Публикувана: 26 ян. 2012, 11:39 ч.
Последно мнение: 6 май 2012, 02:14 ч.

Паническо разтройство - част 8

70 350
736
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на паническите атаки?
Какви са причините за възникването на панически атаки?
Как се лекуват паническите атаки?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на паническите атаки?
  
  Симптомите на паническа атака включват усещане за сърцебиене, потене, треперене, чувство на задух, главозамайване, гадене, главоболие, слабост в ръцете и краката , временен зрително-слухов дискомфорт , треперене на ръцете или краката , усещане за мекота и огъване на тялото , чувство за отдалечаване от себе си , страх от полудяване, загуба на контрол и други. Тези атаки могат да продължат различно време и да се появят при различни ситуации.
- Какви са причините за възникването на панически атаки?
  
  Паническите атаки могат да възникнат поради стресови ситуации, хормонални или химични причини, както и в резултат на преживяване на травматични събития в миналото. Те също могат да се появят при нови обстоятелства, които изискват адаптация.
- Как се лекуват паническите атаки?
  
  Лечението на панически атаки обикновено се извършва от психотерапевти, които са запознати с механизмите за тяхното възникване и знаят как да ги лекуват. Учените са установили, че тези пристъпи не само не увреждат сърцето, но и го укрепват. Работата му в такъв момент е подобна на работата по време на спортно натоварване. Следователно сърцата на хората, страдащи от панически атаки, са много по-здрави от тези на останалите хора.
- Какви са препоръките за изследване на пролактин?
- Какви са причините за повишаване на кръвното налягане на психична основа?

# 630 17 апр. 2012, 10:31 ч.

Мнения: 1 517

Otchaqnoto Lili, bouquet

Много ти благодаря.
Вчера успях доста дълго време да се разходя навън, отначало ми се виеше свят, но после премина. Днес обаче, връщайки се на работа, пак чувствам как ми се покачва тревожността, още сутринта, докато водих дъщерята на училище, от страх да не закъснеем, взе да ми се върти главата. Сега седя на бюрото и се чудя къде се намирам, имам задачи и още не мога да се съсредоточа.

бульовче, май никое семейство не е идеално. Мъжът ми е много добър - не мога да се оплача въобще, търпи кризите ми и всичките ми "налудности". Обаче пък колкото аз съм нерешителна, толкова и той. И много пъти не можем да вземем елементарни решения, да не говорим за по-сериозни. Това понякога ме влудява, ще ми се да беше по-решителен, да има на кого да се опра в труден момент. То затова и ми се вие свят, защото сама съм несигурна в себе си и няма и на кого да се облегна, образно казано. Четох, че понякога психичните симптоми избиват като физически...

# 631 17 апр. 2012, 10:59 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Petty в вт, 17 апр 2012, 10:31

Четох, че понякога психичните симптоми избиват като физически...

Тук ще си позволя да цитирам Торвалд Детлефсен :
[i]"Болест означава нарушаването на една хармония, т. е. поставянето под съмнение на един дотогава балансиран ред. Но нарушаването на хармонията се извършва в съзнанието на равнището на информацията и се проявява изключително само в тялото. Така тялото е плоскост на проявление или осъществяване на съзнанието и с това - на всички процеси и промени, които протичат в него. Както целият материален свят е само сцена, на която играта на първообразите се облича във форма и по този начин става иносказателна, аналогично и материалното тяло е сцената, където образите от съзнанието си пробиват път и се изявяват. Ако в съзнанието на даден човек се възцари неравновесие, то става видимо и осезаемо в тялото му като симптом. Затова е подвеждащо да се твърди, че тялото е болно, болен може да бъде единствено и винаги само човекът, а това болестно състояние се проявява в тялото като симптом. (При представянето на една трагедия не сцената е трагична, а пиесата!)
Има множество симптоми, но всички те са израз все на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така както тялото не може да живее без съзнание, не може и „да се разболее" без съзнание. Тук вече би трябвало да е станало ясно, че не приемаме обичайното днес разделение на болестите на соматични, психосоматични, физически и душевни. Подобна концепция по-скоро пречи, отколкото улеснява разбирането на болестта.
Болестното състояние на човека се изразява чрез симптоми. Симптомите са реализирани в материална форма елементи от сянката на съзнанието.
Един неизживян в съзнанието принцип си извоюва право на живот и съществуване чрез обиколния път на телесния симптом. В симптома човек винаги изживява и осъществява това, на което в действителност се е съпротивлявал. По този начин симптоматиката компенсира всички едностранчивости.
Като симптом човекът има това, което липсва в съзнанието му!
Изцелението е възможно само тогава, когато човек осъзнае и интегрира скрития в симптома елемент на сянката. Намери ли човек онова, което му липсва, симптомът става излишен."[/i][/u

