Има вече проходили крачета на нашите МАРТенски момичета и момчета - тема 13

Не мислих че толкова хора ще се трогнат от съдбата на Емил, благодаря ви!
Ще пиша като имаме резултат.
Пера всичко със сензетив, и наше и на Крум и на Емил, понякога използвам омекотител, зависи от дрехите.
Най често ползвам това http://dm-drogeriemarkt.de/cms/servlet/segment/de_homepage/denkm … tra_sensitiv.html
ако видя нещо на изгодна цена също мога да взема, последно си взех този
http://www.persil.bg/produkti/persil_za_chuvstvitelna_kozha/senz … 1b1dbaf343fb69922

Ехоооооо.
Какъв е този нечовешки студ при вас, момичета? Мама ми разказва за някакви невероятни минусови температури, гледам снежни снимки  
Лилинчо, ние преди това живеехме в Бризбън, където си е тропично и зимата на пада под 15-16 градуса, лятото е 9 месеца и темературите се движат в порядъка на 30-35 градуса. И аз така си мислех, колко е хубаво вечно лято, но повярвайте ми, не е така. Като пекне онова ми ти му слънце, единственото нещо, което те спасява е прохладата на някой шопинг център. А аз както не обичам да се мотам по магазини и да си губя времето в такива неща... И слънцето тук е много жестоко, с моята маслинова кожа (както казват тук) и с която никога съм нямала проблеми в България, няколко пъти изгарях жестоко и то само защото съм ходила 20 минути без слънцезащитен крем... И много още мога да пиша за това, ама то всеки иска това, което няма. На мен сега толкова ми се иска зима, ама няма...
Сиренце, не знам дали ти ме пита - Аз живея на остров Тасмания, това е един остров, под големия остров. Самолетът между Пърт и Хобарт (столицата на Тасмания) отнема едва около 7 часа  
За пране - всичко пера общо, не позлвам специални прахове (ползвам екологичен ОМО). Може би само в началото около 1 месец перях дрехите на София отделно.
За обувките - София има ето такива , които обаче изобщо не търпи, така, че си ходи боса навсякъде. И като излизаме, не и слагам нищо в момента - с боси крака. Навсякъде поляни и мека, зелена трева, няма нужда от обувки.
За по-нататък съм и взела ето тези (само че в кафяво, не намерих друга снимка) . И с Александър такива обувки му бях взела, когато проходи (е, не такива момичешки, ама същата марка и подметка) и му бяха много удобни.
За непознатите хора - София определено най-много обича да е в мен. Но не реве от непознати, усмихва се, бърбори им нещо. Ако обаче я оставя и например излезна от стаята бързо, започва се едно мрънкане.... Но в общи линии не реве от непознати.
г-жа Бедствие, искренно се надявам, че нещата с Емил се наредят по начин, който е най-добре за него и за Вас.
Май това е, както се казва - рапорт даден.

sirence, въпреки умората все още съм доволна, че децата ми са с малка разлика. Това си пожелах, така се сбъдна, но понякога трябва да внимаваме какво си пожелаваме  Че както е казала и Лилинчо
За това дали си готова за второ...аз на моменти си признавам, че не съм...винаги съм си мислила, че на една улегнала възраст децата са приоритет и си готов да се лишаваш от много неща заради тях...но готова ли си по 24 часа да се лишаваш ежедневно? Защото с 2 деца е така, поне при мен, на този етап. Аз си признавам, че чак за такава отдаденост не съм била подготвена. Надявам се като поотрасне още малко Ади поне през нощта повече да мога да си почивам. Ще ти напиша най-отдолу като скрит текст как ми минава един ден...и то да беше един, с мед да го намажеш 
Betta, ето ме, появих се. Майка ми ще трябва да се лекува доста време и най-вече да почива и сега свекърва ми идва да ми помага, колкото може. И аз ви мисля вас с Бобо - дано се оправя бързо момчето! И честито ви ново зъбче. И на Ивана на Лилинчо също. Ние си стоим с 6 вече от 2 месеца и само хапане, мрънкане, дъвчене на какво ли не и нищо не се показва. Ади постоянно си рови в устата, днес даже видях, че си смучи палеца... остава на 1 година да се научи    Дадох биба - хапе я  Иначе за ТЛС - проверих, имаме го този канал, но не ми е останало време да пусна да гледам нещо, а и децата като са будни избягвам да пускам ТВ. Слушаме песнички, приказки... Ози Бу не съм ги чувала, ще проверя да ги сваля от някъде.
И аз моля 
VSD, тези са памперсите. Ади основно си гледа пръстите на краката и се опитва да ги лапне. Към друго не е проявила интерес. Но и тя на едно място не стои, постоянно снове нанякъде по земята и по леглата не се задържа легнала, освен ако не спи.
Мигео, Лилинчо, честити ходещи краченца на Бобо и Ивана! Ние решихме прощъпулника на Ади да го правим на рождения й ден, че то време не остана.
Стихийно бедствие, стискам палци за Емил 
Жени, такива обувки на Ади съм взела - високи и ниски.
Моите деца отказват да го ядат този кускус, не знам какво му има, но и на мен на вкус не ми харесва. И вече не купувам.
Ена, честита ти дизайнерка Аз засега на шивач ходя само да "ремонтирам" нещо, но може да се преориентирам към дизайнерски модели 

