Мама и тати казват "не", баба и дядо казват "да".

И аз си мисля, че има разлика при по-чести  срещи на внуците с бабите и дядовците от по-редките. Във втория случай стават грешки в опити да се порадват на децата.
Това за точилката ме размя искрено, но е така. Аз съм възпитавана по-строго от баща ми, и сега и децата ми имат страх от него, но в същото време го обожават, а думата му е закон.

  
Това е едно от нещата, които ми правеха впечтление и на мен, още от малка! Сега го осъзнавам и оценявам, но тогава също го усещах, макар и като дете да не съм се замисляла толкова.
Нещо повече - не си позволиха да кажат дума напреко дори за баща ми (т.е. зет си), въпреки че той демонстрираше хладно пренебрежение към тях цял живот.

И аз виждам тази логика - рядко или често, но примерно свекърва ми е склонна да се бърка и противоречи грубо и за дъщеря ми - под предлог, че е за малко при тях, "пък после си се възпитавайте", и за детето на зълва ми, което гледаше изцяло 2-3 години, защото "аз го гледам това дете и аз знам по-добре"... Та си мисля, че си е до човек, де...
И майка ми е правила опити да дава тон, ама аз нея точно с примера на баба ми и дядо ми я срязах и повечко внимава. Не че и тя не се цепи по някой път така, че ме оставя без думи

Споменавам повече баби, защото дядовците поне при нас малко 2-а, та и 3-а цигулка се явяват по отношение на детето

---
А за точилката, честно казано никога не я използвала наистина, но преидмно с нея ни "подкупваше" - и мен, и братовчедките, а те не живееха там - идваха само на гости

Шайн, разбирам идеята на поста ти.   Но темата далеч не e за "единия бонбон", а за нещо много повече. Съжалявам, но не съм съгласна ние с таткото да сме в ролята на лошите, а баба и дядо на добрите, само защото сме решили да отглеждаме детето си по даден начин. Правилата са си правила, възпитанието си е възпитание и е добре когато има някаква последователност, а не детето да се обърква с разсъждания "защо мама не дава бонбони, а баба дава; защо баба нарича този циганин, а на мен мама се кара, когато го правя; защо баба дава да лягам късно, а мама не" (давам примери по принцип). И въпреки, че темата не е само за храната и сладкото все пак да кажа, че специално за храната с таткото сме на мнение, че хранителните навици на детето се формират от много ранна детска възраст и от нас родителите до голяма степен зависи дали като пораснат ще имат афинитет към баничките и вафлите или към супата, пилешкото и броколито.   Както и друга мама беше написала, и аз съмна мнение, че даването на захарни продукти или постоянното преследване с лъжиците не трябва да бъдат начин да накараме детето да ни обича и да иска да прекарва време с нас. Пример: не ми е приятно, когато виждам дъщеря ми да гушка дядо си, целува го, а в следващия момент "дядо, дай бонка". Ако недай си боже той откаже (защото го поглеждам на кръв), тя го отблъсква. Тоест тя го вижда предимно като един голям ходещ бонбон, а не като любящия дядо, който иска да я гушка и да играе с нея. Накрая казваш за раздразнения родител и конфликта: ами точно това искам и аз - просто като сме казали веднъж на какво държим, то да бъде чуто и разбрано и повече да не подлежи на коментар - за да сме всички спокойни и най-вече детето.  

Wilma Flinstone, страхотен пост, наистина! В него си събрала много от това, което и аз искам да изразя.  

Същото е и при нас!
и аз съм крайна и всеки го знае,та не се стига до големи дрязги.

Ако живеете с бабата и дядото е проблем, но нямам представа как би могъл да се реши. бабите и дядовците си имат навици, схващания и често, дори да искат да се съобразят с нещо не могат.
Който държи да няма разнобой във възпитанието обикновено си гледа детето без помощ от родители и свекъри, а като е по- голямо, на 4-5-6 то вече знае, че баба и дядо глезят, но правилата при мама и татко са други.
Не съм виждала пречупени баба и дядо, но може и да има, не знам. Обикновено няма много такива разногласия, когато бабите и дядовците са със сходни на родителите виждания по повечето въпроси.

