ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 115

Добро утро

Колко интересни постове напоследък - продължавайте, ммомичета, да споделяте за нашите големи/малки юнчета!

Ние сме в Йоханесбург. Опасно е, само с кола може да се придвижваме, но ние успяхме да наемем апартамент в единствения квартал, в който може да се ходи пеша. Той е отвсякъде ограден, с пропусквателни пунткове, но е голям. Иначе апартамента има басейн в комплекс, на приземния етаж сме, така че имаме градинка, много е хубаво. Апартамента също е в комплекс, който е ограден. Мисля, че единственото, което ни липсва, са парковете - тук ни съветват да не ходим в близкия парк, че имало престъпност, само клошарите ходели там...

Иначе е супер интересно - в работата пътувам из съседните страни, срещам се с много интересни и различни хора, страхотно е. Проектът ми е до средата на ноември, но може да продължим чак до януари, ще видим. Сашо (мъжът ми) е сензацията на квартала - бял мъж, се грижи сам за двете деца ) Тук всички имат мейдс (такива, които се грижат за домакинството, децата и тн), да не говорим, че пък мъжете въобще не се занимават с ежедневните неща...Всички много му се чудят.

А децата тръгнаха на градина, даже и Криси - по половин ден от 9 до 2.30. Искахме да ги пуснем, тк тук няма паркове, и там е единственото място да играят с деца през седмицата. Криси е направо влюбена в учителките си, с такова желание ходи и си играе, много е сладка. Със Стефан е малко по-трудно, всеки ден са преговори, тк още няма приятелчета, не говори английски...Но почва вече да поема думички и да повтаря.

Св., ние преместихме Криси още преди 2 месеца. Стефан също много се радваше - мисля, че подсъзнателно се чудят, зашо те спят сами в една стая, а малките с родителите си. Сега много си играят, и заедно се приспиват. Слагаме ги към 7.30 по леглата, обиновено до 8.30 чуваме кикот и смях, той й чете, показва й книжки, и после за 10 мин заспиват с малко помощ от наша страна. Но си значт, в 19.30 са по леглата, и не стават. Така и за нас остава малко време....

Това е от нас, весел уикенд ви пожелавам! За нас това е първият уикенд тук, така че имаме много неща да свършим и да се ориентираме в обстановката. По/нататък ще ходим по сафарита, на морето (Индйския океан...) и тн

Есента е най-хубавото време за форума. Всички са се завърнали

Роси, всичко ще се нареди, гушкай го Вито, ще се справиш. Дано бързо да се устрои мъжът ти и да ви вземе!

Наде, стискам палци, за новият живот, за новата година и за новата почивка!

Ани, успешен старт и дано да се чувстваш добре на новото място. В една аптека винаги има повече "хляб" от колкото в друг бизнес.

Петър тръгна на детска градина. Не е добре. Реве, дърпа се. Дано скоро да се адаптира, че ми е гадно да го оставям в това настроение.

Аз пътувах малко в Германия. Много съм впечатлена. Не съм била по-далеч от Виена, на запад, и ми се струва много чисто, подредено, красиво и въобще, по немски. Доволна съм, че бях там. И искам ОЩЕ!

Целувки, момичета! Радвам се да ви чета!

Здравейте и от нас!
Анито, радвам се за работата ти. Успех! 
snowwhite, нашата племенница живее в Щатите и когато тръгна на градина й беше много трудно, защото не знаеше езика и не можеше да контактува с децата, но много бързо го научи и много й харесваше. Сега вече е на предучилищна.  сигурна съм, че и Стефан, ще се справи бързо.
viper, стискам ви палци.
rosicp, когато четох за това как тъгува Вито, едвам сдържах сълзите си. Наистина много се надявам и стискам палци нещата да се уредят бързо.
gmarinova, радвам се за пътуването ти. Браво, и още много. Ще се адаптира, Петър, но иска време, сигурно и ние ще сме така.
Сега за нас, не съм писала много отдавна, но сме все до късно в парка. Прибираме се по тъмно, но съм много доволна, вече толкова хубаво си играят набочетата  Тази вечер например първо караха колела, после правиха състезание по бягане, после играха на пускам-пускам кърпа и по тъмно завършихме с криеница. Много се радвам на игрите от моето детство.
От понеделник сме на градина. В крайна сметка ни приеха в градината до нас, но единствената възможност беше в голяма група. Ще има още 3-4 деца нейния набор. Това само за тази година, другата живот и здраве ще се направи една група за набор 2009г и ще съберат всички наборчета, които ще изкарат тази учебна година в големите групи и евентуално ще приемат и още чакащи догодина. Мисля, че Марина ще се чувства добре сред големите, тя е контактна и общителна, обича каки и батковци, надявам се и госпожите да обръщат повече внимание на малките, както и каките 
Обаче тя си тъгува за яслата, за госпожите там, за приятелчетата. Аз също. Бях изключително доволна. Такова доверие им имах и бях толкова спокойна когато им я оставях сутрин. И не иска да ходи на градина, но вчера бяхме до градината и влезна даже в двора при децата, та й хареса де и видя колко много играчки имат. Каза, че й харесва и иска да ходи, та да видим. Днес купихме и цветя(в саксии) за госпожите, нищо не каза, че не иска да ходи......Надявам се да няма трагедии....Тя обожава деца и не може изобщо сама, та това ме успокоява, че бързо ще намери нови приятели. Само искам добри госпожи като в яслата 
Мъжа ми е на сватба(на колежка) и ние с Марина сме сами, та за това седнах да драсна някой ред. Ние с нея ходихме само на подписването и в църквата, много й хареса, особено в църквата, гледаше като онемяла.  сега тя си играе, готви, а аз на компа пия бира. 
На Марина последния бисер е, че иска да имаме бебета-2 бр, момиче и момче. Едното щяло да го завива с жълтото си бебешко одеяло с зайчето, а другото с розовото с котетата  и Кошарата й си дава да спят в нея, тя щяла да спи на дивана, ама някой да я гледа 
И така......Айде лека вечер. 

