Математиката в първи клас.

  Винаги съм смятала така, много е лесно. Като започна да смятам на глас мъжът ми става разноглед, но смятам много по-бързо от него.

И не само. Така детето ми се научи да смята четирицифрени числа. Системата е Халифакс  , но за около минути смята колко е 1452 - 391, например. 

  Супер 

Мда, то затова медалите на международната олимпиада са спечелени от българските ученици   , щото чужбинските много разбират от математика.
http://www.livenews.bg/Uchenitsi-ot-SMG-se-zavarnaha-ot-Kazahsta … atni-medala-26469

Привет от отще една мама на първолачка

При нас също учителката каза да не изваждат едно под друго числата или така наречения вертикален вид. Боравят само с числа до 20.
Единствената спънка, която досега срещнахме беше с "умаляемо, умалител и разлика", ееей да ги сметне няма ядове, но да ги назове, кое какво е беше ковмар. Тогава и дадох определение за всяко, накарах я да ги научи на изуст и чак тогава и влезе в главата, а преди колкото и да показвах и обяснявах НИЩО не успя да вдене горката

Правила няма, защото по методика в 1 клас не се дава алгоритъм за намиране на неизвестно. Въпросното число се налучква / както и да ни звучи на нас това /. Правилото за неизвестно събираемо е първо, и се появява във 2 клас. Но децата често си намират свои "пътечки', за които понякога възрастните не биха се сетили.

Тук става дума за първи клас, не за 11 и 12. За малките е много важно как ще се обяснят и представят нещата първоначално, защото този първоначален метод се "запечатва" и после много трудно можеш да го разчупиш. Говоря от позицията на родител, чието дете се справя трудно с математиката. Нищо, че е втори клас. Математиката е абстракция и всеки по различен начин "обработва" абстракциите. В отчетната ни тема мами от Щатите и от Германия ни бяха сканирали страници от техните учебници и упражнителни тетрадки, та поне направих елемантрно сравнение, което не беше в полза на нашите учебници. Говоря за елемнтарното представяне на нещата. Един кофти посторен словоред на текстовата задача довежда моя син до объркване, блокаж и невъзможност да рзабере какво го питат. Подавам същата задача без опитите за оригиналничене и той я решава.

запис 

И аз мисля, че добрата основа води до добри резултати.  
Явно добра основа при западнярчетата липсва, щом нашите им "отмъкват" медалите.

Какво му пречи да си я преформулира? Може това да е едно от условията за зачитане на резултата: да се чете с разбиране и по-сложно представено условие. Лесното е за всеки.

Не смятам, че резултатите от олимпиади имат връзка с нашето образование. Личните ми изводи са, че у нас доброто образование се базира на частни уроци и курсове, а останалото- не струва почти нищо. Олимпийците ни се подготвят от началното си образование извън училище,  където се упражняват и им се разяснява. За останалите деца, които имат нещастието да разчитат само на училището, резултатите са плачевни и това се установява от международни проучвания, които замерват не олимпийците, а точно резултатите в общите училища /където сме на незавидни позиции/.
Специално по математика намирам, че часовете за упражнения са извънредно малко. Учат се доста нови уроци и след това се дават едни упражнителни задачи- крайно недостатъчни. Ако детето няма родител, който вкъщи да седне и да работи с него или да му плати за частни уроци и, едновременно с това, попадне на учител, за който не е добре дошло да дава всеки ден и да проверява домашни, а следи частния си интерес /децата да му дойдат вкъщи след това и да им даде това, което им е нужно за неотчетни пари/, децата у нас в повечето случаи нямат шанс. Не може да се очаква всички родители да са "образовани" и освен това да имат умения да обясняват. Ако се очаква, то смисъл от училищата не виждам. Те са тези, които следва да образоват. У нас масата не изпълняват предназначението си. Въпреки това хлапетата катерят класовете, без да покриват дори минимума и се отчитат фалшиви резултати на база тестове, на които е лесно да се препише готов отговор или той да  се налучка.

