В очакване сме на ритничета от АВГУСТовските мъничета!

Здравейте момичета При нас със бебето всичко стана случаино,тъи като трябваше да се пазим известно време след аборта,който ми направиха септември месец(по медицински причини) и ние уж се пазихме,но на то станало  Закъсня ми няколко дена и аз реших да си направя тест,бях убедена че нищо няма но се оказа положителен мъжът ми беше на кафе и веднага му се обадих да си дойде,като се прибра му показах теста и той много се зарадва.И така
Днес се записах на ЖК във вторник съм на изследвания,видях за първи път бебето много е приятно усещането че във мен расте живот,слава богу всичко е нормално отговаря си за седмиците,много шаваше
Относно килограмите аз по принцип винаги съм си била 48-50кг,нооо до сега съм качила 3 кг Лека вечер момичета

Ех, че хубава тема сте захванали
Първия път правихме опити година и 8 месеца. За това време се бях психирала, че не става работата и вече бях обиколила сума ти доктори, правих си цветна снимка, изследвания, спермограми и т.н. и след всичко д-р Александров ми каза просто да си живеем живота и да не го мислим поне още година. Накрая след изтощителна екскурзия в Израел чудото, незнайно как, стана.  След 3 -дневно закъснение си напраих тест и не повярвах на очите си. 
Сегашната бременност не беше планувана, но е много желана. След като ми се възобнови цикъла след раждането, ми се разбута нещо продължителността и имаше месеци, когато ми закъснява 2-3-4 дни. Та декември месец, чакайки поредния цикъл и съвсем спокойна, че нищо не е станало (все пак не се бяхме пазили само веднъж) ей така за проверката си направих тест у дома и плаках цяла вечер от положителния резултат. После се смяхме като тикви с моя мъж, но отначало шока беше пълен. 

Наистина е много мило с тези разказчета
Първият път си спомням, че след 1 година опити чаках да ми дойде поредния цикъл, за да отида при АГ /да ми дава някакво хапче, да сме започвали изследвания/. Беше ми закъсняло само 1 ден. Като видях 2-те чертички направо онемях. Поплаках си, бях сама. И тъкмо се чудех как да кажа на мъжа ми и той звъни, че е пред входа , да слизам, че тръгвахме да отиваме на село. Слизам аз, ама си мълча, исках да измисля някакъв по-интересен начин да му го съобщя. Обаче той ми  отстъпва шофьорското място да съм карала аз, а бях взела книжка преди 1 седмица Та как ще карам, аз незнам къде се намирам от вълнение Не ми се получи с опитите да се измъкна от шофирането и се наложи да му кажа причината в колата. Той беше много, много щастлив. Последва дъъългаа прегръдка, аз пак си поклаках /ревлива съм си , ама ужасно много го исках това дете и не бях на себе си от радост/.   Този път синът ми беше с  гнойна ангина, с жестока температура, та 1 седмица се бях побъркала покрай него и въобще не съм си обърнала внимание , че ми закънява 3-4 дни, което не е нормално за мен. Взех си тихомълком тест и влизам в банята да го правя ама без никакво вълнение, бях сигурна че не е възможно, а като видях двете чертички и ми омекнаха колената буквално. Разтреперах се цялата. Излизам като дрогирана от банята, а мъжа ми срещу мен ме гледа питащо? Аз само му показах теста и му викам: я ела сега да изпушим по 1 цигара за последно. Та 10 минути се хилехме на терасата. Ама това второто, той го искаше повече от мен и е много щастлив. Аз все бях несигурна, как ще се справя с 2 деца, как ще разпределя обичта си между двете и разни подобни въпроси ме разколебаваха още, въпреки че бях убедена, че искам поне 2 деца, но просто не бях сигурна дали точно сега съм готова за второ.

Привет и от мен 
Софи, яж си сладолед на воля, не слушай никой. Не сладоледа разболява, а вирусите  . По тая тема тука на минусови температури някои хора си излизат навън с мокри коси и хич не се притесняват, че ще се разболеят. Само не знам как не им е некомфортно така.
Блонди, успех с болниците и лекарите.
foriya13, резултатите са ти супер (аз така и не разбрах защо в България не изчисляват един риск от кръвните и ехографските изследвания). А този за възрастта дефакто няма голямо значение, защото рисковете, които са ти излезнали на теб са много по-ниски от тези за възрастта ти, това е важното. 

