Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 261 299
  • 5 581
  •   1
Отговори
# 1 875
  • Мнения: 25 659

Тоест сега пък родилите по-млади излизат безотговорни и истерични?  Laughing

  Не мисля, но като цяло смятам, че им е по-трудно. Като си млад по възраст е готино да си ненгажиран и необременен със съчетаване на ред сериозни отговорности.  Когато поодъртееш така или иначе ти писва да се занимаваш основно със себе си и почваш да си създаваш ангажираности, а и около хлапето се освежаваш и физически и психически. Нали казват, че организма на жената се обновявал...
  Когато не е избор - добре е, че обществото става все по-благосклонно, а границите ни все повече се вдигат, изобщо за жените е добре. Ясно, че всеки случай си е индивидуален, но обществения климат е важен за всички.

# 1 876
  • Мнения: 2 510
Млади или стари всички могат да са безотговорни и отговорни.
Когато си млад не се вторачваш толкова много върху дребните неща и гледаш по- глобално. Когато си по- стар започваш да се вглеждаш, да съзнаваш, че и дребните камъчета могат да обърнат нещата. Не си правиш големи сметки за бъдещето и неуспехите ги приемаш по- лесно.
Когато остарееш и енергията ти намалява, но се научаваш да я използваш разумно.
Но за каква старост говорим на 35+. Това са хора в разцвета на силите си.

# 1 877
  • София
  • Мнения: 19 962
Моите деца съм ги раждала на 24 и на 34 години. Съвсем не се чувствам стара и немощна Wink, надявам се след година-две да се навием на още едно.
Анди, поизморила си се май, че да се чувстваш така  Hug Какво завършване на гимназия, какъв бал, че то живота ни сега ври и кипи  Grinning Има време за балове и университети Wink

# 1 878
  • Мнения: 7 947
Примерите ви, обаче, са основно - второто дете родих на 30+, а първото - 20+  Laughing


Iris04 - като поодъртееш - не че ти писва да се занимаваш със себе си, защото вече това си го затвърдила като автоматика дори, а се присещаш - ееех, и дете да имах сега. Това са тези без деца. Които първо твърдят, че не искат, после - че не е времето дошло, накрая се сещат, че керванът си върви.

# 1 879
  • Мнения: 25 659
 Е, аз за себе си говоря, и за хората около мен - нали човек се събира със себеподобни. На 20+ просто се потрисах от вероятността да дундуркам бебе, тая дейност ми се виждаше в далечното и необозримо бъдеще, на 30+ същата работа, като особено не ми се занимаваше с подробностите от бременността, мислех, че е адски трудно и неприятно и смятах да я пропусна... към 35 вече започнаха да се забелязват наченки на благосклонност към идеята - и хлапетата по принцип - и основното, разбира се, беше, че ми се видя кофти да оставя мъжа ми без деца. Та на 38 взех че родих - и нито беше трудно, нито нищо, напротив - изкарах си и чудесна бременност, и майчинство.
 Сега като гледам, можех още да поотложа, обаче се панирах да не изпусна срока на годност Laughing...

 За съжаление обаче, само аз имам дете, никой друг от семейството, само втори братовчеди, и една от приятелките ми. Останалите още се носят по света и обратно, и май няма и да имат, а вече всичките надхвърлихме отгоре 40-така. Дано си намери детето свестни приятели, щото връстници роднини няма.

 

# 1 880
  • Мнения: 7 947
Е, аз за себе си говоря, и за хората около мен - нали човек се събира със себеподобни. На 20+ просто се потрисах от вероятността да дундуркам бебе, тая дейност ми се виждаше в далечното и необозримо бъдеще, на 30+ същата работа, като особено не ми се занимаваше с подробностите от бременността, мислех, че е адски кофти и смятах да я пропусна... към 35 вече започнаха да се забелязват наченки на благосклонност към идеята - и хлапетата по принцип - и основното, разбира се, беше, че ми се видя кофти да оставя мъжа ми без деца. Та на 38 взех че родих - и нито беше трудно, нито нищо, напротив - изкарах си и чудесна бременност, и майчинство.
 Сега като гледам, можех още да поотложа, обаче се панирах да не изпусна срока на годност:lol:...

 

Така де, и аз говоря за себе си и познатите си. Нямам такива, които над 35 се сетили, че може и да трябва да родят дете на мъжете си.  Laughing
На 20+ до 25 не исках бебе. На 25 забременях. Те тогава происках. На 30 съм сега почти  Twisted Evil и мисля, че е прекрасна възраст за първолак/ на есен сме предуч/. Като гледам - ще стана на 40-45 и синът ще е отлетял вече, живот и здраве. Пак ми се струва прекрасно тогава да имам време за себе си. Не тепърва да сменям памперси.

