След края на "Листопад" - тема 67

Това ме накара да се замисля
Според мен възмездие има-Али Ръза който все бленуваше за синът си ,който си затваряше очите за грешките на Шевкет ,който гонеше дъщерите си ,а прощаваше всичко на синът си не можа да го види свободен и  не доживя да види името си изчистено от постъпката на Шевкет
А Шевкет -който вършеше глупост след глупост,който причини толково беди на семейството си получи най тежкото наказание Винаги оправдаван и подкрепян този път не можа да получи бащината прошка и да целуне ръката на баща си
Кои хора успяват- ами успяват хората дръзнали да противоречат , да се опълчат на закостенелите разбирания- това е донякъде Неджля
Но за мен най успели са хората в чието семейство цареше обич ,разбирателство ,доверие и свобода - семейството на Нехир Там един мъж подаде ръка на чуждото дете и го нарече свое.Там една майка беше винаги до детето си  ,не винаги съгласна с него но имаща му доверие и даваща му пълна свобода.В това семейство щастието на детето беше винаги на първо място и накрая го изпратиха в новия му живот с чест и достойнство

  Поздравления за въпроса!
Според мен винаги има възмездие. Нехир - отгледала, възпитала и изучила сама дъщеря си. Видя я щастлива и с човек до себе си. Тя също не остана сама, Ахмед бе нейната опора - един добър човек, който прие детето и за свое. Какво по хубаво от това, заслужавало си е всеки неин бод и всяка безсънна нощ, които е имала, защото е лесно да родиш дете, но е много трудно да го възпиташ и да запазиш дома му като гнездо, от което да излети и когато му домъчнее, винаги да има къде да се върне.
За Али Ръза - не можа нито да види, нито дори гласа да чуе на любимия си син, когото обгрижваше постоянно, като по този начин остави без гнездо останалите си деца.
За Шефкет- не можа да целуне бащината ръка и да му покаже дневника си. Лъжата от ранно детство е вървяла с него, възползвал се е от слабостта на баща си. Ами заслужи си го!
Неджля - една бунтарка, която се бори с остарелите догми, налагани през детството и от семейството и. Ошамарена яко от живота, преживя голяма загуба в най-хубавите си години, не сполучи от прибързания следващ брак и въпреки всичко горда - не поиска милостиня от Али. И пак не е сама - ще има дете - най-голямата награда за една жена.
Лейля, Хайрие - ами мястото им е там, откъдето дойдоха - не им стигнаха силите да оцелеят в големия град.
Айше - както каза Али Ръза - най-голямата надежда и най-голямото неизвестно.
Нурдан - тази силна жена и обичаща комерсиалната си дъщеря майка - и тя има човек до себе си. Заслужава го! Колко срам изтърпя, колко нощи гладна спа, но никога не затвори вратата пред Ферхунде. Това се казва безрезервна обич, само майка може така да обича.
Фикрет - най-доброто копие на АР - тя е къщовница, умее да се грижи и възпитава чуждите деца - ами при Тахсин и е мястото. Да се грижи за цялото домочадие, за да няма време да се инати.
Баба Джавки - и тя заслужава на стари години някой да се грижи добре за нея. И тя направи своите жертви в името да останат семейство Фикрет и Тахсин.

Според мен ценностите върху които се акцентува във филма са: любов, уважение, разбирателство, доверие, упоритост, стремеж към самоусъвършенстване и т.н. И да смятам, че има възмездие. От една страна Али Ръза и Шефкет платиха за своите грешки, Ферхунде и Оуз платиха за злото, което причиниха на толкова хора. От друга страна Хайрие и Лейля също са много нещастни, заради волните или неволни грешки, които допуснаха. Фикрет и Тахсин пък, въпреки трудностите и изпитанията успяха да съхранят любовта и семейството си, това беше своеобразно стъпало към едно по високо ниво на комуникация и разбирателство между тях. И семейството, което всички смятаме за еталон - Нехир, Ахмед и Седеф, те са толкова добри, непринудени, чистосърдечни и искрени и напълно заслужават щастливия живот, който имат. Неджля доказа, че с упоритост и амбиция се стига далеч, но за съжаление за това винаги се плаща някаква цена. Все пак надявам се, че е разбрала, че в този живот единството незаменимо са хората, които обичаш.

Момичета, помагайте! Понеже не живея в България, си свалях сериите от един торент тракер, но сега са го затворили и не упсях да гледам точно последните два епизода...   Толкова време го следя и баш накрая... Та молбата ми е ако някой знае от къде мога да го дръпна (освен от p2pbg) ще бъда супер хипер свръх благодарна  

http://nitrobg.org/details.php?id=4831 - 328 епизод
http://nitrobg.org/details.php?id=4832 - 329 епизод

Koricimu, мнооогоооо благодаря за бързата реакция!!! Ахх, колко съм щастлива:)     

Здравейте извинявайте че нахълтвам в темата ви,аз също много харесвах филма, но чух че има нови епизоди знаете ли нещо?

съгласен съм с  djoleva , аз числя,че са създали семейството на Нехир,за да контрастират на Текин.Във всяко едно отношение бяха по-добри от Али Ръза...Не съм напълно убеден,но в книгата това май го няма,но добре,че са се сетили да направят такова в сериала.А и нямаше да е интересно всичко да се върти само около Текин.

