(Био) зеленчукова градина 14

Веселче, имах предвид, че като ранен разсад, като ги засади татко за постоянно в земята, нали отгоре нощно време се завиват с найлон, за да не се осланят евентуално.

MAD65, айсберг може и напролет, така, както го мислиш-директно в лехата. Снегът си замина, откриха се и малките айсберги, ръснати от оставена салата, цъфтя си, зряха семената, никнаха си, презимуваха без грам грижа.... абе мързелива работа! И икономична.
Веселче, все се чудех какво липсва в плановете ? Добре ме подсети-точно семената за праза липсват. Днес правих кървавица-вместо кромит скубнах изоставените празове-тази част, била в земята, не е помръзнала, свежа и крехка е. Време е за семената от воден и праз, земята изпръхна, тук-там избива зеленичкото на тревата. Ще сея семената, а отгоре ще сложа клонки или похлупени щайги, че врабчетата си правят прашни бани точно там, в лехата!
tzarina, точно сега му е времето за тиквичките-сложени в кофички от мляко-за месец са готови за в лехата, а отгоре-найлон. В началото на април времето е почти стабилно,земята се е позатоплила и с радост ще приеме коренчетата, а и е занимавка за родители

Ани, благодаря ти 
И да попитам - семена от тиквите за баница не се правят на разсад, нали? Направо в земята се сеят, така ли?

Да, Шекерче-директно в земята, там не гоним ранно производство!

фирма производител "Градинар" сорт не пише. Само салата айзберг.

Благодаряяяяяя ,намерих си и аз  

Днес като си ровех за петлите, попаднах на мое мнение тук, където освен за пернатите, на 13 март обяснявам, че най-сетне предния ден съм си сяла грах. От което се подразбира, че съм била от последните. Сега кога ще го сеете
Вчера снега се стопи и си огледах добре градината. Лука от есента не е покарал. Дали е жив?

Ей, Куркума, сънувах това ти изказване - толкова ме  учуди. И съм толкова не съгласна с него.  Подреждах си насън отговора. Тая сутрин станах и седнах да пиша, но разбрах, че не тая тема е за това. Все пак, за да не го държа в себе си, само искам да ти кажа, че съм ужасно много несъгласна с теб.

На езерото му отклониха водата преди около месец. Вчера захванахме да копаем вади, да вкараме водата пак в него, че е в момента само голяма дупка със сняг. Но ми хрумна, да изчакам да се стопи снега и да изрина на купчина каквото мога от дъното. Многогодишна тиня - листа, клони, водорасли - това ще да е хубав компост (по-скоро тор) и да добавям в лехите. Дали е добра идея?

След много колебания днес отложих сеитбата на магданоз за по-късно следващата седмица. Криво ляво успях да разрохкам с вила един участък, ама не е хубава почват още, примесена е със сняг.

bushkata, мисля, че темата допуска и подобна дискусия. Съзнавам, че изказвам не особено популярно виждане. Може и да е погрешно, но е обмислено и частно мое си. Страхувам се обаче, че ударението в него - тезата ми за леността, остава незабелязана, вероятно заради гръмкото име на световната корпорация. Нека уточня: не вярвам нито на костюмарите от Монсанто, нито пък на кресливите еколози, позлатили зелените си виждания с годините. Вярвам на очите си, на ръцете си, на знанията си и личния опит. 

С очите всеки ден си виждам как  в почвите на България се изливат хиляди литри отработени масла, според както на когото му текнало да направи автоморга, пункт за изкупуване на акумулатори или сервиз. Хвостохранилищата на уранови, медни и оловно-цинковите ни мини  са стари, но за сметка на това - изоставени. В реките си изхвърляме умрели магарета, утайки от кожарски предприятия или хартисал син камък. Каналите (където ги има) на 70% от българите се изливат без никаква преработка в реките или морето. А какво сипваме в каналите, олеле, олеле....Вече се откриват ПАВ в извори в Трънско.
За да стигнем дотук сме виновни всички ние, но най-вече кметовете на общини и правителството. Сегашните. Това са насъщни проблеми, ежедневни, за които си струва да протестираме и настояваме. Знам, че не звучат гръмко и световно, няма в тия проблеми глобален заговор - има само дългогодишно българско безхаберие. 

Искам да кажа, че не ни е необходимо никакво Монсанто, за да се изтровим и поболеем.

ето това е много вярно и го подкрепям и аз !

