Мъже, защо кръшкате?

Изобщо чувате ли се какви ги говорите  ... та нали ако сме страхливци никога не бихме кръшнали бре!!! 

HAPPY_QUEEN... няма жена по която да си загубя акъла, единственото което губя е време, нерви, средства и разбира се калории  .... но що си мислите че си губим акъла по вас.. ми странно ми е... нима се имате за единствени и неповторими... сори... такава още не се е родила!!! 
Всеки уважаващ себе си мъж си има тайни които вие жените няма начин да научите... този червей ви тормози.. е, не може пък да се врете навсякъде... има деликатни неща дето са извън вашият мироглед... дерзайте ако ви стиска. 

Соте,знаеме ,че теб не те е страх.Ама то е защото знаеш,че жена ти няма да те изгони-сигурно защото си "неповторим".(така поне си мислиме)
Друг не се е похвалил,че жена му знае за неговите похождения.

Сериозно,Сате,сподели твоя опит, как така изградихте "комунизма"във вашето семейство-човек направо да ви завиди.
Кой зне през какво сте минали?На тебе сигурно ти е било лесно-ти пръв си започнал да кръшкаш,а тя жена ти е тябвало да го преодолее и да се адаптира.
Ами ,ако беше обратното?Ако тя беше започнала първа?Какво тогава щеше да те мотивира да го преглътнеш и да го приемеш?

Аххаха, слабост и пак слабост + засегнато мъжко самолюбие/честолюбие. Страх да обичате, страх да си признаете, че грешите, страх да признаете вината си, слабостта, дори страх да признаете, че сте способни на чувства. Е какво повече може да се каже? Страх да не ви зарежат заради което лъжете. Изобщо светът ви е основан и изплетен от страх. Това може да се види и с просто око. Къде е вашата сила? Само във физиката. За съжаление, ако не бяхте толкова силни физически и само физически, номерата ви никога нямаше да минават. Единственото ви надмощие е физическата сила, която, за съжаление, никак не е малко препятствие...

Хм, при случая със Соте защо ли все си мисля, че жена му е била първата и той просто се е примирил.  А, забравих - склонни към примирение към съдбата/обстоятелствата. Аз никога не бих позволила на обстоятелствата да пишат моята история и не бих позволила да забременея, когато не съм била готова за това и обстоятелствата да решават вместо мен. Изобщо не бих се примирила с нищо. Соте, сам написа, че за мъжа има една жена. За теб това е жена ти, а сега те хвана страх да не те хванат "мъжете", че всъщност имаш чувства. Страх, страх и пак страх, зад който се криете и се правите на големи мъже, но по-доблестно би било да признаете слабостите си. Тогава бихте били истински силни и свободни. Аз познавам само един такъв мъж. Макар че и той се крие зад мъжки заблуди.

А щом си толкоз смел, що не си признаваш за всяка забежка, любовница и тръпка?    
А продължаваш да се правиш на неповторим, та дано не те изритат от топлото семейно ложе?
 

Сериозно:кръшкате, не защото сте смели, а защото, както се писа назад, жените имат власт над вас.     И когато съпругата, съмнявайки се, пита "Има ли друга?", пак от страх , най-вече за собствената си кожа, лъжете, мажете и т.н.
Ако бяхте смели , щяхте да сложите картите-истината, на масата и да поемете риска да ви простят, защото сте добри и заслужавате втори шанс, или да ви изгонят, защото не струвате.
Ама "Страх лозе пази!" не е измислена от жени....    

Не ми говори за комунизъм  ... не се вписва в моите представи.
И защо някой трябва да кръшка пръв или втори като отмъщение за причинената вреда... тц.. нищо не сте разбрали уважаеми дами. 
Нека ви светна за някои подробности... не става въпрос за кръшкане, всичко почна с болезнена ревност в самото начало.. докарахме се почти до раздяла... седнахме и просто се договорихме за някои неща.. няма ревност, няма въпроси и преследвания.. няма и драми и скандали.
Получи се.. в началото беше странно но се получи.. а дали жена ми кръшка не ме интересува... както и на нея не и пука аз кви ги върша... важното е че си отгледахме децата.. заедно сме въпреки че цялата рода ни беше отписала.. и все още спим заедно..


