Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Аз мисля, че точно възрастта 33-39 е изключително благодатна за намиране на партньор. Горе-долу по това време се осъществява едно "прегрупиране на силите". Много двойки, които имат ранен брак /около 20те си години/ на тази възраст точно се развеждат. И в пространството започват да щъкат свободни елементи - и от мъжки, и от женски пол. Въпросът е само да се поогледаш и да се бухнеш надолу с главата така, както би го направил на 20 г. Ако пропуснеш този шанс, ще трябва да чакаш следващото прегрупиране, а то за жалост е твърде късно - около 60те. Такива са моите наблюдения.
Лошото на това "второ класиране" е, че в него участват не само жени над 30 г. и затова конкуренцията е изумително яростна. А, ако един мъж се захласне по жена над 30 г, то той трябва веднага да бъде прибран и обгрижен. Явно е достатъчно зрял и надежден.

Много мъдър пост.   

Я да поизместя малко посоката на разсъждение ( от капризите и претенциите:))

Човек 'нормално' създава връзка м/у 25 и 35 години ( говоря за края на 20ти век и 21ви) - времето, когато вече не сме студенти и сме си 'взели хляба в ръцете' и сме сред свои, т.е хора като нас. Когато балансът започне да се измества много хора ( не казвам мъже или жени, горе долу е еднакво) се оказват на ничия територия. В един момент се оказва, че едната (по-голяма) част от приятелите ти са вече семейни и с деца и съответно нямате вече кой знае какви допирни точки, а другата част е сингъл, който се събира със себеподобни, за да има среда, не за да намери някого в нея. Аз се омъжих на 31, но от 26-7 докато се омъжих водих този начин на живот.
Хората които бяха по двойки не ме искаха в компанията си ( а  и кого да срещна там, освен да разведа някого),  а хората с които се виждах бяха като мен. Изобщо, ама ИЗОБЩО не е ставало въпрос за капризи, установен начин на мислене и претенции и подобни  глупави клишета, а за проста липса на среда.

Около 30 процента от моя клас са в капана на тази реалност, вече сме на 37 -  гледам ги и във Фейсбук се събират 'на по бира' само те, разменят си линкове и поздрави само те и т.н.
Това е вкопчване в 'приятелството', като алтернатива и напълно го разбирам.

Така че на хора без среда и начин на живот предполагащ нови срещи/хора им е трудно, не защото не искат да имат до себе си човек с едни или други навици. А защото няма къде да го срещнат. Ето затова в момента има бум на интернет дейтинг и какви ли не форми, за да се увеличи шанса за срещане. От там насетне - време и късмет

Тъй де, ама тези елементи са с багаж, който ще си мъкнат цял живот. И тук не говоря за наличието на деца, а за всичко, което им тежи в главите - съмненията, горчилката, подозренията, едното-наум, дори и някои неособено добри качества. А нашите моми не си падат много по бивши жени и деца.

Хубаво си го написала, 10с, ама не щат да слушат нашите сигнъглки! Отричат като комунисти на разпит.

baibibi, права си за прегрупирането - само трябва да се отчете, че в този момент свободните елементи вече не са чак толкова свободни, в смисъл, че обикновено има и деца в картинката. А да приемат деца от предишен брак,  по мои впечатления, по-лесно се справят мъжете, отколкото жените. Жените масово тръбят, че не искат мъж с дете. Това последното го разбрах във форума и за мен беше тотален потрес, но е факт.

Пфу, Андариел ме изпревари

Е то пък това е върха на сладоледа...няма що

да, поради липса на подходяща социална среда.

затова и има/поне аз така си го обяснявам/ такова 'избуяване' на сайтове за запознанства.

Е, хайде сега, всеки има право да иска едно или друго нещо, да има 'претенции', както ги наричате.
Иначе би било ужасно да се женим за който ни е под носа защото 'е време', или 'защото така трябва', това ми се струва ужасна грешка и може би на това се дължи и основно 'прегрупирането', за което говори баибиби. Аз ако нямам идея какво искам за себе си на 20г как да е, ама на 35 по-добре ми дайте един пистлет да се гръмна.
"От кал да е, мъж да е" за мен е тотално невалидна максима.

Ами, Бърди, да му мислят гнусливите. Аз не съм гнуслива и си взех мъж при второто раздаване, втора употреба, при това с багаж /дете/. Не виждам с какво пречи. То, ако не е дете от предишен брак, ще те дразни майка му, или сестра му. Примери в този форум - бол! Ако си си раздразнителен по природа, и девствен мъж да си вземеш, пак ще ти е криво.
Жена да търси "неопетнен" ерген на около 40 г. е все едно мъж да търси девственица на тази възраст. Със сигурност и при двамата /ерген и девственица/ има нещо гнило. Аз лично бих се замислила.

Писала съм го и друг път  - на 20 се разсъждава като на 20, а в момента тук се разсъждава от гледната точка на 35+ и се очаква, че 20-годишните трябва да разсъждават така. А какво ли би казала една жена на 60 за 35+-годишните? Сигурно и тя ще каже, че на тази възраст не знаят какво искат. Затова нека да оставим човек да си разсъждава като на възрастта, пък нека да не знае какво иска, как го иска и по колко го иска! На мен сега 30-годишните могатт да ми изглеждат вятърничави, защото аз на тяхната възраст вече бях с две деца, ама това не ги прави незрели, а само на мен така ми се струва.
А това за калта и мъжа много жени си го мислят, ама не го споменават, за да не ги заподозрат в паникьосване. Една жена, която започва да наближава 40-те и няма ни дете, ни коте не може дълго да се самозалъгва, че мъжете ще започнат да падат в краката й и ще я искат за майка на децата си. Няма нужда да намесваме примери с разни селебритита, те и без това си имат забежка, нека се ограничим с обикновените хора. Един мъж, който иска деца, е по-вероятно да се ориентира към доста по-млада жена, а ако се ориестира към нашата сингълка, то ще е просто да си живеят, особено ако той вече има дете от предишен брак. Ама нашата мома едва ли ще я удовлетворява подобно положение.

Слава Богу, че животът вече не се обгражда с дете, коте и мъж,  за да е пълен, смислен и щастлив.
Към първият ми пост - това наблюдавам като мега-разлика с България. Другата е, че мъжете са различни. Улеснени са повече жените тук, по-лесно живеят и сякаш по-лесно намират партньори ( за женитби не говоря, подозирам, че ако спомена  на някой за брака  и децата ще се смее дълг о и не ми се рискува).

/аз лично не исках разведен мъж с дете и слава богу този, в когото се влюбих нямаше подобна история, иначе не съм убедена, че щях да се отдам на връзка с него, пък нека съм претенциозна мома:)/

Една моя съквартирантка навремето го обобщи - с годините нарастват критериите към евентуалния партньор. Вече не сме млади, зелени, наивни. И затова става по-трудно.

Иначе в днешно време е и до късмет: присъединявам се към 10 c's - социалният фактор не е за подценяване. И особено въпроса - къде? Повечето в тази възр. група са стабилни, работещи до късно вечер или пък вечер изморени за излизане и т.н.
За интернет-дейтинг  не всеки има смелост. Аз знам за 2 успешни запознанства, завършили с брак. Но моя приятелка е попадала на женени мачовци с деца, търсещи разнообразие в и-нет.

точно!

   И да се ожениш е трудно, не само да се омъжиш...

Като чета всичко това започвам да се тревожа дали моите момичета ще се омъжат.
Имам роднини стари моми, тъжно е.