Публикувана: 26 ян. 2012, 21:40 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2012, 17:00 ч.

Чуждия успех.

5 973
77
1

Отговори

# 15 26 ян. 2012, 22:50 ч.

Мнения: 3 066

Цитат на: Топъл дъжд в чт, 26 яну 2012, 22:39

Радвам се, но и се амбицирам.
Не завиждам, за сметка на това мечтая и се старая да сбъдна мечтите си.

Определено ме амбицира и парира едновременно. Wink

Искам да съм най харесваната ,най красивата ,най богатата, най интелигентната, най успялата Joy

# 16 26 ян. 2012, 22:52 ч.

Мнения: 65

Не мога да го нарека точно завист, но когато някому върви повече, отколкото на мен, винаги си казвам "ееех, с какво съм толкова по-лоша, защо не ми се получава". Но никога не ме е тормозило наистина, по-скоро едно такова примиренчески тъжно, че за нищо не ставам. Това за професионалните успехи основно, в личен план не смятам, че има на кого да завиждам за нещо...
Радвам се на успеха на близки хора, останалите просто са ми безразлични.
А, сега се сетих - наскоро си се издигнах в очите, препоръчвайки колежка за повишение, което аз се надявах да получа. Истината е, че на нея й е много по-нужно и спешно в настоящия момент, отколкото на мен, и когато шефът ме попита за мнение, казах, че е по-добре да е тя...После я изръчках да си подаде документите, защото мислеше, че няма шанс и се дърпаше.
Написано така, изглеждам като една абсолютна глупачка и ме е яд на мен си, но пък от друга страна се радвам за нея, заслужава го.

Завистта е човешка чувство, нормална е, и в малки дози дори здравословна, защото стимулира човек да продължава напред. Прекалената завист, прерастваща в злоба, тормози основно този, който я изпитва, но понякога предполагам, че трудно се обуздава.

# 17 26 ян. 2012, 22:53 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Е, прекаленият светец и Богу не е драг!
Не може човек да има всичко, уви... човешката природа е алчна - тъкмо когато си постигнал дадена цел, набелязваш по-висок връх за покоряване Wink

# 18 26 ян. 2012, 23:17 ч.

bulgaria
Мнения: 309

Да. Много се гордея с няколко бивши съученици и приятелки. Постигнаха високи позиции и като ги видя си казвам "Ето, АЗ съм учила и излизала с тях" . Същото важи и за роднините. Става ми мъчно само когато някой умишлено се самоизтъква и ме поглежда със смесица от съжаление и надменност Wink

. Има време. Ще дойде и моят ред за щастие и успех. По един или друг начин. smile3523

# 19 26 ян. 2012, 23:23 ч.

Мнения: 245

Цитат

"Става ми мъчно само когато някой умишлено се самоизтъква и ме поглежда със смесица от съжаление и надменност"

Tова ми се е случвало. Вбесява ме Laughing

Имах една такава "приятелка", която го правеше и аз някак си не си давах сметка какво става, само усещах, че ми е некомфортно с нея. Тогава бях в много труден период и тя си въобразяваше. че може да ме съди и дава оценки. Като осъзнах ситуацията я поканих на кафе и и казах, че не желая да я виждам повече, понеже е арогантна и няма да допусна такова отношение. Такива хора не заслужават човек да им отделя време и енергия. Разбира се, после живота ми потръгна по друг начин, но тя не беше допусната в него. Peace

# 20 27 ян. 2012, 00:15 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Първо цъкам , викам си бряхххх ...... Mr. Green

проявявам любопитство Laughing

...и да чуждите успехи ме мотивират Wink

И азЕ ли па да не мога Wink

# 21 27 ян. 2012, 06:46 ч.

Мнения: 755

Цитат на: narcis в чт, 26 яну 2012, 21:40

Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?

Мога да се зарадвам - да. Завист само в случай, че този успех е бил свързан по някакъв начин с мен. Например за сметка на моят да такъв да изгрее нечии друг. Само , когато ме прецакат мога да се подам на завистта.

# 22 27 ян. 2012, 09:00 ч.

Мнения: 45

Да разбира се че съм изпитвала завист. Ако не бях, нямаше да съм това което съм. Завист примесена с възхищение и желание и аз да постигна този успех.