не,това не е вярно ,в интервю Бену спомена ,че това е официалният финал на сериала.

Да се запиша и аз в темата. 
Гласувах, че това е логичния финал, отива си старото мислене, в лицето на Али Ръза и идва новото в лицето на децата и внуците му. 
Замислих се над тези думи. 
Прилагайки я към филма мога да кажа, че и Али Ръза и Хайрие са искали децата им да са щастливи.
Разбирането на Хайрие за това беше да омъжи дъщерите си за богати мъже, за да живеят спокойно, защото за нея наличието на големи финансови възможности означава да са спокойни и сигурни децата й, а и тя покрай тях. А от това по нейната логика следва и щастливи.
За Али Ръза щастието на децата му беше в това да срещат добри и почтени хора, с които да създадат семейства и деца.
Противопоставянето му на Ферхунде и Оуз беше не толкова заради това, какво ще кажат хората, а защото още от началото той прецени що за хора са те и какво могат да причинят на децата му.
И за съжаление се оказа прав.
Лейля остана сама с дете на ръце, чийто баща ще лежи в затвора цял живот, а Шефкет влезе в затвора, остави родителите си на улицата и направи още куп поразии и с помощта на Ферхунде.
Точно от тези неща се опита да предпази децата си Али Ръза, но не успя.

Чебурашка, съгласна съм с мнението ти. Наистина Али Ръза искаше да ги предпази и това беше най-голямата му грешка. Той трябваше да ги научи как да се противопоставят на такива хора. Родителите  можем да предпазваме децата си докато не поемат своя път в живота. От там насетне те носят отговорностите и последствията от действията си. Нашата роля е да им подадем ръка в труден момент, да им помогнем да се изправят и продължат напред, но няма начин да ги предпазим от грешките, които така или иначе трябва да допуснат, за да се изградят като личности, т.е. ние не можем да ги накараме да живеят според нашите правила и разбирания, защото те са различни, уникални и имат свое виждане за нещата.

Как човек може да научи децата си да се противопоставят на хора като Оуз и Ферхунд? 
Като гледам как върви света в днешно време избора е май или да бъдеш добър, но аутсайдер или да бъдеш успял, но по нечестен начин. 

Аз заради това мисля, че Ферхунде е по-скоро положителна роля във филма. Тя винаги беше виновна за всичко, но не и сина им. От когото нищо не ставаше. Все пак той сам беше виновен за раздялата им. Знаеше, че ревността й, породена от  Седеф е доста голяма, но не спря срещите, разговорите и т.н. А при втория им опит заедно й направи най-голямия к***ски номер. Да извика мъжа й и да я докара до просешка тояга. Въпреки това, въпреки огорчението й от него и завъртяния номер тя не спря да вярва в него. И най-глупавото- да го обича.
Оулз искаше само да е богат. Не виждам какво толкова бе виновен за краха, в когото изпаднаха. Това, че тези две сестри не бяха порасли до там, че да си сменят един и същи мъж  си беше само и единствено за тях. И от възпитанието им.
Относно Шевкет-той беше огледалото на майка си и баща си. Всичките им лоши страни събрани на куп. Простотията на майка му, нелепите съждения, образувани във факти. За да се докаже като мъж и не разруши името Текин. 
И все пак всичките деца пострадаха в стремежа си да угодят майка си и баща си. Освен Неджля, защото поне тя се усети, че е зрял човек и трябва сама да взима решенията си. А най-лишена беше Фикрет. Но въпреки това най-щастлива.

Добро утро.



Накрая какво точно си получи Ферхунде? Според мен нищо лошо - продължава си по същия начин. Има хубава работа, увърта се около Али, плюе по сем. Текин, в случая Неджля, и се надява отново да успее по този начин, като себе си изкарва невинната и жертвата за пореден път. Изобщо не разбрах защо я дадоха да плаче в къщата накрая. Осъзнала какво?
Хубав ден на всички. 

Най-важното е да им позволи да се развиват в средата на своите връстници, като същевременно е до тях, и играе ролята на приятел. По този начин знае какво става в живота на детето и същевременно може да го напътства. Всъщност така мисля изхождайки от досегашния ми опит с моите деца, които все още са малки. Когато искам да ги науча, че нещо е опасно за тях, не им забранявам да го правят, а им обяснявам и им позволявам да се уверят сами, така следващия път те знаят, че е опасно и защо е така (не просто защото мама казва) и не го правят. Ще ви цитирам един случай, за да ме разберете. Синът ми още нямаше 1г. Беше в проходилка и прояви интерес към кутийка от Кола, която току що бях изпила. Аз му я дадох и му казах, че ръбчето е остро и да внимава. Моя приятелка ми каза: "Не му я давай, той не разбира и ще се нарани". А моите думи бяха: "Предпочитам да се нарани пред мен и веднага мога да действам, отколкото утре зад гърба ми да го направи, аз да не знам и да не мога да направя нищо. Дори и сега да се нарани, ще разбере, че наистина е опасно и следващия път ще внимава". Не във всички ситуации това може да се прилага, но има и други начини.