Здравейте,
Ние се завърнахме от море, бяхме за 2 седмици в Гърция. Направихме септемврийско море заради Павел, не ми се рискуваше август с 2 месечно бебе на жегите да ходим. Изкарахме страхотно, бях се подготвила, слушайки разкази на приятели с деца за ужасии с "деца на море", но се оказа че не нито страшно, нито лошо. Успяхме да си починем, да се изпечем, да поплуваме. да се наспим.
Петър се отпусна в морето и плуваше само с плувки на ръцете, Павел спинкаше кротко в количката /за разлика от тук, където иска на ръце/, леко си развалиха хубавия режим на спане до 11 и сега се аклиматизираме и все още се събуждат за мен рано в 9.30-10.00,но се надявам сега покрай дъждовете да си оправят режима и аз да си поспивам покрай тях.
Петър освен всичко се оказа и страхотен батко, успокоява Павел когато плаче, показва му играчки, обяснява коя каква е и т.н.  и понеже много хубаво не е на хубаво, най-големия проблем по време на пътуването се оказа, че Павел в 80% от времето не мигва по време на път...рев, рев...и се наложи аз да карам и мъжа ми да държи на ръце и да дундурка, понеже аз се изнервих от това...
Иначе Павел расте, по-мъничък от батко си и доста злояд, понякога и през 2 часа яде, понякога нощем не се буди да яде, но това да е.
ПП При нас Павел и Петър спят заедно от самото раждане на Павел, само сутрин мъжа ми ги прехвърля в спалнята и така храня Павел като се събуди, но той ме и снабдява с АМ в термобокс и само давам биба без да ставам, а пък Петър спи от другата ми страна.

Ани, успех на работата!

Снежи, браво за Африка, така хем на по-топло ще сте с децата!

Св., Бобата е невероятен.

Грета, успех на адаша с адаптацията!

Нина, Марина иска да е кака, ако и вие искате ви пожелавам да е най-грижовната кака!

Креми, права си децата ни макар и на 3 не са големи, искат да усещат нашата любов, сега покрай бебето с Петър увеличихме игрите, в които той е бебе.

Поздрави и дано пораздвижим темата!

Здравейте и от мен! 

Днес по улиците е страшна лудница. Сутринта оставих Габи на градина(на Марти са още сборни) и направо с метрото, че беше ад около Плиска. Бях направила много красиви сладки за госпожите и те много им се зарадваха. Тази седмица и за госпожите на Марти трябва да правя. 

Роси, успех, мила! Мъжът ми миналата седмица беше в командировка и ми беше много нанагорно, така че искрено ти съчувствам. Поне е за добро! Бързо да се установи мъжа ти и да ви взима!

Sv, страшен е Бобата!  но определено много е ревнувал заради деленето със стаите. Ние преди нали спяхме в една стая всичките и Габи много страдаше като спеше на креватчето, а Марти при нас на спалнята. Като реших в един момент да ги сменя, направо се озари това дете. Виж, вече като се преместихме и от самото начало са си двамата в една стая, няма вече такива емоции.

Креми, разбирам го детето. 

Ани, поздравления за работата! Дано да си много доволна!

Грета, много хубаво, че си била в Германия! Аз не съм ходила, но знам, че е много уредена страна. Леко приспособяване на адаша!

