Публикувана: 18 ян. 2012, 18:32 ч.
Последно мнение: 9 март 2012, 16:39 ч.

Едногодишната ми дъщеря предпочита баща си.Помогнете.

8 881
93
1

# 15 19 ян. 2012, 13:40 ч.

Мнения: 52

Още веднъж ви благодаря за отговорите.
Просто никъде из статиите, които съм чела, не се набляга на връзка между бащата и малкото бебе /поне до към 3 години/,навсякъде се описват отношенията между майката и бебето, знам за важността на връзката между бащи и дъщери, но мисля, че тя се изгражда някъде към третата година на детето.
Успокоихте ме, че се бях притеснила дали се държа адекватно с нея, имайки предвид, че не се чувствам много добре в момента.
Поздрави на всички!

# 16 19 ян. 2012, 16:00 ч.

Мнения: 1 262

Хич не се тормози и не го мисли. Моят син е същия, а виж колко е малък. АЗ съм много изморена от грижите по него цял ден и мисля, че не мога да го забавлявам достатъчно, защото не ми стигат силите за забавления. Като дойде баща му е друго нещо - той много си играе с него, закачат се, малкия му се смее с глас на щуротиите и така. Като излезе от стаята, малкия почва да плаче, като аз го взема пак почва да плаче - само у баща си млъква. Laughing

Следи го из стаята и много му се радва. Да ти кажа обаче на мен много ми харесва така - да мога аз да си свърша някои неща вечерно време, да отпочина малко, да разпусна. Хич не ме притесняват тези факти. Grinning

Не го мисли и ти толкова, просто на нас със теб не ни остава достатъчно настроение да забавляваме децата си, а те го усещат. Peace

# 17 19 ян. 2012, 16:06 ч.

Мнения: 3 736

Цитат на: a_mummy в чт, 19 яну 2012, 13:40

Просто никъде из статиите, които съм чела, не се набляга на връзка между бащата и малкото бебе /поне до към 3 години/,навсякъде се описват отношенията между майката и бебето, знам за важността на връзката между бащи и дъщери, но мисля, че тя се изгражда някъде към третата година на детето.

А трябва. Бащата е баща от самото начало, не от третия рожден ден на детето. Simple Smile

Ахи, права си за умората, аз се и изнервям понякога, а това изнервя и бебето.

# 18 20 ян. 2012, 14:56 ч.

Мнения: 676

Я виж колко е полезна тази тема, за всички нас, които сме си мислили хиляди пъти "Дали съм лоша майка, щом детето ми предпочита баща си". Simple Smile

На мен лично ми подейства толкова успокояващо да прочета всички отговори по темата и да разбера, че това е нещо напълно нормално за някои деца.
И ние сме в тази група, и аз страдах, и на мен ми беше болезнено да видя, че не иска при мен, а при него. Сега е на вълна баба си Simple Smile

)
Но пък напоследък забелязвам, че започва да плаче от други хора,различни от най-близките и се крие все при мен, гуша ме и не ме изпуска. Та може би наистина на децата им омръзва да са по цял ден само с нас.

# 19 20 ян. 2012, 15:19 ч.

Пловдив
Мнения: 3 641

нашата дъщеря също по цял ден повтаря тати тати тати, но мен това ме радва, не знам защо го възприемаш като тъжен факт, че търси него, радвай се, прави си разни неща отделно от двамата, дай пространство на детето да му залипсваш, ние като отидем някъде с тати и после се радва първо на мен, след това на него като се върнем, убедена съм, че и с теб ще е така.

Grinning

# 20 20 ян. 2012, 16:06 ч.

Мнения: 403

Цитат на: a_mummy в ср, 18 яну 2012, 18:32

Здравейте,

Бих искала да попитам дали вашите едногодишни деца са имали периоди, в които проявяват видими предпочитания към бащите си. Не знам дали е временно явление или някакъв знак, че нещо в моето отношение към нея я притеснява. Проблемът е, че в момента съм доста депресирана, но се старая да не демонстрирам настроенията си пред нея, усмихвам й се, гушкам я, опитвам се да я забавлявам, доколкото мога/честно казано съм доста уморена и идеите ми са поизчерпани/. Прекарва около 10 часа дневно почти само в моята компания, чудя се дали не съм й просто скучна...
Тя е любвеобилна, обича да я нося на ръце, когато сме двете, но в момента, в който баща й се прибере от работа, аз преставам да съществувам за нея, плаче когато той излиза от стаята, когато аз го правя, това не се случва.
Как мислите, дали това е нормално или трябва да потърся съвет от специалист?

