България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС

А, не, да се разберем! Аз пари да се образоват циганета не давам!

Да са ни честити.

Касита, даваш, даваш, всички даваме. 

Ами необразовани ще са като родителите им са безработни или със заплата 300лв. как иначе. Освен това роботните места, които предлага БТ са все за нискоквалифицирани.

Чух го това сутринта преди да изляза за работа в някой от сутрешните блокове на тв-то.
Освен циганите, едва ли има други необразовани. Даже ми се струва, че има повече висшисти на глава от населението ( като изключим циганите естествено ), откъдето и да било в Европа. Кога ще престанат да включват тази малцинствена група във всичките си статистически проучвания  
Защото не малка е вината и на Европа за безнаказаността им и живота, който водят.

Много ми е странна тази класация...
Обхваща младежи от 15 до 24. Такаа.
Поне от 15 до 19 младежите ходят на училище, което естествено значи, че не работят.
Безработни ли ги водят?
Или 21,8 % не ходят на училище? Това е твърде много.
И повечето все още не са завършили образованието си до 24. Те необразовани ли са?
Хммм. Не вярвам да сме толкова черни.

От друга страна това е по-добре за нас, "възрастните" - конкуренцията на пазара на труда е по-малка.

Българските младежи между 15-19 години ходят на училище.
Ако има такива, които не ходят, то те са малцина.
А в последните години университетите направо бълват висшисти с всякакви специалности.
За голяма част от тях просто няма работа. Няма и условия за създаването на работа.

За деца на разведени родители пък има 30% повече риск да са сред необразованите безработни.

Мислете, като се развеждате. А за деца на неженени родители как е?

По-добре за образованието им днес, отколкото за социалните им помощи цял живот.

Иди им го кажи в съседната тема.

Никой не го оспорва това, въпросът е как да стане.

Разбира се, обаче има ли ефект от мерките, взети до момента в тази посока? Ако има - чудесно.

Това не е тема за циганите, драги ми австралопитеци, а за вас.

Даже и през замрежен поглед, огледайте се. Форумът е пълен, пука се по шевовете, с ограничени, прости, невежи и неуки гугутки (пък и съпрузите на някои от тях, ох), които хем не могат да разсъждават, хем не могат да се изразяват, хем си пилеят живота с ежедневен кибик в същото това блато. Та какъв е шансът на те такива 'орица, с такава нагласа, ама по-млади? Никакъв. Мразят всички различни, но за добра мера мразят и подобните на тях (виж темите за чалга, за шофиране и подобни), мързи ги да учат, мързи ги да работят, лъжат като спорт, гордеят се с това, че успешно мамят партньорите си... и все някой друг им е виновен.

Та така и с тази тема. Кажат им, има доста недообразовани млади хора без добри шансове в живота, и вместо да се замислят защо, как, редно ли е да се ограбва бъдещето на едно цяло поколение, кукувиците загукаха, че не, всичко си било идеално, само циганите им разваляли рая земен.

Алиса , критическата ли те удари? Ако не можеш да си намериш млад любовник, има хапчета.

Ето и поредният пример за простащина.

Това, че някой е избутал гимназията и университета (вече вървят в комплект), не означава, че е образован или квалифициран.

Тук се говори за необразовани - без диплома, за каквото и да е образование, а не какво покритие има самата диплома. Едва ли са взимали интервюта от всички, за да си направят статистиката.

Колко от българските деца не посещават у-ще Алиса? Защото аз не знам за такива. Но знам за родители ( масово е ), плащащи частни уроци и школи, за да влязат в гимназии децата им.
И колко такива цигански семейства познаваш?
Университетите не ги коментирам вече.

Как няма да е странна класацията като не се знае и кой я е направил. НИкъде в статията не прочетох кой е автор на изследването и колко души реално са попаднали в извадката, нито профилът на извадката е цитиран някъде
Десислава Колева или да си посочи източника или да си изтрие статията.

http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2011/72/en/1/EF1172EN.pdf


http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/ … oyment_statistics

PP. Десислава Колева е надраскала едно журналистически-неграмотно парче. Ни връзка към първоизточника, ни анализ, ни дявол.

Прощавам ти! 

Не може всички да са висшисти.
Достатъчно са онези, които и без това не знаят какво правят в университета, но са там. И те излизат също с дипломи. Колко изпити се вземат само с плащане? А има и такива дипломи...
Както не може и всички да са шефове.
Почти няма българско дете, което да не ходи на училище на 15 до 19 годинишна възраст. Ако и да има, то това е някакво изключение по-скоро.
Дипломи в България - с лопата да ги ринеш.
Не са проблемите в дипломите, а в липсата на желание да се развиваш, да учиш, да си ерудиран.
Защото половината от студентите и учениците излизат с дипломи, но свързват университета/училището само с купоните и чакат да им се налее с фуния в главата. Тази нагласа не се придобива с дипломата, а се възпитава в семейната среда.
Ако това проучване е целяло да покаже точно това, то няма никаква връзка с дипломите...

Ето го проучването, ако на някой му се чете. Според мен не е преведено като хората, защото ето какво пише:

Аз го разбирам, че делът на хората, които в момента не са ангажирани с работа, образование или повишаване на квалификацията е ~22%, а не че изобщо без никакво образование.

Проблемът не е в неналичието на дипломи. Дипломи се раздават на калпак, но това не прави, взелите ги грамотни.
Не напразно в началото на темата се пошегувах / за което си навлякох тирадата на многоуважаемата Алиса/, че пари за образование на цигани не давам. Повечето отнасят неграмотността към ромите и до там. Ето, достатъчно мнения прочетох, че децата на възраст 15-19 години ходели на училище, значи всичко е наред. Но не е! Ако днес неграмотни са някакъв дребен процент от българските младежи, то утре този дял заедно с ромския, при който неграмотността е в порядъка на 80%, ще представляват болшинството български граждани. А те неминуемо ще повлекат и малцината станали и останали ограмотени.
Ще се цитирам от другата тема- трябват крути мерки за ограмотяване на нацията, не само на ромите, а и на повечето българи.

И аз така го разбирам и заявявам най-отговорно, че имам няколко такива познати. Не роми. Не учат или избутват там някакво вишу, колкото да не е без хич, живеят при мама и тати, за работа не помислюват даже, щото ги мързи и на разходка до мола да идат. Вие не познавате ли такива? Ч

И аз разбирам текста като милинка - нищо общо с това, което се опитат да пробутат като сензация журналистите.
NEET са младежи, които са изучили, каквото са изучили - осново, средно, гимназиално, кой докъдето стигнал и сега са без работа. Не означава, че са необразовани. Дори по-надолу в текста пише, че ниското образование е рисков фактор за попадане в тази група, тоест все пак си имат образование.

Благодаря за информацията, Милинка.
Тъкмо и аз щях да питам що щат 15 годишните в материалчето..., като се говори за някаква статистика за неучещи и неработещи.

Съни дей, по повод

Аз знам за деца, които просто похождат за купона в някое школо, дето как ги изтиква до ХІІ -ти клас само то си знае. Ма водят се, че ходят. Па и са среднисти- завършили.
А втората част от поста ти е ясна и позната на всинца ни, уви.

