за мама Страхотна почерпка.Ех,защо не са ти по-големи щерките,поне са от сой - морски

А и аз съм си приготвила

Весело изкарване на днешния хубав празничен ден!

преди 2 дни ми отнесоха сушилнята за ремонт и ми се обадиха да ми кажат, че трябва да й се сменя мотора. 150 кинта!
щото вече не била гаранционна.
как ме е яд, че го няма хубостника, дето я избра и купи, че не мога и да му се обадя даже, поне той да каже какво да я правя!
, ама добре че имам и друга кола че да слежа нещата в ред. В хранителните магазини сякаж бомба е паднала, празни равтове
, щото мойто дете не е от тия дето много много недоволстат и е повече от спокоен и мълчалив, бащтичко, но в семейство по един устат е достатъчно
аз нали работя с моряци - и бивши, и не чак толкова... някой път се отпускат да разказват за Бразилия, за Украйна - къде свои, къде чужди "постижения", пък и моя моряк понякога разказва какви ги вижда... то си е до човека. ние в къщи винаги със смях се сещаме за оня виц за морския, дето не искал да си разваля семейството за 5 ст.





Не наддавам ухо за хорските глупости и мнението на хора,които не ни познават не ме интересува.



Освен, че е понДелнишка
Ако е нова, някой си е оставил ръцете в нея.
Знам бе знам.... Ама ти забраЙ да пишеш и Тайланд и Филипините....БатЮ мЪЙ водил да гледам за кО става на въпрос
Те като си пийнат и се отпускат, че и отгоре притурят....като всички мъже. Няма значение моряк ли е или не. Винаги ще поукраси нали трябва да се направи на интересен
на много вървежен 
като го няма. и аз викам: "къде ме следите? кажете, че да отида?"
то, човек като иска, нищо не може да го спре. ние сме се разбрали с моя моряк "важното е да не знам" с едно леко



, то днес само ми беше и до това, ама в тая компания плащат гуми.....в понеделник ще оправим и това....
, дори и на брат си не повярва.....за добре дошъл голям скандал и спретна, получи се такова недоразумение заради тия 5 ст телефон....Той заряза моряшката професия, отиде да почива на Наречен
.....Аз имам една любима приказка " когато иска човек за хляб ще отиде и пак ще изневери на първия знак"stop" 
обажда се и аз - хаймана, свободна, все на някъде и край мене шумотевица, гласове, смях... усмихва се, "а така, мойто момиче, няма да седиш къщи завряна!", ама по гласа му усещам как му е мъчно, не че аз се забавлявам, а че той не е там. Защото, Делти, твоя капитан може това да е искал да работи, ама моят още след втория рейс и си призна, че му е тежко да е далече от дома и не иска. като тръгне да заминава и една седмица гледа в точка, ходи-ходи и току дойде да ме прегръща...
и всеки път повтаря: "ако мога да ги взимам тия пари тука на сушата, никой път няма да стъпя на желязото. писна ми от мизерия и идиоти!" ама, няма как...
а и вече с това дете на път, съвсем. той от 3 години пътува и всеки път чувам едно и също: "тука е ужас, не знам как ще изкарам рейса." и се прибира смлян от умора. на тия контейнери, особено последния рейс, всеки ден почти са в пристанище в Китай и Корея. трафика там като по нашите улици в час пик. и от фирмата явно имат навика да промотират капитани и да мятат в дълбокото, че все му се падат новаци. а той е в капитанската вахта и вечно е на огневата линия.
....Трудна е работата на море, много трудна....романтиката е за тези тука на брега.

вторник.
Аз за моя знам,че никога няма да слезе,ама и вече съм свикнала.
.Препоръчани теми