
Да, след 7 месеца опити взе, че стана! Скоро си сложих лентичката, исках да се засече сърдечна дейност и тогава, че с проблеми тръгна всичко още преди да съм видяла
. С Кати не съм имала нищо освен киселини (и то какви бяха само!), а сега то не бе кървене, полипи на матката, течения заради полипите, гадене, падане на кръвното, виене на свят, умора (не мога да кача стъпалата у нас), газове... Но се надявам да мине и това. Иначе терминът е в края на май, пак близнак! Живот и здраве ще сме трима близнаци, а ако е пак момиченце, моят любим ще си стяга гаража

Иначе Кати има интересни идеи за това как е попаднало бебето в корема ми. На мен не ми личи, отслабнала съм дори, но не мога да я вдигам и и казах защо. И се започна "Как е отишло там?Ти изяде ли го?" Аз "Не, татето го постави там". Тя:"Как?" и т.н. После ме пита как ще излезе. Няма да ви разказвам диалога, че то беше много натуралистично.
Сладката Кати, умница е тя! Пък, ако прецениш, сподели за диалога - в тази възраст са невероятен източник на бисери и смешки.
Аз ревях по цял ден, в работата не можех да свърша нищо в началото, защото пред мен все беше малкото лице, обляно в сълзи. Това ще мине скоро, имай търпение.
Струва ми се че той най-добре ще реши какво да направи в дадена ситуация. Като сме имали подобни премеждия никога не е бил той който е посягал пръв, даже в повечето случаи не се е случвало да отвръща. Прави ми впечатление че предимно по-големите момченца му посягат - ето и вчера след градината на един скачащ батут един 5-6 годишен батко го удари само защото нашия му се пречкаше из краката. На нашия хич не му направи впечатление и продължи да скача, но аз извиках на голямото момче да не удря Стелиян.
-скубят те. Аз на Моника не съм говорила нищо нарочно по повод "саморазправата", всеки път по малко. Имаме едни приятелки тук до нас. Четири момиченца са общо на една възраст, страшна банда. Моника и едно от момичетата не се понасят органически. Аз не съм очаквала да видя омраза в очите на дете, което още няма три г. , но повярвайте ми- има истинска омраза. Та това дете отначало не допускаше Моника да си играе с тях, с другите две обаче много се обичат и Моника общуваше с тях. Мони се опитваше да се сприятели, но не стана и сега и тя я отбягва и отказва да си играе с нея. Та имаше период, в който Мони получаваше и по някой удар, отначало идваше и ми се оплакваше, сега казва няколко пъти "не така" и ако не спре детето и то получава удар. Вече не ми се оплаква, защото вижда, че аз правя забележка на детето, но това нищо не променя. Нейните редотели не правят нищо по въпроса, все едно нищо не става. Та мисълта ми е, че нищо специално не обяснявам, казала съм , че е лошо да се удря и тя го няма за начин за уреждане на отношения, освен ако не опре ножа до кокала 
адаптацията ни до момента е много добра, но и госпожите са страхотни, а и лелите в яслата бяха много добри.
И с децата с които се събираме вечер в парка се разбират и играят чудесно.


