Мъже, защо кръшкате?

  • 66 172
  • 1 168
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 510
От обвързването произтичат и други неща, както и от изневярата.

# 226
  • Мнения: 741
може да пофлиртувам но само това, спирам до там
И във флиртуването трябва да има граници. (Принципно съм против него.) Познавам мъж, който беше верен на жена си, но изобщо не се притесняваше пред нея да си флиртува, дори и с нейни колежки. В един хубав ден обаче, си намери майсторката в лицето на една отмъстителна жена (която явно по друг начин разбра начина му и причините за флиртуването му), като разби семейството му и съсипа чрез много интриги живота му.

# 227
  • Мнения: 1 224
Мен пък не ме дразни флиртуването от страна на мъжа ми.
Така мъжете си повдигат самочувствието. Говорим, разбира се за флиртуване в граници.
Че и то може да стане доста грозна картинка.  Whistling

# 228
  • Мнения: 741
Предпочитам да си флиртуваме двамата. Хем и тръпката не ни се губи.  Flutter  (То, добре че моят не е флиртаджия, щото ако беше, отдавна да съм приключила с него)  Crossing Arms

# 229
  • Мнения: 1 224
Анджи, колкото и да си флиртувате заедно, никога няма да е като в началото.
Ако обаче си пофлиртува с някоя непозната маца, тогава си е друго Simple Smile
Това, че сме обвързани, не значи, че сме слепи или анатемосани.
Разбира се, никога флиртът не трябва да прераства в нещо повече.

# 230
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Joy Аууу, какво може да предизвика един коментар! Не ходя с женен мъж, надявам се и мъжът ми да не кръшка, но дори и да го направи - не искам да знам, щом отношението му към мен си е същото. Достатъчно зряла съм, че да знам, че такива работи се случват. Хайде да не драматизираме излишно! Ако ви е много любопитно - не съм му изневерявала до сега, но знае ли човек какво му е приготвила съдбата. Никога не казвай никога!

# 231
  • Мнения: 448
А не всеки с мнението си , няма лошо да имаш мнение. За мен пък има значение и това "случва се" не ме устройва. Ако се случи по-добре да ме зареже после.

# 232
  • Мнения: 11
Тия неща не питат...Истината е че ние се водим от малкият прахосних на юг от кръста...Е не винаги, ама на моменти Whistling Crossing Arms

# 233
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
А не всеки с мнението си , няма лошо да имаш мнение. За мен пък има значение и това "случва се" не ме устройва. Ако се случи по-добре да ме зареже после.
Ту Пак, защо си толкова краен? Вероятно аз разсъждавам така, защото на мен не ми се е случвало в тази връзка Thinking, но и като цяло аз не съм крайна. Има много работи, които ни свързват с мъжа ми и еднократно изчукване с някоя непозната няма да скъса връзката.

# 234
  • Мнения: 1 224
Аз не бих могла да приема, че човекът до мен ми е изневерил. Дори да е било еднократно.
Ако наистина ме обича и държи на мен, никога не би го направил. А в случая, ако се самоуважавам достатъчно, никога не бих го простила.
Като толкова му е зор да си ляга с други, няма да е с мен.
Дано не ми се случва такова нещо, защото разбера ли, сигурно ще се побъркам. Винаги съм смятала, че да разбереш, че човекът до теб ти изневерява е голямо нещастие и ми е супер неприемливо.

# 235
  • Мнения: 1 656
аз изпитвам панически страх от това, от момента в който ще разбера...
дано дано никога не разбирам такива неща  Praynig
при самата мисъл че половинката ми си ляга с друга и ми се преобръща стомаха, мисля че ще полудея ако се случи...
но понякога самия страх е по-страшен от другото, а и живота се обръща. Наистина никога не казвай никога. Много жени , които се страхуваха, ревнуваха и нямаха доверие... първи изгърмяха в прегрешение  Wink

хората си имат различни принципи, има хора и без принципи.... но каквото и да правиш, важното е да не нараняваш човека до себе си!!!!

# 236
  • Мнения: 1 258
A_H_I_L_E_A,
с някои неща казани от теб съм съгласна, но не и с това:

Аз съм на принципа, ако и двамата искат да кръшкат, да се разберат предварително и да живеят така.

защото се получава доста противоречиво. Хем се отвращаваш от измамните отношения и изневерите, хем пък и в някакъв друг вид, си склонна да приемеш изневярата (не за себе си, а по принцип).
Каква е обаче разликата между тайната и явната изневяра? Това, че няма измама? Че има откровено споделяне и коректно споразумение? Да, но въпреки това, поддържането на извънбрачни връзки пак си е изневяра!
Такъв вид отношения мен ме отвращават точно толкова, колкото и тайните изневери.
И пак се стига до там: който не може да е верен на един, единствен партньор, да не се обвързва!


За себе си не го приемам, но за тези, които не могат без кръшкане поне е по-справедливо. Обикновено единия кръшка обаче иска на него да не му изневеряват - не е честно. Така че ако и двамата са на такава вълна - да се разберат за това предварително е по-добре според мен отколкото да се лъжат. Лъжата ме отвращава. Когато човек честно си заяви, че не може да е верен, поне има доблест да си признае. Не като повечето - да се скатава като мишка, да лъже и да гледа да не го хванат. И неверните искат да имат семейство (повечето), затова според мен това е по-добрият вариант. Колкото и един мъж или жена да обичат секса с различни партньори (така да го наречем по-меко), почти всички те искат да имат и семейство, а на много от тях им е трудно да не изневеряват. По-добре е да са честни един спрямо друг и да си търсят себеподобни, но както има една приказка "Крадеца най-много го боли, когато откраднат от него". Затова те не искат себеподобни, но така не е справедливо, както вече писах.

Последна редакция: пт, 16 мар 2012, 11:03 от A_H_I_L_E_A

# 237
  • Мнения: 1 258
Мен пък ме е страх, че няма да разбера. Предпочитам, ако се случи нещо, да знам. Не да съм като повечето - всички знаят освен те самите. Най-много ме е страх да не попадна в това положение. Ако знам поне ще имам право на реакция, избор и глас. А да не знам е супер гадно, отвратително и подло спрямо мен.

# 238
  • Мнения: 373
Мен пък ме е страх, че няма да разбера. Предпочитам, ако се случи нещо, да знам. Не да съм като повечето - всички знаят освен те самите.

Както казва един мъдър колега:"Знанието е болка" Mr. Green
Общо взето нищо не печелиш , от това , че знаеш. Най-много после да се развият някакви катастрофални за психиката събития.
Аз се страхувам да не ми се случи, не от това, че евентуално няма да разбера, дали се е случило. Общо взето предпочитам да не знам.Simple Smile

# 239
  • Мнения: 755
От к`во пък толкова ви е страх? Ако има да става ще стане.

Общи условия

Активация на акаунт