ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 115

Снеже, страхотно е това с пътуването! Чакаме разкази!

Креми, прекрасна почивка е било! То като е една седмица и човек не може да се усети почивка ли е бил, какво ли е било!   поздравления за късмета и зареждащото прекарване на концерта!

Аааа, Креми, и аз бях там, и Силвето/Шарки е била, кеф беше яко. Аз закъснях с билетите и взех на едни кофти места, обаче пак съм доволна. И Гитана се пробва да влезе, дали успяха?

Петя, успех с кормуването!

Здравейте

Снеже - успех, много добре звучи промяната! Линка - успех и на вас, само спокойствие и усмивки и ще се нареди 

Крем, направо се замечтах като прочетох за почивката, ние до сега не сме мръднали никъде
Теди тръгна на детска и за сега е съвсем ок. Има познати деца, от другата седмица ще има още познати и се надявам да му харесва все повече. Вече е доста самостоятелен, но много обича да го обслужват  Само се надявам да не боледува много, ама ще видим.

За концерта - успяхме Беше много смешно - когато проверихме за билети бяха само от 200, а ние бяхме 3 девойки и решихме, че е мноооого скъпо. Плана беше да вземем на място - винаги до сега са продавали супер много билети на концерти. Е да, ама не! Имаше много търсещи като нас, а се продаваха само по един билет, което не беше за нас. Видяхме супер много познати. Та - една приятелка на сестра ми ни намери покани. Влезнахме тъкмо за началото и концерта беше суупер  пеене, викане, танци ... супер яко!

Отивам да работя, че днес нямам никакво време. Поздрави на всички, надявам се дечица да тръгват безпроблемно на детски!

И стискайте палци да заминем с малкия за почивните дни до морето, да видим как е 

 snowwhite, наистина много смело.Лесна адаптация!

Крем,приятно оправяне на градинката.И мен нещо ми се иска напоследък градинка,децата да дивеят навън.

При нас,новото е ,че направих на децата една професионална фотосесийка за спомен.Изненадващо Емито слуша много,направо фотографката се очарова.Ставала за фотомодел,то нали на пощрапулника,така ни се падна де, пък ще видим.
То преобличане ли не беше,фиби,гердани и на морето,дано са станали

Тя  продължава да покашлява,предполагат ,че е трета.Ходихме на хомеопат пък ще видим

Предстои ни нещо хубаво: дим,дим да ни няма..  .с мъжо за първи път от както са децата, ще забегнем на почивка!
 То за нас си е направо приключение
Добре ще ми дойде,точно преди новата учебна година,че казват ,че 5кл е страшно.

Желая на всички хубави емоций!

Здравейте мили мои,
ние сме добре,
много ми липсвате, но започнах работа след толкова дълго чакане и търсене, много ми е интересно, но и много натоварено, не мога още да си направя режима с готвенето, работата, взимането и воденето на децата на градина и всичката къщна работа, но ще свикна.
Мас не съм ви  чела скоро и утре ще наваксам с четенето и се надявам да се включа по-подготвена. Надявам се всички мами и деца да сте добре. На  Преси му махнахме гипса и сега уж го пазя, ама не се спира това дете. Сега 4 дни бяхме по балкана пак, брахме къпини, правих сладко, после бъз за сироп, големи разходки и много тичане из природата. Мама стана представител на Корпорация Сибирско здраве, започнах да пия очистващата им програма и сега се чувствам жизнена, свежа и пълна с енергия.
Много, много поздрави и целувки на всички ви и доскоро!

Здравейте милички
Ани браво мила. Ще свикнеш с ежедневието но работеща мама, сигурна съм. А какво работиш, че е натоварено?


А при мен има големи, коренни промени. От събота съм сама с Вито. Татко му замина за Великобритания да работи там и вече ни е много мъчно. Малкият вече осъзнава, че го няма и като се виждат на скайпа плаче, но... ще свикне. Аз си поплаках, но знам че е за добро и това ми е утехата. Ще ми дойде нанагорнище всичко - въпросите на детето, воденето и взимането от градина, работата и училището. Но се надявам до края на годината де е само така, че целта ни е по-скоро да сме заедно. Нека първо той да се устрои и после чак да ни вземе. Аз ще трябва да прекъсна училище сигурно, но първо ще разпитам защото имат нещо като филиал във Великобритания и ако може там да се явявам на изпити или ако позволят дистанционно. Има време.
Но най е трудна самотата и сълзите на малкият. А и снощи като се чуха и той вика на баща си: " Тати да си дойди и да ме цунка, нали? " През ноща се буди и ме пита - "Тати къде е. Искам тати..." . Е едвам се сдържах да не ревна. Но днес с нетърпение отидох на работа и се наревах едно хубаво.   Че аз пред него не показвам емоции, за да не го разстройвам. Всичко стана толкова бързо. В петък му се обадиха и в събота вечерта вече беше там. Сега още повече разбирам, че без него е ужасно. Все пак 12 години не сме се делили нито един ден. Толкова много ми липсва, но както казах всичко е за добро. 

