А какво, да не би емигрантите да са все от началник нагоре и направо от служебната кола в БГ, да се преместят в по-луксозна служебна кола в чужбина! Повечето блъскат като грешни дяволи, на черно, почти като съвременни роби, и то по-кофти работа от тази, която тук са отказвали. Ама някак не върви да се приберат на годни по нашенско и да каажат, че търпят унижения и лишения.
- Публикувана: 3 фев. 2012, 23:42 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2012, 07:14 ч.
Защо няма да ви дам работа
А какво, да не би емигрантите да са все от началник нагоре и направо от служебната кола в БГ, да се преместят в по-луксозна служебна кола в чужбина! Повечето блъскат като грешни дяволи, на черно, почти като съвременни роби, и то по-кофти работа от тази, която тук са отказвали. Ама някак не върви да се приберат на годни по нашенско и да каажат, че търпят унижения и лишения.
Има и такива,но са както и в Бг -без квалификации ,без език, без опит,без образование, но в тамошната държава.
Не харесвам обобщенията на какъвто й да е било признак,на това реагирах.
Разбира се, как забравих, че ти си от изключенията!
А какво, да не би емигрантите да са все от началник нагоре и направо от служебната кола в БГ, да се преместят в по-луксозна служебна кола в чужбина! Повечето блъскат като грешни дяволи, на черно, почти като съвременни роби, и то по-кофти работа от тази, която тук са отказвали. Ама някак не върви да се приберат на годни по нашенско и да каажат, че търпят унижения и лишения.
В общия случай емигрантите започват от по-ниско стъпало, от това на което са били в Бг. Навремето Бояна го беше казала добре - повечето живеят живот на хъшове. Причините да приемат работа, която в Бг са отказвали, са други - липса на ограничители от рода на роднини и познати, големият град или разстоянията, които поощряват алиенацията и т.н.
Само ми кажете, колко работници вземат договора и се консултират с адвокат по трудово право, пради да се разпишат? И по света, и у нас?
При нас най-вероятно не много. Но пък синдикатите са мощна сила тук, и едно 90% от работещото население членува в тях и работодателят действително нямат особено много голяма свобода да експлоатира работника както му хрумне.
Само ми кажете, колко работници вземат договора и се консултират с адвокат по трудово право, пради да се разпишат? И по света, и у нас?
При нас най-вероятно не много. Но пък синдикатите са мощна сила тук, и едно 90% от работещото население членува в тях и работодателят действително нямат особено много голяма свобода да експлоатира работника както му хрумне.
Къде е това "тук"?
И в България има синдикати, но те са предимно в държавния сектор.
Интересно защо ги няма в частния.
Повечето блъскат като грешни дяволи, на черно, почти като съвременни роби, и то по-кофти работа от тази, която тук са отказвали. Ама някак не върви да се приберат на годни по нашенско и да каажат, че търпят унижения и лишения.
Не е точно така. Блъскат, но поне знаят защо. Не само си покриват разходите, но и на близките си тук изпращат пари. Говорим за неквалифицирания труд на черно, нали? Получават много повече там, отколкото с квалификациите си тук - няма какво да се лъжем.
Рядко, ама много рядко се срещат собственици или управители на фирми, които спазват всички точки по закона и осигуряват работниците си както трябва, без да ги изнудват за това или онова.
Намират се още такива, които не само спазват законите, но и се отнасят към служителите си като с партньори, а не като с крепостни. Партньори в името на общата работа, имам предвид.
За жалост, наистина са малко. Не знам защо - дали защото комплексарите са повече, или умните хора, които знаят какво и как да поискат от подчинените си, са малко, не знам. Но е факт, че рядко се намират работодатели, които могат да мотивират хората си да работят с хъс и удоволствие. И не става въпрос за пари, а за елементарно човешко отношение.
Но пък ако имаш щастието да попаднеш на такива, направо си е като шестица от тотото. И трудът е песен.
Та, значи Сийке, готови са да търпят лоши условия, и лошо отношение, но зависи за колко паари? Колко струва търпенето в странство на неща, които не могат да бъдат търпяни в родното място? Ако тук една медицинска сестра се мръщи на пациентите и казва, че няма (приерно) да бърше старчески задници тук, защото не й е работа, то как изведнъж отива в чужбина и бърше старчески задници? Защото и там емигрантите повече работят на черно, отколкото законно, не е като всички да са с трудови договори и осигуровки. Просто веднъж човек като се самоубеди, че може да понесе да го хокат срещу Х пари, той го прави съвсем спокойно. Та, достойнство ли? И после се обяснява как тук хората са си виновни, че работят без договори.
О, не знам защо, Андариел.
Но имам познати, които работят в Италия и Испания. Вярно, не са медицински сестри, ами учителки, счетоводителки - не са без професии. Тежко им е, унизително им е, връщат се периодично с намерението да останат завинаги, но когато ги натисне мизерията, на втория-третия месец стягат куфарите и пак заминават.
Както и да го смятаме, 500+ евро са си повече от 200-300 лв. Или от 0. Особено, когато имаш и деца.
Но имам познати, които работят в Италия и Испания. Вярно, не са медицински сестри, ами учителки, счетоводителки - не са без професии. Тежко им е, унизително им е, връщат се периодично с намерението да останат завинаги, но когато ги натисне мизерията, на втория-третия месец стягат куфарите и пак заминават.
Както и да го смятаме, 500+ евро са си повече от 200-300 лв. Или от 0. Особено, когато имаш и деца.
Да, права си, че понякога човек не може да прояви характер и търпи, за да свърже двата края.Но това не означава, че не трябва да търси алтернативи, друга работа, начин да се спаси.И ако е неуверен в действията си на работното място, ако излъчва негативизъм, не се грижи сам за своето самочувствие, няма как работодателя да мисли за това.Ако е ценен кадър, който изпълнява задълженията си, освен уважение, не виждам какво друго могат да засвидетелстват неговите шефове, независимо дали са собственици на организацията или само управители.
Да се теоретизира е лесно. Обаче не понякога, а в повечето случаи, човек е притиснат от обстоятелството да отглежда деца или да живее в малък град без особено привлекателни алтернативи за работа, което доста ограничава възможностите.
Пък в първия пост не видях никъде потенциалният работодател-блогър да коментира по какъвто и да било начин качествата или уменията на персонала. Водещият интерес на такива пишман работодатели е финансов. Работникът е един разход на месец, който трябва да се минимизира, а от него да се извлече максимална печалба. Точка. Подобни екземпляри в "бизнеса" с лопата да ги ринеш.
Твоята теория освен да я разясниш на онези жени нейде из Кърджалийско, заключени в цеха, докато не завършат поръчката.
Точно! Нямаше да напиша всичко това, ако не бяха тук някои възмущения и твърдения, че както позволи човек, така се отнасят към него, като много удобно се игнорира натискът на обстоятелствата.
Всъщност в България човек позволява едно, в чужбина - съвсем друго. Лични наблюдения.
Разликата в границите, които се позволяват, е голяма.