поканя приятелите вкъщи, че е много разтурено, или, колко си ограничена, една книга не си прочела от гледане на деца, аз няма да съм така и тн. Всичко е относително и трябва да се балансира. Ето, стихчето вече не ме разчувства

Бубс, хубаво, че сте се наспали! И това е много важно.

Люби, много гадно! И аз щях да се втрещя от подобно изказване

Ние с Бела си поскитахме порядъчно. Тя се сдоби с една хипер кифленска рокличка и спа три часа. Аз мерих обувки, позяпах си на воля, взехме това онова за вечеря и се прибрахме. Вече съм по-добре, особено като се има на предвид, че с Мишо се чухме няколко пъти и явно и двамата сме настроени на помирителна вълна. Аз съм си крива, че много навътре ги приемам тези неща- не спя, разстройвам се, вместо да подмина ситуацията.

Ели, страхотна изненада от Александрина. Ей такива моменти сгряват човек и се помнят цял живот!

 
Хич не сте ми скучни, напротив
Просто напоследък не ми остава много време, че Преславчо си е още вкъщи, много дълго продължи това боледуване- струва ми се цяла вечност, но явно съм отвикнала с двамата - вече втора седмица съм така
Момичета, в понеделни или вторник ще си слагам спирала, малко ме е шубе , не знам от какво, ама се притеснявам - дали ще ми понесе, дали всичко ще мине добре...Имам нужда от малко кураж, моля
Дони, да се оправя мъжо ти
Люби, представям си как си се почувствала само
Лорини, аз си мисля, че ще ви е добре и на двете като тръгне на градина Катерина. Тя ще се чувства добре с нови дечица, а ти ще имаш повече време за нещата, които все отлагаш -поне така си мисля  Това с наказанията звучи ужасно, но поне при нас това означава да сложат някое дете на пейката и да стои там известно време - е  за лятото говоря, че ако зимата го сложат там, вярно си е за страх и ужас
Момичета, да ви питам - има ли нокой да пости освен мен , да сподели как се чувства и да сподели някоя-друга идейка, че аз взех да се поизчерпвам
Поздрави и бъдете здрави

Аз обичам да си споделям тук, ако и тук не пиша, имам чувството, че понякога ще гръмна, особено, както напоследък ми се насъбраха все тежки моменти. И обратното, при хубавите моменти, зная, че радостта ми ще е споделена.
Ние празника го изкарахме вкъщи, подарък нямам, ама и така се бяхме разбрали с мъжа ми, да не харчим излишно, докато на него не му преведат първата заплата. Свекърва ми, жената, се беше постарала да наготви вечеря, отделно цял ден се беше грижила и за детето и за свекър ми, искрено й благодарихме, големи усилия полага тази жена за нас!
Нямам търпение да свърши работния ден и ще пътуваме при моите родители, малко почивка и празнуване /за рождения ден на баща ми/.
Дони- и аз мисля, че от стреса при мъжа ти, явно много  му е дошло. А това стихотворение съм го чела и преди, наистина е много разчустващо!
Мони- ето, давам ти кураж, за спиралата- мисля, че всичко ще бъде наред А и ако нещо не ти понесе, винаги можеш да смениш или махнеш. Аз лично спирала не ползвам, но съм на хапчета, какво ли не бях чела за тях, ама тези, които аз пия ми понасят, нямам странични ефекти. Така, че всичко е строго индивидуално.
Ягодка- аз пък мисля, че колкото и да порасне сина ти, ти за него винаги ще бъдеш неговата майка и по един или друг начин, ще има нужда от теб и ще присъстваш в живота му. Да, с времето сигурно отношенията ви ще се променят, но този факт нищо друго не може да го замени. Аз съдя по себе си, на 30 г. съм, имам собствено семейство, зрял човек съм вече и въпреки това, винаги като се сетя за майка ми и примирам от умиление и винаги, като я прегърна и се чувствам все едно съм малко дете, такава радост изпитвам
Люби- струва ми се, че малко са попрекалили с реакцията спрямо Кари в ДГ. А иначе, случва се, дете е. и Йоанка понякога ги прави такива- онзи ден, нещо й отказах, и тя ми вика: "махай ми се от главата веднага" , ама точно след три минутки, като се удари и забрави за всичко и имаше "мамооо, гуш".
Приятно прекарване на партито довечера!
Ради- да, не може без такива ситуации, и аз съм като теб, винаги ги изживявам, пък после се оказва, че е нямало нужда. Хубаво е, че си се разведрила и браво на Бела, че те е оставила да си пазаруваш на спокойствие
Ели- да, наистина за такива моменти човек живее и осъзнава, че най безценното в този живот са децата! И особено пък за теб, съм страшно щастлива, че имаш двойно щастие, в лицето на Ники и Алекс, зная, какво е това за теб!

Моник, виж тази тема може да ти даде някои идеи  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=642057.0. Имаше тема и миналата година.

Писах, писах на Мони и накрая и го пуснах на лични, че почнах да се слюнча и реших да не дразня бременните

А може ли някой да ми пусне изпробвана рецепта за много вкусен козунак. И да става за машина за хляб

Дони, това стихче малко удар под кръста идва,но дори и "ръцете ми да не са били заети и да сме имали време за игра и да съм откликвала на всяко моля, мамо!", то моментът, в който не си нужен все идва и празнотата и носталигята винаги ги има, така че ще застана зад позитивното послание "обичай и бъди до него, когато има нужда".

Мони - стискам за спиралата. Ако не ме беше шубе и аз щях да си сложа, но до тук съм се оправила без, та ще се оправя и за напред. Едни експериментални кулинарни идеи, само някои са вегетариански, НО винаги можеш да експериментираш. КЕКС

И аз така.