Привет  

Много болнички се събрахме   Ева на Ена, Бобо и Йоана на Мегио Алекс на Таша кой друг още   прегръдки на всички   Аз на Вики му намалих сополите с комбинацията от Физиологичен разтвор през целия ден и 1 път след промивка с него му капвам и по няколко капки вит.Ц. Както и шуслерова сол номер 3 по 5 хапченца на ден и осцилококцинум сутрин и вечер по една доза, разтворена във вода. Давам му и чай от липа, ама той пие по малко.  И определено намаляха а бяха започнали да му стават и жълто-зелени- което означава че започва да развива бактериална инфекция.   Сега се избистриха и спи по спокойно   За щастие Димана е добре и ММ се оправя.    Лошото е, че аз не мога да спя от силно главоболие и запушен но не течащ нос   А какво мога да пия за главобол освен Парацетамол   Нурофен или Убопруфен помагайте момичета а и вие от ЛЛЛ Рядко ме боли така глава, но когато започне е много страшно.  
Вчера гледах 2 бебета т.е с моето 2. Другото беше на 9,5 месеца . Всичко беше добре докато си играха   но като ревна едноооотооооо ииииии   другото не закъсня да му приглася   Ей то си било голям купон помъкнах ги и двамата да ги разнасям и да ги забавлявам успях да ги усмиря, но останах без ръце    Добре че беше само за няколко часа то си било цяло приключение. Марис как се оправяш  

Бетта милия Бобо, дано не се окаже нещо сериозно. Пиши какво е казал Доки. Стискаме палци.  

Пенмар Браво на умничкия Денислав   Аз направих твоите мъфини и много ги харесаха  

За качамака И аз го правя със сирене и масло и не толкова гъст  

Uinen Да покажеш снимки от творението  

marinels Голяма е треската по подготовката   А как разбра че има проблем с очите малката  
 
Отношението към хората Нямам за сега никакви проблеми. Имаше един момент но това беше когато беше по малък на около 6м. не даваше никой друг да го държи направо се съдираше. Докато сега и с баба си и с дядо си седи без ние да сме там /оставяла съм го за няколко часа/ не се притеснява от други хора. Може би защото непрекъснато го мъкна със себе си, че няма на кой да го оставя и той неминуемо вижда много хора и не се притеснява. Е ако го оставя в стаята сам а аз изляза може и да ревне, Но докато съм там няма проблем и да го гушкат и да го занимават. Аз и с каката бях така, много държах да не е залепена само за мен. Но момчетата са по привързани към мама.  

Бедствие  Стискам палци да го приемат.   Браво на майка ти за смелостта. Но и те разбирам за желанието ти да се изнесе    

Пипилота Я виж как хубаво се е усмихнало слънчицето   Усмихни се и ти  

За сърцането със зъби и Вики го прави, макар и не постоянно и Димана го е правила. Мисля, че е защото е нещо ново и изпробват и в повечето случаи отминава без последствия. Каката няма проблем със зъбите.  