Роси, отдай се на малкия и на работа, на добър сън и много бързо ще мине времето. Ще имате по-добър, спокоен и уреден живот. С удоволствие бих се махнала от България и аз и се надявам все някога да стане.Целувки от нас на теб и малката душичка.

Роси, сигурна съм, че ще се справиш! Дано нещата на мъжът ти потръгнат и скоро да отидете при него!

Здравейте,
Роси, благодаря ти  В аптека ще работя, но сега е много натоварена защото е нова и още я зареждаме, описваме, редим лекарства, нали знаеш...
Много ми е жал, като описваш колко е тъжен Вито, но това явно е решение на цялото семейство и ще е за добри. Дано да може да се уреди там всичко 
Ние пък толкова свикнахме да пътуваме и сами, с моите родители на балкана, за по 10 дни, на морето също и децата въобще не тъжат за баща си, и без туй е все на работа или на монтаж и като го чуят по телефона се надпреварват кой да му обяснява какво са правили през деня и да му пожелават да спинка хубаво  Дано и вие да свикнете, защото мъката и тъгата са лоши чувства 
Снеже, успех и от мен на новото место, Линка - и на теб 

Роси да цункаш малката душичка от мен.
На теб кураж мила всичко ще се нареди и ще видиш само след седмица че вече ще си много по спокойна.
Стискам палци мъжа ти бързо да се уреди в Англия и по бързо да се съберете

Ани честито за работата и успех


При нас нищо ново Кати вече се сърди че още не е преместена в градината а тя била вече голяма за ясла.
Тази седмица ще подготвям баткото за училище 


Хубав ден не всички аз отивам да се потрудя малко

Момичета, здравейте!!! Не съм писала от 100 години - много пътувахме, а между пътуванията и много работихме! Въобще, трескаво беше и дори не съм надниквала във форума. Така или иначе вече сме си обратно в София и се адаптираме към обичайния ритъм.

Снежи, сууупер е това за Южна Африка. Ама за Южна Африка - континента ли става дума или за ЮАР държавата? !Чувала съм, че е опасно в ЮАР?! Колко време ще сте там? Да разказваш!

Роси, представям си колко ти е трудно. При нас хлапетата са много привързани към баща си и биха понесли много тежко такова заминаване. Надявам се бързо да се съберете.

Ани, поздравления за новата работа! Стискам палци да продължи да ти харесва!

Ние в Лондон изкарахме страхотно. За съжаление не съм видяла навреме съобщението на Снежи, за да се видим, евентуално. След това се върнахме за 2 седмици и после заминахме на море близо до Варна. За съжаление на морето беше много трудно с децата. Богдан се държа безобразно, Ако му откажем нещо се разкрещяваше колкото му глас държи, непрекъснато удряше, щипеше, буташе Андрей, ужас някакъв. Чувствахме се като пъдари, въобще не си починахме. Надяваме се бабите да ни отменят и да си направим скоро някаква макар и кратка ваканция само двамата, защото сме изтощени. Тези 2 момченца са като петлета - непрекъснато съперничество... Иначе Богдан останалите хора с лекота ги очарова - много е общителен, мил, приказлив, с всеки намира общ език. Вчера се върнахме от морето и направихме голяма стъпка - преместихме Андрей да спи в детската заедно с Богдан. За моя изненада Бобата изпадна в еуфория - може би е страдал, че ние сме си заедно с Андрей в една стая, а той е сам. Тичаше ту при разместената стая, ту при Андрей и викаше: "Андейо, вече идваш при мен, вече ще си имам другарче, вече ще си имам компания". Днес цял ден на всички, които срещна се похвали, че Андейо вече спи при него. Много беше сладко и си мисля, че беше един символен акт на доверие от наша страна в лицето на всички основания, които имахме за недоверие. Беше ни страх какъвто е дивак Бобата да сложим Андрей при него, бяхме му казали, че ще го направим, но аха да се откажем като видяхме колко зле се държеше с него на морето. В крайна сметка мисля, че беше добро решение.

И да спазя традицията със споделянето на бисери от Бобата. В един полуистеричен момент на морето, в който той се държеше безобразно и аз му се карах адски гневно, той ми каза: "Мамо, щом не ти харесвам такъв, защо не ме роди различен, защо не ме роди по-спокоен!" Много се стреснах! Все едно повдигна въпроса за моята отговорност за това, което е. И тук разбира се опираме до по-големия въпрос колко от това, което сме е предопределено, колко зависи от средата и колко е въпрос на избор и свободна воля... И разбира се, както ми е присъщо да усложнявам нещата, веднага се впуснах да обяснявам на Боби за избора - че ние избираме какви да бъдем, че много неща зависят от нас и прочие... Т.е. да не бяга от отговорност и не на мене тия и на краставичар краставици...

Имам и още един въпрос за дискутиране, но утре, защото сега много ми се спи, а съм и малко пияна (сигурно личи от поста), че си пийнахме от едно вкусно вино след като приспахме децата. Доскоро!!!

