Когато става въпрос за диалекти, не мога да не се включа. Когато дойдох тук на морето сам самичък пубер, за да уча и да се кефя на живота далеч от всичко, разбрах, че няма по- хубаво и по-мило от родното място и сега и сега когато чуя Монтански диалект и видя кола с Монтанска регистрация ми става едно хубаво на душата. Не пропускам да пльосна некой коментар на нашенски
Отначало доста бъзици изядох, за т'ва че, говоря в множествено число, но сега почти не ме разпознават, че съм пришалец.
И да ви развеселя, ще ви напиша един разговор м/у мен и един съученик /Варненец/. Седим си на една пейка и:
Аз: леле глей тоа е закъшмер .
Той: за къде ?
viper: Честито, да сте здрави и силни.
Михайлова: мъжка му работа

А що се отанся до начина на говорене на нашите съкровища, мисля, че те са доста умни и гъвкави и знаят как да се нагаждат.
), но накрая пак нищо не направих...Давам мед на Стефан, на Криси някаква коластра й давах известно време - не виждам някакъв ефект. Пак боледуват рядко (веднъж на 2 месеца например), но пък като се разболеят е олеле-малее
Уча го да си споделя играчките по-скоро - имаше един период, в който той си носеше най-хубавите колички на площадката, защото знаеше, че всички деца много ги харесват - той ги взимаше, за да си ги разменя
Но, да чукна на дърво, май не сме попадали в много конфликтни ситуации засега...

с тези скучни мъже.