още нещо щях да пиша   Но хайде стига толкова  

Лъки   Е не е пък чак толкова лошо две в едно  Но разбирам умората ти. А бе май все пак ще поизчакаме - поне за застъпени майчинства няма да бързаме, че наистина искам да съм полезна и на двете деца максимално. Обаче, живи-здрави, например след три години, ти ще си лежиш на плажа с две пораснали дечица, играещи спокойно наоколо,  а аз отново ще съм на изходна позиция - е, едното само ще е бебе, но въртележката си е въртележка, а за тебе ще е приятно приключила. До третото, де  

Стихия, всички ни е грижа за Емо от самото начало. Само че аз лично - пък сигурно и другите  - все не смея нищо ни да питам по въпроса, ни да коментирам, защото и ти си една бойна украинка - не те знае човек кога ще му скочиш. Дано ви приемат  

Катилиас, обувчиците на първата снимка са мноого яки  

Бетта, етап е това, ще отмине  

Всичко на всички (и на големите) , но винаги отделна пералня на малкия пера с Персила, който Стихията е показала, и съм много доволна. А бе тя си трае, ама и тя от ДМ си го е взела оня ден

Пипилота, браво за тортата - и за усмивката на Бялото ти момиче

Женичка, много сте готини  

Зина, хубав рожден ден желая да ви се получи  
Болничките да се оправят  

Лъки, позволих си да прочета скрития текст, надявам се нямаш нищо против, но ми стана любопитно... Ти си героиня  Остава ли ви време да се видите с мъжа ти? Не знам какво би правила ако нямаше помощник у дома през деня, това ти е спасението май. Разчувствах се докато четях, имаш дарба да пишеш  Мислила ли си да дадеш Дени на ясла?

Реших да пробвам памперсите Либеро и купих един пакет. Днес Аслан се събуди сух, но следобяд докато играеше на пода забелязах, че целият е мокър. Възможно е да не съм го стегнала добре, а и доста течности пи, така че ще продължа да ги ползвам и след това вече ще реша окончателно кои да ползвам. Аз не знам дали друг е сменил толкова много марки памперси, колкото ние... Ама и аз май съм с много претенции 

Спокойна нощ на всички 

Лъки, и аз прочетох скрития текст. И ми стана едно смешно - явно всичко е въпрос на възприятие и настройка... Аз ако имам време за разходка само със сина ми, ех, каква по-голяма почивка от това 
За майките, които искат две деца с малка разлика, ето и моя вариант:
Ставам в 6, със мъжа ми, за да можем да пием кафе на спокойствие, докато децата все още спят. Мъжът ми тръгва на работа в 6.45, аз имам около 15-20 минути да поцъкам в интернет, докато и двете деца все още спят. Към 7-7.15 се събужда Александър. Махам го възможно най-далече от стаята, в която спи София, иначе и тя се е събудила веднагически. Говорим си, обикновенно обсъждаме какво ще правим през деня. Към 7.45 се събужда София. Закуска и за двамата - обикновенно правя палачинки/принцеси, скоунс и други подобни бързи неща (Александър ми помага, а София в това време е в столчето си и е до нас, аз и подавам разни кубчета, рингове и тем подобни), след това дружно закусваме -Аз, той и тя. Вече е към 8.30-8.45, преобуване, смяна на памперс, миене на зъби,лица и т.н, обличам и на двамата дрехи за деня. Зареждам една перална машина. След това аз си тегля един душ, а децата си играят, понякога София допълзява до банята и застава на вратата на душ-кабината, и аз трябва да моля Александър да я премести. Към 9.20 -9.30 си играем за около половин час с двамата, към 10 часа излизаме на двора, храним кокошките, проверяваме какво има в градината готово за откъсване. Към 10.30 сме готови - слагам ги в колата и отиваме в близкия град - до магазина, библиотеката, пощата. Преобувам София (Александър вече е с гащи) Обикновенно там сме до към 12.30-1.00. На връщане в колата и двамата са заспали. Оставям ги пред прозореца, за да мога да ги гледам, гладя на мъжа ми риза и панталон за следващия ден. Сготвям нещо набързо (или приготвям месо за скарата), простирам прането, събирам другото и имам около 30 минути за мен - тогава правя каквото ми се прави - седя си на компютъра, пека бисквити, бе мои си неща. Децата се събуждат към 2.45-3, играем си, като обикаляме из стаите и аз поподреждам малко,сгъвам прането, преобувам пак София. Към 4.30 пускам телевизора, Александър гледа Плей Скул, а ние със София си играем само двете. Към 5.15 подреждаме масата и в 5.30 мъжът ми се прибира. Вечеряме всички заедно, след това той оправя кухнята, аз си играя  с децата, След това той взима децата. Ако е хубаво времето всички излизаме навън, на двора, да си поиграем малко, ако не- той си играе с тях, а аз правя разни неща, които иначе не мога да свърша - бърша прах/почиствам банята. Към 8.30 и двамата герои са уморени и по леглата. След това до към 10.30 е нашето време - понякога седим и си пийваме чаша винце, говорим си, понякога гледаме филм, понякога разглеждаме книги и изобщо - животът е само за нас. Обикновенно към 10.30 София се събужда, за да яде и аз тичам с циците към нея. Тя поцоква малко, обръща се и заспива, мъжът ми храни кучето през това врене и после се мушка при нас в леглото. Говорим си още 5-10 минути и аз обикновенно заспивам. През нощта София цока 3-4-5 пъти, но аз явно съм някакъв непукист- спя си като пън, тя се самообслужва. И така, до следващия ден.
Разбира се, имаме и по-различни дни, веднъж в седмицата тръгваме аз, София и Александър с мъжа ми (в 7.30 всички сме в колата, натоварени за ден в града). И тогава цял ден сме в Хобарт - разходки, магазини, библиотека, среща с приятелки и в 4.30 отивам да прибера мъжа ми от работа....
Аз лично съм забелязала, че ако нямам ясна идея какво ще правя през деня, нещата понякога се размиват, единия заспива не когато трябва и някакси целия ритъм се разваля. Затова - общо взето се придържам към рутината...
Забравих да честитя ходещите крачета на Бобо и Ивана. Да ви водят по интересни и неизследвани пътеки... И винаги да ви връщат на прага на мамината къща 