Аз за кг няма да говоря. Лекарката ми каза,  че изглеждам добре и не се притеснява, точка по въпроса. 
Ние вчера имахме малка криза с кървене ей така, от нищото. Бебо е добре, но лекарката подозира  ниско разположена плацента. Това обаче ще узнаем със сигурност чак на ултразвука в 18-19 седмица (нашия май идва там някъде) и имало много добър шанс да се коригира само с течение на времето Дано, че в противен случай ... абе, начетох се на гадости вчера, стига толкова 

А иначе не съм спряла да говоря на бебо. Мисля, че започнах най-редовно като загубихме близначето в 8-ма седмица. Четох, че точно по това време близнаците установяват комуникация помежду си и се притесних, че се е стресирало мъничето като е останало самичко. Надявах се да го успокоя (може би по-скоро себе си успокоявах)  и после продължих с рутинните разговори. Споделям му всичко по-важно, което се случва наоколо, най-вече хубавите и забележителни неща, а понякога просто го питам какво му се хапва като отворя хладилника  . Най-често му повтарям колко много го обичаме . 

  Това ме разби!!!

Ами да разкажа и аз. Нашият кръвен тест беше на 2.12 насрочен от лекарите след ин витрото. По принцип не ни даваха да правим тестове предварително, но аз бях решила, че тоя път не отивам на кръвен без да направя пиклив, защото лятото не направих тест вкъщи и после се изприщих докато науча отрицателния резултат по съобщение на гласовата поща. Исках да го направим като сме будни и двамата с мъжа ми, но той не е от ранобудните, а аз се ококорих в 5:30 и се изстрелях в банята. Бях се въоръжила с няколко теста (да не взема да попадна на един дефектен) и ги направих наведнъж. Честно казано не знаех дали е станало или не, имах сякаш повече симптоми, че пак няма никой, и ми беше доста нервно. И докато се чудех как да таймирам чакането видях, че тестовите черти започнаха да се появяват мигновено  . Не можех да повярвам!!! След три години чакане в опити, изследвания, процедури и като си знаех какво ни е положението, не можех да повярвам, че е възможно и ние да видим двете черти!!! Прекалено често тази мечта изглеждаше недостижима. Вдигнах глава и се видях в огледалото, няма никога да забравя изражението на лицето ми. Цялата треперех и единственото, което ми се въртеше в главата е, че трябва да кажа на мъжа ми, веднага, веднага, веднага. Отидох и го побутнах лекичко и като му казах: не издържах и направих теста - той отвори широко очи и застина в очакване. Положителен е!!! Усмихна се широко с думите "Най-после" и разпери ръце към мен, целунахме се, гушнахме се и се смълчахме. Винаги съм си мислела, че ще ревна като магаре, ако някога видя тия две черти, но не се разплаках, може би емоциите ми бяха в повече. И аз ги пазя, всичките тестове накуп в една от кутиите, не мога да ги изхвърля.

Лека вечер на всички и лек утрешен ден

Darlena , така ме разчувства   . За миг и аз се сетих като видях за първи път положителия тест ... след 3години мъки  и ние , аз незнаех какво да правя. Не смеех да се радвам ,а ми беше радостно де   Охх хубави емоции...

