Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Разбира се. Аз разбирам, че също съм сред некрасивите, но ми остава утехата, че имам късмет с други неща.

Важното е да е била първа по хубост като му е било времето, пък годините на никого не прощават, ако ще да изкупи всичката козметика, пластична хирургия и да не излиза от фитнеса..

Сигурно, но едва ли са се задомили след 35, включая себе си и тебе. А и зависи кога си ги видяла. Ако е след 5-10 години брак и 1-2 деца се съмнявам, че изглеждат толкова добре колкото когато са се оженили. Малките цици не са проблем ако мъжът харесва точно такива.

Моят мъж е от култура където вървят малки цици и големи гъзове и съответно е закърмен с такива предпочитания. Като се запознахме нямах повече цици от показаната Райна. Но не бях минала 35г. Тук рядко се виждат жени с много големи гърди, с гъзища - да. В България е обратното.

Питах го сега и каза, че ако остане сам в никакъв случай няма да допусне сериозна връзка с по-възрастна жена без деца, защото не иска усложнения и други деца и защото не иска бебешки рев, крясъци и вързване в къщи. Добави, че не би живял с жена и нейните деца от друг и че предпочита просто да бройка.

Благодаря за поясненията за Коцета. Брей 4е момък бил тоз Коцето. Брей, брей!!!
Nevena Virolan ти действително ли му се връзваш на приказките       Ти знаеш ли ако стане това ако и си изпълни плана колко пъти след това ще си смени мнението ? то се опитва един на4ин на живот, то се правят подобрения 
Много бързо и отгоре-отгоре разсъждаваш моето моми4е!
Нещата никога не са едни. Те се променят. И се променят много 4есто и се променят задължително.
Няма нищо постоянно. Няма 4овек, който да е избрал някакъв живот и да не е имал периоди на съмнения ... и си представи , 4е попадне в такъв момент на в добра ситуация да опита другото ???

По повод дискусията ви за бразилките ... оставете ги тези на снимките и избираните с конкурси за карнавали и пр. Аз имам бразилки и бразилци в ежедневните контакти. Да ви кажа 4естно до сега нито една не съм виждала красавица. Съвсем са си нормални, само са много жизнени, жизнерадостни и това ги прави добра и лека компания  Поне тези, които аз познавам  А мъжете и те са такива дребни и нищо особено, освен големи усмивки, големи приказки, все са готови да излезнат по купон ...
Култ към красиво тяло може би имат - да гледат красиви танцьорки на карнавала   

Да, но сънародникът му Саркози няма такива притеснения и се е обвързал точно с такава.

п. п. По този повод - Съболезнования за победата на Оланд.

Severina_ , Вярвам му. Той, както и аз, сме от хората, които имат много специфични изисквания и не отстъпват от тях. За себе си зная, че ако остана сама, никога не бих допуснала живот с мъж, който сам отглежда деца, никога не бих гледала децата на друг мъж и съм абсолютно сигурна в себе си. Не бих и съжителствувала с мъж, който не е баща на децата от страх да не им посегне. Като порастнат може. От половото ми съзряване вкусът ми не се е променил. И повечето жени са като мене, но много жени не го осъзнават. Само изискванията им са други. Мъжът ми ме попита имам ли деца минути след запознанството и тактично добави, че не би искал връзка с жена с деца   . Брат му е същия, все без деца ги намира а той вече има N броя от най-различни. Не всички са такива, разбира се. Моят мъж няма нищо против да поема издръжката на приятелката си /жена си и е бил такъв във всичките си връзки. Но едва ли ще тръгне да отглежда по-възрастна жена. С времето една връзка се развива. Хората свикват и се привързват. И при по-възрастните хора привързването е по-трудно а и често няма привличане. Ако аз сега погрознея, остарея, разболея се, осакатя се итн, мъжът ми едва ли ще ме напусне, даже дето се вика, за старите времена. Живяли сме дълги години заедно, имали сме прекрасни моменти, страст. Ако се бяхме запознали сега едва ли щеше да ме погледне 2 пъти.

Не е само Саркози тук. Повечето французи и французойки нямат проблеми с приемането на чужди деца а тези, които имат просто отбягват такива връзки. Благодаря за съболезнованията, Alexandria37, трогната съм.

Важното е мъжът й да е инертен и да се остави на навика, а не да я разкара след първата бръчка.

Моето мнение по този въпрос съвпада с цитата от М. Дюрас, който дадох напред в темата.

Изначално не мога да схвана идеята,че ако се ожениш след 35+ и имаш две бръчки в повече от на 25 ще те зарежат по-бързо или изобщо няма да те харесат.
Ако има такива мъже / а то има / то със сигурност никоя умна жена не би се напъвала да се жени за такъв.

Разпознавам французойките.

Това явно е трудно за схващане на задомилите се рано.
Нормално е обаче младостта да се пъчи с красота. "Вижте ми ц..ицте"
Виж по-натам нещата стават по-обрани, физическото отстъпва леко, за да даде възможности на отношенията, покриването на разума и чувствата. За мен това създава предпоставка за стабилност ( една от..). Не бих имала шанс на 20, какъвто имах на 30, в този смисъл.

напъват се, и още как! Мъжете се оказват дефицитни, независимо какви идиоти са. Дори най-големите смотаняци в един момент се уреждат.

Вярно е. Голям зор да се окичиш със съпруг, страшна гордост е за някои ...
Никога не ми е било трудност, сигурно затова ми се струва абсурдно .
Но като се замисля - никога и не ми се е струвала страшна мисълта, да остана без съпруг.
Виж - без деца никога не съм си се представяла, но без съпруг - да.
Явно съм бъгната в това отношение, растейки без баща .

Е,тва не го разбирам. Само идиотка може да се напъва да се омъжи за идиот.

Ще се омъжвам аз за някой охлюв ...от къв зор?!

От София си, нямаш идея как е по провинцията. Там хората на 35, със/без деца изкарват 300 лв заплата, ако имат късмет.
Вероятността на 35 да изкарваш много повече пари, отколкото на 25, е много, много малка. Не се лъжете така. Повечето жени имат образование и възможности максимум за секретарки, колкото и да не ви харесва този факт. Секретарките дори в София зорлем взимат 1000 лв, обикновено е 500-600 лв.

Не, не, не. Не казвам, че всички или повечето над 35 забогатяват, а че ако имаш шанс да спечелиш повече пари това е по- вероятно да се случи след 30- 35, а не преди това. И в София, и в Париж и в Долно Камарци повечето хора не забогатяват никога, а онези, които успяват да изкарат повече пари са малцинство. Дано така да е по- ясно.