Колчем заговорим за промени в образователната система, за въвеждане на други методи, за предизвикване на интерес, а не на задължителна доброзорност децата да посещават училищата, толкоз пъти се явява една гилдийка от бивши и настоящи учители, дето ни питат "що плачем". Прави се инициатива, пишат се предложения, водят се дискусии за достъпно образование /какво му е достъпното на това, дето от V клас се нуждаят малките от частни уроци аз лично не знам/, но си има контра, основно учителска. За запазване на статуквото тази гилдийка драпа със зъби и нокти. В крайна сметка вдигаме рамене и се спасяваме кой както намери. А учениците продължават масово да не посещават училище или просто да присъстват за по някой и друг час там. За тях то е непривлекателно и не се търсят механизми за промяна на положението.

О, ако трябва да си изчислим процента на дипломирани неграмотници ще надхвърлим 50% /може и мека да съм в предположенията си/. Дипломираният образован не всякогаш е.

Да, изследването касае "нищо-не-правещата" част от населението, а не неграмотната. И съм склонна да се съглася, че е възможно 20% от младежите да не правят нищо, още повече, че посоченият възрастов диапазон е 15-24 години.
Просто нашите журналисти за пореден път се опитват зорлем да ни вкарат в някакви черни статистики, при положение, че и други, далеч по-напреднали държави, си имат образователни проблеми.

Всъщност, ето го целият спорен абзац:

Темата заби в посока неграмотност, а всъщност изследването няма общо с грамотността. Там беше ПИЗА
Тук се изследва появилия се в сегашното кризисно време феномен, който са нарекли NEET - not in employment, education or training. Преди време Капитал имаха обширен материал по темата http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2011/10/21 … ta_na_taralejite/
Тук също съм чела за това http://www.webcafe.bg/id_607097123

Безспорно това какви кадри излизат от училищата има връзка с това, че те после нямат реализация. Но дали е основната причина това, или кризата просто помете по-младите? Аз нямам лични наблюдения.

Не, Бърди, не е там. По- скоро в опит да се провиди поради що децата и младите хора у нас са "нищоправещи". Защо, например, не посещават училище? Защо не учат във ВУЗ? Защо не работят? Какво ги кара да са тъй пасивни, след като най- вероятно финансовото положение на родителите им не е розово?

Неграмотните ги отделяме нарочно, именно защото не те са обект на обследването.

Не е логично да очакваме всички да учат във ВУЗ, те и без друго са много. А не учат в училище, защото са завършили средното си образование, например. А не са трудово заети, поради замирането на отрасли, пряко засегнати от кризата. Според мен това е обекта на извадката, тази част от незаетите.

То и това, подчертаното, не е до безкрай, нито е панацея, а понякога може да се превърне просто в илюстрация на 'не врат, а  шия'.
По скоро въпросът е къде и защо  се разтваря ножицата между желанията и реалността.

Защото "тате носи мама меси". Имам колега, който е пенсионер, но продължава да работи щото не само жена му е безработна, но на врата му висят сина му и дъщеря му. Не е като да не са учили - мацката е завършила руска филология - но "те за 400лв нямало да се хванат да работят". положението. МЕжду другото, това е и тезата на таткото - имало работа, да но била хем тежка, хем недобре платена, що да се зорят децата. Та така - той на машините, а те в кафето.

Ами аз все си мисля, че и кризата не е за пренебрегване като фактор. Тук в София може и да има работа, но България не е София и не всички млади са безработни, защото са мързеливи.

Скоро четох, че в Италия било още по-тежко положението. Там все по-често се женили младите след като завъртят 40, за да си живеят при мама и тате и да учат по 10-15 години в Университет.

Докъм 19 г. е нормално да се учи. След това- или да се учи или да се работи. Не мога да си представя човек между 19 и 24 г. да не прави нищо, поне не и нормален човек. Той или ще прави нещо по отношение на квалификацията си, щом се оказва, че неговата нещо не стига или е неточна за момента или ще бачка нещо. Или какво- търсят квалифицирана отлично платена работа за това, което предлагат? Интересно мислене ми е това...
Да си безработен 5 месеца, айде година, може. Да си безработен 4-5 години не го виждам, особено при здрав прав човек.
Мама и тате играят кофти номер на децата в тези случаи. Дали е България или нейде другаде- все едно.
Сесили, ми какво ще стане, като си иде таткото? А има и по- зле- ако падне болен? Не че не съм виждала подобни, виждала съм, но се чудя...

Тъй като работя с млади хора, мога от първа ръка да споделя впечатлението си, че:
- захитрели са за едни неща, но са много наивни за други,
- още не са се примирили с действителността /преди десет години на по 20 г.в. вече се бяха примирили/,
- голяма част са лумпенизирани и праволинейни, а нямат почти никакъв социален опит,
- една малка част действително са ученолюбиви,
- всички искат "да разчупят правилата", "да нарушат правилата", да имат всичко "тук и сега", без ясна стратегия и възможности как да го постигнат.
- ресурси също им липсват,
- незадоволени са, недоволни, мрънкащи,
- при въвеждане на прости и твърди плавила се ориентират лесно и се водят лесно.

Според мен копират най-лошото от семейната общност, в която са израсли.
Т.е. налице е фамилна обремененост в тази посока.

Едно е да се ходи на училище, друго е да се учи.

Излизат децата от училище с това, което са ги научили там.

След като няма професионални училища, с какви професии да излизат и какво да работи младеж, завършил едно средностатистическо училище, учил 12 години и получил диплома за нищо.

Като изключим езиковите и няколко професионални - с разни икономически дисциплини, останалите все са с разширено изучаване на нещо си, което води до научаване на нищо.
Това е, което се предлага днес като образование на децата, какво се очаква от тях на 18 години?

ПП. Да, и според мен се водят лесно, в противен случай са объркани.

Смятам, също така, че децата масово се инфантилизират, сиреч много несамостоятелни са до голяма възраст. Това, със съпровождането им до избиване на мустаци /не е смешно, някои на по 11-12 вече имат/ играе изключително лоша шега от гл. т. на нормалното им социално развитие. А могат да поемат отговорности и сами, да поемат грижа за себе си и средата си. Но не им се дава възможност. Най- зле става, когато се прилага прикритието на добрите намерения. Вярно, че са си път към всеки знае за къде.
Това ми се чини като причина за последиците от поста на Мишона. Не мисля, че едно дете на 12 и нагоре следва да е дотам зависимо от родителите си. След това тази зависимост си остава.
Водят се лесно когато имат ясни правила, защото не са и научени да мислят, да вземат решения и да поемат отговорности. Остава по- лесното- или по течението или подчинение на правилата.
Лични наблюдения, базирани и на прочетено.
И с Нова се съгласявам, то това съм го писала и аз даже в други теми. Обаче за да избере професия и насока в училище един човек трябва да е поне отмалко запознат с що е туй професия, видове труд, работно място, дисциплина, бизнес, търговия, право и т.н.- т.е. да придобие по- практични знания и умения. Един кибик до 19 години в даскалото, което не предлага ни образование, ни професия, си е чисто хабене на време. Младите хора сами го разбират и не щат. Не са толкова завеяни, все пак. Но нямат алтернативи.

То си е описано в приказка: http://chitanka.info/text/3539/15

Днес наблюдавах в автобуса следната картинка: две момиченца на по 10-12 години седят на една двойна седалка и си приказват. Едното държи в скута си голяма училищна раница, другото си има баба, която му държи раницата. Автобусът е претъпкан, бабата стои права, умилително засмяна, слушайки детския разговор. Сори за спама, ама не може така! Лошо е за децата.