И моите луци не са се показали, Ljuboznatelna. По-скоро мисля, че е нормално, след сухата есен и дебелия сняг. Ще видим. Грахът се сее при първа възможност през февруари или март- тоест ако влажността на почвата позволява обработки - сей.  При тебе беше и топличко, доколкото си спомням. Все пак погледни и прогнозата за времето, и ако се очертава застудяване - отложи. Нищо не губиш. Преди няколко години загубих един февруарски посев грах - поникна едно зрънце, цифром и словом. Веднага след засяването падна сняг, сви студ, а ветровете насипаха солидна преспа точно над граховата леха. 

Седмицата, която смятам да изчакам с сеитбата на магданоза, ще използвам и за рътене на семената му. Много бавно кълни магданозът - 20-25 дни, а на студено - често и повече. При мене е проблем, защото искам да изкара поне две същински листенца, докато плъзнат плужеците. Много трудно го опазвам от тях.

E, с цялото ти това изказване съм абсолютно съгласна. То това е проблем на писмената дискусия - не винаги казваш всичко, не винаги те разбират правилно.

Че можем сами да се погубим - можем и го правим, както ти каза, много добре. Ние сме умаленият вариант на Монсанто - и ние и те не мислим за утре. След мен - и потоп.

Но пък трябва да отдадем нужното и на всички ония знания, които през годините (вековете?) са стигнали до нас - какво е растението, какво е животното, какво иска то и как да получим най-доброто от него. Да благодарим на наблюдателните, любознателните и инициативните, които са измисляли и подобрявали сортовете. Това не е заслуга (или поне не само) на големите компании, които се занимават с това. Появата на тия големи компании е предхождана от знанието на хора, които са знаели как да гледат живото, какво да гледат, да виждат цялото - земя, небе. Точно те, мисля аз, са тези, благодарение на които доматите не са като орехчета
"Големите" са взели и развиват само частичка от това старо знание, важна част са забравили/погубили. И до нас стигат изродените варианти на човешкия ум. И манипулираме това знание все по-изкривено и по. Именно за това не ни пука, като оставяме след нас нещо негодно.
Това е цялостен процес и добре казваш - трябва да се опитваме да го спрем. Кой както може. Първо с информираност, после с разбиране на отговорността, която всеки от нас носи, с търсене на правилния път и изискване той да се следва.
Трябва да почнем от собствените си градини и къщи и същевременно да се оглеждаме и да опитване да променим нещата около нас.

п.п. Действията на Монсанто и подобни изобщо не ми се коментират - връх на човешката низост, само и само за пари. Погазване на всички морални норми, минаване през всичко живо, което се изпречи на пътя ти. А след теб - пустош. Ужасно е. И е толкова глобално, във всички аспекти, че няма на къде да се обърнеш без да те удари през лицето.

Здравейте, купих си някакви италиански семенца за висящи ягоди. Какъв приблизително трябва да е обема на съда, в който ги сея?
Дайте съвети за граха,че нещо не успявам -плитко ли сея, дълбоко ли? Полските мишки и все божи твари около Южен парк ли ми ги хапват, но много рядко ми никнат няколко години/аз овощки ли сея или грах  / .  А дори ги сея доста по- гъсто от нормата, уж да се придържат сами и да не полягат  
Доматите ми избиха пък за по-малко от седмица-вторник ги сях днес се ококорили, но само Сан Пиерето.Бързак!

Хубави и верни думи bushkata, но всичко е толкова глобално опорочено наистина, че са си глас в пустиня.
Но както е казано всеки трябва да започне от първо от своя дом/градина/, улица, град/село/.... и после да променяме света,дори и с бавни крачки.
 В момента сея семенца с дъщеря ми, която е на годинка и половина и предимно пречи, но ще съм щастлива дори и ако само у нея/ и бъдото ми бебе/ запаля любов към природата и живота.

Методът селекция при получаването на нови сортове е нещо, което одобрявам. Имам сериозни притеснения, обаче, за друг метод - когато се манипулира директно ДНК. Страхувам се, че с това може би ние, човеците преминаваме някаква граница. Също така се страхувам, че може би и нямаме друг избор. Страхове да искате... Но, както казват: Think global, act local. Мислим за великите работи, но действаме в малката си градина, в някоя леха дори. Бих добавил - в духа и мислите. Всъщност преди всичко там.
Моля за прошка. Аз често поучавам и философствувам, а не бива така, простете.

Опитвам се да намеря някакъв начин да отглеждам тиквичките във височина, подобно на увивни. При класическия способ ми заемат много място. Виждал съм увувни тиквички в оранжерии, но не знам какъв е начинъа за захващане на растението към манилата. Може би и сортовете имат значение. Помогнете, моля.