Все едно чета за моята дъщеря Simple Smile

Разбирам те напълно какво изпитваш, аз обаче забелязвам, че на моята дъщеря буквално й е писнало от мене все пак съм по цял ден с нея. Когато я оставяме на баба й и дядо й за събота и неделя и като отидем да я вземем мен ме заобикаля и отива при баща си, все едно не съм там въобще. Обаче забелязах понеже таткото беше в отпуска тия дни и си беше все в къщи, все край нея и на третия ден /от общо 5, от които събота и неделя при баба си беше/ вече предпочиташе моите ласки /така да го кажа/. Предпочиташе аз да я гушкам и да е постоянно край мен. На следващия ден обаче баща й вече беше на работа и тя цял ден питаше за него, вечерта той като си дойде вече все едно мен ме нямаше. Радвам се, че е превързана към баща си, че го гушка така и , че иска все край него, но ми липсва и на мен така да се радва. Ама съм убедена, че вече като тръгне цял ден на ясла и аз на работа вече ще иска еднакво и при двамата Simple Smile

Така че спокойно не е само при теб така Grinning

# 21 20 ян. 2012, 16:15 ч.

Мнения: 3 932

В твоята ситуация бих била повече от доволна, въпроси от типа ''кого колко обича'' не съm си задавала никога. На нашата щерка първата дуmичка беше баба, после папа, дядя, тата, mаmа я знае, но си я пази за специални случаи, т.е. когато не е на кеф, спи и се, или иска нещо, което не и се дава.

# 22 20 ян. 2012, 16:33 ч.

Мнения: 52

Значи да се надявам, че моят ред ще дойде, когато таткото се застои повече покрай нея. Wink

)
За първи път я оставихме на бабата и дядото за 2 дни преди около 10 дни, надявах се, че сега ще дойде моят миг, но уви, пренебрегна ме тотално и се насочи първо към него. Wink

))

# 23 20 ян. 2012, 16:36 ч.

София
Мнения: 17 283

Първите дни като се върнах на работа и се прибирахме заедно с баща й, минаваше покрай мен като малка гара, за да му се лепне Laughing

След около седмица-две се усети и почна да ми се мята и на мен и да ме мамо-сва (щото преди това "мама" не се чуваше у нас, само тате, баба, бате ...). Общо взето, предпочитанията бяха тате -> котката -> мама Joy

# 24 20 ян. 2012, 16:53 ч.

Мнения: 403

Цитат на: a_mummy в пт, 20 яну 2012, 16:33

Значи да се надявам, че моят ред ще дойде, когато таткото се застои повече покрай нея. Wink

))

Ще дойде, ще дойде няма как иначе. Ние от доста време я оставяме за някоя друга събода и неделя, а от както разбрах, че ще имаме второ започнахме всяка събота и неделя да я оставяме, че да наваксаме пропуснатото и бъдещото пропуснато излизане и наспиване Simple Smile

А и тя си почива така от мен, при баба си и дядо си поне е някакво разнообразие Grinning

# 25 20 ян. 2012, 21:26 ч.

Мнения: 275

До първата годинка на малката госпожицата историята ни беше абсолютна същата като на авторката.
Умираше си от кеф като се прибере татко й и искаше тенденциозно той да я забавлява.
Аз не съм я оставяла никъде дори и за 20 мин. до момента.
Малечка стана на годинка и откри, че не съм аксесоар към нея, а мога да правя неща, независимо от нея напр. в другата стая.
Познайте сега кой го подминават като крайпътна гара?! Тати Laughing

Залепена е денонощно и дори се опитва да изрита татито от леглото.
Спомням си за миналото време с носталгия Grinning

.
Временно е, не се притеснявай! Peace

# 26 20 ян. 2012, 21:50 ч.

Мнения: 21 275

Не че си й скучна,просто може да се затъжва за баща си Hug

# 27 21 ян. 2012, 15:17 ч.

Мнения: 2 216

Разбира се, че майката е най-мила и най-обичана Peace

Но вие сте винаги до детето, а таткото липсва и затова изглежда, че му се радва повече. Детето е спокойно и сигурно, че мама винаги е някъде наблизо и затова не я търси. А татко изчезва /на работа/ и затова се затъжва.
Аз пък така се радвам, като гледам моята дъщеря как се гушка на баща си.....
До скоро сутрин първата и дума беше "тата", защото знае, че много скоро той тръгва на работа, а аз съм цял ден с нея Wink

Не се тревожете и не ревнувайте - майката е незаменима Hug

# 28 21 ян. 2012, 16:46 ч.

Мнения: 403

Цитат на: Bona Dea в сб, 21 яну 2012, 15:17

Разбира се, че майката е най-мила и най-обичана Peace

Не се тревожете и не ревнувайте - майката е незаменима Hug

То това не е точно ревност. Поне моите чувства, а по-скоро ми липсва всичко онова, което ми даваше преди. Вярно е, че си задавам въпрса "ама дали съм добрата майка - приятелка" все пак аз съм тази по цял ден с нея, така се получава, че аз й се карам най-много. Баща й като си е тука повече я глези /в доста случаи, но не винаги/ и така както казват по филмите аз съм "лошото ченге" , а той "доброто". Освен това като се научи да казва "да" започнахме да й задаваме адски глупавия въпрос "обичаш ли мама/тати", е сега като я пита "обичаш ли мама" тя казва "Не", което знам, че не е истина, но все пак си е гадно. Confused

Да не говорим, че на мене много лесно ми се сърди, а на баща си въобще. Но съм убедена, че като тръгне цял ден на ясла вече няма да ми се сърди така за най-малкото Simple Smile