# 632 17 апр. 2012, 15:07 ч.

Мнения: 233

Petty, няма идеално семейство, а и би било странно да има...Мен съпругът ми винаги ме е критикувал, че съм колеблива, нерешителна. Дразни се от това, че не мога да планирам много задачи със сигурни дата и час, не съм била достатъчно организирана. Аз пък бях решила, че щом в работата ми трябва да съм точна, изрядна, организирана, то вкъщи мога да си почивам...
Valin, прав е човек, както и още много като него. Ама като го знаем това и какво? Как да контролираме ситуациите, които ни вкарват в лудост? Или пък не трябва да контролираме?
Днес като че ли съм по-добре - това, че открих тема за споделяне ме окрили. Стимулира ме и да поговоря с още един-двама близки хора. Установих, че още една приятелка се е поддала на депресията и се е "разболяла" от това, но въпреки че твърди, че се е оправила, по телефона звучеше зле...направо не мога да повярвам, че е същия човек.
Бяхте писали за самолет - аз уж не се страхувам, нямам тревожни мисли за пътуването, но като се кача и се започва - играе ми кръвното, гади ми се, пишка ми се, заболява ме главата, бучат ми ушите, изстудяват ми се крайниците...Симптоми - височинна болест...Колко Кокулин изпих последния път като трябваше да пътувам сама за една конференция във Франция, с вътрешен полет. На връщане изпуснах самолета за БГ и за да се прибера се возих на още два...Преди последния полет теглих една майна на всичко и фирнах една бира...и се отпуснах тотално, без проблеми. Ухилих се до уши, макар и на следващия ден да ме цепеше глава.

# 633 17 апр. 2012, 15:11 ч.

София
Мнения: 5 470

бульовче, това, че имаш хобита и интереси, е прекрасно и носи потенциал да намериш отново баланса. Чувството за отговорност и поет ангажимент ми е познато. Може пък, докато се занимаваш с наука, да преоткриеш някои плюсове на работата - добрата среда, контакта с нови хора, предполагам ненормирано работно време.

Току-що видях, че си писала, че днес си по-добре - само така Simple Smile

# 634 17 апр. 2012, 15:43 ч.

Мнения: 0

и така в търсене на вътрешния проблем времето си минава, отчетено, като загубено, симптомите си ги има, по силни или по слаби и ние сме изморени от ежедневната борба с тях. Де да можеше някои да ни каже какво да променим, каде да ровим и дълбаем...Дотогава единственото спасение е да приемем, че сме такива каквито сме и да се опитаме да спрем да се плашим от себе си и от живота. Целувки на всички Hug

