България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС

Няма много за чудене - просто хората са различни. За един отчаянието отключва действието, за други задейства вътрешна защита към ограничаване на щетите чрез бездайствие. Ще дам един гаден пример, но е показателен - документирани са много истории и спомени на хората, попаднали в концлагерите и се оказва, че при едни и същи условия, те реагират различно - едни са се отчаяли и са се предали физически и духовно, други като че напук на съдбата са оцеляли през всичките години. Е, можеш ли да обвиниш първите, че не са търсили стръвно изход, или да величаеш вторите, че са намерили начин да оцелеят? А в съвремието ни двама съседи са различни, пък уж на една площадка живеят - единият работи и плаща, другият тъне в мизерия.

Мда. Такава е тенденцията навсякъде по света. Само преди едно-две поколения висшето образование е давало някаква гаранция за намиране на сравнително добра работа, заплащане, стандарт. Имаш мотивация да учиш. Сега, когато със всеки изминат ден все повече хора имат висше образование, добрата работа, заплата, стандартът не са ни най-малко гарантирани, че и са много по-трудно осъществими. Обезсърчаване, липса на мотивация...

Ето още една посока за размисъл, различна от "невъзпитаното", "лигаво" и "мързеливо" поколение, рефрен, който се повтаря от 2 хилядолетия, да. Което трябва може би да ни каже нещо - не да се омаловажава проблемът, а да се разшири полезрението ни за търсене на причините.

 
Да се разшири!
Образованието, обаче, като ценност, вече също бе обсъдено, вкл. и тук. За същността на висшето образование у нас даже специална тема си има в специализирания подфорум. Едни викат- супер било, трябвали даже още хора да завършват /казва и правителството/, по- голям процентът дипломирани да станел. Пък качеството също си било наред, после работодателите го разваляли с претенциите си, нямали основания да не приемат неговия продукт- тъй велик и качествен е той.
Дайте други причини, различни от обсъжданите /вкл. и образованието/. Причините за липса на мотивация не да се учи висше образование, а да са активни младите хора във важния момент на житейския си старт, полезни поне за себе си.

Когато говоря за квалификация според нуждите на съвременния живот, в тази тема, не случайно избягвам да говоря за сподобиване точно с "висше образование". И изследването не касае само този тип образование, то е по- скоро обърнато към "заетост". Не винаги точно то е нужно, за да има човек перспективи. Квалификацията е нещо по- различно. Обаче колко пъти съм чувала "Аз съм учил/а/, когато е трябвало, диплома имам.". Добре, но в момента не си търсен точно с тази си квалификация.

Андариел, защо да величаем и съдим? Аз си търся причини. Кога и защо едните стават /са/ едни, а другите други- при уж едни и същи обективни условия. И мисля, че едни условия за всички няма. Етажът не е техен събирателен образ. Разликата се корени основно в това, дето си го носим от детска възраст. Тъй мисля аз. Плюс дооформления, но на тази база.

На нас соцът като исторически период ни предоставя доста добра база за аналлиз и сравнение. Тогава като цяло всички бяха наравно - всички деца на училище и набиване на канчетата като гимързи и не учат, почти нямаше отпаднали деца, а дори циганите задължително завършваха осми клас. Сходен морал, сходен морков, сходна тояга, сходен стандарт на живот. За 45 години възпитаваш две пълни поколения, а третотоси го докарал до гимназия, което означава, че вече му е достатъчно промит мозъкът с ценностите. Това приемаме за основата, от която тръгват хората в различни посоки и нива след десети ноември. Тогава изведръж голяма част от населението остана без работа заради закриването на заводите, някои изплуваха, други се удавиха. Цели градове и райони обезлюдяха и безработицата беше и сега е голяма. Е, тези хора само и дениствено ли са отговорни за това, че не работят, че са отчаяни и не виждат изход? Всички ли трябва да емигрират или да отворят по една сергия? И без това много от тях работят на черно, без договори и осигуровки, както и разчитат на раслото в градината. Как е възможно същите тези хора по време на соца да са ходели редовно на работа, пък изведнъж сами са се докарали до просешка тояга? Та, не е само от хората, тях ги е променила външната среда, която  в нашия случай е смяната на политическите и икономическите правила.

