Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 5 част

  Chugra, ти на война ли ще ходиш верно,или бебе ще раждаш ,та и таткото щял да те брани  
Нека не се заблуждаваме,никоя от нас не е царицата майка та чак цяла свита доктори да ни чака да снесем
А сега без майтап, неонатолога няма да ти седи на главата и да те чака да раждаш, малко преди това твоят лекар ще го извика. Той е също толкова важен,колкото и останалите от екипа  и когато бебето излезе,той ще го поеме,и ще го вземе за тестове и процедури,които трябва да се направят. Колкото до студенти и прочие,това е болница в,която те се учат и това не е тайна,но дори и учещи се те не се разхождат на групи с големи червени табели на гърдите . Почти съм сигурна,че няма да разбереш,кои са освен ако някой не ти каже.

При моето раждане - (секцио) - нямаше неонатолози в операционната. Имаше две акушерки - едната беше за мен, а другата пое бебето, след като се роди и го изнесе извън залата. От там вече са поели неонатолозите.

хахаха...точно. Пипи, нашия татко взел . че снимал когато излиза бебето във полунапълнената вана.

и да ви споделя, колко ги молих да изчакат 5 мин преди да срежат пъпната връв , а те взеха да се тюхкат колко студено билоо на бебето при мен във ваната. Да но когато го взеха по разказа на таткото, го понесли голо голеничко по коридора, където имаше и отворен прозорец

Общо взето човек трябва да си настоява на своето

В тази болница няма студенти, или поне не е  като в Майчин дом . Само стажанти и то рядко. И те са обикновено такива дето си стажуват/работят там постоянно и дълго време и обикновено ги мислят за лекари. Ти обаче винаги можеш да откажеш на раждането ти да присъстват студенти. Твое право е. Можеш да си го напишеш в плана за раждане.
Неонатологът идват малко преди да се появи бебето. Аз много му се зарадвах като го видях, защото си знаех, че съвсем скоро ще се появи дъщеря ми.

да, така си ги представям и аз нещата. и като казвам, че искам да ми е спокойно и да има минимум непознати около мен, точно това имам предвид. освен лекаря и акушерката, не искам просто други хора. мислех в плана да ги напиша тия неща. пък после таткото да съблюдава за спазването им 

Май ти е първо раждане това. Пожелавам ти всичко да мине както си го представяш, но те съветвам да не се самонавиваш така войнствено отсега. Приеми най-добре, че каквото трябва да стане ще стане, само бебето и ти да сте добре, защото всичко може да се случи.
Аз както казах също предпочитах да ме ставят да си пъшкам сама, но моята лекарка е от загрижените и докато не ми сложиха упойка не стана от леглото ми (главната причина да ми сложат беше че тя ме навиваше през цялото време и накрая ми писна да я слушам). Като ме преместиха на магарето с упойката изведнъж всички изчезнаха. Ей това се казва рахат- няма никой, мен вече не ме боли, не бях спала цяла нощ и съответно почнах да се унасям. Завариха ме почти заспала - голям смях падна;).
Обаче после стана сложно, защото не можах да напъвам качествено и бебето не излиза. Около мен все жени- не могат и да ме натиснат качествено и като почнаха да се привикват едни лекари мъжаги- на всеки следващ по-едър се радвах все повече и повече. Сигурно се събраха поне 10-на души около мен докато излезе бебока. А на мен толкова ми се искаше да свърши всичко, че изобщо не ми пукаше кой ме гледа- само да го изкарат това бебе.

да, дано не ми се налага.

Аз пък много се радвах на двете девойки-стажантки (мисля за акушерки се учеха). Бях си самичка почти през цялото време в предродилна и само се чудех какво да измисля да правя, за да се разсейвам от контракциите. А те минаваха периодично, за да учат разни неща и за да ме видят как съм. Изпитваха ги разни работи, например как да си подредят таблата с нещата необходими за раждане, кое най-долу, кое отгоре. Абе, фън отвсякъде.

  Ей, благодарете се на тия лекари дето са ви седяли до леглото  , представяте ли си ако ги нямаше,а вие незнаете какво се случва и няма,кой да ви обясни и да ви успокои? Незнам за вас,но при мен в един момент толкова ме болеше,че нито виждах,нито чувах,нито знаех къде се намиръм  . А в пред родилна бяхме 4 раждащи,3-4  акушерки и все минаваше по някой доктор. Никой не виждах и не чувах . Сили ми идваха само като чуех гласа на моя доктор и той не ме оставяше за дълго сама . Непрекъснато правеше каквото може за да ме облекчи, и честно казано по-голяма опора от него не си представям в тия моменти . Много съм му благодарна  