# 635 17 апр. 2012, 15:48 ч.

Мнения: X

бульовче, oпитай да си анализираш страховете и последиците от тях - реални и въображаеми. Например както си писала "играе ми кръвното, гади ми се, пишка ми се, заболява ме главата, бучат ми ушите, изстудяват ми се крайниците..." Какво би се получило в резултат ако дори всичките неща се случат едновременно - ако се замислиш трезво - реално нищо кой знае какво - самолетът няма да падне, определено няма и да умреш. В най-лошия случай ще повърнеш, ще ти е кофти за мах два три часа и толкова.
Склонни сме да преувеличаваме страховете си понякога и затова, че не се чувстваме достатъчно значими и оценени и си мислим (основателно или не), че сме пренебрегвани в някакъв смисъл.
Много са полезни страховете обаче, когато се научиш да извличаш опит и знания от тях. В моменти когато трябваше да шофирам сама и треперех какво ще се случи ако се ударя или ако спукам гума, вместо да откачам от страх, започнах да си представям реални страшни ситуации с предполагаемите правилни изходи и решения. Е това например ме спаси при една катастрофа в чужбина, бях сама, вечер и т.н.
Така и ти можеш да се научиш да контролираш поне донякъде "ситуациите които ни вкарват в лудост" - за конкретния случай ако имаш всички необходими неща за в самолета, каквото и да се случи, няма причини за страх - имаш си хапчета за кръвно, плик за повръчане, вода и пр. за пиене, бонбони, музика, възглавница, одеало, какво друго ти трябва? Примерът е елементарен, но на този принцип може да се разсъждава и в др. ситуации.

# 636 17 апр. 2012, 17:48 ч.

Мнения: 9

Цитат на: бульовче в вт, 17 апр 2012, 15:07

Valin, прав е човек, както и още много като него. Ама като го знаем това и какво? Как да контролираме ситуациите, които ни вкарват в лудост? Или пък не трябва да контролираме?.

Всеки сам си избира как да борави с информацията, с която разполага.., сам решава дали иска да промени положението си и до колко да се съобразява с обстоятелствата. Човек сам претегля ситуацията в зависимост от играещите фактори в неговия живот......
Аз ще тръгна от друг старт на база информацията, която си изложила тук, а именно:

Цитат на: бульовче в сб, 14 апр 2012, 21:28

От друга страна щом трябва да се изявя по някакъв начин ( излизане на сцена, явяване на изпит, говорене пред хора), ходя по няколко пъти до тоалетна преди това, като стигам до разстройство, изпотяват ми се дланите и стъпалата, изстиват ми крайниците, гони ме логорея, не мога да стоя на едно място...

Типичните симптоми при социална фобия - страх от критично отношение от страна на други хора. Тук е нужно една стабилна самооценка и тогава няма да ти пука от мнението на останалите, защото ще знаеш, че твоето мнение е по-важно от това на останалите. Ако ти тръгнеш да поработиш върху себе си именно в тази насока ще видиш как ще се променят нещата.
Как и кой е сринал мечтите ти не разбрах, човек обичащ себе си не би позволил това да се случи. И мен ме дразни отношението на мъжа ти, но ако ти ценеше малко повече себе си едва ли щеше да го усешаш «подценяващ ме». Когато започнеш да поставяш себе си на преден план и отстояваш желанията и нуждите си, сиреч трябва един здрав егоизъм, ще си много далеч от тази тревожност.... Когато направиш тази крачка заради самата себе си, ще можеш да бъдеш добър пример и за дъщеря си. А и да – това се отразява върху децата,както се е отразило и при теб ( и при мен е така – майка ми е тревожна личност)
Аз лично бих ти препоръчала да посетиш психолог.

# 637 17 апр. 2012, 21:36 ч.

Мнения: 233

Ooo, благодаря ви за отзивчивостта, момичета! Явно трябва да се обърна пак към себе си, да се заобичам...Защо забравих как да го правя?!?!
Преди време четох The Secret в оригинал и бях толкова спокойна и уверена тогава. Каквото и да правех.
Утре имам участие в концерт с хора - стискайте палци...Още от сега ми се свива стомаха...

# 638 17 апр. 2012, 22:16 ч.

Мнения: 9

Цитат на: бульовче в вт, 17 апр 2012, 21:36

Когато човек забрави как да обича себе си, то тогава идват и симптомите...
Препоръчвам книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър, може да я изтеглиш от нета.
Късмет утре!