И от личен опит и от този, с голямото ми дете твърдо съм на позицията, че личността на учителя по предмета прави последният интересен и желан. Един обичан предмет твърде бързо може да се превърне в омразен и обратното.
За смятането с моите деца правим от 4-5 годишна възраст устни /винаги и само, без пръсти и сметала/ упражнения на текстови задачи- взех толкова от толкова бонбони, прибавих към толкова колички толкова. За около година овладяват без грешка смятане до 20 наум . След това  І клас не е проблем. Разни странни методи не сме ползвали, за да усвоим обикновените сметки.

Ню, права си, така е. За да "кълвеш", обаче, си е нужен някакъв стимул. Такъв може да е и един добър учител, който не само реже, но и дава, един родител, дето те тика, кога те смързява и разни други неща.

Ивана, до края на ІV клас този предмет ни беше любим. Класната ни предупреди още в І клас да се решават всеки ден за домашно по 10-20 задачки- примерчета с изваждане и събиране. И аз съм давала. Всеки ден. Пишех му примери в една тетрадка и в края на І срок още почнах да му измислям елементарни текстови задачи, защото обикновените примери стават скучни и досадни и дори  да може едно дете да ги решава, то губи интерес. Текстовите бяха винаги с негово участие и някой познат, приятел, близък. Всеки ден, събота и неделя също. И през ваканцията. Че като се вдене веднъж, да не се изпуска влака, това е много важно.
Същото е и с писането- говоря за диктовките в І клас. За да се почне поне механичната част да се върши без да има зор.
 

За това си права: масовото образование е далеч от добрата подготовка. Проблемът е, че много малко искат да са добре подготвени. Желанието им за това е някъде около началото на седми клас и покрай кандидатстването за ВУЗ. През останалото време малко учат на макс. Много родители, възпитаници на езикови и математически гимназии, чиито деца в момента учат в същите училища, ще ти кажат: не е това, което беше.   

За стъкмистиките, които ни пращат на опашката по точка образование, също имам мнение: Докато за братята роми посещението на училище ще е равнозначно на получаване на кифла и чаша топла мляко - там ще сме.

 

  Съгласна. Аз, заради гаден учител намразих френския език и до ден днешен ми е противен.
За това се радвам, че детето ми харесва много учителката си и дай боже да продължи с тази любов и занапред.

Интересно е, че същите тези учители, които дават частни уроци, преподават и в училищата. Защо в училище не съумяват да предадат материала качествено, както когато им се плати на ръка за урок

Основно са две причините:
1.Нормално е интересът да клати феса. Заплата си върви, независимо как се работи, а частният урок обикновено цели конкретни резултати;
2.Да преподаваш на 30 парчета, от които половината изобщо не се вълнуват, е едно, да водиш на един или на 5, дошли с определена цел- друго.

Много са големи класовете, според мен. Децата не се подбират обективно по интереси /връзките вървят навсякъде и едно- две деца могат да развалят тотално идеята/ и лични възможности. Вземат се много уроци, без да има време да се упражнят и децата да ги разберат и научат в училище. Смисъл да се отчете огромно количество взет материал, без зад него да стоят реални знания няма. По- добре да се вземе половината, но да се усвои гарантирано от всеки, който завършва клас/степен. Освен това намирам, че децата следва да се специализират по интереси и някои предмети да се изучават засилено, други- не.

Интересно ми стана, че някои учители не разрешават вертикалното пресмятане.
Класната на детето ми пък пише забележки, ако не се смята така и не се слагат точки, когато се "взима" от някое число.

Математиката е лесна, когато се обясни подходящо.
Опитвала съм какво ли не - от бобчета до цели истории в картинки.
При всеки работи различно нещо, трябва да намерите как той най-добре възприема обясненията и ще се получи.