ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 115

Здравейте,

Ани, определено 6 г. са много и дано работата те удовлетворява и да си доволна. Аз тази есен правя 4 г. - от време на време поработвам, явявам се по дела, но нищо особено и въпреки това се чувствам затъпяла.

Св., искрено ти пожалвам да си починеш в Лондон. Иначе, да те успокоя при нас съжителството е мирно, но имаме 2 неприятни случки, Павел беше на 2 месеца, когато Петър го удари /леко го удари, Павел беше на ръце в мен/- наказах го в коридора и оттогава не е проявявал агресия. Второто е точно преди морето за около 10 дни имаше период, в който започна да се нааква. Консултирахме се с психолог веднага и мисля, че отстранихме причината, но предвид факта, че Павел спи само на ръце през деня 2 пъти по 1 час го разбирам Пепи, защо постъпи така...сега и двамата държа на ръце, включила съм Петър във всички мои ежедневни работи. Надявам се да преодолее нещата, въпреки че вече отново си ходи в тоалетната си имам едно на ум и съм по-внимателна.

Снежи, при вас режима с ранното  лягане е страхотен.

При нас така и не се получи сега сме в другата крайност Павел в 22.30, Петър в 23 заспиват. Хубавото е, че сутрин спят до 10.30-11. На морето развалиха режима и заспиваха Павел в 21, Петър в 21.30, сега като се прибрахме им възстанових режима поне да се наспивам и аз и без това следобед спи само Павел и както казах по малко.


Поздрави на всички!

     Здрасти братство,
така като гледам, не сте спрели да си бърборите тук, /много се радвам, за което/. Потърсих ви тук и мнооого се радвам, че ви открих и че сте толкова активни, за да ви попитам : "Какво според вас могат, а е и редно, да спортуват нашите човечета на тая възраст?" 
    Усмихнат и хубав ден. Успех, късмет и всичко най за промените в ежедневието ви   

Ани не се притеснявай толкова за Преси всичкия цирк е заради нас после като влязат и се успокояват.Катерина всяка сутрин прави страшна драма то е дърпане,рев протягане на ръце

Но точно след 5мин. е забравила и като я взема след обед е доволна и много и харесва.

А за баткото не се притеснявам много защото излиза от блока и е в училище.Но и по далеч е ходил сам а миналата година по това време не можех и да си помисля да го пусна сам.
Просто в училище много бързо сякаш порасна.

Борянка здрасти как сте?

Здравейте и от мен!

Sv. Нико изкара цели пет дни градина преди да хване тези сополи. Поне почнаха в петък през нощта и в понеделник пак беше на линия, още леко сополив и покашлящ. Знам, че не е хубаво така, но просто ако трябва всеки път заради хрема да си го оставям в къщи, просто трябва да напусна работа, а не мога да си го позволя. 40 дни болничен за годината ми свършиха още пролетта.
Но и Нико беше иначе видимо здрав, хранещ се и преливащ от енергия, а и съм убедена, че това вирусче го е хванал от там. Аз си го наливам от преди тръгването със спирулина и пчелен прашец, а аз пия и прополис, за да не попадам в капана на вирусите като миналата година.
 
И аз се учудих колко рано си лягат на Снежето децата. Направо и завиждам. Нико може да го видя, че дреме още към 7.30 но след банята като се ококори, почва едно скачане по леглото, пък после приказки, въртене и накрая аз заспивам преди него. Миналата година се мъчех така, после се събуждах, къпех се и заспивах към 12 пак, сега и двамата сме с пижамите към 9 - 9.30 , направо пенсионерската го карам. Но поне така съм свежа като ставам в 6 сутринта. По рано не мога и да пробвам да го слагам, защото докато се приберем от работа и градина, вечеря, и то станало 8.30, а и не заспива сам. Него го събуждам към 6.30 за да се приготвяме за градина, уикенда сам се буди към 7 - 7.30. Усещам, че има нужда от повече сън, но ако мога и да го излъжа да спи...

За спането отделно аз не съм за притискане на нещата. Ние сме много назад, още си спи при нас, неговото легло е допряно до нашето и там си ляга вечер, а до мен се събужда.  Не мисля че има нужда от драми и бързане,  ако детето е готово и се чувства добре нека си спи отделно, ако не, няма нужда да се притискат нещата, да се гледат срокове, години и т.н.  Когато тогава, важното е да има спокойствие за цялото семейство нощем.