Да, нещо такова.
А на тази възраст редица родители си изпитват децата, знаят им програмата, водят ги, вземат ги, имат кибик вкъщи. Тез деца едно яйце не могат да си сварят, една кофа не хвърлят, нито знаят откъде се включва прахосмукачката. Не знаят какво представлява фабрика, нито как се формира заплата, какво е семеен бюджет и от какво печелят банките. Стават шестицаджии на учебни изкуствени тестове и двойкари по социални отношения и житейски задачи. 
Една маца студентка чакаше нейната мама да й прати манджи по влака. Друг пък живееше с баба си, да му готви и да го пере- студент. Трета, ни студент, ни работещ се "обижда" да хване една прахосмукачка и да почисти плевелите в двора.
На 12 Дрейк е почнал да работи на кораб, на 20 е станал собственик на такъв. Хеле с малкия син го четохме миналата седмица в една детска книжка. Много примери има от сорта. Ама не е била бабата с раницата, таткото с баницата, ни мамата с манджите, нито на 19 кошкоджа ми ти мъжага или жена в детеродна възраст да кибичи на един чин, да се подпира и лапа мухите, "учейки" "История", мината веднъж вече по дребните класове и вълнуваща се само от купона довечера.

Доста сблъсъци имаше в темата за децата - на колко години сами да са вкъщи, пред блока, на у-ще.
Ама като наскочиха колко сме безотговорни такива, които си учим децата на самостоятелност, а те какви загрижени майки са .... мани. И като се сетя, че се брояхме на пръстите на едната ръка, та чак ми става зле какво поколение се задава.

Е, как, те мнозинството /съфорумки/ не решиха ли да е до 18 /поне/? 
И от там- насетне изведнъж стават самостоятелни, с лични виждания и цели и работещи.
А, може да има становища за нужда от "подпомагане" и по- натам, разбира се. Хора сме.

15-годишните са в статистиката, защото в повечето държави от ЕС задължителното образование е до 15-годишна възраст. Е, при нас е не на години, а на степпени - основно образование, вече тук се взема със завършен седми клас (или осми, не помня дали всъщност се прие точно за седми клас). Така че сметката излиза чудесно - те нито ходят на училище, нито работят, нито карат курсове за квалификация.

И изобщо не си мислете, че само циганите не ходят на училище! И много българчета не ходят, с мъка избутват седми клад и така и не записват гимназия, а други отпадат по средата на гимназията. На мен статистиката ми се вижда смислена, а журналистическия материал дори е поредният буламач. Между другото, той е пример за функционална неграмотност при завършено висше образование - грам умение и желание за умение да се научи как се цитират статистически данни. Мен би ме било срам, ако съм на мястото на автора, да си сложа името под такъв материал.

Джуди, тези, които отпадат от училище на 15, или едва-едва завършват гимназия и не работят, не са от много обгрижваните деца, а са от онези, които висят по цял ден пред блока или в кафенето, защоото няма кой да ги погледне и, дето се вика, да им забие два зад врата и да ги вкара в релси. Има припокриване на бедността на семейството и необразоваността и безетговорността на младежите.
Относно Дрейк - по днешните стандарти, този Дрейк социалните щяха отдавнаа да го приберат в някой социален дом или приемно семейство, а родителите с ограничени родителски права. Едва ли ти се иска твоето дете на 12 да работи на кораб, вместо да е в училище и да се готви за изпити за гимназия. Не смятам, че Дрейк е подходящ пример за сегашната тема.

 
На мен ми е много интересно и друго - ужким от малки да са отговорни, пък темите тук са пълни с изказвания от сорта "искам да си поживея за себе си, да греба с пълни шепи от живота, за какво ми е да се женя и раждам "още" преди 30".
Ми, то, едното си върви с другото - също инфантилно изглежда възрастен, който живее само и единствено за себе си (макар да работи), както и младежите, които искат всичко сега, веднага и по много, и също живеят за себе си (пък не работят). Общото между двете категории е, че искат да живеят веднага и за себе си, с възможно най-малко ангажименти към други хора. Само дето едните имат пари, а другите нямат.

В Ит младежката безаботица ( мисля, че границата е 35г) вече е към 30 процента, всеки трети. Това според мен изкривява целия трудов пазар и притиска към  социални мерки, които пък ще ощетят другия край на графиката ( пред-пенсионната възраст и дори си мисля над 45), да не говорим колко ще струва това. Държавата се ( ще се ) опита да стимулира наемането на младеж, но при тоя икономически климат и стагнация за мен това е по-скоро популизъм , а и начинът според мен е тотално сбъркан.
За България ми се струва валидно освен всичко  което е тук и това, че образователната система е западнала,и по-важно, че населението сякаш загуби базисни ценности, именно  образованието, нагласата че с труд нищо не се постига си я имаме от социализма готова отгледана.
Добрата новина е, че малцината родители, които се усетят, че образованието ще измъкне децата им ще им дадат шанс за по-лесна реализация ( в царството на слепите..) което е факт и сега в поколението на о/о30годишните

Прекрасно казано! Спестяваш ми усилието аз да го напиша.

И защо да не се включват циганите в тази статистика - те нали в Бг живеят, не са паднали  от небето.

10 c's 
И за мен тази точно идея е сбъркана. Защото, според мен, не кризата е "виновна", а моделът е докарал кризата. Харчим, преди да сме се научили да изкарваме.
За образование трябва да се плати, обаче, това, което се дава безплатно, си е нищо у нас, права си. Не всеки може да си позволи да плати, за жалост.

Именно, държавата се меси не там, дето трябва и не така, както е нужно. Добре, че навремето не са били чак толкоз "социални" държавите. Прекрасен пример е той. Мога да дам и съвременни такива. Да не цитирам ще ви препратя към Дж. Гатоу, той описва много съвременни примери в две от книгите си.

Възрастовият диапазон е по- скоро такъв- хора, които имат право на труд /у нас- над 15- 16 години, за някои професии 15 се допуска, за след 16 повечето видове труд са допустими с разрешение на ИТ/ до 24- т.е. когато можеш да работиш, но нито това правиш, нито учиш и се квалифицираш. До тази възраст едно висше се завършва нормално.

Снощи имах пресен разговор, реален, относим към темата изцяло. Мъж, 24 годишен. Ходил си на училище, завършил добре, от тогаз- около година стажец. Виси в един апартамент, мама слага, мама дига, мама го води /още/ до БТ и му търси работа. Пази тишина, да не се събуди ранко /къмто 12.00 по обяд/. Пазарува му и му носи вкъщи. По български стандарти е обгрижван, как да не. Прекалено даже. Имал мама и баба като ученик ката ден и час вкъщи. Толкоз много са били до него, че човечецът не знае сигур къде свършва той и къде почна мама.

На една клиентка /синът бе клиент, ма той и помощ не може сам да подири/ детето- такова пак. Супер обгрижвано, толкоз много, че не може да направи само преценка какво иска, какво може, кое е добре, кое зле. Мама, баба, тати- все някой на пета наоколо. Иначе- добро момче, възпитано. Откраднало от един хотел дреболии. И не за първи път. Не е клептоман, да речеш, не е беден, мотори има, всичко си има, като го погледнеш не е лишен твърде. Не е расъл на улицата /там ако беше, по- щеше да се оправи/, седял си вкъщи само и на училище ходил. Не че му били нужни нещата, дето ги взел, никак, ма приятелите тъй решили и той, нали вкъщи държан с години, първи дружки по пълнолетие свободни придобил чак, се повел по чужд акъл. Хванали го, съдят го. Трябваше една условна да му се издейства, та мама търсИ работа за детенце /22/ да се докаже, че е сериозен и работи и в чудо се бе видяла.
 
