За питането "Колко пари изкарвате"

Успокой се. 

Вече си предаде урока Явно съм кофти човек, щом смея да задам такъв въпрос! Но това теб така или иначе не те бърка, нали?

Как само ме развесели!

Може да взима и 3000лв, и пак да се чувства подценен. Тогава малко хора могат да му помогнат.

 

Дрън, дрън. Питала си, за да се увериш ти самата колко пък го подценяват, ако искаше просто да помогнеш - нямаше да ти трябва стимул - работна заплата. Няма срамно.

Подценена съм, недооценена, недо.., айде, помогнете ми!

Ама колко вземаш ,все пак?
 

Достатъчно, че да не може да ми помогнете така лесно като ми правите план за нова паралелна дейност.

Е, като не казваш - план няма.

Ей, колко е лесно човек да раздвижи една тема 

Значи не си от горните три определения.
 

Преди месец ми зададоха този въпрос. И то не беше лично, а пред още няколко човека. Бяхме на гости при роднини, които живеят в сравнително малък град. Честно не съм очаквала, че ще отговоря, но въпросът дойде толкова неочаквано и стряскащо. В момента работи само мъжа ми, но на тях сме казали, че работя и аз понеже са много нахални и като дойдат тук все очакват да ги разхождам. Та казах им сумата, която взима мъжа ми -20% за уж общият ни доход. Не вярвах да се впечатлят толкова, че да ме попитат пак "Колко?". След тези разкрития побързаха на другия ден да ми кажат, че понеже сме много добре да вземем да помогнем на еди кой си роднина.
Чак ме е яд, че им казах каквато и да е сума, но направо имах чувството, че бях притисната в ъгъла. И целта стана много бързо (по-бързо от колкото бих очаквала) ясна, да ни муфтят за пари.

А ти защо им каза? Още повече, че даже не изкарваш ти парите, а съпругът ти.
В такива случаи спокойно можеш да се измъкнеш с по-общи фрази от рода на: "Достатъчно, за да се оправяме някак" или "За съжаление, по-малко, отколкото са ни нужни". Всяка друга демонстрация (да не кажа изфукване) на добър стандарт дава повод да ви искат заеми. Особено в по-малките населени места, където доходите са мизерни и заемите са един от начините за оцеляване.

Въх,аз като написах тази кощунствена мисъл за заемите и ме погнаха до 10 коляно да ме убеждават,че такова явление видите ли нямало:)

След няколко изгърмявания със заеми на роднини не давам на никого заеми.който иска заем, за каквото и да било,да се обърне към някоя банка.
Когато някой ревне,че бил болен или нямал пари за хляб или децата му ходели с обувки в снега,щото нямал пари да им купи ботуши и на мен ми дожалява.Казвам си-айде, може да се случи на всеки, няма да купувам това,което съм намислила,понеже за мен е глезотия,ще дам заем на роднината, да си стъпи на краката....

После виждам роднината,дето рева с нов телефон /напълно ненужен лукс,ако трябва да избираш дали да си купиш лекарства или гъзарски телефон,според мен/,нов двд-плейър,изпити пари за скъп алкохол и нови бижута, те пък особено належащи.
Нямам нищо против,когато някой сам си изкарва парите да си харчи както намери за добре.

Но когато аз си поисках парите,които дадох назаем, понеже вместо след обещания месец,минаха три месеца без да си ги получа,станах лоша.Щото,за какво да ги притеснявам хората,какво са за мен 1000 лева,ако ми ги върнат трябва от друг да вземат или да се постискат малко,макар и без да са купили ботуши за децата да не ходят боси в снега ,да имат купени лекарства и хляб на масата...
Ами,ако бяха заели пари от банка,банката щеше да намери начин да ги върже така,че да ги върнат,най-малкото.А роднини и приятели обикновено плащат такса "приятелство" и "роднинство" ,когато влизат в положение,но не не могат да си приберат парите после...

Когато аз нямам пари си седя у дома и си нося старите дрехи,докато изкарам достатъчно да изляза и да си купя нови.

Не съм искала да им казвам, но за мое голямо съжаление така се случи. Отдавна сме заедно с мъжа ми и имаме прилични доходи. Преди работех и бяхме по-добре, но никога не са ме питали. Сега все едно се бяха наговорили цялото "племе".

kartinka, същата история. Като кажат:"Да помогнеш на ...", означава да дам пари и да не си ги търся. Не говорим за заеми.