Девойките стажант-акушерки ми отгледаха детето  Ако не бяха те да го гушкат, успокояват и обръщат повечко внимание, не знам колко отчуждено от хората щеше да е 

Аз също не мога да разбера как така хем ще ходя в болница да раждам, хем пък няма да искам лекари, неонатолози, стажанти? Ми то тогава да си ражда човек вкъщи! Колкото повече лекари има и те наблюдават, толкова по-добре. И в този момент не е толкова важно на теб да ти е добре и да си на спокойствие(просто защото не може да си спокойна в такъв момент), а да е наред всичко с бебо и да има кой да го следи него. Честно казано неонатолога е най-важния човек,който трябва да присъства, за да поеме бебето!Ама да седи и да чака отвън?! Аз пък си бях много доволна на всички, които стояха в стаята. Стажантката беше страшно любезна и много отзивчива, акушерката също. Не разбирам също и какво ви пречат стажантите?! Нали трябва да е научат все някак.При положение, че те не израждат, а само гледат, не виждам проблем някакъв да има.
Ако пък толкова са ви високи изискванията - има частни болници, където и на челна стойка да застанете пак ще ви изродят и нищо няма да ви кажат. ТК си е д-вна болница с определени правила, които трябва да се спазват. На който не му харесва има др. алтернативи.
Бебоците ги изкарват в коридора,да. И всяка майка си го взима от там. Сега ако отидеш 10 мин. по-късно си е твой проблем, че детето ще виси там. Аз лично бях там винаги 5-10 мин. по-рано. Часовете са ясни и всички ги знаят, няма объркани и недоразбрали.

A и дори да се объркаш или забравиш часа ще чуеш тракането на колички по коридора ( а то се чува доста силно) и веднага ще отидеш да си вземеш бебето
И аз съм на мение, че кокото повече специалисти- толкова по-добре за бебето и мен. За това отивам да раждам в болница, а не вкъщи. Аз също попринцип съм притеснителна и мразя да ходя на гинеколог, но като започнаха контракциите не ми пукаше, ако ще да ме излъчат по националната телевизия. Дори нямам представа колко души са били там докато раждам, някак всичко ми е като сън 

nori4ka87 i arch.mae , абсолютно съм съгласна с вас 
Не смятам,че не трябва да имам право на глас какво ще се прави с мен,но това не значи да уча докторите как да си вършат работата. Това,че съм прочела информация по случея не ме прави лекар, а и факта,че съм си платила не значи,че всички трябва да се съобразяват с моите представи. Още повече,че особено при първо раждане жените си имаме склонност да си мислим,че е като по филмите
  Истината е, че е пълно със статии,които представят нещата като вълшебни,интимни и тн. , но като дойде времето  се оказват неописуемо болезнени, мътни и кървави,а за интимност и дума неможе да става . Важното е да свършат добре, тогава не само ние сме щастливи,а и хората,които са помагали  . 
 Никоя жена не обича да ходи на гинеколог,но точно в АГ болница,едва ли ще шашнете или заинтересувате някой с нещо ново . Така,че хората около вас са помощ,а не сеирджии и ненужно затормозяващи ви в труден момент.

Това и аз имах предвид!!!Както се вика - вече съм оперирана от срам след раждането!Наистина и аз се бях заредила с много положителна нагласа - малко преди да родя гледах филма "Първият плач". Много интересен и вдъхващ увереност в естественото раждане!Четох и куп статии за това.И бях убедена,че всичко ще е наред.Да,ама не!Случиха ми се нещата,от които най-много се страхувах - епизиотомия и форцепс( и пак казвам - страхувах се заради детето, защото наложи ли се това, нещата стават сериозни). Тези случаи,като моя, са редки, но все пак си ги има.И какво правим ако сме избрали домашното раждане или искаме интимност и бащата ни "брани" от нежелано присъствие на лекари ? И бебето, и майката заминават.Добре, че бяха докторите и акушерките там. Никога няма да мога да им се отблагодаря за това, което направиха за детето и мен.
При попълването на документите долу може да заявиш, че трябва да те информират преди да правят каквото и да било - да ама ,когато няма време?! Нещата се случват за секунди и докато се обяснявате и мислите дали да позволите или не, бебчето може да се задуши. Така че , според мен, това са пълни глупости.
Пък за раждането - аз също малко си спомням какво стана докато бях на магарето - освен това, че двама лекари и една акушерка ме натискаха по корема и не стана, и чух за епизиотомията и форцепса. Повярвайте, нямах време и сили дори да се разрева, а пък не съм разбрала кога е дошла анестезиоложката. Така че човек трябва да има пълно доверие в лекарите и това е, другото е Божа работа.
Пожелавам на всички едно леко и безпроблемно раждане и здрави бебчовци!