Границата ни я няма, родителят се впряга излишно и не довижда кога я прекрачва. Кога извинява самия себе си, кога наистина смята, че допринася за благото, кога просто му е по- лесно той да свърши на един 18 годишен пръч нещо, което може да си го свърши 5 годишно хлапе- резултатът е един. Седи Х дОма, голям мъж, мама купила лаптопец и щъка ли щъка мъжът, игрички играе... Чакайте го да стане активен. Аз съм скептик.
Много грижовни родители си се грижат за децата, снабдяват ги с болнични, когато са изтощени, а в школата се правят, че не забелязват отсъствия и ги водят на училище. Реално не се водят отпаднали, но на училище не ходат. Че то по- добре да бачкат, в тоя случай. Не да го играят кибик до 19.

И в икономическа криза и без нея, тез младежи все са си такива. Чакай го ти, като му слагаш масата и му плащаш масрафите, да си дигне задника и да заработи. То си мисли, че светът е като мама- щом го видят, веднага следва да му подсигурят бюрото и високата заплата. То се не хваща на 400.00 , даже като стаж, да набере опит, да бъде обучено. Ми те хората за обучение пари трябва да си плащат, понеже училището не учи на практика. Предлагали сме на начинаещи- бе жена, ще те научим да шиеш, заплата ще вземаш, докато се учиш три месеца, ако изкараш норма и горницата ще ти се плати. Стаж ти се води, работа след това с осигуровки и всичко. Не, тя искала нормировчик да почне. Или в склада "нещо там", няма значка какво. Туй нещо, трудът, е гадна работа, мръсна. Затова у нас я вършеше мама.
Една кобила 23 годишна я води майка й, да й подава документи и да пита за условията. Кобилата само прицвилва, дума не може да обели. И да я чакам да заработи... Че да не съм висяла само вкъщи и в училище, че да не мога да я преценя. Баси, аз на 23 се ожених и живеехме на квартира. Други хора деца сами гледат на тези години. 
Друга, извън обсъжданата група отдавна, 34 г., в автобиография списала на стаж "счетоводна фирма". Ма коя, от кога до кога- де да знаеш. Ми хората обичат да проверят с кого ще си губят времето за интервюта, предварителен план си правят, не могат да викнат куцо и сакато, дето подало една страница молба и една автобиография. Обаждаш й се да й кажеш да си поправи нещата, тя ти се святка насреща, че знаела как стават работите. Ма и на нея мама и сега и праща храна, помагат и за квартира и т.н.

Толкоз подобни ги имам, че се не чудя хич поради що младите хора у нас масово /пък и не само/ не познават сами себе си, нямат лични цели /цели имат родителите им/, идея нямат как да постигнат дори малки целички, литкат се насам- натам, непостоянни и объркани са и всичко онова, което пише Мишона. Нямат елементарен социален опит, т.к. разчитат само на формалните контакти от рода на с мама на гости, в училище с децата и учителите и на курсчето по език /примерно/. Зазубрили изкуствени факти, но непознаващи онова, което им е реално нужно, без елементарни умения житейски. 
Само че това са последици. За мен- последици от модел на социално възпитание- семейно и училищно.
Не познавам един, който да иска наистина да работи, да е здрав и млад и да не може да намери абсолютгно нищо пет години. Все за единия хляб ще изкара. В криза понякога е достатъчно и дори наложително поне това да си изкара един здрав прав човек.

В тази връзка , в момента тук има един тренд да се споменава следвоенното поколение, като някакви ( и това е истина!) локомотиви  - хора, които са били отгледани в други ценности, други условия, излизайки от войната си ги запазват и почват да трупат. Та, идеята е, че след като дядовците ни са изнесли целия следвоенен зор и са натрупали бая и ние ще можем. Много популистко. Към 70тте години има един цъфтеж ( той съвпада и със социалистическия ) и после към средата на 80тте тези хора излизат в пенсия и се тръгва надолу.  2те поколения след тях едното все още държи инерцията на жертвите ( напр. почивка 1 път в живота , или почти никакъв консуматорски интерес ), но 3тото вече не желае да работи и да живее по този начин, при всичките тези 'блага', които са им под носовете.
Това става и в Япония, още преди 20години там се вайкаха, че младежите не искат да работят така, както дядовци и родители.
Може би този спад е естествен ход - хората искат по-доброто за децата си, децата им да не блъскат като тях , да имат по-лесен път и без да искат ги набутват в дупката.

За Кипър /съпругът ми работи там две години/, мнение на стари кипърци: преди разцвета на държавата /от 20-тина години насама/ народът е бачкал яко и го е постигнал. Сега възрастните се боят от настоящото разлигавено и мързеливо поколение- не само няма да създаде, но няма и да запази създаденото.
За Китай четох- бач до лудост с очаквания за морален разпад, когато обществото позабогатее, като в Европа и Северна Америка.
Сигурно са естествени процеси. Като се вкатмари работата и няма кой, ще им се наложи. Бая ще се помизерства, обаче.

За съжаление, в България "следвоенното поколение" 30те, 40те, 50те измира много бързо в момента.
60те и 70те избягаха да работят в чужбина. 80те бягат в момента.
90 те /които обхваща анкетата/ ги мързи.
Така че кой и остана на тая България - и аз не знам?

А гърците и кипърците пък са 100 пъти по-разлигавени от нас.
Още навремето, в следкомунистическата криза, когато ние оцелявахме, те гъзарееха като студенти тук. На им сега!

Според мен поколението в посочения възрастов диапазон е поразлигавено. Отгледано е от родители, които са живели в "онова" време, лишавани са или поне не са имали достъп до различни продукти, услуги и т.н. И се пръкна поколение, обгрижвано с идеята да му се даде най-доброто, което мама и тате не са имали.
Лятото наемахме служители, като идеята бе да са студенти горен курс. Обощото за повечето наети: претенции за заплата на хора със стаж, мързеливи (както се оказа впоследствие), при повечето тотална липса на каквато и да е инициативност. Даваш задача и очакваш поне мъничко да се помъчи, за да я реши. Нищо - не те пита, не я решава. След няколко часа питаш докъде е и установяваш, че медитира. След няколко месеца казваш от какво не си доволен, къде да се напъне, нулев резултат. И така безславно приключи опитът ни да наемаме и обучаваме студенти горен курс. Амбицията и мотивацията нещо куцат...   

В темата се преплетоха много различни теми - и във всяко едно от мненията има по зрънце истина.
Не ми се разсъждава в глобален план, защото проблемът е твърде обширен, за да може да се обхване с няколко изречения. Оптимист съм - образованите, но разлигавени младежи могат да се "превъзпитат".
Конкретно за БГ смятам, че на всяка цена трябва да не се допускат деца да отпадат от училище, независимо от качеството на образованието.
Училището, освен чисто образователна функция, има и много други функции, вкл. социална. Защото ранно отпадналото от образованието дете няма как повече да бъде социализирано (поне аз не познавам подобен случай) и се превръща автоматично в маргинал. Обратно - познавам не малко случаи, при които едвам изкретало средното си образование дете, лежейки няколко години у дома при мама и тате, впоследствие да се реализира доста успешно в живота (със закъсняло желание за доквалифициране или по друг начин).