Ани не се чувствай виновна. Нико сега на градината не плаче, защото децата от групата са същите, но със сигурност беше леко стресиран първата седмица, а и още е малко тъжен сутрин като го оставям и все ме пита кога е почивката. А има едно дете от неговата група, което цяла година на яслата пищеше сутрин когато го водят и сега продължава и на градината. Така, че не си само ти.

Това все едно, че аз съм го писала  

За ранното учене да кажа, абсолютно съм съгласна с Ани, прекаляват. Но те си имат от сега спуснати нормативи, учебници, даже за яслата. Много насериозно се взеха от Министерство на образованието. И като почна да чета тук там за предучилищна на 5 години и първи клас на 6  и така ме хващат нервите, че да не ви казвам какви мисли ми минават за управляващите  
Все се надявам, че все пак по-леки неща учат, на яслата бяха от рода на рисуване на кръгче, лепене с лепило на картинки, пеене на песнички, разделяне на предмети по цвят и вид. За групите разбрах, че три години едно и също учат, повтарят та да остане нещо накрая.
Ужасна история, сякаш изведнъж са прочели, че децата учат всичко по-лесно на ранна възраст и дай да ги товарим на макс, без грам замисляне, че това природата го е дала с друга цел, опознаване на света, емоционално съзряване, че играта при децата не е губене на време, а много важна част от развитието. Или точно чрез осъзнаването на това, се стремят всички да бъдат вкарани в шаблона от ранна възраст. И ето ги бъдещите стресирани на макс работохолици.
Също още повече ме притеснява постоянното строяване и строгата дисциплина. Все наредени по столчетата, тихи, а те имат нужда сега само и единствено да играят, да викат и да правят бели от време на време. Ако можех бих го записала във валдорфска детска градина, но 800 на месец не е поносимо почти за никого. А това е също моята мечта за детска градина http://www.blizodobebeto.com/2009/10/12/dagis/


gamby радвам се да те видя тук  за спорта според мен е рано, ние сме си на тичане в парка и скачане по леглата може би плуване и ски?

Крем, Боби е във Валдорфската градина, нали не го приеха в държавната. Ходи там от 1 година насам. Там действително се набляга на свободната игра и връзката с природата, учене в класическия смисъл на думата няма. Не е 800 лв. таксата, много по-малко е. За съжаление, бяха в Драгалевци, където ни беше удобно да ходим, но се преместиха в Лозенец. До там много път ни се събира и затова обмисляме да го преместим в нашия квартал. Иначе целият ни ден ще е подчинен на това да го водим и прибираме от градина. Аз много се притеснявам как би свикнал на новото място, още повече, че частната градина, до която можем да стигнем и пеша е от типа където се учи бая. Той иска да се премести, защото ще е близо до вкъщи, но мисля, че не си дава реална сметка, че ще трябва да се раздели с приятелчетата си...

За спортуване аз още не съм мислила да го записвам на нещо. Плуване със сигурност, но да порасне малко. Поне още година - две. И на езда бих го завела като порасне малко повече, но не съм се интересувала още какви са условията, цените. Разбрах, че в детската градина до нас има йога за деца и че много им харесва на малките. Танци, йога за деца, такива неща предлагат в детските градини и ако сменим неговата може и да има някакво подобно занимание в новата. Аз си мисля, че на тази възраст още им е рано за някакъв много структуриран спорт.

Здравейте!

Да ви кажа за ранното лягане - тук е 8.15, децата от 15 мин са в леглата, Криси май вече спи, а Стефан още си бърбори нещо. Не знам - така сме свикнали, но и от нас се иска голяма дисциплина - ранна вечеря (Стефан го взимаме в 4ч от градина, или някой от нас, или детегледачката - като бяхме в Стокхолм), вечерята е в 6-6.30 най-късно, и после малко игра, баня и айде. Може би защото това е режима на децата около нас, и някак си стана естествено, от самото начало (още от бебета). Лятото, въпреки че денят в Стокхолм е много дълъг, т.е. няма нощ, площадките из парковете се изпразват в 6ч., докато в БГ лятото децата играят навън до 10ч...На мен така ми е удобно, децата се наспиват (стават в 5.30-6ч обаче ). Но ние сме ранни птици, така че това не ни пречи. Сутрин с ранното ставане, също ни остава време за малко игра, дълга закуска и кафе, преди да ги заведем на градина, и на работа.

Да ви разкажа за преживяванията в Южна Африка. Като ви казах, и двамата вече тръгнаха на градина. По повод ранното учене, аз съм ЗА, децата да се заобикалят със стимули непрекъснато, но ученето да става под формата на игра. Например, с това че сме в Африка, Стефан вече знае държавите, кой къде живее (баба в България, леля в Албания, ние сме в Африка, а приятелите му в Швеция) и показва на глобуса...След 2 седмици на градина, вече казва довиждане, See you tomorrow, и разни други изрази на английски, без специално да сме сядали да го учим. Мисля, че колкото повече стимули имат, те попиват като гъбки, без да се натоварват. Но иначе съм против ученето да е стрес, да има домашни от съвсем малки и тн.

Иначе тук е топло (кеф), децата след градина играят в дворчето ни - едно парче ливада 3х4м, ама иначе оградено с висок дувар 2м, и електричека тел отгоре )) Интересно преживяване е, навсякъде всичко е оградено...Аз карам кола! По принцип имах шофьорска книжка, но никога не ми се е налагало да карам. Сега няма как обаче - сутрин и вечер до офиса и обратно. При движението е обратно ) Добре че колата е поне автоматик, та не се налага да сменям скороси с лявата ръка...Въобще на всички ни в семейството това пътуване ни обогатява и ни научава на нови неща   Сега се задава дълъг 3-дневен уикенд, и сме планирали културно-масова програма, с посещение на Парк за носорози и лъвове, и музея на Апартейда. Държавата е много интересна, с болезнена история, но богата култура, и това много ме вдъхновява - и в работата, и общуването с новите хора тук. Офисът е много задружен, и веднага ме приеха с отворени обятия...Само дето ми се струва, че няма да имаме време да разгледаме достатъчно - планът е само до средата на ноември да сме тук....

Стига толкова, че стана ферман! Лека вечер и поздрави от другата страна на екватора

Снеже, преди време прочетох една книга то Южноафриканския автор Coetzee, която ми направи огромно впечатление. Някои от представите ми за държавата са от тази книга, Disgrace се казваше, доста тежка книга, но много ми хареса!

Аз преди все пеша ходех, но откакто се преместихме в новия квартал съм все в колата. Обичам да шофирам, но вече ми писва с тези задръствания. Затова и искаме да преместим Боби в друга градина - за да ходим пеша и сме решили и да започнем и двамата да работим предимно от къщи и само ден-два от седмицата да си правим срещите из града. Това докато децата са малки. След някоя и друга година ще видим накъде ще ни отвее вятърът. И аз бих поработила известно време в някоя по-екзотична държава, ако имам възможност!

Ние в 5.30 - 6.00 не можем да станем. И в 7 едвам изпълзяваме от леглото и то само защото децата са будни ! А Андрей все още проплаква нощем, мъчат го зъби и си ходя все недоспала.

Снеже, много интересно звучи!

Зара, ние сме също като вас.  аз искам като ходят на градина поне да лягат по-рано, но не се получава. Лягат към 21 30, но поне половин час заспиват. Сутрин ги вдигам към 08 00, събота и неделя стават към 09 00, но вече сме ги научили да им сложим пастите за зъби на четките, за да се измият, слагаме закуска и си лягаме пак. Те си гледат детско в кухнята и хапват, а ние си подремваме още час. 


Относно ученето. Аз пък имам други наблюдения. В трета група започват да учат тепърва буквите. Габи ги знае отдавна, въпреки, че не съм я карала специално да седне да срича. Знае и цифрите и може да брои до сто и вече съобразява да пише двуцифрени числа. Миналата година госпожата и ми се скара, че съм и разваляла детството като я карам да учи.    на мен пък сега ми се вижда късно. Както и да е. И за госпожите на Габи и на тези, които ще поемат сега Марти, казват, че подготвят страхотно децата за училище. Вчера на родителската на Марти ми направиха добро впечатление и това, че много наблягат на отношенията, както на децата помежду им в градината, така и в семействата ни. Помолиха ни да им обръщаме голямо внимание, за да се чувстват по ценни. Не че имам нужда да ми го казват, но не навсякъде учителките обръщат внимание на емоционалното състояние на децата.