Срещала съм се с голяма част от най-богатите хора в страната. Голяма част от тях впечатляват с факта колко обикновени и земни хора са. И в същото време, знаеш че далеч не са обикновени. Те притежават качества каквито "обикновените" нямат. Това буди искрено възхищение.
И завист. Завист като желание и ти да ги имаш тези качества и да бъдеш толкова необикновена.

Чуждият успех не само ме е амбицирал. Той реално ме е учил как да градя своя собствен. Така че аз се радвам много на чуждите успехи.

# 23 27 ян. 2012, 09:04 ч.

Мнения: 85

Смятам, че по-лесно съчувстваме и помагаме на накого, който е изпаднал в беда или е сполетян от нещастие, отколкото да се радваме за успехите му.
Нещастието под формата на дребни несполуки или големи тргедии кара хората да си казват "Горкия човек, какво го сполетя". И да искат искрено да помагат.
Успехите - напротив, предизвикват завист, търсене на причини - какво е станало, кой какви връзки има и т.н. Обикновено не се допуска, че човек със собствените си качества е постигнал нещо, винаги има друга причина (татко депутат, богат любовник...) Мислим така, защото често действително е така и мисленето ни е изкривено и цинично. Казваме си, че с нашите собствени качества ако имахме гръб...охооо. Всичко това буди неприятни чувства към успехите.
За себе си мога да кажа, че съм завиждала, че се срамувам от това и че бих искала да съм тъй широко скорена, че само да се радвам за чуждия успех - но не мога. Затова се опитвам да не показвам явно какво чувствам и да не вредя, да не злословя, да не преча.

# 24 27 ян. 2012, 09:14 ч.

Мнения: 45

Това е реалната простотия на народа Чоколада, която ни залива отвсякъде. Какви ли не причини се изтъкват като обяснение на чуждия успех и оправдание на собствената некадърност.

Но реално докато я има тази простотия, никой няма да погледне по-далеч от носа си и да промени каквото и да било в собствения живот. Така и ще си остане в калта за да плюе от там.

Аз искам да кажа че завист и злоба са две коренно различни неша. У простака завистта предизвиква злоба. За умния и мъдрия- тя е стимул.

# 25 27 ян. 2012, 09:19 ч.

Мнения: 10 547

Не съм чела отговорите, предполагам, че са в сферата "Не, не завиждам. Чуждият успех ме радва!".

Аз пък завиждам! С онази завист, която ме амбицира, а не ме кара да се самоизяждам от съжаление, що Х е постигнал това, пък аз не?
Често си и казва: гледай сега, Господи, ми несправедлив си? Този/тази с какво е заслужил и половината от това, което си му дал? А глас свише ми отговаря- компенсира за несгодите в предишен живот; пуснал е фиш, а ти не си. Такива ми ти работи. Mr. Green

# 26 27 ян. 2012, 09:24 ч.

София
Мнения: 17 283

За близките си винаги се радвам, за останалите - според зависи Simple Smile

Често завиждам.
Най-лошо беше, когато бях в първия си брак и ужасно много исках второ дете, а бившият ми не даваше дума да се издума по въпроса - тогава завиждах като луда на всички около мен, които се сдобиваха с второ дете. Направо болестно беше станало, ужас ooooh!

# 27 27 ян. 2012, 09:25 ч.

София
Мнения: 62 595

Не позна, Каси! Повечето се оказахме достатъчно наивни, че да си признаем, че се случва да завиждаме.

# 28 27 ян. 2012, 09:26 ч.

Мнения: 481

тук пак се връщаме към въпроса каво е "успех"
Това е толкова субективно понятие, че не виждам по какъв начин бих могла да завиждам на някого за нещо, към което аз дори не се стремя

# 29 27 ян. 2012, 09:27 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: Andariel в пт, 27 яну 2012, 09:25

Не позна, Каси! Повечето се оказахме достатъчно наивни, че да си признаем, че се случва да завиждаме.

Радвам се, че не съм единствената, която не лети на крилете на белия кон високо в безоблачното море на добротата и съвършенството.

Препоръчани теми

Завист

Завист или друго...?

Всички ми завиждат

За завистта

Причина:

Причина: