На Януарчетата с Любов! Тема 32

Привет и от мене с нова усмивка,е не е 24 карата,ама пак се ядва.Сега имам друг проблем,като се усмихвам хубаво ми се виждат бръчките около учите Не може всичко да е идеално.
Даже успях едно кафенце от 2ч. да направя с вече бившата колежка,само как ме зареди.
Буби давам на Нелката грах,тя го обожава,няма проблеми от него.Правя и един ориз с грах и късчета пилешко /в къщи се уважава много/-в тигана на котлона,фасул готвя често ,но само на фурна,давала съм и да опита,но не и като основно ядене-харесва и.

Поръчах на Нелката герданче от кехлибар и на Таня гривничка,днес пристигнаха.Сега съм ги накичила,дано имат ефект.

Еления не съм много на ти с тази материя за пробиотиците и АБ,но досега каквото да съм гледала или чела,винаги съветват да се взимат заедно,а и в листовката на Биогаята също е описано,ето :
Възможен ли е прием на BioGaia пробиотични таблети едновременно с антибиотик?

Лечението с антибиотик може да доведе до диария и стомашен дискомфорт. В повечето случаи причината за диарията е неизвестна, но в голям брой от случаите причината е от свръхрастеж на потенциално болестотворната бактерия Clostridium difficile. Проведени са редица проучвания с оценка на ефекта на пробиотиците при диария, вследствие антибиотично лечение, доказващи тяхната неоспорима полза.

Каква е препоръчваната дозировка на BioGaia пробиотични таблети за дъвчене?

Антибиотично лечение - 1 таблетка дневно, до 5 дни след преустановяване приема на антибиотика

Диария - 1-3 таблетки дневно по време на острата фаза, 1 таблетка дневно 5 дни след това

Засилване на имунната система - 1 таблетка дневно /продължително/

Праз-лук Влади го яде направо така - гризка си от стръкчето

Бебеш, защо не пробваш с Цитросепт-а?

Момичета, аз да се пооплача малко - напоследък нещо ми е криво, всичко върви наопаки... старая се да не го приемам така и да не се настройвам, ама на - всеки ден нови гадости някакви   Тъпото безпаричие също много ме мачка ... И какво ли още не! Случиха се някой работи около мен, които ме накараха да се замисля аджаба има ли хора, на които безрезервно бих споделила това, което ме мъчи и да не се притеснявам, че то няма да се разпространи , а може би и украсено даже. Предадоха ме хора, които не очаквах...разочаровах се от други, които не вярвах, че са такива ... И като за финал мисля, че в София останах с 1 мацка , на която не се притеснявам да споделя чувствата си, терзанията си и общо взето всичко, макар да се познаваме не кой знае от колко много време! Имам си и една приятелка от детството, която също се радвам, че мога да виждам и чувам често и....това е! Не че ми трябват повече верни приятели - 2-ма ми стигат, когато са истински, но всеки път ме боли, когато някой ме предаде...а напоследък само така става. Започнах да се чудя дали по-голямата вина не е в мен  

Със закъснение (но принудително) Честити рождени дни на порасналите вече Краси и Рая!
Да са най-щастливите момиченца на света!
На Бенджи и Леприкон - много поводи  за гордост с малките госпожички!
 

Честити имени дни на патеричка на Мона и двете ни Симонки!
Здрави и усмихнати момиченца растете!

Бубе, 
Многото седене вкъщи и по-малкото контакти ни правят нервни и мнителни.
Кофти е.
А може и да не е от това...
Не се ядосвай, тези хора не са те заслужавали...
Добре, че навреме си го разбрала...

Пак ще се оплаквам предварително се извинявам.
Днес майка ми ми заяви че не можела да се оправя с Явор, защото правил кризи без баща си, и искака като оперират Тея, Коки веднага да се прибере още напървия ден,а не както се бяхме разбрали,когато излезе от реанимация. Разчитах през тези дни да останем малко на саме с мм,но явно няма да стане...
Второ мрън. Реших в 16ч да подремна за малко,разбира се на 10тата мин майка цъфна с Тея че мрънкала. Познайте колко спах.

Хау! Не че искам за мрънкам, но да споделя - всички дОма се натръшкахме от някакъв гаден грип, ад от 2 дни съм парцал, вчера не свалих 39.5 
Не съм ви чела, то с мрънкащи деца е невъзможно.

Бубе,  Наистина сме изнервени от стоенето вкъщи  Дали не е и от това тъжното ти настроение? Дали е предателство наистина? Дали ако поговориш с тези близки хора (предалите те), като видиш тяхната гледна точка и ситуацията от друг ъгъл, нещата няма да ти изглеждат не така черни?  За споделя личен опит - случвало ми се е да се чувствам така, но като проведа разговор очи в очи обикновено нещата си идват на мястото - или се оказва случайност обидата, или ако не е - не съжалявам да такъв приятел. БТВ така съм се справяла и с несподелените любови.

За безпаричието...  дано скоро се променят нещата!

И все пак, радвай се на любовта си и хармонията в семейството си, това ако се загуби става наистина тегаво!   

