Да ти е жив и здрав. Красиво детство му желая.
/. Виж на Сара как помогна.
Представям си колко тъпо ти е станало. Но не мога да не отбележа, че разказа ти искрено ме разсмя. Особено частта, в която идва мъжа ти и не пита какъв е проблема, ами директно ги почва. Кажи сега с какво почерпи Рада в Хепи, та после е станала неспокойна, нещо винце...биричка Тя само да порасне, аз ще и припомня как и буташе шишето с вода, а тя гладна чака да получи мляко, но единственото нещо което вижда са бутилчета с лакове .. и моята рошава глава.
Но в последните седмици е спрял да скача, и то защото баща му се скара на няколко пъти, пък той е по-големият респект в нашето фемили.. На ъгъла на Витошка..и някой си улица и седя и слушам скандала Дано нямаш вече такива неприятни емоции . През цялото време ще си седя в парка с разни дружки на въздух и няма как да приготвям.
. Не беше очарована особено. 
и не ви изпускаме от поглед:)
При нас пада голяма гимнастика, голямо чудо 
Захранването е на изчакване, Зак само на плодовите и тиквено-моркови пюрета се облизва, реших да го почакам да стане на 6 навършени месеца:)
Не си представям да отида скоро където и да било. Повечето ми познати ми се чудят как така съм я "научила". Иди им обяснявай, че тя от раждането си е такава. В болницата всяка сутрин ми я носеха с думите: "Носим ви един сърдит и ревящ малък човек." А идва нахранена, с чист памперс, ама пак реве, та се къса. И като я взема, хоп: млъква! По цели нощи цивреше там и аз не можех да спя, защото я чувах и ми се късаше сърцето за нея. Та добре че има майки като теб, които да споделят същото, защото иначе щях да реша, че наистина нещо при нас не наред Ама тя верно понякога на котарака раздава по-широки усмивки, отколкото на баща си
Просто си представям Радина като порасне какъв тандем ще са, той ще бяга от нея, за да не го тормози...а тя ще е щастлива защото ще мисли, че това е игра и ще продължава да го тормози Идилия . Моите хитринки са две, като едната е почти същата като на jaded , само че обличам суичър с връзки на качулката и Вики гепва едната връзка и се заиграва с нея. Понякога връзвам на връзката нещо да виси и пак го дърпа и играе. Другата хитринка е: тя лежи, аз почти. Моята поза е полегнала настрани на лакът, дупката, която се получава под лакътя и под мишницата е "прозорец към света". Най-добре е Иво да подскача и тя суче и зяпа през "прозореца", но ако е през деня пускам ТВ-то и успява да посуче 2-3 минути. Но поставянето на другата гърда вече става мисия невъзможна, когато е сукала 2-3 минути. На друго място е абсурд да яде, защто има много нови и интересни неща, които трябва да види . В същност на друго място яде, когато е изнервена и й се доспи. Като естествено преди това е имало един половин часов мрън. Тогава като я сложа на гърда се успива и папка. Дано да съм била полезна 
Черпим ви с много беззъби усмивки и някой друг боен повик 
Та като видях играчките в магазина се присетих и за проблема на Кокетка със сукането. Момичетата са ти предложили интересни решения, за които съм чувала и от Ла Лече Лига да говорят като евентуално решение на проблем с папането. Но ние понеже много обичаме дървените играчки, а от няколко дена сме си захапали палеца и се мъча да пробутам най-накрая биберон (от къде тръгнах ), та в магазинчето видях прекрасни дървени джидживки, които се закачат на дрешката, а в другия край бибата, да не падне. Имаше и същите, но предназначени просто за игра, пак се закачат на дрешката, като дървено синджирче, много весели и шарени. Мисля си, че можеш да се пробваш с такава играчка, закачена някъде на твоята дреха. Ая (Ана Мария ) си играе с подобна до захлас! При всички случаи дано намериш решение, че си мъчително бебо да не иска да яде, а ти да се правиш на маймуна без успех 
Все така здравички и прекрасни да са ви дечицата! честно казано, ако и мен ме изплаши някой по същия начин за детето и като направя забележка, вместо да ми се извини, да ме напсува, гаранция, че ще скоча да го бия 
А в тази ситуация, която си описала и без да ме псува ще ме ядоса - това е измет без никакво възпитание. Как така някой ще се подиграва с инвалидите и с майките с деца като си играе със съоръженията за тях и то докато някой ги ползва. Господ да ми прости, но този заслужава да попадне той в инвалидна количка, за да разбере какво е да си зависим от една рампа или един бутон... и най-вече да си зависим от поведението на другите хора - ако не да ти помогнат, поне да не ти пречат. А, за псуването, какво да ти кажа .... никой, ама никой няма право да ме псува или нагрубява. Аз не съм на този свят, за да съм изтривалка на някой. Хората се раждат равни, независимо от пол, раса, физически белези. Как така, някой ще си позволява да се гаври с мен 
Айде, тоя в историята на Славчето е явно болен човек, то няма как да си нормален и да си го развяваш. Пак е дразнещо и неприятно и пак си е за бой, ама поне има обяснение. А този келеш дето теб те е псувал нищо не може да го оправдае за гнусното поведение. Той няма разрешение да продава на този ъгъл, има разрешение за две коопераци навътре в пряката. Да ходи там. Такива хитреци на дребно няма да им простя. Защото навътре в пряката е по-евтино разрешението и той е минал тънко, като си е платил за пряката, а се е изтипосал на Витошка. Или да си плати за Витошка и то за този адрес или да си ходи в пряката. И като за капак, ще ме праща мен в градинката 
аз съм си пред вкъщи и той ми пречи, а мен ще ме праща в девета глуха, защото съм жена и съм беззащитна, че съм с бебе. Да бе, да. Ще види той кой е беззащитен Аз бях някъде на 19 години като ме нападнаха двама да ме обират, да ми вцемат бижутата. носех две синдижрчета на врата си - едното с кръста от кръщенето, другото с една Богородичка от баба ми. И тия ме нападат да ми ги взимат. Ей, не сте виждали звяр в действие От къде ми дойдоха сили, не знам, ама се хвърлих в мъжки бой и с двамат - ритах, удрях, скачах, въртях се. Накрая ме събориха на земята и единия легна върху мен, а другия ми държеше ръцете, но аз пак се извивах, въртях, ритах и се отскубнах. Хванаха ме пак, естествено, но то вече много време се биехме, а беше около 8 вечерта, минават хора и те се уплашиха, че ще дойде някой и накрая се предадоха и ми оставиха кръста и Богородицата (аз им казах, че няма никакъв вариант да им ги дам и че Господ ще ги накаже, ако ми ги вземат) и взеха само двата синджира. Е, взеха ми и чантата, ама в нея имах само документи и ключ, нищо повече. Аз по принцип не нося в себе си пари, имам колкото за едни обяд или кафе и това е. А аз после като се добрах до кафенето, където имах среща с гаджето си (едно предишно гадже) припаднаха като ме видяха - цялата в прахоляк, издрана, абе все едно рейса ме е сгазил Но от тогава си знам силите и вече не ме естрах от никой 
). Добре, че изчетох толкова неща...
Паснахме на стандартите на педи. - Валери, ти как въведе плодовото пюре? При следобедното хранене, между храненията? 
Това, според мен, носи заряд на нещо непознато и неизвестно, но в същото време и приятно и вълнуващо, в което би искал да се впуснеш. Доста майки споделят, че забелязват подобна промяна у своите бебета около този период. Около 4-5 месеца, бебетата започват да забелязват големия, шарен свят извън майчината прегръдка и да не се концентрират вече така добре върху кърменето. Това не означава, че се интересуват по-малко от млякото, или са надрастнали нуждите си от кърмене. Ти отново чудесно се справяш и реагираш спрямо това какво би могло да разсейва Андрей – шумове, играчки, светлини и му предлагаш в затъмнена стая и в легнала поза, също и се опитваш да коригираш засукването. Страхотни сте, момичета! Споделеното от вас ни помага ние от своя страна да го споделяме и с други майки, преминаващи през подобни ситуации, и да им бъдем полезни и с вашите идеи! Мишчица, много интересно си описала вашия „прозорец към света” – чудесен вариант бебето да е на гърдата и в същото време да може да гледа разни любопитни неща! Усещам колко полезен би могъл да бъде той за много майки! – т.е. да ограничава по някакъв начин гледката им към света. Това, разбира се, може да има и обратен ефект – да дразни бебето и да иска час по-скоро да го избута, за да вижда, но пък понякога би могло да свърши работа (шал или лека пеленка, за да има адекватен достъп до въздух, може да се метне така, че да му „скрива гледката” – някои майки ползват този вариант и за дискретно кърмене навън). Други хитринки, които биха могли да помогнат, е да му хванеш пръстчетата и/ли ръчичката нежно и да си играеш с тях, да му говориш нещо, да му се усмихваш и правиш различни физиономии – изобщо, да си общуваш с него. В такива периоди е възможно да зачести нощното кърмене – това е съвсем нормално, обичайно тогава бебето няма толкова „разсейващи елементи” и има нужда да си навакса пропуснатите кърмения през деня. Добрата новина е, че това обичайно отшумява, и растящото човече постепенно започва да успява да се справя и с двете дейности по едно и също време. 