sirence, ама точно това е идеята, само да дойде този момент. А за третото...ако въобще ще го има някой ден със сигурност няма да е със застъпени майчинства 
VSD, разбира се, че нямам нищо против... пък и чак дарба си видяла в писанията ми  За виждането с мъжа ми...ами не ни остава много време, днес изобщо не сме се видяли - той заспа докато приспиваше Дени, аз ще легна след малко, той тогава сигурно ще се събуди, а Кати ми завижда! Без помощник вкъщи наистина щях да съм много ограничена - например днес нямаше как да излезна с двамата на разходка. В този сняг нито мога да бутам количка, нито да нося Ади в кенгуруто - ако се подхлъзна някъде знам ли накъде ще падна... Пък и моите сладури спят по различно време (т.е. Ади си спи, когато си реши всеки ден) и няма как да приспя единия докато другия му вика на главата. За ясли съм категорично против, бих ги гледала и сама, ако се налага.

katilias, разменям разходка с едното дете за всичко останало! Аз лично се прибирам капнала след 2 часа обикаляне по улиците. Синът ми на едно място не стои, постоянно е в движение, не мога да седна на пейката да пия кафе и просто да го гледам как си играе  Като легнем да се приспиваме наобяд полагам огромни усилия да не заспя с него. Като се гушнем двамата на топло и не ми се мърда, очите ми сами се затварят. Така че съгласна съм да излизам с двете деца, но после да имам 30 мин само за мен, да мога да си направя душ докато те си играят САМИ  и да си лягат в 8.30... При нас това е чудо невиждано! Адриана заспа в 00.40 часа тази вечер. Хубавото поне е, че вече 3 пъти заспива сама - кърмя я, оставям я в леглото й с една светеща костенурка, тя си я гаси, светка, сменя цветовете и заспива. През деня не мога да ги оставя сами изобщо, просто и през ум не ми е минало да влезна в банята дори и за 5 мин., ако съм сама. Оставя ли ги двамата без надзор Дени веднага отива да се бори с Ади, ако тя се е заиграла с нещо веднага й го взима, въобще прави всичко възможно да му обърна внимание    Когато пък той се е заиграл, Ади ходи и го дърпа и го закача... Така че нямам 3 минути през деня за мен, за 30 да не говоря. А с лягането вечер ме разби тотално. Не четете ли приказки, не се ли приспивате? Та какво вино, какво наше време?!? Точно това си говорим постоянно с мъжа ми, че ни липсва най-много. Даже не си мечтаем за 2 часа, а за един, през който да сме сами  Това ни се случва само през нощта, ако се събудим по едно и също време, или понякога сутрин го будя 30-40 мин по-рано, отколкото става за работа.
Стихия или Бедствие, каквото и обръщение да използвам все си е опасно наоколо  Пък като се съчетаят... буря направо настава. Аз също не питам нищо, все се притеснявам, че не е приятна тема, нещо да не те обидя, засегна или нараня 