Реално аз не съм се сблъсквала с някакви генерални разминавания, а дребните неща наистина дори не ги забелязвам и може би поради тази причина виждам нещата така.
Много често ние със съпруга ми също даваме " свободно" от режими, затова няма как да се подразня от родителите ми.
Много често събота и неделя пътуваме или се събираме с приятели с други деца. Тогава всичко отива "на кино" - и сън , и хранене. Но емоциите за детето са незабравими. Е, с какво тогава тези срещи се различават от срещите с баба и дядо?
Обикновено от понеделник всичко си навлиза в каналния ред и нямаме никакви проблеми с режима.
Баща ми е почти на 70 години. Няма как да очаквам от него съзнанието му да е ангажирано единствено и само с режима на детето и какво може или какво не.
Мисълта ми беше, че родителите ни наистина не го правят нарочно трябва да сме малко по-благосклонни с тях.
Тук естествено не говоря за разминаванията в моралните аспекти на възпитанието .

Шайн, за един бонбон в неделя никой не би се ангажирал да пише по теми и да прави драми.
Аз също позволявам лакомства, но когато са за награда и най-вече въпросът е в мярката. Не може на единият ден бабата да е видяла, че съм дала близалка /бяхме в лаборатория за изследвания и си заслужаваше детето награда за куража/ на другия ден в къщи се носи пазарска торба с вмеситмост 7-8 кг, наполовина пълна с близалки.
След което започва едно дране и молене за близалки, за една, за две, за пет и като не се казва НЕ - ето го проблема у нас.
И не може за един час дъщеря ми да погълне 14 дъвки, без да ги плюе!
У нас споровете са основно заради храненето и това, че според мен само дете няма работа на терасата без надзор.

Аз пък се убедих в едно – борбата с баба и дядо е безсмислена и обречена! Родителите са да възпитават, бабите са да се радват и да глезят! Приемете просто, че за средностатистическите баба и дядо заветната мечта, цел, желание, копнеж ... е да бъдат обичани от внуците си, оттук нататък са готови на всичко, дори и на „престъплението да ви правят напук”! Откакто го осъзнах (оооо, как съм бесняла навремето!), простих им всички „прегрешения”!

Много точно е казано тук,нашите сега не искат да я дават на ясла и вече 2 седмици не може да ги накараме ...

Баба и дядо само като са болни ,много лигавене като са стях

Сигурно сте прави за това, че "борбата" е обречена кауза.   Но колкото и да си казвам "приемам ролята на баба и дядо да глезят и няма да очаквам да се променят" съм сигурна, че за добро или за лошо за някои неща няма да престана да се дразня и съответно да говоря.

Детето вече си е изградило подход към всеки от най-близкото обкръжение. Това, което минава при баба, знае че не минава при мен. С татко си пък имат друга програма. Понякога баба не слуша (не се щади сама себе си, колкото аз искам да го прави), но детето е спокойно и я обича ,търси си я. Баба й също е щастлива. Вярно, че дисциплината при нея не е както при нас, но не мога да изисквам само задължения, а да нямат и малко свобода в нормални граници. Не мога да очаквам, че тя ми е задължена да ми гледа детето, когато състоянието му не позволява да ходи на ясла, а да не й облекчавам със свръх изисквания подходът, защото едно болно детенце се гледа доста по-трудно и изисква повече компромиси и "подкупи", за да си изпие лекарството, да си хапне поне мъничко храна ... 
Спокойно, дано и на нас като се сбабичосаме да ни дават да си глезим по мъничко внуците.   

Аз от сега имам тези проблеми с майка ми изобщо не ме слуша какво и говоря.
Казала съм 1 час преди храна да не се дава вода,но тя при всяко проплакване взима шишето аз и го взимам от ръцете ,тя ме гледа в очите пак и дава.
Казах като я храни да не и вади шишето от устата ,тя го вади през 10 сек. че детето се "изморявало"
Казах и ,че просто няма да я оставя да я гледа докато не се научи да ме слуша.

mimenceto123, при вас са доста сериозни проблемите.
Това са въпроси, които са от фундаментално значение.

А всъщност бебе на тази възраст защо изобщо пие вода?