Много се разписах, а ми се спи.  лека нощ от мен!

Забравих да поздравя Славена и Михайлова за порастналите дечица! Много успехи да имат!

Здравейте
Лятото свърши и темичката се раздвижи, та да се включа и аз по подробно
Ние изкарахме 2 месеца в БГ и сега отново влизаме в ритъм и мръзнем в Полша Бобо се справя много добре в училище и като че ли тази година се чувства доста по добре. Вече има приятели, ходи с желание и плямпа на английски и полски За сега зор му е писането и четенето, но се надявам скоро да ги преборим. Брани тръгна пак на детска градина и след 2 месеца почивка всичко беше наново... Рев сутрин и висене до вратата да чака мама Естествено на 2рата седмица беше и с хрема, та и вкъщи си поседя, но от вчера вече се заиграва с другите деца и като че ли вървим към подобрение. Доста разбира, като му говорят, но казва само чао, здрасти и тук Те са с 2 учителки, като едната говори само на полски, другата на английски. Той разбира и на двата езика еднакво, но отговаря на полски. Градината е по метода на Монтесори и много ми харесва. Извеждат ги всеки ден, дори в дни в които аз не бих мръднала от вкъщи
На мен също тук ми се налага да шофирам и след първоначалния стрес, вече почва да ми харесва Лошото е, че поляците са недисциплинирани шофьори, като нас и това мигача и червения светофар за нищо ги нямат... Поне пътищата им са ок и си има навсякъде маркировки.
На мен много ми се тръгва на работа, но не знам как ще се оправяме с децата... В училището на Бобо имат 2 ваканции по седмица и 1 от 2 седмици и при положение, че нямаме баби на разположение не виждам как ще стане.
Иначе тук също слагат децата рано да спят и нашите са направо изключение с това лягане в 20,30. По късно е абсурд да ги оставя, защото не могат да станат сутринта.
Ученето и при двамата е застъпено от рано, но всичко е във вид на игра и без да се стресират децата.  Аз съм много против безумните писания и зубрения в БГ. Бобо за половин година в БГ, научи да пише половината букви, с нечовешко писане всеки ден. Тук научи цялата английска азбука за 3 месеца, без почти никакво писане...
Много дълго стана и сигурно съм ви отегчила
Ани, успех на новата работа!
Безпроблемна адаптация на всички дечица почнали градина!
Усмивки в домовете на от ремонтиралите!
Снеже, късмет и хубаво изкарване в Южна Африка!
Св., весело изкарване в Лондон! /и аз планирам едно ходене до там началото на ноември /

Здравейте!
И аз имах големи притеснени, че Марина ще плаче на ДГ, защото само повтаряше, че иска на ясла, не на градина, но още от първия ден влезе без да плаче и много й хареса, ходи и влиза без проблеми. Както споменах тя е в група с по-големи деца и ги извеждат всеки ден(първите групи откакто са започнали са ги извели само един път). На нея много й харесва да играят на двора. Госпожите също са ни много приятни и мили.
За спортуването-и аз съм в чуденка. Мисля да я запишем на модерен балет, пък ще видим, дали ще й е интересно. Хубавото е, че идват в градината и ги учат, няма да се налага ние да я караме. gamby, ако имах момче бих го записала на тази възраст на карате или нещо подобно. Мисля, че за футбол са малки.
Нашата градина е на 5 мин пеша от вкъщи. Ами много е удобно. Яслата ни беше на 10 мин с кола, определено друго си е да ти е под носа. Взимам си я от градината, отиваме до вкъщи взимаме си колелото, някоя играчка и хайде на парка.
За лягането-Марина заспива 22.30. Сега откакто е на градина, защото я водим по рано отколкото на яслата и я вдигам малко по рано заспива в 22.00. Спи в нашата стая. Няма желание да спи сама, за сега, страх я е.