# 1 881
  • Мнения: 25 659
Е, то затова, както казах, човек се събира със себеподобни Laughing

 Истината е, че изобщо нямах никакви позиви за майчинство, нито желание да изпитам това свято чувство. Чак като се роди хлапето - направо ми се махна главата, и сега от време на време ме обхващат ирационални размисли как можеше да стане така, че да родя по друго време, и тогава детето щеше да е друго - а не това именно, и направо настръхвам от ужас Joy

# 1 882
  • Мнения: 7 947
Е, то затова, както казах, човек се събира със себеподобни Laughing

Странно, защото никога не съм подбирала съседите, колегите и общите познати на приятелите си. Пък сред тях няма такива, които до 35 години да са на другия полюс и изведнъж да им падне ей така иде4ята, абе айде, защо пък не... Thinking
Наблюденията са ми, че към 30-32 вече, ако нямаш сериозен партньор - това поражда комплекси сериозни, натрапчиви стават мислите за дете и дом.

# 1 883
  • Мнения: 25 659
  Не те знам къде наблюдаваш, обаче хич няма да се засегна ако моите приятелки, и особено роднини, вземе та ги обхване нещо такова натрапчиво, а не да ми се хилят и да заминават за Алпите докато аз тичам до детската градина.
 А пък на 30-32 нито една - или един - не е имал сериозна връзка, какво ти за дете и дом, че ние още доучвахме, някои бяха по чужбина, трети преживяваха- или си създаваха драми, но за улягане изобщо не е имало и най-малка перспектива.
   На 32 ние с моя мъж май още не се бяхме запознали. Че аз си мислех тогава, че съм детенце, и всички налични данни подхранваха тая самозаблуда.

# 1 884
  • Мнения: 7 947
Вероятно наистина живеем в други светове.  Laughing
Но ако един ден синът ми на 30+ си кара като тийн - никак няма да съм доволна от възпитанието си...

# 1 885
  • Мнения: 2 448
Е, аз родих на 30 и то защото забременях непланирано, а си имах мъж от години, а приятелките ми най близките от това време нямат деца все още и са на моите години , не са дори женени, сменят гаджета все още. След като родих завъдих още приятелки - с деца, най вече исках среда за детето си пък и аз спокойно да си говоря за памперси, зъбки и детски лигни.  Laughing

# 1 886
  • София
  • Мнения: 19 962
Вили, чак и аз взех да се чудя на една планета ли живеем с теб  Grinning
Единици, на пръстите на едната ми ръка, са хората около мен, които имаха деца преди 30г. Аз като родих сина си имах точно една приятелка с дете. Сега с второто ми дете, масово приятелките и близките ми са с първо, синът ми по всякакви събирания е все сред бебета, горкия.

# 1 887
  • София
  • Мнения: 5 921
Аз пък да не искаш да споделяш живота и пространството си с някого, т.е. партньор, по го разбирам, отколкото съзнателно да отказваш да имаш деца. Съвсем противоестествено ми се струва. Thinking



Да...То колко е хубаво да имаш дете, и изобщо цялата възхитително и абсолютно прекрасна история с бебетата и малките деца я разбираш, когато вече го имаш това дете и то си е твое и ти е в ръцете, а преди това каквото и да ти каже някоя отрудена приятелка дето тича след работа до детската градина, докато ти тепърва се прибираш да се преоблечеш, щото в 11 трябва да си в Суинга, тя си обяснява, а ти си викаш ”Говори си, говори си... ”
  Така че, нищо чудно и да поискаш дете чак като поизчерпиш другите възможности и нещата ти омръзнат, а то пък тогава вече, както каза Анди пак може да не ти се струва особено привлекателно - бременност, раждане, дискомфорт, ограничения  – а пък ако има и други близки деца , с които да се позанимаваш и да ги поглезиш, да ги заведеш на почивка, а после да си идеш в къщи... и ето ти, как се оказва, че изобщо и не искаш собствени деца.


Така е, така. Аз затова го обвързах и с възрастта. А имах предвид да отхвърляш естествените инстинкти за продължение на рода и гените, които си действат и на подсъзнателно ниво, като дамата от примера на Кафе с мед, не само  колко е възхитително и прекрасно. Аз иначе и по-назад май казах (тя колко страници и месеци удари тая тема Laughing) - ако знаех, че е толкова готино, щях по-рано да се навия. Heart Eyes


А за мен за ожалване са тия народили на по 20 - 25, ама няма да зачеквам въпроса отново, че някои тук ще припаднат. Laughing



Имам точно две приятелки, родили преди 30, а на последните училищни срещи от два класа, имаше по не повече от 2-3 човека, без значение мъжко, женско, свършили тази работа в приемливата за някои възраст. И аз се чудя къде живеете.

# 1 888
  • Мнения: 86
Споменавала съм го и преди. Баба ми е родила първото си дете на 42 години, а четвъртото на 47. И дори не е знаела думата инвитро, тогава такива неща не е имало. Не е планирала така да се развие животът и, просто така се е случило. Готвела се е за критическата вече, а пък то как се обърнал животът й. Така че, природата си знае работата. Баба ми живя дълъг, пълноценен и богат живот. Радва се на внуци и дори се омъжи за втори път на 64 години (никога не доби излъчване на старица и е нямало кога с тези деца и внуци около нея). Най-лошото е да имаш деца, защото трябва, защото така правят всички останали, а не защото ги искаш и си готов за тях!  Peace

# 1 889
  • Мнения: 654
Най-лошото е да имаш деца, защото трябва, защото така правят всички останали, а не защото ги искаш и си готов за тях!  Peace
Много точно казано.

Общи условия

Активация на акаунт