"ЮНЧЕТАТА ни големи, бели зъбки редят, на мама и тате в краката пълзят."

Ваче, Пеперудке, разбира се, че няма рецепта, която да важи за всички, но на мен лично ми е полезно да чета конкретни примери, за да преценя дали някой от тях би могъл да свърши работа и при мен. В крайна сметка хората не са чаак толкова различни - според различни теории се делят на 4 или 5 основни типа и личните ми наблюдения го потвърждават Иначе тия общите приказки от сорта "всеки е различен", "майката трябва да намери път към детето" ги знаем, ама някак в тях няма конкретика и за това не ми помагат хич.

Също така знам и това, че общо взето правилата от мениджмънта/управлението на хора важат с пълна сила и при децата (все пак и те са си хора) - примерно зачитане на мнението, изграждане на авторитет, даване на ясни правила, спазване на обещаното, ясно задаване на задачи, поставяне на конкретни и постижими цели и др. Абсолютно вярно е и че през пубертета авторитет са единствено приятелите, а не родителя, но пак има начини вързката да не се загуби тотално и също бих се радвала да прочета конкретни примери, макар че сред нас май няма много майки на тийнеджъри В тоя ред на мисли - Пеперудке, честита рожденичка

Съншайн, примерът ти за спането в спалнята е просто уникален! Поклон за добре поставения въпрос може би зависи от детето - ако го е направило от лиготия и му се вържеш, е лигавене, ако го е направило от болест или друг физически дискомфорт или стрес - тогава е грижовна майка. Ето тука идва редът на майчиния усет - ти си имай различните подходи в главата, пък като прецениш дали е сериозно или лиготия ще решиш кой подход да приложиш. За мен тези примери са много интересни и полезни. Благодаря!  

Благодаря ви мами и татко за отговорите за сухарите    Аз имам от тези ,които Теди каза -червените,май гръцки бяха,ама те са за нас,та се чудех дали да дам на детето.

Ани2,Ваче,радвам се че отивате към подобрение с болестите!Въобще на всички пожелавам скорошно оздравяване! 

Ох,мен нещо все ме цепи главицата,а кръвното ми пак 125/75  През бременността беше такова и май така си и остана.А преди повече от 110/70 не съм имала.Май остарявам 

Темата за възпитанието е необятна.Всички хубаво сте го казали... аз смятам,че всяко дете е много различно,един роден характер.Общо взето ние,възрастните се нагаждаме към него.Аз и ММ все още  се учим,докато си възпитаваме децата.Мисля си,че винаги ще се учим,защото няма формула.

А това дали сме на едно мнение - не,ние не сме винаги на едно мнение,но пък се стараем да се допълваме.И най-важното  - никога не спорим пред детето кой крив,кой прав,пазим си реномето,дето се вика 

Чин, това би било лесно, но е изключен.  Казвахме й в у-ще да го изключва, тя започна изобщо да не го включва и така.

Пеперудке, честит рожден ден на твоята девойка! Да ти е здрава, щастлива и успешна!
Между другото сънувах тая нощ, че ви отиваме на гости. Но хотелът ви беше на едни скали над морето и беше много топло, но се задаваше буря. Малко ви се натрапихме. 

Аз почвам да въвеждам месото след ден-два, реално от 7ми месец +. Ще започна с пуешко, после заешко. Останалите засега не знам дали да ги давам, според едната педиатърка, заради СД или каквото е там, по-добре друго на този етап да не давам. В голяма чуденка съм дали това "пазене" нпяма да му направи по-голяма беля, вместо да се приучва организма. Тия измислени алергени...ох, не знам до кога ще издържа и с тая диета и въобще.,..само да хване малко топло време и ще направя консултация и с дерматолог детски.
(офтопик, сори).

Чинче, абе то при нас не е инцидент, а си е доста редовно да спи при мама и тати. Сега, верно, и на мен ми е голям кеф. Хем е гот да се опънеш хубаво на спалнята, хем е уникално да си спинкаме хванати за ръчичка с бебо. Така че малко и аз като теб заради мен си го позволявам. А и за да има все пак повече спокойствие и да се наспиваме с ММ вместо да го мъчим да заспива посреднощите и да си губим на нас от ценния сън. Но мисълта ми е, че не е много изключение, а е почти правило.
Е, сега тази вечер сам си заспа в леглото. Пу пу.