Здравейте и от мен  

Не съм се появявала от отдавна, но цялото ни лято беше много натоварено. Най-сетне се преместихме и още свиквам с обстановката. Имаме разни довършителни работи, но по-важното е, че вече сме си в новия дом. На мен ми понесе много трудно - приятелите ни ми липсват ужасно много, но лека-полека свиквам.

Ели я приеха предучилищна в училище. Харесва й много и ходи с огромно удоволствие. Павката все още не е приет, макар че е сред първите резерви и имам надежда. Ели си я взимам на обяд. Не я оставям на занималня, тъй като така или иначе съм си с Павчо вкъщи и си я прибирам, понеже все още има нужда от обедния си сън.

Сега ми предстои да разуча квартала - кои са добрите магазина, къде е общината, кой лекар а изебра за лекуващ, да си намеря библиотека, откъдето да си взимам книжки за четене и т.н.

Единствната ни почивка сред това натоварено лято, беше 10 деа в Созопол. Случихме на прекрасно време и нямам никакви оплаквания. Изкарахме си прекрасно. Всички останахме много доволни.

Не мога да кажа, че ежедневието ме е завъртяло, тъй като вече не ходя на работа. Иска ми се, но ще почакам Павката да го приемат на градина и Ели да свикне с училището.

Другото ново при мен е, че отново съм студентка. Записах втора магистратура по Счетоводство и одитинг и хубавото е, че обучението е редовно и ще имам контакт с хора. Иначе в новия квартал, без приятели и без работа, висейки само вкъщи, сигурно щях да полудея.

По въпроса с лягането - докато ходеха на градина, имаха хубав режим и заспиваха км 21-21.30. Лятото обаче, режимът им се развали и сега заспиват много късно.

Ани, честито за работата. Дано те удовлетворява и да бъдеш щастлива  

Снежи, изключително интересно ми стан. Разказвай често за живота там.

Ох, имах много неща да пиша, но половината ги забравих.

Много ми липсвахте и се радвам, че пак имам достъп до вас  

И наш Петър е със сополи. Вече кашля редовно. Явно няма да се разминем само с вит. С 
Обаче адаптацията вече е налице. Последните дни не плаче и не се дърпа. Харесали са се с мед. сестрата и се прегръщат още като го заведа. Олекна ми.

За спорта, първо ще видя какво предлагат в детската градина. Има басейн. Ако работи, ще е супер. И на йога съм фен. Друго не смятам да пробваме.

Лягането вечер и при нас е проблем. Петър не заспива преди 22ч, и то с мен. Дори често го изпреварвам. И винаги гледаме някакъв филм или предаване. Много кофти. На "Франклин" му знам кътните зъби, на "Ну погоди" видях, че имало серии, които никога не бях гледала, а за babyTV да не говоря, много досадна телевизия, и още продължава да я гледа.    Понякога обаче аз настоявам да гледаме филм за майки и той търпеливо ме изчаква. Пъшка и охка, върти се с досада, и накрая заспива оттегчен 

Мони, радвам се че писа. Някак си бях решила, че сте се върнали у нас и не живеете вече в Полша. Как са хората там? Доволни ли са от живота си? Ти какво правиш през деня?