Лъки, четем приказки бе, но не за приспиване. Например като си играем през деня, четем книжки - една за Александър и една за София, после вечер, когато мъжът ми си играе с тях, пак чете - колкото Александър иска. Неговият ритуал е такъв - душ, отива с баща си да му направи бутилка мляко и после в леглото. Мъжът ми го завива, казва му лека нощ и загася лампата и затваря вратата (това от скоро, откакто спи сам в стая, преди това лягаше до него, но той докато си изпиеше млякото беше отнесъл). Знам ли, чистия въздух ли, какво им действа така???
Отделно колко е луд моя Александър, само човек, който го е виждал, може да си представи. Например - вчера влязъл в оранжерията и за няма 5 минути откъснал една ГОЛЯМА кофа с домати (всички, които са имали дори и най-малък оттенък на червено). Или отворил си гаража и мъкне ОГРОМНА стълба, да си я сложел, да бере къпини  И аз не мога да седна на пейка и да очаквам, че той ще си играе сам. Но ако пък си купя кафе и го сложа в държача на количката, няма проблем - така и аз съм щастлива (пила съм кафе), и Александър не ми се вре в краката, защото съм до него.
За банята - и да ми минава, и да не ми минава през главата мислълта, да ги оставя сами, няма как  Трябва да си тегля душ и това е. От бебе слагах София в шезлонга, пред вратата на душ кабината, а Александър принципно изобщо не се интересуваше от нея. И те се блъскат, взимат си играчки, мрънкат, но за мен това е част от "удоволствието" да имаш брат/сестра.
Сноще Александър скачаше от облегалката на дивана върху отомана (не знам дали това е и думата на български). София си играеше близо до него. Казах му, че може да я удари и да престане, или да се премести - той - не. Продължи със заниманието си. Естествено си удариха главите и двамата ревнаха. Мъжът ми го успокои, след това го заведе в стаята му (това му е наказанието, оставяме го в стаята му за 2-5 мин). Отива след малко да го вземе и Александър му каза" Тате, аз не бях добър със Софи, ударих я, нея я заболя. Сега, за да я накарам да се чувства по-добре, ще и изпея песен". Дойде, и изпя "Twinkle, twinkle little star". Ние с баща му бяхме ето така  Защото беше толкова добър, защото никога не съм го учила целенасочено на думите на някоя песен, а той изпя и двата куплета без никаква грешка...
Аз изобщо не броя кърменията, преобуванията и храненетата като някаква работа, моите деца се хранят сами (Е, на София и помагам по малко)
Но се отплеснах, това, което аз искам да кажа е, че неволята учи. И аз искам баба на разположение, ама няма. Затова - действам както на всички ни е най-добре, по-малко седим вкъщи/по-малко разхвърляме/по-малко трябва да чистя. Децата се изморяват по-бързо, като са сред хора/навън и аз имам малко повече време за себе си.
От друга страна - децата са различни, може и аз да съм късметлийка и да са ми се паднали две ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ деца (каквито са за мен наистина).

Ani4ka_ нищо специално не съм правила,гледах да и отвлича вниманието,но не можех все да я улавям.Престана да го прави изведнъж.
Момичета много ми е интересно да прочета как минава един ваш ден.Аз няма да пиша как минава моя,само ще ви кажа,че Ивана не иска да стои в количката,нито в столчето за кола,нито в пазарската количка.Не яде нищо от лъжица и е супер капризна.Не си играе сама,не признава играчки(освен сутрин на гърнето за 5-10 мин) и нищо не може да задържи вниманието и за повече от 5 минути.Приспиваме се минимум 30-40 мин и се буди мноооого на често.За страха от другите хора вече писах.Явно някой деца се поддават на "дресировка" и влизат в рутина.Ивана има сравнително предвидим режим,но от към забавления сме я закъсали.
Има го и варианта,че тя все пак ми е първо дете и може би аз се вталявам повече.Не е опция обаче да я оставя да се дере.Нямам избор само и единствено в колата.Там си реве на воля,изпада в истерии и започва да и излиза пяна от устата.
Кати  всяка майка има изключителни деца,ама твоите са изключителни,ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ.Нищо от това,което си написала не мога да си открадна за мен като идея  Пфу,да му се не знае.Някой ден ако се навия за второ....

