България е с най-много безработни и необразовани младежи в ЕС

Може би пък трябва да приемем, че не сме читав материал:)))
Гледах сутринта репортаж от Хаити, нам-колко си милиарда след земетресението и 2 г. по-късно.
Все още има огромна нужда от помощ, което бе посланието на репортажа.
Показаха хората как се шляят из палатковите лагери ( в доста мръсна среда), а тъмнокожи дечица играят с бели Барбита. Без да искам се запитах, добре де, защо тия хора не вземат лопатите, да изчистят средата в лагера поне. Порутевиците са още по улиците. Наклонени сгради, камънак и купчини.
Сравних с други материали. Които грабнаха лопатите и изринаха на 1вия месец след 9 по Рихтер.
Тук сте психолози, обяснете ми го това. Защо едни хора седят и чакат , а други се впрягат и действат.

Не съм точно психолог, но нещата са изучени и в други дисциплини. Култура и държава. Изринаха японците. След Втората световна изринаха немците. Чакаме в Хаити да избухне скандал с помощите. Тук колко години минаха от Стражица, наводненията и не помня още какво, а още има хора във фургони. Вече не мога да преценя дали водещи са битовите традиции или управлението. Има го и другото - при твърде дълга несигурност, ограничения, икономически и политически катаклизми (не природни!), хората се обезверяват и приемат всичко, също както кучетата, на които им пускали ток съвсем безразборно, и без никаква възможност за контрол (не го помня с подробности този пример, ако трябва ще го потъърся). Развиване на някакъв синдром на жертвата го има не само при индивидите, а и на групи хора. Всичко идва от личното и колективно усещане за контрол върху собствения си начин на спасение - ако хората не виждат, не усещат такъв контрол, стават апатични.

Ти сериозно ли?
Едно е да ти се събори замъка и да си построиш нов, съвсем друго е да ти се събори сламената колиба, пък някой да очаква от теб да получиш прозрение свише и да вдигнеш на нейно място замък, какъвто никога през живота си не си виждал.
Тези неща така не се случват, зад всяка дори елементарна ежедневна проява стоят столетия културни и икономически натрупвания.

Ма много ясно, че не сме читав материал. И без и със циганите. Аз дотук нецигани спрягам, циганин не ми е идвал да ми се жалва още от децата си. 
Айде, богатите държави им разбирам лигавите младежи- имат, объркали се моментно, че що имат, ще е вечно. Ами нашите? Работят семейно за има- няма 800.00 лв. /примерно/ на 4 човека и въпросните младежи кесят по комповете и баровете, та се пушек вдига, пушат и карат коли и мотори. Е те това го не разбирам!
Управлението... ми то излъчва хора от народа, избира се от народа, влияе се от народа, аз не виждам как ще има читав народ с кофти управление и обратното. Де да знам. Тъй си мисля.

а като виждат родителите им как се блъскат за мижавите заплати, после като отидат в болницата са в мизерията, и какво ли още не (да не изреждам, че се депресирам), какво да си помислят? Кой им показва нещо положително на социално и национално ниво, че да проискат да се хванат дружно и да изчистят снеха пред входа, например? Не ми се рови изрично за информация, но имам някакви спомени, че допреди сто и малко години дори затвор не е имало по нашенско, явно материалът не бил изначално нечитав. Или сега ще е пак като по учебник - като цяло българите не струват, то верно и аз съм българрин, ама аз съм по-така българин, от читавите изключения!
Явно трябва малко да смениш средата, Джуди, твърде много се занимаваш с калпав материал, та вече всичките ги мислиш за калпави!  

"Младежта обича днес лукса. Тя има лоши обноски, пренебрегва авторитетите, няма уважение към старите хора и говори тогава, когато трябва да работи. Младите вече не стават на крака, когато в стаята влезе по-възрастен човек; те бърборят в обществото, на масата си избират най-хубавото, кръстосват крак върху крак и тиранизират своите учители."

Сократ (преди 2400 г.)

