Публикувана: 24 ян. 2012, 00:56 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2012, 15:51 ч.

Чувствате ли се напълно "свободно" пред родителите си?

10 204
118
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 24 ян. 2012, 23:10 ч.

Мнения: 371

Цитат на: TariliMom в вт, 24 яну 2012, 20:35

Противоположно на повечето, споделили мнение в темата, аз бих се чувствала по-некомфортно пред майка ми, а напълно спокойно със съпругът ми.

Много зависи от майката... и от мъжа... , както и от теб самата, всичко интимно е много ндивидуално, аз не искам мъжа ми да ме придружава на раждане /преди да родя каката мислех иначе/, просто не искам да е свидетел на моите емоции. Майка ми е друга бира - пред нея може ВСИЧКО! Peace

# 61 25 ян. 2012, 01:54 ч.

Мнения: 76

Абсурд е да родя пред майка ми. Stop

Обадих и се да и кажа, че са ми изтекли водите и отивам към болницата, а тя казала на сестра ми:
-"Сестра ти, сестра ти..." и почнала да хрипти и плаче! Crazy

Сестра ми помислила, че съм гушнала букета... Laughing

Иначе ситуацията при мен е точно като при Шматчица .
Имаше моменти преди да ме упоят, в които много исках мъжа ми да е до мен, но условията не позволяваха и ми беше много мъчно. Tired

# 62 25 ян. 2012, 06:57 ч.

Мнения: 5 940

Аз не бих раждала пред майка ми. Познавам я достатъчно добре, за да знам, че би се притеснявала и това ще усложни раждането ми. Да се притеснявам и за нея....
Пред сестра ми обаче, да. Вторият път, докато раждах не казах на никого. Бях няколко дни преди това в болница и можех да го скрия. Обадих им се на всички, включително и на мъжа ми, като родих.
С мен раждаше едно момиче, на което цялата рода се беше събрала пред болницата. Това се случваше през нощта. Тя беше толкова зле, че аз водих контактите с роднините й и им обяснявах през прозореца какво се случва. Не че и мен не ме болеше, но момичето беше едва живо от болка, а те подвикваха нон стоп отдолу.

Последна редакция: ср, 25 яну 2012, 07:05 от valerie

# 63 25 ян. 2012, 07:32 ч.

София
Мнения: 1 605

Кърмих си съвсем спокойно пред майка ми и баща ми /и не само/, дори не ми е хрумвало, да се притеснявам.
Относно раждането - не бих и причинила подобно нещо на мама, иначе изобщо не би ме притеснило. А мъжът до мен - виждал ме е всякак, пръскал ме е с Бивацин, обувал ми е гащи, носил ме е до тоалетната и още ред подобни...

# 64 25 ян. 2012, 09:06 ч.

Мнения: 14 651

С родителите ми се разбираме чудесно, имаме нормални взаимоотношения, мога винаги да разчитам на тях в беда, обаче никога не бих търсила компанията им при раждане. Дори не съм кърмила пред тях - такива са си - притесняват се от някои неща, а изглежда и аз съм наследила това от тях.
При раждането най-много ме успокоява присъствието на анестезиолог.

# 65 25 ян. 2012, 13:11 ч.

София
Мнения: 288

Цитат на: Янечек в ср, 25 яну 2012, 09:06

При раждането най-много ме успокоява присъствието на анестезиолог.

Мен - също.
Имах щастието и на двете си операции да имам невероятно добри анестезиолози /не беше безплатно, но не съжалявам/.
И двата пъти точно те бяха хората, които седяха до мен и преживяваха с мен и най - малкото ми вълнение.
Никога няма да забравя топлото им отношение към мен, дори и след операциите идваха и се интересуваха, как се чувствам.
Но съм абсолютно убедена, че в родилната зала няма място за който и да е от близките на родилката.
Има моменти в живота, през които човек трябва да премине сам - такива са и раждането, и смъртта, а нали има една приказка, че до като ражда, жената е с единия крак в отвъдното.

# 66 25 ян. 2012, 13:58 ч.

Мнения: 3 241

Да бе сама. Naughty

То това дете си е и на мъжа ми. За нищо на света не бих го лишила от онова вълнение, което изпита като се роди малката. Не беше на себе си.

И всъщност изобщо раждането не е нужно да е някакво средновековно мъчение.
Имала съм други ситуации, в които съм била доста по-зле. Tired

# 67 25 ян. 2012, 14:25 ч.

София
Мнения: 288

Цитат на: Iventse в ср, 25 яну 2012, 13:58

То това дете си е и на мъжа ми. За нищо на света не бих го лишила от онова вълнение, което изпита като се роди малката. Не беше на себе си.

Обикновено всички бащи изпитват подобно вълнение, когато видят за първи път детето си.
Без значение дали ще го видят цялото в кръв току - що преминало през родилния канал или само няколко минути по - късно - вече чисто, прегърнато от майка си.

# 68 25 ян. 2012, 14:41 ч.

Мнения: 481

аз имах нужда от подркепата на мъжа ми.
Не виждам майка ми каква работа има там.

# 69 25 ян. 2012, 15:25 ч.

Мнения: 3 241

Цитат на: narcis в ср, 25 яну 2012, 14:25

Цитат на: Iventse в ср, 25 яну 2012, 13:58

Не съм сигурна.
Емоцията е доста различна.
При едното участва с подкрепа в раждането, вълнува се на всяко вдишване и т.н.

Но ако ще припада - да си стои отвън. Peace

# 70 25 ян. 2012, 15:27 ч.

Мнения: 10 547

Че то има жени, които не се умиляват от първата глътка въздух на детето си, защо го изкарвате задължително за мъжете?

# 71 25 ян. 2012, 16:16 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: сони в вт, 24 яну 2012, 00:56

Малко трудно ми беше да си озаглавя темичката. Та, въпросът ми е провокиран от едно предаване по TLC, в което дават раждания. В снощния епизод имаше една девойка, чиито приятел не присъстваше и до нея беше майка й. Значи въпросната девойка заставаше във всевъзможни пози, за да се чувства по-удобно. Майка й непрекъснато обикаляше около нея, дори в един момент й държеше високо вдигнат единия крак. Ами да си призная стана ми малко неприятно от гледката. В никой случай не омаловажавам подкрепата, но не можах да си представя в подобна ситуация да пусна майка си от кръста надолу. Тя също би се чувствала неудобно. По принцип са ни доста освободени отношенията, мога да говоря какво ли не пред нея, но има неща, които не мога да допусна в отношения дете-родител.
Докъде стига вашата свобода в отношенията ви с родителите? Нормално ли е гореописаното или аз съм задръстена?

Не бих се притеснила в такава ситуация майка ми да е до мен, или да ми държи крака вдигнат, докато съм гола. В крайна сметка е жена, майка ми е. Виждала ме е гола милиони пъти. Нямам притеснения пред нея.

# 72 25 ян. 2012, 17:21 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Не бих извикала нито майка ми, нито мъжа ми.
По-скоро свекърва ми.

# 73 25 ян. 2012, 18:22 ч.

София
Мнения: 7 469

Между краката ми не намирам да има нужда да се навира някой, освен гинеколог и мъжа ми, разбира се в различни ситуации. Mr. Green

Майки, свекърви, сестри, свекърви - не, благодаря. И мъжа ми не бих пуснала да гледа, ако раждах нормално. Не че е искал, даже само как не разцелува лекаря ми, като му каза, че външни хора в неговата операционна не пуска. Laughing

Иначе със сигурност мъжете са по-плашливи на тема кръв, операции, манипулации. На дъщеря ми й падна телевизор върху ръката, едното пръстче при последна фаланга си беше почти откъснато. Гък не каза детето, 2 часа и половина ни държаха в коридора на Пирогов, като ни приеха най-накрая сестрата се обърна към мъжа ми и му каза - "вижте си детето хубаво, ако бяхте на нейно място отдавна щяхте да сте припаднал, а тя се усмихва". Joy

# 74 26 ян. 2012, 11:19 ч.

Мнения: 323

Не бих искала майка ми да ми асистира по време на раждане, не мисля, че присъствието и ще ме облекчи по някакъв начин. Двата пъти съм раждала нормално, но само с екипа, ако се налага да присъства някой, това е съпругът ми. Появата на детето ни е нашата връзка, майка ми няма място.
Относно връзката с родителите и свободното държание, забелязвам, че с времето при мен тази връзка отслабва (откакто се почувствах самостоятелна, независима....създадох собствено семейство), а с нея и споделянето, свободното държание....

Препоръчани теми

Ниско либидо

Семейни отношения под завивките

Към дамите които не могат да имат дете

Сложни отношения с мъж

Причина:

Причина: