Ходех и на селото му заради него, при все че ненавиждах кенефа на двора, мухите, кацнали върху мазните манджи и миризмата на животни. Веднъж дори се хванах на работа и без да искам оплевих току-що засаденото зеле. По едно време пак се прежалих и отидохме на селски туризъм при едни водопади, където само мен от цялата компания ме ухапа по задника кърлеж. Вече не ходя по села, не съм толкова ларж.
Също така си придавам заинтересован вид, когато мъжът ми говори за аквариума и рибките си. Въпросният аквариум (рифов, разбирайте много голям) първоначално беше ситуиран вкъщи в хола, което беше повече от компромис от моя страна, но шестото чувство проговори в мъжа ми и той отнесе аквариума в офиса си.
Иначе и той прави доста компромиси заради мен. Властна съм по характер, обичам да се налагам и да организирам всичко и всички. Само ме е яд, че когато му говоря нещо, което той не намира за интересно, не прави усилия да го скрие. Обаче го обичам много за това, че 10 години устоя без да се оплаче от пеенето ми. Защото винаги припявам на песните. Детето сега ми казва "мамо мълчи" и ми запушва устата с ръчичка, но мъжът ми е железен и веднъж не се жална!