Сега - знам, че трябва да имам 2 деца по хиляди причини.
- Публикувана: 16 ян. 2012, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2012, 10:56 ч.
Kога е най-подходящият момент за второ бебе?
Сега - знам, че трябва да имам 2 деца по хиляди причини.
Знам, че всичко това са само оправдания. И доказателство, че не го искам истински и достатъчно силно.
$hantalche,
в моята представа семейството е завършено с поне две деца (аз самата имам по-голям брат) и никога не съм мислила, че ще остана само с едно. Знам, че и за детето ми ще е по-добре да има братче/сестриче, мъжът ми много го иска, скоро ще стана на 34, работното ми място е идеално за второ майчинство, бях си набелязала постигането на някои цели и сега нямам оправдание, че трябва да стане това и това преди да мислим за второ....
Знам, че това ще прозвучи тъпо и моля не се хващайте за него като причина, но преди 3 години мои близки загубиха единствен син на 31г. в нелеп инцидент. Тогава на погребението се зарекох, че с едно дете няма да остана. Знам, че е тъпо, ама и такива неща ми минават през ум, макар и не като основна причина.
в моята представа семейството е завършено с поне две деца (аз самата имам по-голям брат) и никога не съм мислила, че ще остана само с едно. Знам, че и за детето ми ще е по-добре да има братче/сестриче, мъжът ми много го иска, скоро ще стана на 34, работното ми място е идеално за второ майчинство, бях си набелязала постигането на някои цели и сега нямам оправдание, че трябва да стане това и това преди да мислим за второ....
Знам, че това ще прозвучи тъпо и моля не се хващайте за него като причина, но преди 3 години мои близки загубиха единствен син на 31г. в нелеп инцидент. Тогава на погребението се зарекох, че с едно дете няма да остана. Знам, че е тъпо, ама и такива неща ми минават през ум, макар и не като основна причина.
Когато си готов-емоционално,психически,финансово.
При мен не дойде в най-подходящия момент.Тъкмо детето поотрасна малко,финансово си стъпихме на краката,започнах стабилна работа...сега се налага да се откъсна от всичко това.
И според мен колкото повече време минава,толкова по-далеч от теб ще е идеята за второ бебе.Освен ако не стане случайно,разбира се
Разликата между децата ми ЖиЗ ще бъде 3г 6м.Мисля,че е добре.С брат ми е 5г 9м. и не бяхме никак близки като деца-аз на училище,той в пелени.Аз чета,той прохожда.Аз се храня с всички на масата,той яде каши някъде в ръцете на някого...за игри и дума не можеше да става.Сега сме големи вече,но аз имам семейство и колкото и близо да сме един до друг всичко е много различно се виждаме няколко пъти годишно само.
За това с такава разлика-особено при еднополови деца и ако момичето е по-голямо-според мен не е добре.Но всеки си знае
При мен не дойде в най-подходящия момент.Тъкмо детето поотрасна малко,финансово си стъпихме на краката,започнах стабилна работа...сега се налага да се откъсна от всичко това.
И според мен колкото повече време минава,толкова по-далеч от теб ще е идеята за второ бебе.Освен ако не стане случайно,разбира се
Разликата между децата ми ЖиЗ ще бъде 3г 6м.Мисля,че е добре.С брат ми е 5г 9м. и не бяхме никак близки като деца-аз на училище,той в пелени.Аз чета,той прохожда.Аз се храня с всички на масата,той яде каши някъде в ръцете на някого...за игри и дума не можеше да става.Сега сме големи вече,но аз имам семейство и колкото и близо да сме един до друг всичко е много различно се виждаме няколко пъти годишно само.
За това с такава разлика-особено при еднополови деца и ако момичето е по-голямо-според мен не е добре.Но всеки си знае
Нито с последното съм съгласна,нито с това:
Дъщеря ми се роди в най- подходящия момент и чакането и беше вече супер приятно.Нито щеше да ми е уютно по квартири,нито като студентка.Не,че нямаше да се справя,но като се появи всичко си беше на мястото.Идеята за второ дете,даже и след една неприятна загуба,хич не ми е чужда.Вече около 4 години си живея с нея.