# 639 17 апр. 2012, 23:28 ч.

Мнения: 133

От 20 дена съм на серопрам.Днес ми изписаха и ривотрил 0,5,само вечер по 1,но четейки из форумите разбирам,че повечето по схема са го започвали и спирали.Някой от вас пил ли е тази комбинация?С една дума се притеснявам от ривотрила,пък макар и 0,5.

# 640 18 апр. 2012, 10:16 ч.

Мнения: 52

При мен спирането се получи много лесно като замених Ривотрила с хранителна добавка.Не съм имала/да чукна на дърво/симптомите които някои описват.Пък и всеки организъм си е индивидуален.

# 641 18 апр. 2012, 11:21 ч.

София
Мнения: 426

Цитат на: janka2002_ в вт, 17 апр 2012, 23:28

Пила съм Ривотрил 0,5 и Сероксат със спирането на ривотрила нямах проблем но сега намалявам Сероксата и се чувствам ужасно много ми се вие свят ама страшно много имали някой който е бил така

# 642 18 апр. 2012, 13:45 ч.

Габрово
Мнения: 2 549

Цитат на: iida в пт, 13 апр 2012, 11:12

Момичета, аз съм в пълен кошмар, защото отгоре на всичко съм бременна и не мога да взимам хапове. Всеки ден съм ръба на изтрещяването. Не знам докога ще изкарам така. Има ли тук и други бременни с ПР да си пишем и да си даваме кураж, а защо не и да излизаме да се разхождаме заедно!

Можеш да вземаш хапове и бременна. Това, че си на ръба на изтрещяването е по-лошия вариант за теб и бебето от вземането на хапове. Непременно се консултирай с психиатър.
Аз родих преди близо 3 месеца и по време на бременността ми се наложи да вземам за малко Ривотрил по схема, под лекарски надзор. Ако се беше наложило щях да мина и на АД. Няма никакви последствия от лекарството за бебето ми.

бульовче, моят съвет е да потърсиш професионална помощ и то не защото състоянието ти е тежко, напротив смятам, че няколко разговора с психолог или психотерапевт ще ти помогнат да си подредиш мислите, да си изясниш някои неща за себе си и живота си, може би да направиш някакви промени. Няма какво да жалиш специалистите, това им е работата. Повярвай ми разговорът с напълно страничен човек, при това професионалист носи голямо облекчение и нов по-трезв поглед върху нещата. Казвам го от личен опит. Ти си интелигентно, образовано, талантливо момиче, мисля си, че просто си поуморена физически и най-вече психически и това ти е докарало депресийка+тревожност. Освен това Хашимотото допринася малко или много за това. Върви при специалист, разкажи му всичко, поплачи си и ще видиш, че дяволът не е толкова черен. Минала съм по този път.

п.п. Преди време бях много активна в темата, но скоро не бях влизала. Искам да ви пожелая кураж и сила, оправия има.

Последна редакция: ср, 18 апр 2012, 14:08 от ivap

# 643 18 апр. 2012, 14:07 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: janka2002_ в вт, 17 апр 2012, 23:28

Аз пих Ривотрил по схема в началото, след 1 месец го спрях без проблем, сега пия по четвърт от време на време - при нужда.
anelka119, аз пък имах проблеми като спирах Велаксина, много ми се виеше свят, но тогава ми казаха да започна Золофт и с него се оправих. Crazy

# 644 18 апр. 2012, 23:41 ч.

Мнения: 305

ivap,честита бебка! Да ви е жива и здрава и много радост да ви носи!

Аз пих Ривотрил година и половина и после го спрях без никакви проблеми, но много бавно, по схема. Даже аз позабавих схемата за всеки случай Simple Smile

Препоръчани теми

Още лято, бански и пясък, но и малко училище в 235-та НЕМСКА тема

Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de - 20

За бързи КУЛИНАРНИ въпроси и отговори

Майка му

Причина:

Причина: