България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС

В Ит младежката безаботица ( мисля, че границата е 35г) вече е към 30 процента, всеки трети. Това според мен изкривява целия трудов пазар и притиска към  социални мерки, които пък ще ощетят другия край на графиката ( пред-пенсионната възраст и дори си мисля над 45), да не говорим колко ще струва това. Държавата се ( ще се ) опита да стимулира наемането на младеж, но при тоя икономически климат и стагнация за мен това е по-скоро популизъм , а и начинът според мен е тотално сбъркан.
За България ми се струва валидно освен всичко  което е тук и това, че образователната система е западнала,и по-важно, че населението сякаш загуби базисни ценности, именно  образованието, нагласата че с труд нищо не се постига си я имаме от социализма готова отгледана.
Добрата новина е, че малцината родители, които се усетят, че образованието ще измъкне децата им ще им дадат шанс за по-лесна реализация ( в царството на слепите..) което е факт и сега в поколението на о/о30годишните

Прекрасно казано! Спестяваш ми усилието аз да го напиша.

И защо да не се включват циганите в тази статистика - те нали в Бг живеят, не са паднали  от небето.

10 c's 
И за мен тази точно идея е сбъркана. Защото, според мен, не кризата е "виновна", а моделът е докарал кризата. Харчим, преди да сме се научили да изкарваме.
За образование трябва да се плати, обаче, това, което се дава безплатно, си е нищо у нас, права си. Не всеки може да си позволи да плати, за жалост.

Именно, държавата се меси не там, дето трябва и не така, както е нужно. Добре, че навремето не са били чак толкоз "социални" държавите. Прекрасен пример е той. Мога да дам и съвременни такива. Да не цитирам ще ви препратя към Дж. Гатоу, той описва много съвременни примери в две от книгите си.

Възрастовият диапазон е по- скоро такъв- хора, които имат право на труд /у нас- над 15- 16 години, за някои професии 15 се допуска, за след 16 повечето видове труд са допустими с разрешение на ИТ/ до 24- т.е. когато можеш да работиш, но нито това правиш, нито учиш и се квалифицираш. До тази възраст едно висше се завършва нормално.

Снощи имах пресен разговор, реален, относим към темата изцяло. Мъж, 24 годишен. Ходил си на училище, завършил добре, от тогаз- около година стажец. Виси в един апартамент, мама слага, мама дига, мама го води /още/ до БТ и му търси работа. Пази тишина, да не се събуди ранко /къмто 12.00 по обяд/. Пазарува му и му носи вкъщи. По български стандарти е обгрижван, как да не. Прекалено даже. Имал мама и баба като ученик ката ден и час вкъщи. Толкоз много са били до него, че човечецът не знае сигур къде свършва той и къде почна мама.

На една клиентка /синът бе клиент, ма той и помощ не може сам да подири/ детето- такова пак. Супер обгрижвано, толкоз много, че не може да направи само преценка какво иска, какво може, кое е добре, кое зле. Мама, баба, тати- все някой на пета наоколо. Иначе- добро момче, възпитано. Откраднало от един хотел дреболии. И не за първи път. Не е клептоман, да речеш, не е беден, мотори има, всичко си има, като го погледнеш не е лишен твърде. Не е расъл на улицата /там ако беше, по- щеше да се оправи/, седял си вкъщи само и на училище ходил. Не че му били нужни нещата, дето ги взел, никак, ма приятелите тъй решили и той, нали вкъщи държан с години, първи дружки по пълнолетие свободни придобил чак, се повел по чужд акъл. Хванали го, съдят го. Трябваше една условна да му се издейства, та мама търсИ работа за детенце /22/ да се докаже, че е сериозен и работи и в чудо се бе видяла.
 
Границата ни я няма, родителят се впряга излишно и не довижда кога я прекрачва. Кога извинява самия себе си, кога наистина смята, че допринася за благото, кога просто му е по- лесно той да свърши на един 18 годишен пръч нещо, което може да си го свърши 5 годишно хлапе- резултатът е един. Седи Х дОма, голям мъж, мама купила лаптопец и щъка ли щъка мъжът, игрички играе... Чакайте го да стане активен. Аз съм скептик.
Много грижовни родители си се грижат за децата, снабдяват ги с болнични, когато са изтощени, а в школата се правят, че не забелязват отсъствия и ги водят на училище. Реално не се водят отпаднали, но на училище не ходат. Че то по- добре да бачкат, в тоя случай. Не да го играят кибик до 19.

И в икономическа криза и без нея, тез младежи все са си такива. Чакай го ти, като му слагаш масата и му плащаш масрафите, да си дигне задника и да заработи. То си мисли, че светът е като мама- щом го видят, веднага следва да му подсигурят бюрото и високата заплата. То се не хваща на 400.00 , даже като стаж, да набере опит, да бъде обучено. Ми те хората за обучение пари трябва да си плащат, понеже училището не учи на практика. Предлагали сме на начинаещи- бе жена, ще те научим да шиеш, заплата ще вземаш, докато се учиш три месеца, ако изкараш норма и горницата ще ти се плати. Стаж ти се води, работа след това с осигуровки и всичко. Не, тя искала нормировчик да почне. Или в склада "нещо там", няма значка какво. Туй нещо, трудът, е гадна работа, мръсна. Затова у нас я вършеше мама.
Една кобила 23 годишна я води майка й, да й подава документи и да пита за условията. Кобилата само прицвилва, дума не може да обели. И да я чакам да заработи... Че да не съм висяла само вкъщи и в училище, че да не мога да я преценя. Баси, аз на 23 се ожених и живеехме на квартира. Други хора деца сами гледат на тези години. 
Друга, извън обсъжданата група отдавна, 34 г., в автобиография списала на стаж "счетоводна фирма". Ма коя, от кога до кога- де да знаеш. Ми хората обичат да проверят с кого ще си губят времето за интервюта, предварителен план си правят, не могат да викнат куцо и сакато, дето подало една страница молба и една автобиография. Обаждаш й се да й кажеш да си поправи нещата, тя ти се святка насреща, че знаела как стават работите. Ма и на нея мама и сега и праща храна, помагат и за квартира и т.н.

Толкоз подобни ги имам, че се не чудя хич поради що младите хора у нас масово /пък и не само/ не познават сами себе си, нямат лични цели /цели имат родителите им/, идея нямат как да постигнат дори малки целички, литкат се насам- натам, непостоянни и объркани са и всичко онова, което пише Мишона. Нямат елементарен социален опит, т.к. разчитат само на формалните контакти от рода на с мама на гости, в училище с децата и учителите и на курсчето по език /примерно/. Зазубрили изкуствени факти, но непознаващи онова, което им е реално нужно, без елементарни умения житейски. 
Само че това са последици. За мен- последици от модел на социално възпитание- семейно и училищно.
Не познавам един, който да иска наистина да работи, да е здрав и млад и да не може да намери абсолютгно нищо пет години. Все за единия хляб ще изкара. В криза понякога е достатъчно и дори наложително поне това да си изкара един здрав прав човек.

В тази връзка , в момента тук има един тренд да се споменава следвоенното поколение, като някакви ( и това е истина!) локомотиви  - хора, които са били отгледани в други ценности, други условия, излизайки от войната си ги запазват и почват да трупат. Та, идеята е, че след като дядовците ни са изнесли целия следвоенен зор и са натрупали бая и ние ще можем. Много популистко. Към 70тте години има един цъфтеж ( той съвпада и със социалистическия ) и после към средата на 80тте тези хора излизат в пенсия и се тръгва надолу.  2те поколения след тях едното все още държи инерцията на жертвите ( напр. почивка 1 път в живота , или почти никакъв консуматорски интерес ), но 3тото вече не желае да работи и да живее по този начин, при всичките тези 'блага', които са им под носовете.
Това става и в Япония, още преди 20години там се вайкаха, че младежите не искат да работят така, както дядовци и родители.
Може би този спад е естествен ход - хората искат по-доброто за децата си, децата им да не блъскат като тях , да имат по-лесен път и без да искат ги набутват в дупката.

За Кипър /съпругът ми работи там две години/, мнение на стари кипърци: преди разцвета на държавата /от 20-тина години насама/ народът е бачкал яко и го е постигнал. Сега възрастните се боят от настоящото разлигавено и мързеливо поколение- не само няма да създаде, но няма и да запази създаденото.
За Китай четох- бач до лудост с очаквания за морален разпад, когато обществото позабогатее, като в Европа и Северна Америка.
Сигурно са естествени процеси. Като се вкатмари работата и няма кой, ще им се наложи. Бая ще се помизерства, обаче.

За съжаление, в България "следвоенното поколение" 30те, 40те, 50те измира много бързо в момента.
60те и 70те избягаха да работят в чужбина. 80те бягат в момента.
90 те /които обхваща анкетата/ ги мързи.
Така че кой и остана на тая България - и аз не знам?

А гърците и кипърците пък са 100 пъти по-разлигавени от нас.
Още навремето, в следкомунистическата криза, когато ние оцелявахме, те гъзарееха като студенти тук. На им сега!

Според мен поколението в посочения възрастов диапазон е поразлигавено. Отгледано е от родители, които са живели в "онова" време, лишавани са или поне не са имали достъп до различни продукти, услуги и т.н. И се пръкна поколение, обгрижвано с идеята да му се даде най-доброто, което мама и тате не са имали.
Лятото наемахме служители, като идеята бе да са студенти горен курс. Обощото за повечето наети: претенции за заплата на хора със стаж, мързеливи (както се оказа впоследствие), при повечето тотална липса на каквато и да е инициативност. Даваш задача и очакваш поне мъничко да се помъчи, за да я реши. Нищо - не те пита, не я решава. След няколко часа питаш докъде е и установяваш, че медитира. След няколко месеца казваш от какво не си доволен, къде да се напъне, нулев резултат. И така безславно приключи опитът ни да наемаме и обучаваме студенти горен курс. Амбицията и мотивацията нещо куцат...   

В темата се преплетоха много различни теми - и във всяко едно от мненията има по зрънце истина.
Не ми се разсъждава в глобален план, защото проблемът е твърде обширен, за да може да се обхване с няколко изречения. Оптимист съм - образованите, но разлигавени младежи могат да се "превъзпитат".
Конкретно за БГ смятам, че на всяка цена трябва да не се допускат деца да отпадат от училище, независимо от качеството на образованието.
Училището, освен чисто образователна функция, има и много други функции, вкл. социална. Защото ранно отпадналото от образованието дете няма как повече да бъде социализирано (поне аз не познавам подобен случай) и се превръща автоматично в маргинал. Обратно - познавам не малко случаи, при които едвам изкретало средното си образование дете, лежейки няколко години у дома при мама и тате, впоследствие да се реализира доста успешно в живота (със закъсняло желание за доквалифициране или по друг начин).

Много сте крайни .
Може и да е така, но понеже съвсем наскоро обсъждахме познато момче на 20 год. идеален пример как това, което имаме като мнение за поколението от 90-те не е съвсем вярно...
Всичко изброено по напред важеше за него в училище - ходеше на у-ще от дъжд на вятър, но учителите някак го избутаха да завърши, веселба всекидневно, получи някакво наследство в 11 клас, профука го норматив и т.н.
Само, че след като завърши, майка му (болна от МС) се влоши страхотно, сега бачка, за да се издържат, пере, чисти, готви, в един момент и умиращата му баба беше при него и му се наложи да организира и нейното погребение.
Баща му (разведени са отдавна с майка му) и брат му въобще не се трогват, не ми се разказва....
Ако преди две години някой ми беше казал, че точно той ще стане най-отговорния  от приятелите на синът ми щях да се изсмея...

Като се замисля повечето близки деца от тази възраст след завършването или бачкат, или учат (някои и двете), даже няколко от най-дундурканите (мама носи, татко меси) заминаха за учат в чужбина и се оказа, че чудесно могат да се справят и сами....

Да де, "Като се вкатмари работата и няма кой, ще им се наложи. Бая ще се помизерства, обаче.". За мен е по- важно да се бачка и човек да се вземе в ръце, преди да е стигнал дъното. Щото се не знае- един ще се оттласне от него, друг- не.
Колега на съпруга ми умря от препиване- продаде наследствен апартамент и буквално го изпи, задави се при един запой, буквално умря от това.
Препоръчвам да не се лежи на кълката, че "един ден ще се оправим" и че има и добър край /понякога/.  Е, който иска- да полежи. Всеки сам си кове съдбата, все пак.
Не сме крайни. Аз давам реални примери не от книги, а от личния си живот. Реалността никога не е крайна. Тя си е просто една реалност. Хубава, лоша- такава си е, каквато е.

Училището би било добро място за престой, ако наистина си изпълняваше функциите- и образователна и социална. Ма не е така. Поровичкайте из учебншите теми. Понякога е дори антисоциално нещо. Поради това е нездравословен престоят в него, особено на една по- голямка възраст за хора, които не ги влече.

Там и аз виждам проблема, в училището.
Много от тях са объркани, че как да не са в държава без правила и рамки.
Не получават и в училище никаква ориентация, ако не са родителите, най-често мама, че тати трябва да заработва насъщния, ни талант някакъв ще излезе наяве, ни недостатък.

Децата не получават ориентация никаква в училище, нито образователна, нито възпитателна.
Каква личност да се оформи, или мама им определя границите и правилата и настоява да се движат в тях, или са оставени сами да го правят, разчита се на съвестта им.
Ама детска справедливост е доста разтегливо понятие без възрастен коректив.
Едни се справят, други не. Оставени са на самотек от държавата и институциите.
Не им придиряйте много на децата, толкова могат.

Всички деца днес  протестират, но държавниците ни са заслепени, че да го видят-едни протестират, заминавайки, дргуи остават тук, обхванати от апатия.

Да, много от тях са объркани, че то и аз се чувствам така на моменти, а те са млади, не винаги успяват да контролират всичко, не винаги правят вярната крачка, но не  е ли това точно работата на институциите и обществото - да ги коригират, насочат, вкарват в правия път...
Къде са институциите, къде е училището с цялата си тежест, къде е полицията, за да им демонстрира закрила, къде е държавата?
Интересно ми е, нека всеки от вас каже кое е това, което го задържа тук, което му харесва в държавното устройство, което го прави щастлив и спокоен,  онова, което го кара да живее в България?
Но не неща от рода на "нашите планини зелени" и т.н.

ами, Джуди, явно околните имат значение. Ти се ядосваш с млади хора, които са мързеливи, ненаучени (дори не смятам, че са твърде обгрижвани, защото има достатъчно примери за положителни резултати). Аз имам късмет повече да се срещам с другия тип млади хора - умни, амбициозни, работливи, искат да знаят, искат да могат.  Това до известна степен ми връща вярата, че има и доста свестни младежи, които са много далеч от спряганото по разни изследвания и журналистически материали. Също толкова съм наясно обаче, че тази постижения до голяма степен се дължат на доброто възпитание вкъщи, на грижата на родителите да възпитат у децата си точно тези ценности. Всъщност, май не са толкова проблем младите, колкото техните родители. Нещата започнаха да се размирисват, моралното разложение започна точно от родителите, а децата просто са продуктът.