И според мен колкото повече време минава,толкова по-далеч от теб ще е идеята за второ бебе.Освен ако не стане случайно,разбира се
... то гледам всички много "разумно" процедираме 
Аз с първото не бях разумна - студенти във втори курс; хлапета на по 21, но добре ми дойде каката 
; после след 5-6 години изчислено уж решихме, че сме готови за второ дете ..., ама едно изчисляваме ние, а друго изчислява съдбата ... чакахме 7 години, за да се появи второто 
Сега ... мъжОто вече не просто намеква ... за трето 
Аз с емоциите си съм "за" - ей, сега, веднага ..., но заговори ли разума става страшно "не" ... Та, не знам какво ще правя в личен план ... Май, трябва да затворя очи и да скачам, че иначе "разума" ми няма да ми позволи
Аз с първото не бях разумна - студенти във втори курс; хлапета на по 21, но добре ми дойде каката ; после след 5-6 години изчислено уж решихме, че сме готови за второ дете ..., ама едно изчисляваме ние, а друго изчислява съдбата ... чакахме 7 години, за да се появи второто Сега ... мъжОто вече не просто намеква ... за трето Аз с емоциите си съм "за" - ей, сега, веднага ..., но заговори ли разума става страшно "не" ... Та, не знам какво ще правя в личен план ... Май, трябва да затворя очи и да скачам, че иначе "разума" ми няма да ми позволи
Не знам, май нещо се чалват мъжете като започнат да влизат в 40-те на тема ощее едно дете. Хубаво приказват и им се иска, ама... кой пак ще става по нощИте да кърми, колики, гърнета... На мен техните приказки ми приличат на тези на децата в начална училищна възраст, когато искат братче или сестричка - остават си с приказките. Тц, нИ щЪ! Ще чакам след десетина-петнайсет години внуци да гледаме.
Andariel Може и да си права, ама сме на по 35, че той даже е с една година по-малък от мен Не знам ... Мен дните и нощите не ме притесняват, а по-скоро финансово как ще сме - той де, щот аз не допринасям особено Но и за това твърди, че не е проблем Другите ми грижи са: 1/Каката все казва, че тъкмо е приела и е пораснала малката - като спомена бебе и подскача и 2/ Ей, тъкмо се върнах в "нормални размери", започнах да общувам на други освен "бебешки теми", започнах да се чувствам пак харесвана и ЕнтЕлегентна жИна ... и айдееееееее, пак да се променям ... А и нямам биологично време, че не се знае дали ще трябва да чакам като второто години да забременея ... Абе, едни такива ...
Но май ми трябва още малко побутване и "скачам"
Може и да си права, ама сме на по 35, че той даже е с една година по-малък от мен Не знам ... Мен дните и нощите не ме притесняват, а по-скоро финансово как ще сме - той де, щот аз не допринасям особено Но и за това твърди, че не е проблем Другите ми грижи са: 1/Каката все казва, че тъкмо е приела и е пораснала малката - като спомена бебе и подскача и 2/ Ей, тъкмо се върнах в "нормални размери", започнах да общувам на други освен "бебешки теми", започнах да се чувствам пак харесвана и ЕнтЕлегентна жИна ... и айдееееееее, пак да се променям ... А и нямам биологично време, че не се знае дали ще трябва да чакам като второто години да забременея ... Абе, едни такива ... Но май ми трябва още малко побутване и "скачам"
...
Знам, че това ще прозвучи тъпо и моля не се хващайте за него като причина, но преди 3 години мои близки загубиха единствен син на 31г. в нелеп инцидент. Тогава на погребението се зарекох, че с едно дете няма да остана. Знам, че е тъпо, ама и такива неща ми минават през ум, макар и не като основна причина.
Знам, че това ще прозвучи тъпо и моля не се хващайте за него като причина, но преди 3 години мои близки загубиха единствен син на 31г. в нелеп инцидент. Тогава на погребението се зарекох, че с едно дете няма да остана. Знам, че е тъпо, ама и такива неща ми минават през ум, макар и не като основна причина.
Има много хора, загубили и двете си деца. Никой не знае какво го чака, и 10 да родиш, в живота няма гаранция
Да, това "ако загубя едното, другото да ми остане"...
Честно казано, като си представя бебенце, като си спомням бебешкия период на малката и много се умилявам. При други обстоятелства сигурно бих родила второ, защото естественото желание го има. Но всичко останало липсва - нито преценявам финансовите възможности като добри, нито преценявам физическия си капацитет (няма да се справя с две деца, работа, домакинстване), нито преценявам, че бащата ми е достатъчно добра опора. Тъй че практически идеята за второ дете е безумна за мен.
Иначе като възрастова разлика между двете деца - 4-6 години е добре сякаш. На мен любими са ми близнаците - в началото е трудно, но после всичко си идва на местата поне по наблюдения на познати около мен.
Честно казано, като си представя бебенце, като си спомням бебешкия период на малката и много се умилявам. При други обстоятелства сигурно бих родила второ, защото естественото желание го има. Но всичко останало липсва - нито преценявам финансовите възможности като добри, нито преценявам физическия си капацитет (няма да се справя с две деца, работа, домакинстване), нито преценявам, че бащата ми е достатъчно добра опора. Тъй че практически идеята за второ дете е безумна за мен.
Иначе като възрастова разлика между двете деца - 4-6 години е добре сякаш. На мен любими са ми близнаците - в началото е трудно, но после всичко си идва на местата поне по наблюдения на познати около мен.
... нито преценявам физическия си капацитет (няма да се справя с две деца, работа, домакинстване).....
... нито преценявам физическия си капацитет (няма да се справя с две деца, работа, домакинстване).....
Най - добронамерено те питам , защото и аз съм с хиляди оправдания , защо не е сега момента за второ