Нинче, ами хайде! Активизирайте се да направите дедето кака! 

Да се разпиша и аз, днес Елица тръгна в първи клас, а Боян в първа група, беше един дълъг, но прекрасен ден! Боби не е проплакал, но отчитам и факта, че учителката на Елица от ДГ си го познава и си го пое от вратата с много любов и внимание, не вярвам и занапред да е така спокоен, като си тръгвахме пожела да си прибере и раницата и пантофките, явно е решил, че посещението в градината е еднократно  ... Ще видим как ще е нататък! Успех с адаптацията на тръгващите на градина юнчета и по-малко тревоги за майките им!

Добро утро
Да взема да се разпиша и аз. Всичко е наред около нас На ремонта вече му се вижда края:) Много добре се получи. Стелиян от 4-ти септември ходи на градина . Първо само плачеше като го оставях. Сега ме дърпа, скача отгоре ми, вика - абе ужас направо Уж всяка ситрин ми обещава че няма да плаче...Още спи с някой - напоследък доста често при баба си. Даже и още е в тях. Всеки момент ги чакам да се появят, че да ходим към градината. Тази зима ще спя при него в новата му стая - леглото е голямо, а напролет мисля да го оставя вече самостоятелен. Тъкмо ще свикне със стаята. Оф, щях да пища още, но идват баба и внуче...

Здравейте,
браво на всички дечица тръгнали на детска градина,да свикнат бързо,много весели и гри да не се разболяват най-вече!!!
Сега като децата са в детска градина,какво учат и с какво ги занимават.Ванеса от тази година започнаха със броенето,учат буквите и гледам,че се опитват да пишат като ченгелчета,както ние  в първи клас едно време.Нещо май ми се струва доста ранотук,та затова исках да видя и в България ли  е така?
Лек и спорен ден!!!

Славена честити ти ученици!На каката успех в училището а на Боян бързо да свикне!  

При нас баткото вече е второкласник и толкова е променен за една година.
Вече е съвсем самостоятелен,ходи сам на училище и ще се прибира сам.Ходи сам и на тренировки до нас в Спортна Зала.

Кати ох за нея какво да кажа всеки ден и в яслата и сега в градината влизането е с рев   но се успокоявам че бързо и минава и като я взема след обяд е весела и спокойна.
Не иска там да се храни на обяд и хапва само хляба но какво мога да направя

Миналата събота бяхме поканени на партито на Тим Билдинг и си изкарахме чудесно.
Беше в Еко парка ядохме и пихме на корем скара,бира и каквото още се сетите.
За децата имаше пуканки и захарен памук също надуваем замък и много аниматори които ги забавляваха.
Кати пожела да я нарисуват като котенце.Алекс игра футбол на малки вратички
Поиграх и ча-ча и хорца няколко и направо се размазахме него ден.


И направо си изпратихме лятото че както се оказа беше последния хубав и топъл ден.

Чао на всички от мен отивам да прибера Кати от градина!

Линка, при нас мисля че обучението започва в предучилищната група, т.е. последната година от детската градина. Но може да има и промени.

Здравейте и от мен,

И ние приключихме с ремонта. Всичко стана мнооого добре, особено детската - с цветове избрани от кака Мими. В неделя прибрахме Жорко от майка. Опитвам се да го науча да спи сам в новото му легло, на за сега без успех. Първата вечер спа при нас, втората сновях цяла нощ между двете стаи,  третата остана там , но няколко пъти плачеше, а и кака си беше събудил. Дано успеем да го отучим да спи с нас. Иначе сутрин плаче в новата градина, иска в яслата.. Малко спял, но си хапвал - така казват госпожите

Хриси, в коя градина е Жорко?