Ауу, с голям интерес прочетох последните ви постове, момичета   Много ми липсваха писанията ви и размяната на разкази от ежедневието.
Почти нямам време за форума. Сега съм вече трети ден на работа след една дълга отпуска и още набирам енерция, за да се развихря подобаващо.
Sv., много са ми интересни случките ви с Бобата. Това дете ме изумява с остроумието си, браво на него. А за безобразното поведение какво да кажа.... имаме си и ние у нас едно такова поведение... Едно време, преди да стана майка гледах разни деца какви сцени правят на родителите си и си мислих, че това аз няма да го позволя, но сега вече виждам, че нещата далеч не са толкова прости. Опитвам се да не се стига до истерии, полагам усилия да ги предотвратя още в зародиш, но успехът ми е незначителен понякога.
Кати е на детска градина от сряда. Очарована съм от тази детска градина. Няма нищо общо с яслата, която посещаваше до юли месец. Госпожите са много усмихнати, отнасят се много мило с децата.
Ние бяхме на море за 10дена на плажа Нестинарка. Много хубаво си починахме. Времето не беше много хубаво, но ние имахме безброй забавления. Вече гледам календара за следващата резервация за същия хотел през септември догодина, макар, че много се надявам до тогава да нося нов живот в себе си и да не ми е до пътувания.... Дано  

Вайпър,  коя детска градина е Кати?

Sv. много ме радват твоите разкази за Бобата. Невероятно дете е. Може би наистина е страдал и ревнувал, като съдя по Нико емоционално са си още бебета и има нужда от макс внимание.
Снощи Нико ми каза "искам да стана малък"! Аз  Ама защо? Нацупи се, каза, не Нико не става голям, Нико стане пак малък. Обърна ми гръб.
Осъзнах че тия месеци доста го натоварихме - ти си вече голям, на три, трябва това и онова да правиш сам, големите пишкат само на тоалетна, ходят на градина, събличат се сами и т.н. Дадох си сметка на мига колко емоционално незрели са и как имат нужда да правим неща вместо тях не защото не могат, а защото така чувстват нашата любов, все още и чрез грижите и контакта, думите са на второ място.

Иначе тръшкането и при нас върви, особено ако са му дошли повече емоциите и по-малко вниманието в някакъв момент. Това се случи и при пътуванията през отпуската и забелязах, че въпреки положителните емоции те също превъзбуждат и водят до нервност.

А на Нико хита е "Мамо, не говори на мен така гадно, не, така не хубаво да говориш" и "Тихо, тихо мамо, не говори, тате спи ще го събудиш" това когато му чета конско. Лошото за мен е, че първо ми става много смешно и второ се усещам, че може би не е сгафил чак толкова, а аз съм нервна и уморена и малко си го изкарвам на него.

Роси всичко ще е за хубаво  ще видиш!

А за Снежето много им се радвам на приключенския дух и желанието за движение. Африка, страхотно! 

Ехей, радвам се, че и Вайпър се появи, а също и Креми и Св., винаги ми е много интересна да чета вашите р  азмисли и страсти, личи си, че сте интелигентни, разумни и добри хора.
Яна, поздрави и на теб  
И моите започнаха градина. И аз като Креми, чувствам, че на Преси му идва в повече това постоянно говорене, че е голям, че вече трябва това и това да прави, сякаш му е трудно да поеме тази отговорност и като сбърка нещо се притеснява и тревожи. Отделно доста плаче в градината, въпреки, че на всички се хвали, че вече не е в яслата, че там е само за бебетата и той е в градината за големи. Даже тази вечер останаха у мама да спят и той започна пак с репертоара от сутрините : само спим и идваш да ме вземеш, чу ли, само след малко и идвай първа при мен и да си ходим вкъщи и т.н. Дано скоро да свикне, че и мен много ме натоварва сутрин с тези драми, трябват ми поне час-два да се успокоя напълно и да вляза в ритъм.
На работа е интересно, но и много натоварено - постоянно внимавам да не сбъркам нещо, да не направя някоя грешка...Но не се оплаквам.
Снеже, имам позната, която живее из Южна Африка, първо са били в Ботсвана, а сега в Лесото и ми е страшно интересно като ми разказва за там. Дано и вие де устроите добре и да е приятен и интересен престоя ви там.
Св., и аз всяка вечер съм на чашка вино, така че не се притеснявай, има и други като теб   А за преместването - и аз мисля, че е добре децата да са в отделна стая. Моите ги отделих преди доста време. Всяка вечер лягам при единия, редувам ги, четем приказка, говорим си, държа им ръчичка или краче и заспиват. Но си спят сами там. А при вас не знам само дали е безопасно за Андрей, че като си спомня Бобата какви планове за отърваване от него имаше )) А Боби е просто страшно умно дете, направо ме изумява. Века  да се чувсва като батко-закрилник, явно това го прави щастлив и горд. 
Аз пък се захванах да организирам другарска среща на бившите си състуденти в Свищов и сега съм в една еуфория. Дано да се състои, че много съм се затъжила за старите приятели и страхотните студентски години  
Хайде лека нощ и поздрави на всички от нас.