Аз лично разглеждам 'поколението' в контекста на резултатите. Действително аз самата не познавам несвестни деца около 20тте, но това това е моята лична среда, общата картина на мизерия, простотия и почти масова безпреспективност си е налице.
Има много за мислене в най-различни посоки, но аз виждам едно нещо много ясно  - образованието трябва да е тотален приоритет. И то приоритет, който да е адекватен на трудовия пазар в момента  и на някакви бъдещи цели на 'тази страна'.
Проблемът в политиката е, че няма абс. никакво виждане напред какви хора ще трябват, какви хора да си обучим, с какво ще си осигурим просперитет.
Например Китай имат такава стратегия (понеже ги споменахте назад), която е толкова широка и всеобхватна, че не може и края й да видим. Напр.. Китай са решили до 2015та примерно  да владеят 90 процента от пазара на чаркове за слънчеви батерии. И от 10ина години блъскат в тази посока, като примерно делът им се увеличава с 5 процента годишно. Това е просто някакъв от многото примери за това какво у нас липсва. Липсва каквато и да е визия каква ще е тази страна след 20 години и съответно липсва и визия какви хора ще й трябат.
И няма какво да се чудим на резултатите.

Ах, Джуди, смях се през сълзи с кобилата дето прицвилвала, честно имам такава в курса. МАйка й дойде да ми каже, че "детето ще идва само на лекции, защото била на стаж в някаква фирма". Аз умрях от смях, защото този курс са задочници...Предтавете си.

Имам и един пръч дето още майка му го изпикава, но иначе "циганите на сапун" и "който е беден да мре".

Ох, вярвайте ми, като се прибера вкъщи и не ща да мисля за "бъдещето на поколението".

На мен ми идват на крака.  Тъй е, по резултатите им може също да си правим изводи. Щом има такива резултати, то си има и причини, да. За мен последните са най- важни. Резултатите- всеки с отворени очи може да ги види. И без статистики.
Каква политика тук. Кютаме си по стари архаични програми, зубрим глупости, решаваме тестове с а,б и в и си мислим, че знаем, щом сме ги разгадали. Зубрим никому ненужни в този си вид и обем факти, стара информация, а необходимите неща през плет се не показват, да не вземе някой да си отвори очите. Зубрим дати, зубрим видове определения, ма една автобиография не можем да напишем. Планиране за професии? Божкей! Че то поне професия да се учеше над дадена възраст както си е ред. Срамотно е да се мисли даже, че един ден ще се бачка. Дечиняната мамини от люлката са предопределени за светло бъдеще.

Опитът ми не е домашно- ученически и книжнически само. Де да беше... Далеч по- реален е, та си правя изводи на база разнообразни случаи. Нали с нищонезанимаващите се се занимаваме ние в тази тема. Ако ще си говорим за занимаващите се- нека си отворим друга и да не спамим тук тази.
Имат не само околните значение, значение има реалният жизнен опит и разнообразните контакти. Като се капсуловаме с ограничен кръг хора, няма начин да не стесним хоризонтите. 

Идват ми, да се занимавам с техните, точно, проблеми. Ужас са- общината им дължи жилище. Пожизнено. Понеже свободният пазар бил лош, ама лош. Не работят, нямали доходи, затова не си плащали води и токове в общинското жилище с месеци, че една и цяла година и оня гад, кметът, сега ги гони, мамка му. Щерката- задочна студентка /тъй е то, Мишона, оправдание да се лежи с краката на стената и да се маже тапета с мръсни чорапи 5 години минимум/ как ще се хване да прави нещо друго, тя учи, моля ви. Оня с високата скорост призовкарят не могъл да го... събуди в 12.00 часа по обяд /млад мъж/, затова си оставял вратата отворена, да му кажем на призовкаря да влезе направо. Друго взело колата на майка си и ключовете от джоба й, докато спи. Ученик, 16 г, посещава училище... ако иска. И майка му наистина полага грижи за него. Не се майтапя тук поне. Следващо- паркира, удря чужда кола и зачезва.  После търси връзки да го "оправят", понеже някой гад мръсен го видял и докладвал. Една майка реве, че дъртият й син /25/ лежи и я гони от дома й. Ма се чуди, видиш ли, що да му наготви. Пита какво да прави, имала ли била право тя да го изгони /от собственото й жилище/ най- подир и как. Е, можело да си иде и на село... Милата!
Пък да ги знаете иначе какви са мамини душици- кротки, възпитани, добрички...памук направо.