Стихия, аз мисля, че няма майка на този свят, която да остане равнодушна към дете с проблеми.Естествено, че всички ни е грижа за Емил, но темата е деликатна , както са писали Лъки и Сиренце, и твърде лична, за да питаме каквото и да било. Ти си знай, че ви мислим и те подкрепяме морално. Искрено се надяваме да има успех детето.
А вие , момичета, не бързайте за обвинявате госпожата, защото тя не се е развихряла откак се роди Крум някъде. И е съвсем нов човек , ми се струва.

По повод писаното от Лъки и катилиас да кажа, че на всеки му се вижда , че на другия му е по-лесно. Няма еднакви деца, всеки е намерил начин да се справя със своите, за да вървят нещата. Ежедневието ни на всички е сходно, въпрос на нагласа е как ти се вижда-черно , розово или "търпи се". За себе си мога да кажа, че това, което ме мъчи е еднообразието. Не съм толкова физически изтощена, колкото емоционално. За щастие мъжо поема огромна част от домакинските задължения и като се върне на мен ми остава само да сготвя. Но с децата няма как да ми се случва нещо различно. Не мога даже с приятелка да се видя-нито Ева, нито Емил са деца, които ще седят мирни на стола, за да си говоря аз на спокойствие. Едното иска да обикаля или да е на ръце, другото пък се включва в разговора постоянно и иска да се говори за неща, които на него са му интересни. Ама...период е, ще мине. Не е лесно на никоя от нас-да си родител е предизвикателство, и то какво.
Брат ми като си дойде последния път/ той не живее в БГ/ и ме пита как съм, що съм...Ми то аз нямаше какво да му разкжа, на мен просто нищо не ми се случва, а за памперси и кърмене едва ли ще му е интересно да си говорим. Просто имам чувството, че живота ми е на пауза.

Привет, момичета!

Лъки, Katilias, Ena, и аз ви прочетох. Интересно ми беше. Наиситина се възхищавам на тези от вас, дръзнали да имат 2 малки деца. Не е лесно да се гледат деца.
Аз съм с едно дете, но и аз мисля като Ena, че всичко е въпрос на нагласа и организация. Аз по себе си съдя, че примерно сега мисля, че съм натоварена на макс и току виж от утре излизат още задачки, които не са свързани с детето, и аз успявам да се справя и с тях. Имаме приятели с по едно дете, които ако слушахме колко е тежко да гледаш дете, можеше и да се откажем или позамислим.
И още веднъж да кажа, че ви се възхищавам, момичета, аз нямам тази смелост.
Сега чакаме и включване от Marys

Лъки, има ли шанс да не позволяваш на Ади да дремва към 20 часа, за да може да заспива по-рано после. Виктор от доста време е с един дневен сън. Ако му позволя да дремне към 20 часа, може да заспи и след Ади. Даже, ако преспи повечко през деня и го будя, защото вечерта се превръща в мисия невъзможна.

Стихията, имаш стилнати палци и от нас с Виктор!

Много интерсни разкази и гледни точки 

Еna, аз като теб се оплаквам основно от еднообразието. Особено сега като застудя жестоко и не можем да излизаме. А моето детенце, като Ивана на lilincho, много дълго не задържа вниманието си върху играчки и се чудя какви занимавки да му измислям цяяяяял ден. И само това, че по принцип обичам зимата, ме спира да не лудна тотално 

katilias, мила, ама ти наистина живееш на другия край на света Не знаех досега, че си в Тасмания. Снощи я погледнах къде точно е на Google earth -  видя ми се ужасно далеко. Гледам, че е долу-горе колкото Бг по площ и един друг остров, на който ние живяхме макар и само за 2 години. Сигурна съм, че е вълнуващо, приятно, странно и трудно понякога. Мислила ли си кога ще доведете децата до Бг?