К'ва среда?  Ти четеш ли, наистина?
Някои си имаме работа и не си подбираме "материала".  И с него някой трябва да работи в разни насоки, при това. Всеки иска да работи сред рози или да лежи сред тях и да взима по много. Ма не става, пусто. На, с разни хора се налага да се среща човек. Може и да е грехота това, де да знам...
Схващаш ли граматиката? Аз пиша в първо лице. Някой друг се опитва да се измъкне по тъча.
Припознаването не е задължително. Отделете се от описанията по- напред, ако това ще ви накара да се чувствате по- удобно. Живеейки в друга "среда" що щете в тема за младите, които нищо не правят? Или няма такива? Или виновни са циганите? Или кризата?

Някак е прието тук държавното да не е качествено, като аксиома е.
Като ти трябва читав доктор, ходиш на частно, като ти трябва читав учител - също, като трябва някой да ти пази имуществото - СОТ и така.
Някак съществуват независимо една от друга двете системи - държавната и частната, на първата никой не ще и да разчита, че и да и търси отговорности, приели сме това статукво.
Държавната си съществува независимо, няма нищо общо с частника, с редовия данъкоплатец, съществува не за хората, а заради себе си.

Схващам, схващам! На  това му се казва професионална деформация, може и социална да е. А последните  ти изречения за тъча не мога да ги разбера.
Това, което аз казвамм е, че за щастие не са всички младежи като описаните. В изследването е посочено 20%, вероятно на теб през 80% от времето ти се налага да работиш с такива. В момента, за моя радост повече общувам с друга част от младежите, което ми дава известни надежди за бъдещето. Затова и не мога да отсека, че материалът нашеннски е калпав - има калпави, има и свестни, но в общи линии хората от какъвто и да е етнос, социално и др. положение, са  готови да правят смислени и положителни неща, стига някой да ги организира, да им покаже. Това е част от човешката природа, затова хората не живеят в гората като мечки стръвници, а в семейства, работят колективно.

Ейй, всички много умни; присмял се хърбел на щърбел. Емигриралите викат „за вас става въпрос” и „големи сте простаци бе тъпаци (вероятно потомци на аристократични чуждоземни семейства!), другите пък прехвърлят вината на малцинствата, а от много велика „мисла” никой не се сети да сметне, че младежите ни тръгват на седем на училище, а в университетите са чак по на деветнайсет/двайсет. За четири години малко успяват да завършат; да, но го правят по на 25 или 26; работят голямата част заедно с ученето (без да плащат данъци и не се брои за работа!) или са задочници. А изследването засяга тези до 24 години. В другите страни децата тръгват на пет, най-късно шест на училище и по на седемнайсет голяма част вече се готвят да следват и не се мъчат с кандидатстване като българското и не чакат я тази, я другата година да пробват желаната специалност. В такива статистики аз не бих се клела. Ама какво да обяснявам на бегемама; тя всичко знае.

Само се чудя защо аз не познавам един българин без образование; всички имат я колеж, я висше. Това е точно проблемът, имат се много учени и не искат да си мръднат пръста за по-малко от хилядарка месечно!

Е кой твърди друго? Тук си говорим за онези проценти от изследването, дето не се занимават с нищо. Понеже наистина ги има. Е, понеже сред кръга лични познати нямаме такива, то това е достатъчно да мислим, че ги няма. Сега дали статистиката е вярна- кой да каже. Но аз виждам, че такива си съществуват доволно. Темата е за тях, не за добрите деца и добрите мами, които ги отглеждат.  Хвалебствени теми има доста.
Тук си нищим що са такива тези, на които е посветена темата. Лично аз дори не мога да съм чак толкоз убедена, че моите деца няма да са такива след време. Понеже виждам как много деца се изплъзват от това, за което мечтаят отличните им мами в един момент. Склонна съм да погледна по- реално и причините и възможностите това да се случи. Затова се интересувам. Споделям опит, чета чужд, когато някой пише.
Иначе да седиш в розите е лесно. И да мислиш, че докато си жив ще си сред тях и ще ти ухае на свежо.
Все едно да пишем какъв е процентът наркомани и някой да викне "Ма ние не сме такива, само етносът е от тях, има много, които не са!". Да, бе, знаем го, че много не са. Но мен ме интересува защо наркоманът става такъв и как мога да се предпазя. 
Тук, съответно- защо един млад, здрав и прав човек ще седи 5-6 години и няма да се занимава ни с работа, ни с квалификация и образование.
Е, според вас защо?

