Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 6

Днес беше почивния ми ден. Обичам такива дни, но съжалявах единствено, че милото днес е на работа. Станах в 8.00 с чувството, че днес ще бъде един страхотен ден. Обух си пантофите и бегом в кухнята за да си направя кафе, а докато го чаках да стане, за да не стоя така направих и един хубав фреш от портокал. Обичам когато пия кафето си с портокалов сок. Имаше и няколко дребни сладки, които направих вчера, мисля че щяха да бъдат много подходяща компания за кафето. След като привърших с кафеения ритуал беше ред на хигиената. Къпане, маски, мазила и всичко онова придаващо ми по-красив вид.
Малко по-късно яхнах прахосмукачката и започнах адската чистка, подредих дрехите, избърсах прахта, ударих един парцал, извъртях една пералня, прострях. Шефа ми звънна ми за да се кара, защо документите не били на бюрото му, отговорих му, че още онзи ден трябва да ги е получил по мейла. Докато бях с телефона в ръка реших, да чуя моето слънце. Звъннах.
- Мило здравей, как е работния ден?
-   Здрасти. Ами нали знаеш работа хаха...а ти как си?
-   Добре, свалих ти мача, който не можа да гледаш онзи ден!
-   Леле супер си, нямам търпение да се прибера и да те нацелувам. Обичам те!
-   И аз те обичам. До довечера.
-   До довечера мило!

Време е за пазар. Реших, че няма да ходя с колата, защото няма да пазарувам много, но все пак ще направя нещо засукано за милото, като се прибере да вечеряме. Докато вървях по улицата погледнах надолу и си помислих „Новите обувки ми стоят екстра! Добре, че ги взех от онази разпродажба!”.  В магазина нямаше много хора и можех да пазарувам спокойно. Плодовете и зеленчуците бяха свежи, не се сдържах и купих и някои от по-екзотичните. На щанда за месо избрах най-хубавото, все пак слънцето обича месце. Напазарувах и още малко продукти, като отделих специално внимание на рафтовете с вино. Като се прибрах, намятах всичко в хладилника и бегом към фитнеса. 

Времето в тези дни минаваше доста бързо и към 16:23 бях отново вкъщи. Бухнах едни кроасани да се изпекат в печката, докато се изкъпя и оправя. Нямаше как просто заедно с току-що изпечените кроасани да не си направя и едно ароматно кафе, не се сдържах и добавих малко „Амарето”, получи се прекрасно! Колкото повече настъпваше вечерта, толкова повече щастието в мен започваше да намира място, защото идваше момента, в който моето мило слънце ще се прибере. Всичко беше приготвено и аз седнах малко в кухнята, пуснах си музика и просто си почивах.
Когато чух вратата да се отключва, подскочих от радост и се насочих към коридора за да я нацелувам, но видях, че нещо е нервна, защото със замах си събу обувките, а калта от тях се пръсна по теракота, хвърли си шала и ръкавиците на обувалника и добре, че и свалих палтото, че направо не знам къде щеше да го метне. Влезна в кухнята и каза „Уффф пак ли слушаш, ня’кви бози”, взе си една бира от хладилника и се насочи към хола за да си гледа мача, който и бях свалил. Дори нямах време да и кажа какво съм сготвил за вечеря. Заех се да оправям коридора, прибрах всичко по местата и забърсах с парцала, а след това набързо оправих масата – чаши, ножове, вилици, лъжичка за десерта, салфетка във формата на цветенце. Вътрешно изкрещях „Урааааа! Да живее предварителната подготовка!”. Отидох в хола да я извикам за вечеря, но моето слънце отдавна беше заспала. Погледах я малко, след което я взех на ръце и я отнесох в спалнята облякох и пижамата с патето, завих я и целунах по бузата, а тя примляска сладко с уста.

Седнах в хола взех биричката, отпих с думите „бах ма’аму” и догледах мача. Прибрах изстиналата вечеря, като знаех, че утре ще се превърне в един страхотен обяд когато я претопля в работата.