Честити ходещи крачета на Бобо и Ивана 

zina, миналия ден си мислех за вас, точно защото от вас започна бебевалежа в темата ни преди една година. Приятен празник ви пожелавам и ще чакаме снимки и разказ като имаш възможност 

Здравейте момичета,отдавна се каня да пиша но просто не ми остава време.
Честито на всички проходили крачета,а болните да се оправят бързичко.
Реших да пиша как минава един наш ден защото и на мен ми е интересно как са другите и какво правят презе деня,защото на мен особено откакто е толкова студено ми е много трудно и незнам как да го забавлявам вече.
Сутрин ставаме към 8-9 този интервал някъде.Правя му да яде мляко.Сменяме памперс,измиваме се и се почва разхвърляне на играчките които съм прибрала в два коша,след като извади всички играчки вече е спокоен,почва се едно ходене и подпиране по мебелите,дърпане на всичко което може да докопа.Взимам го и почваме да разглеждаме нещата по секцията и аз му обеснявам кое какво е.От една седмица сме в къща и сега ходим и на втория етаж да разглеждаме.Играем си по за 5 мин с топка като си я подаваме,гледаме през прозереца,редя му играчките и му казвам коя каква е,разглеждаме книжки със животни.Към 12-13 му правя да яде,аз му готвя вкъщи.Преди поспиваше но в скоро време не иска спи по 30 мин и това е.След това пак така.Не иска да стои в кошарата  дори за 5мин нещо да свърша,дадоха ни проходилка и там не иска-като го сложа и тръгва да излиза веднага и реве,в столчето за хранене също изобщо не стои,с едната ръка го държа с другата го храня и така.Заспива около 12-1.Най-много си играе с дървени лъжици и аз му давам метални съдчета и си чука,това му е най-голямото забавление и другото е да ходи и всичко което докопа да сваля на земята нищо не трябва да стои отгоре ако го стига .Приспиването ни е на ръце и много пъти като го сложа в леглото се събужда и пак наново,някой път не ми дава да сядам а права да стоя само иначе така реве ужас  ,сам изобщо не заспива.Сменянето на пампер  също е много трудно-една борба изобщо не му харесва,акато е гол напарво си умира от кеф,аз го оставям така по 10-15 мин и е много щастлив.С яденето съм доволна че всичко яде,нищо не отказва .
Дано се пооправи времето скоро да може да се излиза,че  и то горкото дете се измъчис това стоене вкъщи.

Здравейте, мами
И аз ще направя малко включване, че сигурно ще ме прекъснат...
Първо- Яни, честита нова къща! Много щастливи спомени да създадете в нея!
За праха за пране- и аз пера с Тео бебе, въпреки че с една мама като говорихме, тя спомена, че според нея бебе е останало само в името му. И май е права... С този тюркоазен цвят и силен аромат... Сега сме взели от ДМ един, май Г-жа Стихийно бедствие е писала, че го ползва. Пера му дрехите отделно от нашите, но по-рядко пускам "бебешката пералня", че трудно съхне.
За памперсите, сме си на миризливите зелени памперс. Най-сухо му държат, на прилична цена са, много рядко има топченца гел по дупето.
За проходилите краченца в темата
За болничките- бързо да оздравяват!
И ние не излизаме, а аз съм понастинала, кашлям, болеше ме главата онзи ден, та не се търпеше. Такъв мързел ме е налегнал... Гледам детето да се заиграе само, за да си полегна. Трябва малко да се стегна, че като гледам вие какви занимвки имате... Ние от няколко дни пляскаме с ръчички и до там.
Пак отложихме консултацитя, заради студовете и грипа, но ще трябва другата седмица да идем за една ваксинация, която сме пропуснали...
Бета, как е Бобо? Беше писала, че е паднал... И моят падна тия дни и то доста лошо на плочките и от тогава съм на тръни... После също така плачкаше в просъница, но го отдавам и аз на зъбките, че и те ни мъчат в последно време.
От понеделник го записах на детска кухня. Хапва няколко лъжички и плаче за мляко. Не знам изобщо как ще го отбивам. Ако се опитам да продължа да го храня и му откажа да суче, изпада в истерия, реве, клати си главата, маха с ръце, рита с крака, ако го държа се извива назад и в крайна сметка получава своето. Не искам да го травмирам като му се налага, ама той ме прави на маймуна. Стане ли време за хранене ми настръхва косата. И това наше хранене продължава с часове. То може и това да е причината, че нямаме време за игри и занимания
Сложихме бебешкото креватче до нашето легло, уж да привиква да си спи в него. Мисля, че Таша беше писала, че е ефективно. И какво се оказва. Той ме прескача пълзейки през нощта, ляга си пак по средата, а аз се будя на неговото легло... Сам не заспива, трябва да съм до него, не е задължително да е на ръце.
И като за финал да поздравя Лъки   
Лек и успешен снежен ден!