 Етажът е събирателен образ дотолкова, че комшиите са тръгналли от една и съща основа - от един и същ блок и един и същ вход, пък единият ремонтира, а другият тъне в мръсотия.

Ей, странно общество , ето ви за разтуха от Бъзикилийкс още една гледна точка :
http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/eko/

Очакваният за не по-добър живот, въпреки полагането на усилия,  е демотивация за активност - и да учиш, и да работиш.

Предположенията ви за "тате носи - мама меси - детето лежи" не са верни според статията!
Там се казва, че деца на безработни и необразовани родители също стават такива.

Да, това е едно от нещата, които имах предвид. описала си го много точно в едно изречение.

В подкрепа на казаното от Агента - "публична тайна" е, че бедността и безработицата произвеждат още безработица и още бедност. Затова и най-висока е престъпността в бедните квартали, там е най-висока неграмотността и най-малка вярата в положителните резултати.

 Просто трябва човек трябва да извади и късмет някоя външна за него, трета страна да го стимулира. Нещо като да си подходящият човек на подходящото място в подходящото време.

Спорно е това. Но не го и отричам.
Някои тук споменаха, че нямат в своето обкръжение младежи, като тези, на които посветена темата. Аз дадох примери, т.к. познавам такива и то не единици. На всички мои познати, без изключение, родителите са образовани висшисти. Работят. Ако не работят, тез въпросни младежи кой би ги издържал, без друго? Работят, че и на по няколко места.
Иначе може и моделът на родителят- търтей да се унаследява, детето запечатва в съзнанието си неговият модел на поведение и го повтаря.
На необразованите, от друга страна, не им се придиря къде и какво ще работят. Те първи заминаха зад граница едно време и сега бачкат каквото намерят, не се мислят за богоизбрани. Знаят, че ако днес не работят, утре няма какво да ядат. Тук не става въпрос затова, всички да учат- това е напълно излишно и дори вредно. Става въпрос за "незаети млади хора". За мен е по- добре на работа, отколкото в безтегловност, паразитирайки на чужд гръб.
И каква е причината и "те да станат такива"? Говорим си за различни неща. 
Аз питам за причините, едно дете и един млад човек да бъдат неактивни, да заемат изчаквателна позиция като първичен рефлекс, даже и когато живеят мизерно.
Защо очакват някои и кои "не по- добър живот"? И като го очакват, защо не правят нищо? Говорим си за тези, които не "полагат усилия" в тази тема, които "не се занимават с нищо"- нито с учене, нито с труд, нито с повишаване или промяна на квалификацията.
Последиците са ясни. Мен ме интересуват причините.

По време на соца имаше административни и наказателни мерки против неработещите. Времената бяха коренно различни. Имаше дори изкуствено разкрити работни места навред. Няма как да се сравни сегашната ситуация със соца. По- скоро бих сравнявала с други европейски държави сега. Нали и на такава база е направено изследването. Защо в най- мизерната държава най- много млади хора си позволяват лукса на нищоправенето. На много места последните 20 години се смениха кардинално правилата.

то се видя и във Франция, и в Англия докъде са я докарали с младежите и заетостта, какво остава за нашенско! Затова казвам, че не могат да бъдат обвинявани само хората като индивиди защо не са се взели в ръце, защо не правят нещо, защо не търсят възможности. Ами, те може и да търсят, ама като насреща няма никой? Децата тръгват на училище с положителна нагласа, с естественно желание да учат, да знаят и да правят смислени неща, да виждат положителни резултати, а докато завършат осми клас или гимназия, вече са обезверени и отчаяни, и ако не са родителите да натискат в определена положителна посока, такава ще е картинката за почти всички. и при французите и англичаните е подобно, колкото и да са по-добре от нас - по-лесно е да се дадат социални помощи и да се каже "те са ултраси, маргинали, мързеливи и неспособни", отколкото реална работа.