Тути, хич да не ти пука, важното е да се усмихваш! 
Бебеш, някой ден като си станете самостоятелни ще ти е най-добре и няма да се дразниш поне за такива неща. Но дотогава най-важното е всичко да мине добре, вярвам, че ще е така и тогава ще мислите за другите работи. 
Бубе, разбирам те много добре. Аз много лесно се привързвам към хората и съответно много страдам, когато ме разочароват. Но човек се учи и все в някакъв момент става малко по-дебелокож и не позволява на такива неща да го разтърсват емоционално. Ти си гледай мъжа и детето, да сте добре и да се разбирате, пък приятели все ще се намерят шепа, но верни. 
Ноеми, много гадно! Пожелавам на всички ви бързичко да оздравеете и да ви е за последно поне тази зима! 

Аз чакам на Зузу да й паднат батериите и да я кордисвам да спи вече...

Бубе,
Аз също съм изпадала в подобни ситуации с приятелките.Но като и Ноеми първо разговарям с тях и когато вече наистина се уверя,че не са истински режа чертата.И за мен вече не съществуват.Лятото се раделих така с 10-годишна приятелка.Първите дни ми бе тъпо,но и за миг не съм съжалила че я отрязах.Винаги съм се придържала към следната максима за другарите: По-добре малко,но качествени".....маскари по улиците - Бол.Може да имам само 1-2 приятелки,но съм спокойна,че има на кого да си поплача,има и на кого да разчитам за подкрепа и помощ в труден момент.Както и те на мен!Това е най-важното.Ти не си сама!
А за безпаричието....то се измерва в най-различни величини.Едни се сдухват,че не могат да си купят ботушите които за на акция в МОЛ-а,а други се чудят какво да сложат на масата. Гледам да не го мисля много,защото алтернатива не мога да измисля.Чувствам се като мишка -пленница,затворена в малка кибритена кутия,оставена на произволно оцеляване.ММ също е силно притеснен ,защото не става въпрос за нас,а и за две невинни душички Досега само повтаряхме,че сме обречени на мизерия,сега вече се запознаваме бавно с нея. Разстроих се много,но ако не си порева тук,ще се срина тотално....не ме питайте как сменям пелената на бебето.като се понамокри отпред,не слагам нова,а обръщам с лепките отзад. ,че като няма какво да му обуя скъсявам анцунзите на кака му.
Нова дрешка последно си купих като забременях,а червило преди 2 г.
мре ми се ви казвам
А като си представя ,че има хора,които са по-зле и от нас,ми се мре и от тяхно име.
казват всички,нищо ,нищо само здрави да сме.....как ще си здрав в това положение,как може да си здрав нечовек?!

Здравейте и от мен
Ей,тая вечер ще си легна щастлива защото най-после днес успяхме да отпразнуваме рожденния ден на моето слънце

Ноеми мацко,много е гаден тоя вирус,съчувствам ти Точно той ни натръшка всички в къщи /единия ден аз вдигнах 40 градуса температура /. Заради него празнувахме чак днес Но пък си стана купон Бързо оздравяване ви пожелавам

Вал Как сте вие в къщи? Имате ли още високи температури?

Бубе 

Бебеш Стискам палци скоро всичко да се нареди за вас в най-добрата посока

Еления Поста ти ме натъжи... Оф,да му се невиди В такива случаи си казвам - Винаги може да е и по-зле,но пък някой ден може да е и по-добре

До утре

Момичета, не така. Горе главите, нали знаете, че за да се оправят нещата трябва и да вярваме в това.
Бубе, хич не го мисли това с приятелките. Всеки го е преживял, приеми че е криза на растежа. Приятел си си ти сам на себе си. И то няма виновен в този случай, просто на една възраст вече хората ги завърта живота, всеки си е със собствените проблеми и нямаме време масово да си кажем по едно " Добро утро", пък камо ли да седнем да се изслушаме
Аз най-личните си неща ги споделям само с мъжа ми, в този смисъл, който ти влагаш само той ми е приятел. Оттам нататък имам голям социален кръг, с който ми е  супер готино да си общувам - с едни пия, с други пея, с трети плача..... Но вече съм стигнала до етапа, в който рядко споделям с друг освен с мъжо какво ми тежи. Просто с него няма накъде, така добре ме познава, че само докато вдигна телефона и вече знае какво ми е.
Аз също мнооооогооо тежко преживях сблъсъка с тази реалност, беше отдавна , на твойте години, но да ти кажа се радвам за много от трудностите, които преживях. Първо станах по-силно, и незнайно как по-позитивна. Усмихвам се, радвам се, поздравявам даже вечно намусени около мен персони и да ти кажа стигнах до извода, че това променя и хората около мен.
Но да не се отклонявам ...
 А за финансовите проблеми, на тоя етап не съм го изпитвала чак до такава степен, но всеки си има по някаква болка и драма- един финансов, друг здравословен, трети проблем с мъж, родител, колега и т.н
А я си помисли ако си женена за някой пияница и комарджия, да дойде пиян на кирка, без пари, да те набие и тебе и детето и да е профукал и 5те лева в скъсания си джоб. Че аз и такива доста знам
Еления, и ти така. Щом ТМ се притеснява, значи е отговорен човек, който си мисли за семейството.
Значи все някога ще намерите изход от тая ситуация

Така, че горе главата. Нещата с времето си идват на мястото.