Много сте крайни .
Може и да е така, но понеже съвсем наскоро обсъждахме познато момче на 20 год. идеален пример как това, което имаме като мнение за поколението от 90-те не е съвсем вярно...
Всичко изброено по напред важеше за него в училище - ходеше на у-ще от дъжд на вятър, но учителите някак го избутаха да завърши, веселба всекидневно, получи някакво наследство в 11 клас, профука го норматив и т.н.
Само, че след като завърши, майка му (болна от МС) се влоши страхотно, сега бачка, за да се издържат, пере, чисти, готви, в един момент и умиращата му баба беше при него и му се наложи да организира и нейното погребение.
Баща му (разведени са отдавна с майка му) и брат му въобще не се трогват, не ми се разказва....
Ако преди две години някой ми беше казал, че точно той ще стане най-отговорния  от приятелите на синът ми щях да се изсмея...

Като се замисля повечето близки деца от тази възраст след завършването или бачкат, или учат (някои и двете), даже няколко от най-дундурканите (мама носи, татко меси) заминаха за учат в чужбина и се оказа, че чудесно могат да се справят и сами....

Да де, "Като се вкатмари работата и няма кой, ще им се наложи. Бая ще се помизерства, обаче.". За мен е по- важно да се бачка и човек да се вземе в ръце, преди да е стигнал дъното. Щото се не знае- един ще се оттласне от него, друг- не.
Колега на съпруга ми умря от препиване- продаде наследствен апартамент и буквално го изпи, задави се при един запой, буквално умря от това.
Препоръчвам да не се лежи на кълката, че "един ден ще се оправим" и че има и добър край /понякога/.  Е, който иска- да полежи. Всеки сам си кове съдбата, все пак.
Не сме крайни. Аз давам реални примери не от книги, а от личния си живот. Реалността никога не е крайна. Тя си е просто една реалност. Хубава, лоша- такава си е, каквато е.

Училището би било добро място за престой, ако наистина си изпълняваше функциите- и образователна и социална. Ма не е така. Поровичкайте из учебншите теми. Понякога е дори антисоциално нещо. Поради това е нездравословен престоят в него, особено на една по- голямка възраст за хора, които не ги влече.

Там и аз виждам проблема, в училището.
Много от тях са объркани, че как да не са в държава без правила и рамки.
Не получават и в училище никаква ориентация, ако не са родителите, най-често мама, че тати трябва да заработва насъщния, ни талант някакъв ще излезе наяве, ни недостатък.

Децата не получават ориентация никаква в училище, нито образователна, нито възпитателна.
Каква личност да се оформи, или мама им определя границите и правилата и настоява да се движат в тях, или са оставени сами да го правят, разчита се на съвестта им.
Ама детска справедливост е доста разтегливо понятие без възрастен коректив.
Едни се справят, други не. Оставени са на самотек от държавата и институциите.
Не им придиряйте много на децата, толкова могат.

Всички деца днес  протестират, но държавниците ни са заслепени, че да го видят-едни протестират, заминавайки, дргуи остават тук, обхванати от апатия.

Да, много от тях са объркани, че то и аз се чувствам така на моменти, а те са млади, не винаги успяват да контролират всичко, не винаги правят вярната крачка, но не  е ли това точно работата на институциите и обществото - да ги коригират, насочат, вкарват в правия път...
Къде са институциите, къде е училището с цялата си тежест, къде е полицията, за да им демонстрира закрила, къде е държавата?
Интересно ми е, нека всеки от вас каже кое е това, което го задържа тук, което му харесва в държавното устройство, което го прави щастлив и спокоен,  онова, което го кара да живее в България?
Но не неща от рода на "нашите планини зелени" и т.н.

ами, Джуди, явно околните имат значение. Ти се ядосваш с млади хора, които са мързеливи, ненаучени (дори не смятам, че са твърде обгрижвани, защото има достатъчно примери за положителни резултати). Аз имам късмет повече да се срещам с другия тип млади хора - умни, амбициозни, работливи, искат да знаят, искат да могат.  Това до известна степен ми връща вярата, че има и доста свестни младежи, които са много далеч от спряганото по разни изследвания и журналистически материали. Също толкова съм наясно обаче, че тази постижения до голяма степен се дължат на доброто възпитание вкъщи, на грижата на родителите да възпитат у децата си точно тези ценности. Всъщност, май не са толкова проблем младите, колкото техните родители. Нещата започнаха да се размирисват, моралното разложение започна точно от родителите, а децата просто са продуктът.

Аз лично разглеждам 'поколението' в контекста на резултатите. Действително аз самата не познавам несвестни деца около 20тте, но това това е моята лична среда, общата картина на мизерия, простотия и почти масова безпреспективност си е налице.
Има много за мислене в най-различни посоки, но аз виждам едно нещо много ясно  - образованието трябва да е тотален приоритет. И то приоритет, който да е адекватен на трудовия пазар в момента  и на някакви бъдещи цели на 'тази страна'.
Проблемът в политиката е, че няма абс. никакво виждане напред какви хора ще трябват, какви хора да си обучим, с какво ще си осигурим просперитет.
Например Китай имат такава стратегия (понеже ги споменахте назад), която е толкова широка и всеобхватна, че не може и края й да видим. Напр.. Китай са решили до 2015та примерно  да владеят 90 процента от пазара на чаркове за слънчеви батерии. И от 10ина години блъскат в тази посока, като примерно делът им се увеличава с 5 процента годишно. Това е просто някакъв от многото примери за това какво у нас липсва. Липсва каквато и да е визия каква ще е тази страна след 20 години и съответно липсва и визия какви хора ще й трябат.
И няма какво да се чудим на резултатите.

Ах, Джуди, смях се през сълзи с кобилата дето прицвилвала, честно имам такава в курса. МАйка й дойде да ми каже, че "детето ще идва само на лекции, защото била на стаж в някаква фирма". Аз умрях от смях, защото този курс са задочници...Предтавете си.

Имам и един пръч дето още майка му го изпикава, но иначе "циганите на сапун" и "който е беден да мре".

Ох, вярвайте ми, като се прибера вкъщи и не ща да мисля за "бъдещето на поколението".

На мен ми идват на крака.  Тъй е, по резултатите им може също да си правим изводи. Щом има такива резултати, то си има и причини, да. За мен последните са най- важни. Резултатите- всеки с отворени очи може да ги види. И без статистики.
Каква политика тук. Кютаме си по стари архаични програми, зубрим глупости, решаваме тестове с а,б и в и си мислим, че знаем, щом сме ги разгадали. Зубрим никому ненужни в този си вид и обем факти, стара информация, а необходимите неща през плет се не показват, да не вземе някой да си отвори очите. Зубрим дати, зубрим видове определения, ма една автобиография не можем да напишем. Планиране за професии? Божкей! Че то поне професия да се учеше над дадена възраст както си е ред. Срамотно е да се мисли даже, че един ден ще се бачка. Дечиняната мамини от люлката са предопределени за светло бъдеще.

Опитът ми не е домашно- ученически и книжнически само. Де да беше... Далеч по- реален е, та си правя изводи на база разнообразни случаи. Нали с нищонезанимаващите се се занимаваме ние в тази тема. Ако ще си говорим за занимаващите се- нека си отворим друга и да не спамим тук тази.
Имат не само околните значение, значение има реалният жизнен опит и разнообразните контакти. Като се капсуловаме с ограничен кръг хора, няма начин да не стесним хоризонтите. 

