Може би и това има значение - едно е да се оставиш да те унижават пред непознати, друго е пред очите на близките ти.
- Публикувана: 3 фев. 2012, 23:42 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2012, 07:14 ч.
Защо няма да ви дам работа
Елица, опитваш се да ме убедиш, че хората нямат избор.
И това не е теория,а практика, но практика на предприемчивите хора, на тези, които знаят какво искат и как да го постигнат.Някои по-лесно, други много по-трудно.И за това, че хората не вярват, че обстоятелствата зависят от тях, ги кара да се примиряват с всякакви безумни условия на работа.
Моята теория не се налага да я разяснявам на никого, защото моето семейство мисли по същия начин.И не приемам жалейки от хора, които се оплакват от статуквото и не полагат грижи да го променят.
Най-лесно е да кажеш, че това няма да стане, онова няма да се получи.Ами как ще стане, като самата ти не вярваш?
И да не казвам голяма дума, но ако бях жена от кърджалийски цех, щях да се преместя в голям град, по 20 входа на ден ще чистя(щото мен не ме е срам от работа), но ще осигуря нормален живот, на мен и на децата ми.
И това не е теория,а практика, но практика на предприемчивите хора, на тези, които знаят какво искат и как да го постигнат.Някои по-лесно, други много по-трудно.И за това, че хората не вярват, че обстоятелствата зависят от тях, ги кара да се примиряват с всякакви безумни условия на работа.
Моята теория не се налага да я разяснявам на никого, защото моето семейство мисли по същия начин.И не приемам жалейки от хора, които се оплакват от статуквото и не полагат грижи да го променят.
Най-лесно е да кажеш, че това няма да стане, онова няма да се получи.Ами как ще стане, като самата ти не вярваш?
И да не казвам голяма дума, но ако бях жена от кърджалийски цех, щях да се преместя в голям град, по 20 входа на ден ще чистя(щото мен не ме е срам от работа), но ще осигуря нормален живот, на мен и на децата ми.
Проблема според мен , в България е че доста хора злоупотребяват с положението си, било като майки, било като стари. За пример, само през декември, ми се наложи да ходя на работа 4 пъти извънредно, вкл. 24 -ти, въпреки ,че не бях на смяна защото на колежката детето било болно или пък нямало кой да го гледа. Аз си трая защото имам дете също и не ми се дърпа дявола за опашката, за да роптая. Но имам и колеги, които нямат такива ангажименти, и скандалите и напрежението стават ежедневни вече. Мисля, че всеки преди да започне някъде трябва хубаво да си направи сметката, а не после да си изкарва дивиденти от това, че е в такава ситуация. Колкото до това,че има все още работодатели ,които биха отказали да ти дадат работа по описаните причини, нещо не ми се вярва, поне не така директно, та чак да тръгнат да ти обясняват какво ще стане щото имаш малки деца.
чудо, ако беше от някой кържалиски цех, най-вероятно ти самата щеше да си различна, както и различно щяха да мислят близките и роднините ти. В момента ти разсъждаваш от висотата на своя живот, своите роднини, своя опит, дори от висотата на щастливите стечения на обстоятелствата. А това е чисто субективно, т-е- невалидно за обобщение как трябва да бъде и щом ти, то значи и другите. Та, ако беше от Кърджали, щеше да се преместиш, ама на Върба, ако те притиснат роднини или неблагоприятни обстоятелства.
Причините да приемат работа, която в Бг са отказвали, са други - липса на ограничители от рода на роднини и познати, големият град или разстоянията, които поощряват алиенацията и т.н.
Заплащането е в пъти отгоре, за каквато и да е работа, покрай 'хъшовския' начин на живот може доста добре да поспестиш, а ако живееш при човек, отдавна установен в съответната държава - да създадеш доста полезни контакти, в случай че от гурбетчийски намеренията ти се променят към емигрантски и т.н.
При гурбета водещи са парите обаче, няма какво да се лъжем.
Не пиша ей така, колкото да се намирам на приказка, имам реални примери, не един и два.
Да, Андариел, от опит говоря.Нищо в живота ми и не се случило с лекота, бачкам като луда, още от 5-ти клас.И съм хвърлила много усилия да убеждавам преди време майка ми, която остана вдовица, с четири деца на 36 години, че всичко е в наши ръце.И аз, най-малката успявах да вдъхвам вяра и надежда на сестрите и брат ми.
Причините да приемат работа, която в Бг са отказвали, са други - липса на ограничители от рода на роднини и познати, големият град или разстоянията, които поощряват алиенацията и т.н.
Заплащането е в пъти отгоре, за каквато и да е работа...
Мне, заплащането не е в пъти в повече, особено, ако се вземат в предвид останалите разходи - наеми, ток, газ, цени на зеленчуците и марулите, на живота.
Просто човек се прежалва по-лесно далеч от Бг., за съжаление.
Да, това е разликата.
Колкото повече близки и евентуални познати има човек, толкова по-висока граница поставя, и обратното.
Колкото повече близки и евентуални познати има човек, толкова по-висока граница поставя, и обратното.
Стига с този избор, де. Аз пък познавам много хора без избор. Работят си там нещо дребно, лошо заплатено, зле отразяващо им се, но сигурно. Нито са рискови играчи, нито ако се превърнат в такива ще имат шансове да се задържат без да потънат повече от година. Или по-грубо казано, нито имат акъла, нито потенциала да се развиват. И добре че, не напират да го правят, за да има кой да продава сиренето в магазина.
Мне, заплащането не е в пъти в повече, особено, ако се вземат в предвид останалите разходи - наеми, ток, газ, цени на зеленчуците и марулите, на живота.
Просто човек се прежалва по-лесно далеч от Бг., за съжаление.
Просто човек се прежалва по-лесно далеч от Бг., за съжаление.
Във връзка с останалите разходи 'хъшовското'не случайно го споменах, ако човек живее сам е естествено да са по-големи, но малко хора са така (особено гурбетчиите), в повечето случаи наем и битови разходи се делят между поне 4-има работещи, готви се и се пазарува общо, нерядко меса, зеленчуци, кафе и изобщо всякаква храна, дори вода пътуват ежеседмично по бусовете от България натам, на Булсатком, да кажем, половината чинии и декодери са в чужбина - въобще примери колкото щеш.
И при заплащане, което в България няма как да получат, а разходи около същите, понякога и по-малки, крайният резултат е различен, не че са мечтали за такъв живот точно.