Разбира се че имам чувства... но това в никакъв случай не означава че жена ми е моя собственост.. това да не ти е стока от пазара HAPPY_QUEEN... там е тънката нишка между мен и повечето от вас... но сте си просто доста заслепени за да виждате по далеч от носа си!!!
Още нещо което няма как да стане.. няма начин да ме изгонят от вкъщи.. нито пък има начин аз да изгоня нея... ако на някой нещо не му изнася просто става и си отива.


Краси.. изпусни въздуха на балона в който си се качила и слез от облаците.
И пред кого, какво и защо трябва да се признава нещо  ... всеки си живее в своя свят.. баланса е налице.. какво повече е нужно според вас  .. може би да си дерем очите... тц, няма начин просто.

И преди няколко страници зададох въпроса:
След като двама души нямат нищо общо (освен децата), на никой не му пука другия къде ходи, какво прави и какви ги върши, всеки си живее в собствения си свят от приятели, познати, колеги и т.н., защо сте заедно?
Не е ли по-лесно всеки да си хване пътя?   
И тук вече няма никаква ирония или майтап.Наистина ми е любопитно, след като вече нищо не ви свързва, освен деца, защо си пропилявате така живота?
А като си тръгнат децата?Ще ги заместят внуците?

Просто е Краси... защото се обичаме... дори и децата като си хванат пътя пак ще сме заедно, толкоз ли е трудно да го схванеш???
За теб ако е пропиляване на живот за нас си е добър начин за съществуване.. не виждам какво съм пропилял или унищожил... напротив изградихме доста.

Добре де, sote-full, ти конкретно кръшкаш ли? Или просто защитаваш това на теория от страх да не ти лепнат "мухльо"?

sote-full, абе кой ти говори за собственост?!   Ти пак нещо не си разбрал. Явно толкова много се страхуваш от тази "собственост", че вече ти се привижда навсякъде.   Много похвално, че сте се разбрали със жена ти. Но тя  е имала, наистина е имало защо да те ревнува. Но също така е похвална тактиката, с която си замазал очите й - много си добър в това явно. Не съм седнала обаче да пиша за това, а относно страховитата "собственост".
Абе, защо си мислиш, че изобщо пиша за някаква собственост? Хайде сега и аз на свой ред да обясня, че не става въпрос за никаква собственост. Още в началото на връзката ни мъжът ми забеляза ужасния ми характер. Аз наистина имам много отвратителен характер. Бих казала, че никой не може да ме понася, дори собствените ми родители и сестра. Той го забеляза и каза, че с мен ще му е много трудно. АЗ му казах, че няма да се променя и да си помисли добре какво иска. Ако иска, да си върви - не го спирам. Ако иска да остане, но ще му е трудно. Има един такъв лаф "Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне, твое е завинаги". Та така процедирах и аз. Нямам право на подобни "притежания" макар че биха ме зарадвали.   Та изборът му е ясен. Не го задържам. Дала съм му право, ако не му изнася, да се изнася.   При нас ще стане буквално така - и двамата трябва да се изнесем.   Аз не бих стояла с човек, който не ме устройва. Не съм готова на жертви и на компромиси. НО също така има и правила за нашата връзка, които важат и за двама ни. АКо на някой му се сторят тежки в даден момент, може да си "върви". Хубавото при нас е, че стилът ни на живот е сходен. И двамата не си падаме по нещата, които биха ни разделили. Но това не е гаранция за нищо. Не живея с илюзии, но не живея и със страхове. Мечтите са по-добрият вариант за живот.  

Въпроса е зададен глупаво... едва ли очакваш да ти отговоря. 
Има една приказка... "Проба - Грешка"... останалото го оставям на вашето въображение!!!   



Стигнала си до перфектният отговор!!! 
Явно има надежда.   

Абе аз пък за теб си викам - има надежда ама и ти много се влияеш от "приятелите" си и това, което по принцип се смята за "мъжество".

Соте си беше признал / ако не се заблуждавам/, че е кръшнал, даже се поувлякъл, но явно му е дошъл акъла или са успели да му набият канчето.
Иначе, мъжете кръшкат много повече от жените. Аз не познавам такъв който да не кръшка додето може. Ако познавам, то просто не съм чула. 

Ами, наистина не разбирам.
Защото за мен понятието Любов няма нищо общо с   и  други подобни, които си писал.

Любовта, обичта е място за Двама.Ако вървят разделени, всеки по своя път, за каква обич говорим?