За възпитанието, наистина е много сложно.
На въпроса ти, с ММ сме на едно мнение за нещата на които искаме да го научим, смисъл - и двамат азнаем какво е добро възпитание и съответно целите са ни еднакви. Засега разминавания не сме имали и търкания, по-скоро и двамата сме - ок, кво да правим сега? - като възникне ситуация. И го мислим заедно и решаваме. Той винаги казва, ние с теб сме с равни права за бебчо, но ти имаш дял 51% понеже си майка. Аз ест, съм ок с това. Но разногласия ще възникват тепърва, когато опре до по-важните решения. Ще гледаме да взимаме заедно решението и така...Сега за сега основната ни чуденка е с глезенето и гушкането дали постъпваме правилно.
Ето вчера говорихме по повод една нова книга за децата на французите - колко са възпитано се държат и как е постигнато това. Правилото било, че детето се приучва на търпение. Не му се откликва на мига на всяко желание. Има логика.

Шуши, сега разгледах рецептите на спокойствие. Всички ми изглеждат вкусни, но искам да те питам правила ли си ги? Можеш ли да споделиш лично мнение?

Чин, за възпитанието мисля че сме на едно мнение с ММ. Общо взето всеки действа индивидуално в подхода си, само за някои неща се консултираме един друг. Аз като прочета нещо интересно му го споделям и опитваме и така. Нямаме някакви особени разногласия. По скоро се допълваме!

Шунка, като разказа съня и се сетих че сънувах Чин тази нощ. Даваше съвет на една мацка да не започва да си епилира краката, защото почти не виждаше да има нужда от това!  

Ти пък! Разбира се, че не сме. Само по едно нещо сме единодушни.. че трябва да сме единодушни пред детето  Е това е много важно. Може да не сте прави, но пред детето няма разнобой. Децата винаги се пробват, при единия, при другия. Затова горе-долу трябва да сте наясно с позициите си по основни въпроси. А те се обсъждат предварително. Е, не винаги се получава, но се е случвало при нас единия да не е съгладен с другия, но да го подкрепи.

Пеперудке, да ти е жива и здрава голямата госпожица! Все така да се разбирате и да бъдеш най-готината майка!  Имаш прекрасна водолейка 

Ичка, аз чета не само форума. Имам и много работа на компютъра. Опитвам се нея да върша докато Рали спи. Обаче това като цяло ме натоварва много и ми липсва правенето на разни любими неща. Ето и сега си викам, що се заби тук, ми не седнеш пред ТВ-то да си майсториш нещо  Когато Саша беше на 1-2 г. пак си бях ударила забрама за компа. Може да не е форума, ама все има някой с който да лафкаш в кюто (тогава) и така до 3 посред нощ 

Деска, ти или Зверчето питахте за кварцовата лампа. Ники я донесе вчера. Днес я пусках в двете стаи на децата. Едно време ни облъчваха с такива в градините. Сега не знам защо не го правят. Толкова е просто, а никой не се занимава... Аз я пуснах за по 10 минути да изтрепе бацилите. Има в нета инфо доста.

Шуши, хората може да бъдат 4-5 типа, но взаимоотношенията не са 4-5 типа.  Аз съм един тип, едното ми дете е друг. Отношенията ни са различно в зависимост от различни външни фактори. Затова е толкова трудно  Аз затова написах, че от раждането на Саша съм се водила от едно единствено нещо, да й показвам и казвам колко я обичам, а останалото ще се нареди. С Рали правя същото. Иначе ми се е случвало и да я пердаша Саша, но това минава и отминава  и тя знае, че аз пак си я обичам. И това дето си писала на теория ще установиш, че на практика не се получава  или поне не така както ти се иска на теб.
Някой писа, че само родителите трябва да възпитават. Не е точно така  Не пренебрегвайте това, което могат да дадат бабите и дядовците. То също е участие във възпитането, макар да не е това, което родителят дава  За моето дете, това което научава от бабите и дядо си е нещо много велико за самата нея. Аз го виждам.

Дидолинке, аз на Саша давах червените гръцки сухари. За Рали сега взех такива пак. Утре ще й дам попарка 

МамоАни и Марки ли е болен... Да оздравява момчето бързо. Ще се оправите с ушите. Аз като помня как страдах като малка, бъркаха ми с огромни игли и досега имам проблем с едното ухо  Майка ми това днес разправяше като говорихме за Саша, че на мен е виждала 41 градуса Т от отит 

Пеперудка, честит рожден ден на адашката, все така усмихната да е

Дидолинка, 125 на 75 си е ок, нормално е, просто си свикнала с ниското, няма нищо притеснително И аз взех от червените сухари.

Не го мислете толкова възпитанието, времето ще ни научи Наистина е много важно двамата родители да са единни и партньори в начинанието А не 'мамо, може ли' - 'не, не може', 'тате може ли' - 'може', извод мама е лоша ММ си държи, че аз съм майката и само аз трябва да решавам всичко за детето, а аз искам заедно да взимаме решенията, постоянно го питам неща за които си няма и идея - памперси, хранене, козметика, но държа да се чувства съпричастен. Той и за името не искаше да се включи, а аз толкова държах да има мнение, че накрая той избра друго име От сега му повтарям, че не трябва да имаме разногласия пред детето и да сме твърдо на една позиция, за да не го объркваме, а също и поне веднъж на ден да му казва колко много го обича

Утре щяхме да ходим на консултация, но така като гледам как хубаво ни е затрупало, съмнявам се моята количка да успее да мине през този сняг А иначе в момента на вън е много приятно, не мога да повярвам че го казвам, но не духа въобще Ако и утре е така може да извадя слинга, само гюлето да не ме изкриви съвсем 

Ирето, това все едно аз съм го писала. Някой път викам на Марти, кажи какво е твоето мнение по въпроса, а той ми казва - каквото ти решиш, това е и моето мнение 

Това не означава, че понякога не ми противоречи (Чин). На скоро му се карах, че кабела на лаптопа му е на земята. Йоана трябвало да го види, да опознае дрън дрън. В момента, в който Йоана го налапа и то точно това, което влиза в компа, му се промени мнението за опознаването. Вече си го прибира  Понякога имам чувството, че първо трябва да възпитам него, че да ми е по-лесно с Йоана 

Пеперудке, честита рожденчка. Да ти е жива и здрава. Споделяй бързо тук как е с тинейджърите, докато не са излезли от тази възраст.

И още имах да пиша, ама досега поработвах и в главата ми са още цифри, а думичките ми ги няма 

Привет банда,

Хеленче, стискам палци МТ да те изненада с нещо много приятно и да ни се похвалиш.

За четките ние взехме ето тези, подобни са като тези на зверчето но аз взех протектор че Дани гледа да пъха всичко навътре и му се гади:
http://kasida.bg/pigeon-chetki-za-zybi-3-broq-10892-92-9407.html

За спането, ние от месец вече спим. Вече не мога да се оплача, преди спеше само по 40 мин през деня. а сега 2 пъти по около час и половина. към 10.30 -11 и 14-15.

За възпитанието , много хубава тема. Съгласна съм с почти всичко писано до тук.
Ние с майка ми не сме толкова близки а и от 15 годишна съм по квартири и се отдалечихме още повече с разстоянието и времето. А и бях по скоро момичето на татко, с него от малка си говоря за много неща, но той вече го няма. А с майка беше по скоро , направи това, внимавай да не стане онова и така.
Ани, това за вечерния ритуал е много хубаво. Аз имах същото с баща ми, вечер преди вечеря той ме вземаше и ме питаше как е минал денят ми, разпитваше ме и си говорехме докато майка ми приготвяше вечерята (ето такава не искам да съм, заложник в кухнята) Това бяха много хубави моменти и имам много топли спомени.
Иначе за плюс винаги съм смятала че винаги ми е обяснявано като на голям човек дори като бях на 5 имам спомени как ми обясняваха защо днес не могат да ми купят шоколадче или играчка, и съм разбирала и изобщо не съм се тръшкала за такива работи.

Съншайн, според мен, го учиш и на двете но бебо ще се постарае да провери второто при всеки удобен случай.

М-г, когато ги въведеш тогава, аз също не бързам. И аз се бях притеснила че Днаи нищо не харесва освен брокули. Е от една седмица давам всичко смесено с брокули. И аз точно днес въвеждах тиквички с картоф и резултата беше подобен но като добавих брокулите с по малко уговорки успявах да набутам в устата.
Аз вече установих че имам 50% работещ номер. Давам му една лъжица на него една на мен. И той от време на време се опитва да си я лапа и аз използвам момента да пъхна пълната. Така по не се сърди.

Пеперудке, Фета не бих давала, първо е много мазно и второ тук я правят с растителни мазнини. Иначе не знам какво да те посъветвам да даваш. Може да потърсиш българско все някъде ще има.
Честита ти рожденничка.

Чин, ние май сме съгласни с ММ, ама то до сега не е имало проблеми за обсъждане за възпитанието, като пораснат ще видим.

Ваче, 40 градуса са си сериозни, аз силно бих се притеснила. Дано вече вървите на оправяне.

Болничките оправяйте се

Добър вечер и от мен!

Пеперудке, честит празник!  Много вълнуващи емоции, любов и усмивки да очакват занапред момиченцето ти 

Ирето, ти "гюлето" ще го издържиш, ама все пак имай предвид, че може и да е доста хлъзгаво (не че чакаш на мен да те предупредя, де ).  Мен лично малко ме е страх с кенгурото сега  
Абе казвах ви аз да търсите колички с големи гуми 

Всички болни бързо да оздравяват!  И да няма нови вече!

Нещо не съм във вихъра на писането   Лека вечер!

Добър вечер и от мен
Аз май много на време извадих четките за зъби, преди малко напипах нещо остро в устата му Ама тъкмо заспиваше и не рових много, но то няма какво друго, освен зъб да е, хаха
Някой питаше от къде съм взела четките, имаше ги в Хиполенд, иначе аз ги поръчах от Пакостник
Пеперудке, да ти е жива и здрава щерката
Нас тотално ни зари снега, на оградата има повече от половин метър Но е много красиво
За възпитанието, разбира се, че всяко дете е различно, всеки родител е различен, но все пак ако чуеш различни начини, различни подходи и т.н., можеш да си изградиш някаква стратегия, друг е въпроса дали ще можем да я следваме Но нали за това са плановете, за да се провалят В този ред на мисли, наскоро една приятелка ми разказа как подслушвала дъщеря си и нейната приятелки как си говорят (и двете на 6 годиники) и другото момиче обяснило на дъщеря й, как се прави секс, какво точно се случва и т.н. Тя споделила с родители й, те й казали, че нарочно отрано й обясняват всичко...на 5 годинки още
Охх отивам да вадя сушилнята, че по никое време пусках пералня и сушилня, диването повърна морков върху чисто новото ми, на места бяло покривало за легло
Лека и спокойна

Благодаря ви, момичета за честитките за моето голямо момиченце.Боже, как летят годините...Сякаш вчера беше като се пулех над кошчето в родилното и се чудех какво е това...Тази вечер това и разправях на Рени-как не осъзнавах, че съм вече майка, как ми беше всичко като на игра...(бях само на 16), а тя беше едно прекрасно и добричко бебе...и ето я сега, млада жена, готова за живота.Целувайте и гушкайте децата си винаги, когато можете, не спирайте да им показвате любовта си, учете се от тях, бъдете и вие деца.Уф, отклоних се...

Но в тая връзка мога да кажа, че това е моята основа за възпитанието на децата.Трудно е с тийнове, голямата е правила опит за самоубийство, опит за бягане от къщи...Имали сме тежки моменти, но наистина няма формула за възпитание.Шуши Четири имам, всички са коренно различни.При всяко работи различен подход, но винаги с любов и блага дума постигам повече, отколкото с наказание и викове.Близнака беше неконтролируем, сигурно ми е скъсил животеца с години, сега е друг.В обобщение мога да кажа, че винаги опитвам с добро, обясняване, търпение.Намирала съм време да ги изслушвам, да играя с тях и приятелите им, да излизаме заедно.Обаче и работехме заедно в градината, чистехме къщата заедно, ремонти правехме заедно.Стремила съм се да се поставям в тяхното положение, да гледам на нещата с техните очи.Разбира се, има и граници.Имало е и наказания, викове...нищо човешко не ми е чуждо.

ШУНЧЕ, пропуснала съм неприятностите ви, дано го намерите телефона.

МАМО АНИ, да се оправя бързо Марки!

ПЕПЕРУДКА- как на 16, бе жена, ти затова си толкова готина мама  Да е здрава и много щастлива младата дама 

Добро утро ,момичета и момче!
Пускам ви набързо кафето:

Недоспала съм,боли ме глава силно ,гърлото също и стомахът ! Гърдата ми е доста зле и съм се увила рано рано със зеле.
Пожелавам ви хубав снежен ден.

Добро утро и от мен 
Аз все още искам да си отрежа главата... Поне Косьо е по-добре, Йосиф също. За капак вчера някакви проблеми в работа и трябваше и с това да се занимавам...
За възпитанието - много на бързо писах. Идеята ми не е да са роботчета и аз да издавам команди, а те да изпълняват. Много говоря, обяснявам, гушкам, хваля... /даже на някои им изглежда в повече/. Но искам да знае, че ако стане нещо отговорността е моя. Когато има нужда ще го подкрепя. Правилата също аз ги поставям.... Това дойде покрай една реплика на Косьо "Вече не си ми приятел"  Та моя отговор беше: Не съм ти приятел, родител съм ти 
Моите родители примерно бяха на принципа - всичко хубаво е задължително и не се хвали, лошото се порицава /оценки, поведение и т.н./ След много време разбрах, че са ме хвалили пред блики и познати, но на мен нищо не са ми казвали. Е, не е правилно според мен. Та сега действам както ми дойде отвътре. Нямам пример за подръжание.
Събудиха се.. това ми беше. После пак. Хубав снежен ден на всички