Моите скромни наблюдения върху училището - базирани на 37-годишния опит на майка ми като учителка, моят собствен 11-годишен като ученичка и трите години ученичество на дъщеря ми.

Образованието, такова, каквото го познаваме у нас, започва с отучване.
С убеждаване на децата, че това, което имат да кажат, не важи.
С преписи. С диктовки. С преразкази. С учене наизуст.
Първите години затвърждават у тях усещането, че важните неща ги казват другите, че те нямат думата, докато не изминат дванайсет години следване на образци.
Дори когато трябва да пишат "теми" по литература - което би трябвало да ги научи на реторика, т.е. да защищават качествено мнението си, те всъщност биват принуждавани да повтарят чуждо мнение, чуждо съдържание - много често и такова, което не разбират или не са съгласни с него.

Нищо чудно, че бързат да забравят подобно образование.

Мечтая си за училище, в което още от началния курс ще искат от децата да пишат - да пишат за това, което ги вълнува. Да ги изслушват. Да ги учат да говорят пред другите, да се аргументират.
Мечтая за училище, в което ще помагат на децата да общуват помежду си - например като обсъждат варианти за решаване на конфликтни ситуации, отношения между момичета и момчета, какво означава да имаш права и задължения, какво е справедливост и несправедливост - всички тези неща се правят, само че другаде.

... А по- натам, вместо всички 12 години да учат едно и също и да бъдат еднакво нищо ненаучили, децата да могат да изберат неща, които им харесват, да могат да се задълбочат в определена материя и друга, която не им допада, да остане на по- повърхностно ниво или да не се занимават с нея.
Да се работи в нормален колектив, а не в скупщина от 30 деца.
Да може човек след 13-14 годишна възраст да се запознае с разни видове труд, професии, да може да избере, ако нещо го влече, да има нормални училища, в които да се придобие една нормална основа за конкретна професия, с достатъчни часове за практическо обучение. Да са налице практици- преподаватели и нормална база за обученията.


Андариел, наблегна се тук от всеки и на други проблеми. Никой не обвинява "само хората", излишно е да опровергаваме неща, които така или иначе никой не твърди. Но че и "хората" следва да си потърсят причините в себе си си е ясно. Тогава поне личните причини човек може да си коригира, стига да е по- широко скроен, по- самокритичен и некъсоглед и да има желание да признае личните си грешки и да ги изправи. Т.к. обективните фактори се подлагат по- трудно на промяна, която зависи от отделната личност. И аз искам кардинална промяна в образованието и някои социални условия, но тя зависи много по- малко от мен.

Тези хора някой ги възпитава.
И ги възпитаваме в пасивност, от първи клас още.
Учим ги да не поемат инициатива.
Подхващаме ги с повторяеми, неизискващи разсъждения дейности, като писането на ченгелчета.
Искаме производителност, толкова и толкова редчета, странички.
Караме ги да учат наизуст думите, които някой друг е написал - от тяхно име и с тяхната уста казваме, че "обичат" това или онова.

После се чудим защо са пасивни. И агресивни едновременно, защото това са две страни на една и съща монета.
Какви перспективи им даваме, та да не изпитват фрустрация?

А аз ще ви кажа своята версия - децата не трябва да прекарват толкова много време в училище, а да е с най-близкото си обкръжение в естествената човешка среда - семейството. Училището да  е за ченгелчетата, а семейството да е за основните ценности. Дори съм по-положително настроена към модела по селата - децата ходят на училище, но през останалото време са с родители, родднини, братя и сестри на полета или в двора, и заедно се трудят, децата попиват семейните и общностните традиции, за  тях авторитет първо е възрастният в семейството, после е общността, и най-накрая са представителите на образователната система, администрацията и пр. И нещата са вървяли доста по-предвидимо преди децата да започнат да се възпитават основно в училище.

Пак ли циганите са предтавителната извадка? Ей писна ми... да ни слагат под общ знаменател само защото на паспорта му пише ,, българин ,, .
Абе как преди години се гордеехме с най- добрата училищно- образователна система и с най- грамотните деца?