Сега по -подробно :
Първият положителен тест беше след ендо ин витро , ама няма да обяснявам много , че нещата не протекоха добре .
2ри положителен тест - след 2 опита ин витро , се подготвяхме за едно излседване. Следих си оовулацията при моят док . Първи месец  не беше много сигурно и оставих за следващия месец . Втори месец засечена , но не успях да си запиша час в клиниката.Бях бясна , ама не много , защото организирахме сватбата и не бях така съсредоточена в целта си В деня на цикъла получавам леко зацапване. Викам си , точно  по график ! НА втория ден зацапване и на третия - нищоооо. Викам си аз - сега това е някаква киста 100% (бях сигурна ,че когато забременея , ще усетя) Това се случва в каря на седмицата. В понеделник отивам на бегом при док с 2-3 дена закъснение дефакто. Преглежда ме тя и ме праща да си купя тест. (още не се виждаше нищо , само плътна лигавица) Отивам аз и по пътя не мога да асемилирам какво става. Правим теста  и докато се завъртя аз и док ми казва - "честито , бременна си !" И аз  - питам -Аз? и седнах (нямада го забравя).Прибирам се у дома и моят мъж ме пита как минапри док , как съм - и аз изплюй камъчето , а исках уж да го поднеса по-така    Много се зарадва и той .
Трети положителен тест - не мислех ,че има вероятност да забременея на 3ти месец не пазене
Закъснява ми 1 седмица , през която очаквам всеки ден да ми дойде. Решавам ,че най-вероятно е нещо от хормоните , тъй като бях спряла да кърмя съвсем скоро. Чакам , чакам и решавам ,че ще се ходи пак при док , но този път реших да си направя тест , за да съм по-подготвена . Бях почти сигирна , че няма да е +. Правя аз теста и за секунди лъснаха 2 черти... Аз  се разтреперих , поплаках си (незнам защо ) Хем се радвах , хем бях малко объркана. Моят мъж се прибра и аз му съобщих почти на вратата . Той се зарадва повече от мен И моята док беше много притяно изненадана

Добро утро, мамчета.

Да кажа и аз за тестовете. Първата бременност стана много бързо след един месец опити. Обаче тогава цикълът ми беше много нередовен и чак след закъснение от 2 седмици реших да си направя тест. Беше положителен и вечерта го показвам на мъжо и му викам ето защо ми закъснява. А той - какво значи две черти?

Втория път правихме опити 3 месеца и накрая вече бях толкова сигурна, че сме успели, защото изтормозих мъжо да го правим точно в деня на овулацията ми, макар че той пък точно тогава нямаше желание, че си направих тест една седмица след като правихме секс. Естествено беше отрицателен толкова рано, затова след като ми закъсня изчаках да мине поне една седмица и тогава си направих тест и беше положителен. Едва изчаках да се прибере мъжа ми и му викам имам изненада и пак му показвам теста и той пита - какво не си бременна? Този тест още си го пазя.

Здравейте Сладурани:)
Поплаках си като четях вашите истории  /от радост /. Тези моменти са най-съкровените, особено ако е дългоочаквано бебчето. Искрено се радвам за всички и от сърце желая август месец, всяка сутрин с нетърпение да четем темичката в очакване на всяко бебче 

Ех, че интересни и мили моменти споделяте   И най-много се радвам на момичетата след дълго чакане или ин-витро, заслужавате го  

Любето, извинявай, пропуснах, че и ти си в Белгия, цената е добра. Те матрачетата са по-скъпи от легълцата. Не взехме лелго от Кора, дървено, за 60е и там харесах и матрак, дебел, с възможност да се повдига в горната част, против рефлукс или просто да му е по-комфортно на бебето. Но не видях цена. Иначе ние живяхме до миналата година в Брюксел, но купихме къща и сега сме в на върха на един зелен хълм в един град до Лиеж.

Аз пак не спах добре тая нощ, както винаги, направих си кафенце и започвам да подготвям новата тема  

Здравейте бремелинки:)

едва успявам да се включа в последната страница на новата тема

Първо добре дошла на Five magnificent радвам се че имам дружка с близнаци

Аз да се оплача. Малката се разболя - някакъв вирус я хвана:twisted: мен ме хвана на 2-рия ден и за един ден направих бронхит Веднага антибиотици...бях много зле лежах 2 дни с почти 39 температура....болки в гърдите....абе ужасно...после малко по малко взехме да се съвземаме с малката, но таткото се разболя цяла седмица мъки вкъщи. Сега поне сме добре, но много се притеснявам за бебета. Трябва да чакам до вторник, защото тогава ще ходим да видим как са Дано да са добре

Гледам, че разказвате историйки Аз и с двете бременности заедно с таткото гледахме резултатите от тестовете:) и двата пъти стана много трудно и след безброй отрицателни тестове всеки път си ги гледахме заедно. Аз понеже винаги съм казвала, че искам 3 деца мисля, че съдбата реши за това да ми даде 2 бебета едновременно, защото трудно стигам до 2-те чертички, а пък с ЕГН-то не си помагам, та за това 2 на веднъж Аз бях сама на преглед, когато видях 2-те сърчица...и после се обаждам на мъжа и му викам, че тупкат 2 сърчица, а той си помислил , че едното е мойто....после 100 пъти ме пита ама ти сигурна ли си и на другия ден викай давай да ходим и аз да видя:)


За килограмите няма да се включвам, че ми е мноооооого болна тема. от толкова лекарства , хормони и т.н. съм направо плондир. А сега с двете бебета не ми се мисли. С първата бременност качих 26, като половината си ми останаха Сега не ми се мисли, но ще видим Август

Ох много стана нещо.  Досадих ви

Айде лек ден и до скоро

Много хубави истории наистина, сигурно е страхотно да се мъчиш и да чакаш толкова време за нещо и накрая да видиш, че то е реалност и същевременно сигурно милион повече притеснения от нас, на които ни се е случило бързо... искам всички, които са отпред на листата да бъдат после и в "успешно олежани бебета"  аз бях споменала, че ще се записвам на ЖК днес, ама май ще е вторник.. та ще почакам 

Здравейте момичета,
Изчетох историите, които сте споделили. Направо ми се насълзиха очите от вълнение.
При нас с баткото се получи от раз - още на първия месец. Но сега мина повече от година докато успеем.

Щастлив и успешен ден на всички!

Забравих да се включа и в темата с обзавеждането на детската стая.

Детската стая на дъщеря ми е комбинация между една италианска фирма и едни БГ мебелисти (много добри)

Аз харесвам детска стая, която всичко да е серия и да е един стил, та бях харесала една италианска фирма. Тук можете да разгледате каталога. http://www.pali.it/en/catal.php

И понеже са доста скъпи, всъщност от тях купихме само текстила и креватчето, а една софийска фирма с 2-ма младежи направиха всичко останало. Слагам линк към тази фирма, където има снимки на детската ни стая за да видите, че няма разлика между оригинал и това, което момчетата направиха за пъти по-малко пари. И едно че излезе много по-евтино, ми направиха гардеробите изцяло по мой модел, с чекмеджета, и с подвижен срин вътре в гардероба, така, че като станат по-дълги дрешките на госпожицата да може да се махне скрина и да се освободи място.

http://www.desire-mebel9.free.bg/ - влезте в детски стаи, тази последната е нашата. Всичко освен леглото го направиха тези момчета, направо са страхотни. За бъдещата детска стая ще процедирам по същия начин, ще си харесах от италианците серия и от тях ще купя само текстила, другото ще го направят тези БГ момчета:)

Добро утро!


Гунди, чакам рецептата Точно такъв тип сладкиш ми се яде.

bg_trinity, и моята Дими днес я оставих вкъщи, че кашля и сякаш ще има разстройство (много не характерно за нея). Дано да оздравяват бързо дечицата.

И само за отчет, днес още ми е сърдито, а най-ме дразни, че мъжа ми не ме взема на сериозно. Само ми се хили и вика: Ох, 7 месеца още как ще търпя..... И още повече ме дразни.

И БХС-то излезе тази сутрин, според мен са добри резултатите.

Слагам разказа като скрит текст, да не товаря темата, че е доста дълго.

Добро утро мами, казвам се Полина Друмева на 29 от град Сливен и на 10 август очаквам моето второ съкровище, мама за втори път ще се става Лека бременност на всички желая и започвам да ви следя редовно Целувки и поздрави в тези снежни дни  

Галка - дано не е вируса. ОТ СЪРЦЕ СЕ МОЛЯ...голяма гадост беше. Аз дъщеря ми не съм я виждала с  хрема дори от 1 година, а сега 2 дни като дроб, лежи и всичко го боли недаваша да го галя детето даже, че толкова го болеше всичко Сега вече е добре СЛАВА БОГУ