Еления,  ! Сещам се само да кажа, че след дъжд винаги изгрява слънце. За много от трудностите, които срещаме е виновна и самата действителност, в която живеем, но мен все ме крепи надеждата, че ще дойдат и по-добри дни. 

Това слънце от кога го чакам,у комшиите грее,а у нас не. и така години вече.Незнам къде гереша И двамата с мъжо сме работеши и образовани хора.ММ дори работи на втора работа,и пак не се получава....
Хора извинете ме!
Не се товарете pls

Аз и ти, Ноеми, Буби, не е заради времето или заради стоенето в къщи, както и - да, сигурна съм, че са ме предали. Попаднах, черно на бяло на материали , които ме потресоха когато ги прочетох. Не виждам смисъл да говоря с този човек, при положение, че часове преди случката пиехме винце в къщи и си говорехме за ужасното лицемерие при жените в компанията на ММ (от която и двамата вече започнахме да страним). И както казах, часове по-късно прочитам неща, от същия този човек за самата мен! За неща, които пред мен са показвани в една светлина, а сега разбирам, че никак не е било така! Ноеми и Ети знаят и за предишните случаи, когато дори се опитваха да ми разклатят взаимоотношенита с половинката и то жени, с които 2-3 години сме били дупе и гащи и сме споделяли всичко. Беше останала само 1 мацка, на която разчитах, която се интересуваше как сме, помагаше ми в много неща, както и аз на нея. Виждала съм как ме е защитавала пред другите, заставала е зад гърба ми и какво ли още не, за съжаление обаче явно не е точно така...
Преди 2-3 седмици се разочаровах и от една мацка, която също ми се пишеше за приятелка. Звънеше ми непрестанно, съветваше ме , когато съм споделяла за проблеми и какво ли още не. В последствие обаче се оказа лицемер, който гледа само личната си изгода, който обича да мачка останалите, да им се подиграва и да си преписва техни заслуги.

След като написах всичко това стигам до извода , че съм си виновна сама. Както Буби каза , лесно се привързвам към хората и след това силно страдам, което м/у другото си е част от зодиакалния ми път, но това е друга тема. Явно трябва да се науча, че светът в който живеем е пълен главно с лицемери и не трябва да се доверявам така лесно. Как ще стане тая работа не ми е ясно, но предполагам , че с времето и с натрупване на разочарованията , както и с напредване на възрастта ще се получи някак...може би...

КакаРала, опитвам се и положителното да извадя от случващото се, тъй като все пак рано или късно разбираме кои са ни приятелите ... Що се отнася до половинката - да, той е най-добрият ми приятел и както казваш още при вдигането на слушалката вече знае какво ми е! Абе радвам се, че поне той ми е такъв, грижовен мъж, баща и приятел!

Еления, тъжно е всичко това, което пишеш и като казвам безпаричие, изобщо нямам предвид пари за нови обувки   Скапана работа........Надявам се скоро да изгрее слънце и на вашата улица (на нашата също)

Бебеш, толкова ли не може ТМ да тропне с крак и да каже "Така ще стане"...сори ама егати и мъжа.......

Бубе, то от това което описваш, не само, че не трябва да съжаляваш. Купон трябва да вдигнеш, че си се отървала от такива "приятелки". То такива хич не ти трябват, пък камо ли в къщата си да ги пускаш
Аз се радвам, че природата ме е дарила с качеството да се разделям лесно с хора, които усещам, че не са искренни с мене. Не съм преживявала нито любови, нито приятелства.
Бия им шута и след 3 минути хич не ги и помня. С годините се научих да не си товаря психиката ненужно. Но като цяло не съм и имала кой знае какви разочарования, първо защото съм много мнителен човек, второ защото де да знам, мисля, че много бързо преценявам хората и бързо усещам кой докъде да допусна.
И всъщност понякога си мисля, че дори не допускам хората много близо до себе си, точно от страх да не се разочароваме взаимно с отсрещния човек. Това на моменти води до някаква непълноценност в отношенията ми с другите, но просто нямам енергията да преживявам подобни драми, имам много други проблеми. Някакси като подходиш много открито към някой, и той не отвърне със същото се разочароваш, пък ако си по-обран и нямаш големи очаквания, нямаш и големи разочарования. Сложна работа са отношенията, няма формула, всеки си измисля работеща за него формула

За финансовия проблем, не знам какво да кажа. Много труден момент е точно сега. Работа никъде няма, ние вече сме и на възраст, младите ни дишат яко във врата. Аз самата си давам сметка, че ако си загубя настоящата работа, трудно ще намеря друга. Така, че добра, лоша гледам да я къткам

Не може, все пак му в тъща не му е майка и живее у тях... За съжаление така са нещата, отново ще съм сама в най-важния момент