Защото не вижда смисъл. Защото няма кой да го побутне или направо изведе на правилната писта. Малцина са хората (без значение млади или стари), които са способни да се самобутат, повечето трябва да бъдат насочвани, учени, дори контролирани. Това го върши обичайно семейството, родовите връзки, близкото общество (съседи, съселяни, съграждани, учители, шефове, колеги, съученици) и далечното (формалната власт, обществените нагласи). Когато родителите, самите те не се справят със собствения си живот, не могат да са на мястото си, когато авторитетът на рода или близкото обкръжение го няма, или пък е е в разрез с обществените и формални правила(в случая задължения към обществото и държавата), то се намесва държавата с всички мерки, които може да приложи (и са в съответствие с правомощията й по закон).

Защото децата не виждат бъдеще в България.
И тези на добрите мами, та поради това заминават в чужбина, и другите, които са обзети от апатия тук.
Има и такива, които ще се борят с вятърните мелници, че не са ли и част от нас такива.
Или всички си се чувствате на мястото тук и ви е едно такова спокойно, уютно и родолюбиво?

Патриотизмът е последното, което има място в тази тема, че и в подобни.
Не виждам как бихме решавали проблеми, ако не търсим причините за проблемите.
А материалът може би  е подобен в повечето държави, с хора всякакви е пълно навсякъде, ама  е грешно моделиран в някои.
5 века турско...после са ни отпочнали другарите, а в демокрацията за "добре дошли" ни посрещнаха мутрите....
Ми не е лесно.
И аз не знам, и аз си се чудя.
Понякога си мисля, че държавата ни дължи на децата ужасно много, после пък си мисля, че и ние й дължим едно общество, че да й е коректив, то нещата са навързани, не е просто.
Може би пък и държавата да чака от нас нишан, пък както пишете, то всички сме извадени от един кюп .
Спомних си миналогодишната Коледна ваканция, колко се изписа и тук, как децата протестираха, пък ние не ги подкрепихме, имаше какви ли не обвинения, че са двойкари, кръшкачи и подобни.
Тази година ваканцията е точно толкова, колкото те искаха.
Дадоха им я.
Може би просто и ние като общество трябва да се организираме, да си формулираме какво и да го изискваме.
Да видят децата ни, че кипи някакъв труд, че правим опити, а не сме апатични.
Не виждам как ще ги научим да се борят, да вземат решения, да правят едно или друго, ако ние самите сме пасивни.
Не знам, странен народ сме, истина е.

Продължава да ми е интересно от психологическа гл.т., понеже ми е лично необяснимо- как няма да виждаш смисъл и въпреки това ще живееш в летаргия в това, което за теб е блато? Ами ако тук няма смисъл за младия, да иде в чужбина? Да търси, да пробва? Какво губи, ако опита? Без друго тук той още няма нещо, което да го задържа- работа, лично жилище /говоря за такова, за което той се е потил/, постигнат лично стандарт някакъв, даже "бъдеще".

Мишона, мисля, беше психолог. Извинявам се, ако греша. Според теб защо, Мишона, един нормален здрав човек си позволява просто да съществува и то като паразит на нечий гръб? С години. Кога един голям вече човек, пълнолетен, се нуждае непрестанно някой да го побутва? Защото не всеки има тази нужда. Кога и защо човек става зависим?

Съгласна съм, Нова, но има и конкретни идеи в подорума, в който пишем. Вярно, има си опозиция /основно учителска/, но така е по- добре дори. Нишани мисля има, не само тук. Що статии и инициативи се пишат и организират. Е, по дяволите, що седим на основи, които знаем, че са гнили и даже вече пропаднали?
Защо 19 годишните, които нямат афинитет към висше образование, например, не могат поне една свястна професия да вземат? Кой ще научи майката, че държейки се с порасналото си дете като с такова в ДГ прави кофти номер най- вече на това дете, но и на цялото общество, че и на себе си?
И в другите държави го има това нещо, разбира се /примери има и в темата затова/. Просто на мен ми стана интересно защо в нашата мизерия някой си позволява да лежи и да умира от глад, а майка му да се чуди отде да вземе пари да се лекува и да се топли, обгрижвайки го.