Добро утро, момичета!
Благодаря ви за хубавите пожелания за новата работа. Засега върви много добре, много ми харесва. Дано да е все така!
Ох, камък ми падна от сърцето като ви прочетох. Не, че е за радост, но видях, че Преси не е единственото дете, което плаче сутрин. Направо е ужас, цяла вечер и сутрин повтаря, че не иска да ходи на градина, че няма да яде, че няма да спи и бързо да го взимам. Сутрин доста драматично остава там, после яде, спи, играе си, ама сутрините е ужас просто. А попадна на страхотни госпожи, едната е аниматорка на детски партита, какви ли не забавления, украси прави, твори страхотни неща, ама малкото диваненце още не може да се впечатли и зарадва хубаво. До кога трябваше да си го гледам вкъщи и да се държи за полата ми- ми 6 години прекарах вкъщи, време ми е и аз са бъда сред хора, да работя, да се чувствам полезна и да изкарвам някакви пари, а не само да искам от мъжът ми. Дано бързо да свикне.
Иначе малките юнчета са най-страхотните. Гледам с радост и интерес във ФБ като качвате снимки на малките ученици.
Пожелавам усепх и на всички по-големи батковци и каки, които вече ходят на училище!
За спането отделно съм много ЗА. Откакто ги преместих отделно много се промениха, към добро разбира се. Оправят си леглото, подреждат си играчките, е след няколко повтаряния от моя страна, но все пак си знаят - това си е тяхната стая, техните неща и се грижат за нея, работят като отбор заедно и аз много им се радвам. Хрис, ще свикне бързо, сигурна съм. И Преси идваше няколко нощи при мен, и тази нощ идва, но обикновено си остава в неговото легло, бързо свикват, особено като имат брат или сестра в стаята.
Яна, вече сам ли ходи? Не е ли опасно. Аз каквато съм страхливка сигурно до 7-ми клас ще ги водя   Браво на вас!
Линка, да, и тук децата вече много ги натоварват. Аз съм много против това. Вчера Андреа, на 5 г. и взе да пише думата "Принцеси". Казвам и: Защо се затормозяваш, сега ти е време да играеш. Да, трябва да се развиват и учат нови неща, но ми се струва прекалено рано. Ние едно време в първи клас учехме буквите, часовника и съвсем прости изречения, на срички и т.н. А сега като гледам в първи клас - домашни, диктовки, съчинения...те явно очакват до 6-7 клас децата да пишат научни трудове  И странно - Някога бавно и полека, по-малко сме учили, а сме що-годе грамотни, а сега все по-голямо натоварване, все повече материал и обучения се правят, а децата са все по-неграмотни, чудо е...
Хайде поздрави от нас. Ще се пригатвям за работа, че имам и няколко задачки преди това.

Грети, ние се преместихме в Люлин и жорката ходи там - в 22ОДЗ Великденче. За протокола - тази нощ Жори 2 пъти стана и се мести при нас. В 5 часа вече отидох аз на неговото легло. Много ми е жал като ходи бос по плочките в коридора и плаче...

Здравейте момичета!

След 2 дена детска, Бобата вече е болен, вярно, съвсем банална работа, хрема и леко кашля, тя цялата им градина в момента има хрема, но го спрях да оздравява вкъщи, че миналата година като реших че на крак ще изкара някакви такива заболявания и после се влачи с тях по сума ти време. Явно е нещо инфекциозно, че вече цялата къща барабар с Андрей сме болни.

Снеже, много съм впечатлена колко рано си лягат вашите деца! Винаги като сме пътували в Западна Европа хората са се чудили колко късно си лягат нашите и са ни казвали, че към 19.30 - 20.00 детето трябва да си е в леглото, за да имаме и ние време за нас си, но ми се вижда просто непостижимо това с нашите деца. Към 9 и нещо си ляга Андрей, а Бобата ако успеем да го кандардисаме да си легне до 21.30 го имаме за голям успех... А на сутринта към седем и нещо са будни. Ако лягаха по-рано вечер не знам кога щяха да стават. В тази връзка, момичета, кога си лягат и стават вашите деца?

Поли, браво за мирното съжителство между твоите синове. При нас ревността беше поотслабнала, но с прохождането на Андрей се засили отново. Да не говорим как се нервира Богдан като много време и старателно си е строил нещо и Андрей отиде и с един замах му го развали... Направо побеснява и се нахвърля се да го бие... Все му обяснявам как и той е бил същият, че трябва да проявяваме разбиране към Андрей, че и на него не му е лесно, защото много иска да участва във всичко, което правим, а не може, Боби ужким се съгласява, а после пак. Въпреки това Андрей много обича Боби, като се събуди сутрин първата му дума е Боби, все ходи по него, а като Бобата реши да си играят заедно и му обръща внимание е на върха на щастието.

Ани, 6 години вкъщи гледане на деца ми се вижда голям подвиг! Определено ти е време за лично пространство! Аз напоследък и на себе си много се ядосвам, защото покрай перманентната умора съм се изнервила, по-лесно се ядосвам, повишавам тон често и нямам никаква търпимост към най-обичайните лигавения. В началото на октомври за първи път заминавам сама не по работа. Отивам за 4 дена в Лондон на среща на випуска от един тамошен университет, в който учих. Голяма нужда имам да се отделя за няколко дена от цялата лудница вкъщи, още повече, че от няколко години не съм виждала моя много близка приятелка - бразилка, с която бяхме съквартирантки една година. Не знам как ще ни стигнат 3 дена и 3 нощи да се наприказваме за всички промени около нас.

Поздрави на всички!