Идват ми, да се занимавам с техните, точно, проблеми. Ужас са- общината им дължи жилище. Пожизнено. Понеже свободният пазар бил лош, ама лош. Не работят, нямали доходи, затова не си плащали води и токове в общинското жилище с месеци, че една и цяла година и оня гад, кметът, сега ги гони, мамка му. Щерката- задочна студентка /тъй е то, Мишона, оправдание да се лежи с краката на стената и да се маже тапета с мръсни чорапи 5 години минимум/ как ще се хване да прави нещо друго, тя учи, моля ви. Оня с високата скорост призовкарят не могъл да го... събуди в 12.00 часа по обяд /млад мъж/, затова си оставял вратата отворена, да му кажем на призовкаря да влезе направо. Друго взело колата на майка си и ключовете от джоба й, докато спи. Ученик, 16 г, посещава училище... ако иска. И майка му наистина полага грижи за него. Не се майтапя тук поне. Следващо- паркира, удря чужда кола и зачезва.  После търси връзки да го "оправят", понеже някой гад мръсен го видял и докладвал. Една майка реве, че дъртият й син /25/ лежи и я гони от дома й. Ма се чуди, видиш ли, що да му наготви. Пита какво да прави, имала ли била право тя да го изгони /от собственото й жилище/ най- подир и как. Е, можело да си иде и на село... Милата!
Пък да ги знаете иначе какви са мамини душици- кротки, възпитани, добрички...памук направо.
 

Може би пък трябва да приемем, че не сме читав материал:)))
Гледах сутринта репортаж от Хаити, нам-колко си милиарда след земетресението и 2 г. по-късно.
Все още има огромна нужда от помощ, което бе посланието на репортажа.
Показаха хората как се шляят из палатковите лагери ( в доста мръсна среда), а тъмнокожи дечица играят с бели Барбита. Без да искам се запитах, добре де, защо тия хора не вземат лопатите, да изчистят средата в лагера поне. Порутевиците са още по улиците. Наклонени сгради, камънак и купчини.
Сравних с други материали. Които грабнаха лопатите и изринаха на 1вия месец след 9 по Рихтер.
Тук сте психолози, обяснете ми го това. Защо едни хора седят и чакат , а други се впрягат и действат.

Не съм точно психолог, но нещата са изучени и в други дисциплини. Култура и държава. Изринаха японците. След Втората световна изринаха немците. Чакаме в Хаити да избухне скандал с помощите. Тук колко години минаха от Стражица, наводненията и не помня още какво, а още има хора във фургони. Вече не мога да преценя дали водещи са битовите традиции или управлението. Има го и другото - при твърде дълга несигурност, ограничения, икономически и политически катаклизми (не природни!), хората се обезверяват и приемат всичко, също както кучетата, на които им пускали ток съвсем безразборно, и без никаква възможност за контрол (не го помня с подробности този пример, ако трябва ще го потъърся). Развиване на някакъв синдром на жертвата го има не само при индивидите, а и на групи хора. Всичко идва от личното и колективно усещане за контрол върху собствения си начин на спасение - ако хората не виждат, не усещат такъв контрол, стават апатични.

Ти сериозно ли?
Едно е да ти се събори замъка и да си построиш нов, съвсем друго е да ти се събори сламената колиба, пък някой да очаква от теб да получиш прозрение свише и да вдигнеш на нейно място замък, какъвто никога през живота си не си виждал.
Тези неща така не се случват, зад всяка дори елементарна ежедневна проява стоят столетия културни и икономически натрупвания.

Ма много ясно, че не сме читав материал. И без и със циганите. Аз дотук нецигани спрягам, циганин не ми е идвал да ми се жалва още от децата си. 
Айде, богатите държави им разбирам лигавите младежи- имат, объркали се моментно, че що имат, ще е вечно. Ами нашите? Работят семейно за има- няма 800.00 лв. /примерно/ на 4 човека и въпросните младежи кесят по комповете и баровете, та се пушек вдига, пушат и карат коли и мотори. Е те това го не разбирам!
Управлението... ми то излъчва хора от народа, избира се от народа, влияе се от народа, аз не виждам как ще има читав народ с кофти управление и обратното. Де да знам. Тъй си мисля.

а като виждат родителите им как се блъскат за мижавите заплати, после като отидат в болницата са в мизерията, и какво ли още не (да не изреждам, че се депресирам), какво да си помислят? Кой им показва нещо положително на социално и национално ниво, че да проискат да се хванат дружно и да изчистят снеха пред входа, например? Не ми се рови изрично за информация, но имам някакви спомени, че допреди сто и малко години дори затвор не е имало по нашенско, явно материалът не бил изначално нечитав. Или сега ще е пак като по учебник - като цяло българите не струват, то верно и аз съм българрин, ама аз съм по-така българин, от читавите изключения!
Явно трябва малко да смениш средата, Джуди, твърде много се занимаваш с калпав материал, та вече всичките ги мислиш за калпави!  

"Младежта обича днес лукса. Тя има лоши обноски, пренебрегва авторитетите, няма уважение към старите хора и говори тогава, когато трябва да работи. Младите вече не стават на крака, когато в стаята влезе по-възрастен човек; те бърборят в обществото, на масата си избират най-хубавото, кръстосват крак върху крак и тиранизират своите учители."

Сократ (преди 2400 г.)

К'ва среда?  Ти четеш ли, наистина?
Някои си имаме работа и не си подбираме "материала".  И с него някой трябва да работи в разни насоки, при това. Всеки иска да работи сред рози или да лежи сред тях и да взима по много. Ма не става, пусто. На, с разни хора се налага да се среща човек. Може и да е грехота това, де да знам...
Схващаш ли граматиката? Аз пиша в първо лице. Някой друг се опитва да се измъкне по тъча.
Припознаването не е задължително. Отделете се от описанията по- напред, ако това ще ви накара да се чувствате по- удобно. Живеейки в друга "среда" що щете в тема за младите, които нищо не правят? Или няма такива? Или виновни са циганите? Или кризата?

Някак е прието тук държавното да не е качествено, като аксиома е.
Като ти трябва читав доктор, ходиш на частно, като ти трябва читав учител - също, като трябва някой да ти пази имуществото - СОТ и така.
Някак съществуват независимо една от друга двете системи - държавната и частната, на първата никой не ще и да разчита, че и да и търси отговорности, приели сме това статукво.
Държавната си съществува независимо, няма нищо общо с частника, с редовия данъкоплатец, съществува не за хората, а заради себе си.

Схващам, схващам! На  това му се казва професионална деформация, може и социална да е. А последните  ти изречения за тъча не мога да ги разбера.
Това, което аз казвамм е, че за щастие не са всички младежи като описаните. В изследването е посочено 20%, вероятно на теб през 80% от времето ти се налага да работиш с такива. В момента, за моя радост повече общувам с друга част от младежите, което ми дава известни надежди за бъдещето. Затова и не мога да отсека, че материалът нашеннски е калпав - има калпави, има и свестни, но в общи линии хората от какъвто и да е етнос, социално и др. положение, са  готови да правят смислени и положителни неща, стига някой да ги организира, да им покаже. Това е част от човешката природа, затова хората не живеят в гората като мечки стръвници, а в семейства, работят колективно.

Ейй, всички много умни; присмял се хърбел на щърбел. Емигриралите викат „за вас става въпрос” и „големи сте простаци бе тъпаци (вероятно потомци на аристократични чуждоземни семейства!), другите пък прехвърлят вината на малцинствата, а от много велика „мисла” никой не се сети да сметне, че младежите ни тръгват на седем на училище, а в университетите са чак по на деветнайсет/двайсет. За четири години малко успяват да завършат; да, но го правят по на 25 или 26; работят голямата част заедно с ученето (без да плащат данъци и не се брои за работа!) или са задочници. А изследването засяга тези до 24 години. В другите страни децата тръгват на пет, най-късно шест на училище и по на седемнайсет голяма част вече се готвят да следват и не се мъчат с кандидатстване като българското и не чакат я тази, я другата година да пробват желаната специалност. В такива статистики аз не бих се клела. Ама какво да обяснявам на бегемама; тя всичко знае.

Само се чудя защо аз не познавам един българин без образование; всички имат я колеж, я висше. Това е точно проблемът, имат се много учени и не искат да си мръднат пръста за по-малко от хилядарка месечно!

Е кой твърди друго? Тук си говорим за онези проценти от изследването, дето не се занимават с нищо. Понеже наистина ги има. Е, понеже сред кръга лични познати нямаме такива, то това е достатъчно да мислим, че ги няма. Сега дали статистиката е вярна- кой да каже. Но аз виждам, че такива си съществуват доволно. Темата е за тях, не за добрите деца и добрите мами, които ги отглеждат.  Хвалебствени теми има доста.
Тук си нищим що са такива тези, на които е посветена темата. Лично аз дори не мога да съм чак толкоз убедена, че моите деца няма да са такива след време. Понеже виждам как много деца се изплъзват от това, за което мечтаят отличните им мами в един момент. Склонна съм да погледна по- реално и причините и възможностите това да се случи. Затова се интересувам. Споделям опит, чета чужд, когато някой пише.
Иначе да седиш в розите е лесно. И да мислиш, че докато си жив ще си сред тях и ще ти ухае на свежо.
Все едно да пишем какъв е процентът наркомани и някой да викне "Ма ние не сме такива, само етносът е от тях, има много, които не са!". Да, бе, знаем го, че много не са. Но мен ме интересува защо наркоманът става такъв и как мога да се предпазя. 
Тук, съответно- защо един млад, здрав и прав човек ще седи 5-6 години и няма да се занимава ни с работа, ни с квалификация и образование.
Е, според вас защо?

Защото не вижда смисъл. Защото няма кой да го побутне или направо изведе на правилната писта. Малцина са хората (без значение млади или стари), които са способни да се самобутат, повечето трябва да бъдат насочвани, учени, дори контролирани. Това го върши обичайно семейството, родовите връзки, близкото общество (съседи, съселяни, съграждани, учители, шефове, колеги, съученици) и далечното (формалната власт, обществените нагласи). Когато родителите, самите те не се справят със собствения си живот, не могат да са на мястото си, когато авторитетът на рода или близкото обкръжение го няма, или пък е е в разрез с обществените и формални правила(в случая задължения към обществото и държавата), то се намесва държавата с всички мерки, които може да приложи (и са в съответствие с правомощията й по закон).

Защото децата не виждат бъдеще в България.
И тези на добрите мами, та поради това заминават в чужбина, и другите, които са обзети от апатия тук.
Има и такива, които ще се борят с вятърните мелници, че не са ли и част от нас такива.
Или всички си се чувствате на мястото тук и ви е едно такова спокойно, уютно и родолюбиво?

Патриотизмът е последното, което има място в тази тема, че и в подобни.
Не виждам как бихме решавали проблеми, ако не търсим причините за проблемите.
А материалът може би  е подобен в повечето държави, с хора всякакви е пълно навсякъде, ама  е грешно моделиран в някои.
5 века турско...после са ни отпочнали другарите, а в демокрацията за "добре дошли" ни посрещнаха мутрите....
Ми не е лесно.
И аз не знам, и аз си се чудя.
Понякога си мисля, че държавата ни дължи на децата ужасно много, после пък си мисля, че и ние й дължим едно общество, че да й е коректив, то нещата са навързани, не е просто.
Може би пък и държавата да чака от нас нишан, пък както пишете, то всички сме извадени от един кюп .
Спомних си миналогодишната Коледна ваканция, колко се изписа и тук, как децата протестираха, пък ние не ги подкрепихме, имаше какви ли не обвинения, че са двойкари, кръшкачи и подобни.
Тази година ваканцията е точно толкова, колкото те искаха.
Дадоха им я.
Може би просто и ние като общество трябва да се организираме, да си формулираме какво и да го изискваме.
Да видят децата ни, че кипи някакъв труд, че правим опити, а не сме апатични.
Не виждам как ще ги научим да се борят, да вземат решения, да правят едно или друго, ако ние самите сме пасивни.
Не знам, странен народ сме, истина е.

Продължава да ми е интересно от психологическа гл.т., понеже ми е лично необяснимо- как няма да виждаш смисъл и въпреки това ще живееш в летаргия в това, което за теб е блато? Ами ако тук няма смисъл за младия, да иде в чужбина? Да търси, да пробва? Какво губи, ако опита? Без друго тук той още няма нещо, което да го задържа- работа, лично жилище /говоря за такова, за което той се е потил/, постигнат лично стандарт някакъв, даже "бъдеще".

Мишона, мисля, беше психолог. Извинявам се, ако греша. Според теб защо, Мишона, един нормален здрав човек си позволява просто да съществува и то като паразит на нечий гръб? С години. Кога един голям вече човек, пълнолетен, се нуждае непрестанно някой да го побутва? Защото не всеки има тази нужда. Кога и защо човек става зависим?

Съгласна съм, Нова, но има и конкретни идеи в подорума, в който пишем. Вярно, има си опозиция /основно учителска/, но така е по- добре дори. Нишани мисля има, не само тук. Що статии и инициативи се пишат и организират. Е, по дяволите, що седим на основи, които знаем, че са гнили и даже вече пропаднали?
Защо 19 годишните, които нямат афинитет към висше образование, например, не могат поне една свястна професия да вземат? Кой ще научи майката, че държейки се с порасналото си дете като с такова в ДГ прави кофти номер най- вече на това дете, но и на цялото общество, че и на себе си?
И в другите държави го има това нещо, разбира се /примери има и в темата затова/. Просто на мен ми стана интересно защо в нашата мизерия някой си позволява да лежи и да умира от глад, а майка му да се чуди отде да вземе пари да се лекува и да се топли, обгрижвайки го. 

Има ли някой пример от широкопопулярното медийно пространство, в който е показано, че от учене и работене има файда? Поне един, в последните 10-тина години ... Песен, филм, реклама, клип, книга, статия? Не говоря за специализирани изследвания, а за нещо, което да е достъпно за всеки. Виждала съм реклами, в които ... се лъже шефът, се троши офисът, се бяга от работа и от училище... Някой филм да подскажете, ама някой, дето и тинейджър ще иде да го гледа.
 

Тук-там се споменава заа някой българин, ама не в България, а в чужбина.

Джуди, вече писах по този въпрос - повечето хора не са пробивни, инициативни, желаещи да могат и знаят (и не само у нас), затова трябва да бъдат организирани, учени, контролирани, поощрявани и наказвани, за да свършат каквото трябва или поне да поддържат сегашното ниво. Дори инициативните често са готови и нарушават съвсем съзнателно правилата, защото разчитат, че са много умни или че няма кой да ги спре.
Колкото до паразита, паразит го наричаш ти, за него и други хора си е просто живеене както може. Никой не е казал, че в живота всички трябва да са отличници, винааги има и двойкаджии. В училище какво се случва с тях - все някак минават. С учениците около четворката какво се случва - започват някаква работа, която също работяят за четворка, изкарват за хляба и така.

Джуди, липса на мотивация,  обезвереност, примиреност, апатия, ниска самооценка, несигурност, страх... сигурно има още десетки причини.

Чак пък отличници, Боже мой, не! Да си намериш работа или да си смениш или повишиш квалификацията не се иска кой знае каква инициативност. Не говоря всеки да стане бизнесмен, да богатее или да се сподобие с Нобелова награда.
Предпочитам примера с четворките. От тях има полза и обществото и самите те.
Ама да паразитираш 5 години /в анкетката се има предвид горе- долу толкоз, извън училището, а може и доста повече да са извън това проучване/ не мога да си обясня. А си е паразитиране това: "Паразитът е организъм, който се храни с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник. Паразитът се развива за сметка на гостоприемника, който губи постепенно жизнеността си. За разлика от хищниците паразитите не убиват или не убиват веднага организмите, които използват за храна.". Не е обидно, истина е.
Защо ние сме с най- много паразити на глава от населението? Многото паразити говорят за една нездрава почва. Защо тук е тъй благоприятно да се развиват? Кои стават такива и защо? Това ми е интересно. Би ми било интересно да прочета по този, точно, въпрос.

ЧеКа, да бе, така, но кое е причината точно определен индивид да "заболее"? Кое предизвиква тези последици? И у нас такова голямо количество...

Ами, иска се джуди, не го ли виждаш покрай себе си! Ако беше толкова просто, всички щяха да го правят, ама явно не е. То е същото като в училище - едно дете ще се мъчи, ще суче, ще се труди, и ще реши цялото домашно, друго няма дори да си напише домашното, трето ще реши двете задачи, а другите две дори няма да пипне,  защото са му трудни на пръв прочит и повече няма да си мръдне пръста.

Може би чувството за вина, наслагвано на майката.
От нея се очаква да е същински Шива, за да оцелее семейството й.
Та трябва едновременно да върти къщата, да върти офис, да е перфектната съпруга и майка, тя е и възпитателна, и образователна институция, че и здравна в много случаи.
По метода на пробите и грешките, тя диплома и за половината неща, които са й вменени като задължение няма.
Ако детето се издъни, не е виновно ни училище, ни общество, ни държава, те към детето й ангажименти не са поемали.
Издънила се е тя и като виновна се опитва по този начин да компенсира.
"Къде сбърках" си задават доста често въпрос родителите, не училището.
А от него тръгва всичко. Според мен.
Семейството си  е семейство, то може да е всякакво, всякакви са семействата и в по-белите държави.
 

Е чак пък толкова черно положението не е.
МОЛовете примерно са пълни с млади хора, които работят като продавачи, докато учат.

Въпроса не си го задават точно родителите, а предимно майката. Бащите някак остават встрани. На родителските срещи, по болниците и поликлиниките, по институциите са все майките, тук-там има по някой баща.

Ох, де да беше толкова лесно да се намери някаква универсална причина и решение. Всеки ако каже нещо вероятно ще е прав за един случай, но за други - същите причини и решенията няма да са ни най-малко адекватни. Средата - семейство, училище, обществото - със сигурност има своята роля. Но аз ни най-малко не изключвам и тезата на Андариел за индивидуалните особености и предразположение.


За средата специално - най-големият недостатък за мен е липсата на индивидуален подход към детето, съобразен специфично с неговите нужди и особености - и в семейството, и в ДГ, а после и в училище. Не свръх-обгрижването и "разглезването", а прекалената неангажираност към индивидуалните нужди на едно дете за мен е един от най-големите проблеми на съвременното ни общество, който пречи на едно дете да израсне като пълноценна личност.

Сетих се за една, притча май беше, не я помня точно, но в общи линии се разказва за един султан, който вдигал данъците на народа и след всяко вдигане пращал съгледвачи да видят как са настроенията сред хората, а те се сбръчквали от работа, недоволствали и псували властта.
Той викал:  "А, добре е, вдигайте пак данъците!"
Докато един ден му донесли, че народът яде, пие и се весели, тогава султанът се уплашил и извикал: "Не върви на добре работата, сваляйте данъците!

Ето и едно есе от 1972 г,  все същата работа:
http://www.mediatimesreview.com/september06/Markov.php

Икономиката се основава на закона за оскъдността. Някъде по света този закон се разбира като разумно използване на наличните ресурси, оптимизация в производството, обучение на кадрите и т.н.

Положението у нас: самозвани бизнесмени  решават, че в тях е хляба, в тях е ножа. Търсят, ако може обучени кадри /ама НЕ те да си ги обучат, ами държавата тъй, ко може, да си влезе в ролята на основен обучител и да им ги даде наготово/, на всичкото отгоре да им се работи и за без пари ако може, щото видиш ли криза имало. Кадърните ги заобикалят и не се занимават с тях, щото много добре знаят какви главоболия и нерви ще си навлекат на такова работно място, където се работи на принципа „няма незаменими хора“. А същите работодатели после беснеят по форумите каква некадърна паплач се е навъдила, как не ще да работи за без пари. Законът за оскъдността тук работи в посока заплащане. Никой няма да ти бачка на 100 про, ако знае, че накрая на месеца ще му метнеш някакви си пари, за да оцелее и ще оправдаеш с икономическата криза собствената си некадърност да ръководиш... Еле па, ако е и кадърен. Така че принципа за краставите магарета тука важи с пълна сила в двете посоки. И животът продължава: ти го лъжеш, че му плащаш, той те лъже, че работи.

Саморая, тук поговорката е в обратен ред- луд е този, дето яде баницата, не който я дава.
За разлика от преди десетина и даже по-малко години днес в България има широк избор от работодатели, които са ситуирали част от бизнеса си тук, т.е. не са самозвани български такива. В Топ 50 на работодателите у нас можеш да се ориентираш за какво говоря.
Не виждам как частен бизнесмен, ако ще и чичо Цено от Чепръчане с кланицата ще избере некадърен работник/служител? Та къде ще отиде бизнеса му? Легендите, че кадърните, съвестните и работливите не ги искат никъде на работа за сметка на връзкарите са родени в главите на неуспелите да си намерят работа на 20 за 1500 лв.
Безплатно образование няма. Базово висше у нас днес е като средно преди 10 години- вече едно нищо.

Не го знам аз чичо ти Цено, ама моят бивш няма да го забравя доде съм жива. Къде ли му е бизнесът сега, ич ни мъй еня   С много колеги му гледаме сеира отстрани. Оплел се е като пате в калчища    

НР,Телерик, Уникредит, Виваком и други ги признавам, но в класацията има и доста агенции за набиране на персонал, които лично аз съм ползвала и знам, че са пълно менте!

Да съдиш от частното за общото, често изиграва лоша шега на собствените ни възприятия.

L'Agent, има да и такива, но повечето са директни работодатели.

Според мен и домашните примери са от значение.
Но също и общата информационна обстановка.
Както и трезвата преценка, че това, което са не може да им "направи пари", та няма смисъл да опитват.

за да се разбере сегашното поколение, първо трябва да се огледа предишното ( нашето).
Расли и пасли през социализма, обръщане на палачинката, всички неценности стават ценности, икономически кризи и зор за деня, тотална селянизация на градовете, децата родени и отглеждани "въпреки", а не "заради". Те са резултат

Иначе съвсем принципно всяко поколение е 'изгубено', и сигурно могат да се намерят извори и от преди новата ера,  само че на мен тези припеви ми се струват тъжен опит да се загърбят огромни проблеми.