Грета, бяхме си само за лятото в БГ. За сега сме още в Полша, въпреки, че ако излезе нещо друго като възможност за работа на мъжа ми бихме сме преместили. Тук не че не ни харесва, но не е точно нашето място... Поляците са доста различни от нас и имаме известни трудности с адаптацията. Много трудно приемат чужди хора и като цяло не са много социални. Предпочитат да си стоят вкъщи, общуват основно със семействата си, много са набожни. Много са възпитани, но някак студени... Иначе, тук времето е спряло. Всичко се случва на много по бавни обороти отколкото в БГ. Никой не нервничи, не вика, не се сопа на непознати. Обслужването навсякъде е супер бавно, но на тях не им пречи /само аз подскачам по опашките /. Неделята и всички празници са време наистина за почивка и никой не работи /нито магазини, нито МОЛове, нито кръчми/. Икономически са много по добре от нас, въпреки, че в момента и тук има увеличена безработица. Просто са държава с много голямо производство и според мен това ги спасява. Имат големи семейства, повечето хора са с по 2-3 деца. В нашият град почти всички карат колела Имат страшно много паркове и уикендите е пълно със семейства с колела или ролери. Заведения има основно в центъра. Кафета не съм виждала никъде. В нашият квартал има една единствена пицария и обикновено е празна. В парковете няма от къде една вода да си вземеш. Носят си храна и напитки с тях и нямат навика да седнат семейно на заведение. Семейни приятели още нямаме. Излизаме с колеги на мъжа ми от време на време да пием по нещо петък вечер и това е. Добре, че намерихме детегледачка, чрез една българка от съседен град. Тя е полякиня и добре, че знае руски, защото аз нещо не се оправям много много с полския В нашият град други българи освен един колега на мъжа ми, не сме открили още. Другият месец свекърва ми ще дойде за 3 седмици и мислим да скочим до Берлин. Отдавна му се каним, че ни е близо, но сега с нея ще е по лесно.
Иначе, аз съм си вкъщи и съм наблегнал на готвене, чистене и децата... От както Брани ходи на градина имам и малко време за себе си и е по добре. Сега трябва да проуча как стои въпроса с болничните, ако са болни децата и ще почна да се оглеждам за работа. За съжаление ще трябва да е нещо на непълен ден, защото няма кой да води и взима децата. Мъжа ми всяка 2ра седмица е в Копенхаген и няма как да помага. Дано намеря нещо, защото вече не ми се стои вкъщи...
Аз, не пиша, не пиша, но като почна... Дано не съм ви отегчила
Хубав ден на всички!

Здравейте,
Мони, и на мен ми е супер интересно, продължавай да се включваш и разказваш, както и Снежето, и Линка. С удоволствие попивам всякаква информация, както и разказите на Св за пътешествията, все едно и аз пътувам с вас и ми е супер интересно   
Ох, сега 3 дни братовчед ми от София, който е майстор ни е на гости и правят таваните в апартамента с мъжът ми. Нямам търпение да станат готови и да довършваме следващите неща по-навреме, че с това бъвно темпо сигурно след 3 години ще влезем в него. Полито, радвам се, че сте се нанесли в новото жилище, пожелавам ви да бъдете много здрави и щастливи в него!
Ние си взехме рибки и  3 са бременни, сега ги дебна, че да ги изродя, голям съм им спец 
Ох, Поли, как ти се учи още, направо ти се чудя. То в София може и да има значение образованието, но за Плевен просто няма смисъл - ето аз точно 1 година търсех активно, с бакалавърска и магистърска степен по финансов контрол, със специализация по съдебни експертизи, колко много сивита и молби пуснах, от нито 1 място не ме поканиха за интервю  В тази връзка се сещам, че сега ще си правим другарска среща в Свищов и много се вълнувам, че ще се видим и наговорим,  и така ми се играе някое и друго хорцеееее 
А сега покрай аптеката така ми се иска да запиша фармацевтика, ама като се сетя за изпити и и тонове дебели учебници и ми се отщява, явно съм остаряла  Пък и то може само редовно, което ще рече още 3 години не ходене на работа и просто не ми се ще, иначе моя мъж е ЗА, нали няма той да чете 
Та това е около нас, отивам да простра поредната пералня и да подредя на децата шкафчетата, че през седмицата сутрин като бързам и вадя, тъпча обратно, все нещо не харесват, вадим други дрехи и шкафчетата стават все едно бомба е паднала вътре. Пожелавам ви хубава и щастлива седмица, послушни деца и любящи мъже 

Здравейте,как сте?минавам само да похваля,моята Ванеса,днес милото измина 650 мили,това са около 1000км с кола ,като кротко си играеше ,е спирахме за ядене и почивка,утре ни чакат още толкова и живот и здраве пристигаме в Chicago,преместваме се,както бях споменала.Сега ни очакват нова градина,всичко ново......но това е ок.Най-верочтно знаете,но Чикаго е 2рата България,ние се местим,защото на мъжа ми работата е там има и 4тири Български у4илища,така 4е ще се запишем,знам че едното е блозо до новия ни дом.Сигурно всичко написано звучи,обаркано,но сас скапана след това каране с детето.
Лек ден,при вас е вече сутрин:)