Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

Oбречена е всяка връзка, в която хората влизат с очаквания обстоятелствата да се променят, а не с нагласата, че трябва да се съобразяват с тях.

Позволи ми да не се съглася с теб!Зависи от момичето,жената,от начина й на разбиране на света около нея,колко обича мъжа.

Аз мисля,че е възможна такава връзка,дори в случаи,когато детето живее с таткото.

Това много ми хареса! 

Хм, това е много вярно.

А, повечето влизат точно с такава нагласа, дори не за обстоятелствата, а за хората. Да оставим, ако и за себе си.

Това означава, че всяка такава връзка е обречена, тъй като обстоятелствата непрекъснато се променят с порастването на детето и промяната на отношението му към "новият" партньор. Опитът го доказва.
Ако детето си остане малко, претенциите - същите, нуждите - непроменени, то тогава няма да има промяна в обстоятелствата.
Така че човек, впускайки се в такава връзка, трябва да си даде сметка, че обстоятелствата СЕ ПРОМЕНЯТ и да се примири с това, за да просъществува връзката.

Растежът на детето не е обстоятелство, а логично развитие на нещата. Обстоятелство е наличието на дете и бивша съпруга или просто жена, която е майка на това дете.
Има си определена издръжка и време за срещи с детето. Ако мъжът е тотален формалист, няма да излиза извън тези рамки, така че обстоятелствата в този смисъл, не се променят изобщо.

В повечето случаи, когато една жена създава връзка с разведен мъж, който има дете, очаква някак си това обстоятелство да изчезне
Първоначално е склонна да се върти около детето, да се "сприятелява", после това й писва и очаква въпросното просто да си седи при майка си, да няма съобразяване с уикендите, с ваканциите, с отпуските...
Има два варианта - детето духа супата/най-често срещан/ или връзката се разпада.
Това, при положение, че се очаква детето да изчезне от живота на новосформираната двойка.

В най-добрия случай, жената, която е създала такава връзка, се съобразява, приема, че уикендите няма да са само за нея, че през лятото един месец ще трябва да гледа чуждо дете и че от семейния бюджет ще излизат средства за някой, който няма нищо общо с нея.
Или го приема още в началото, или се връщаме на посочените по-горе два варианта.

Моите лични наблюдения сочат, че в масата случаи жената приема разведения мъж с дете с надеждата този факт да не се отрази по никакъв начин на стила на живот на семейството, което се кани да изгражда с този мъж. Т.е. простичко казано, очаква мъжът с дете да се окаже мъж без дете. Много често успява да го постигне, впрочем. Толкова често, че познавам случаи, в които деца разбират, че имат голям брат или сестра, чак като станат пълнолетни. А имам познато семейство, в което синът е на 30 вече, но все още фактът, че баща му има друго дете е семейна тайна, известна на всички, но не и на него самия.
Какво повече да кажа?
Тези случаи, всъщност, оборват моето първоначално твърдение.

Изключително точен и изчерпателен разбор на този казус

За мен нещата са дори по- лоши от варианта който описва Клонка.
Обикновено жена която няма деца, почти винаги си казва " и какво от това. Дете като дете"
Е, дете не се гледа толкова лесно, особено дете което има друга майка и вероятно и друго семейство.
Осъзнаването на това да гледаш чуждо дете идва по- късно.
За съжаление, обикновено нещата не завършват добре, поне за детето.

Хайде стига де. Втората жена на дядо ми по никакъв начин не ме е карала да се чувствам по-зле при нея, отколкото при родната ми баба.
Гледала ни е цяло лято, като, естествено част от паричния поток на дядо ми е бил отклоняван към нас.
Сега ще кажете, че баба не е като мащеха, обаче според мен няма много голяма разлика.

има, има, на стари години вече няма закъде да ражда, нито има малко дете да изправя на крака, вече са й минали всичките хормонални истории, нещата са по-спокойни в главата. Младата жена има други цели.

А, има всякакви хора, няма универсални правила.
Аз например съм убедена, че ако изведнъж се окаже, че мъжът ти има дете, ти с радост ще споделяш един месец с него от лятната ви почивка, както и половината уикенди в месеца, щастливо тичайки след него по детски площадки
И ще го обичаш като свое.
Но не всички са като теб.

Сарказъм ли долавям?

Богиня, аз писах преди в темата, че именно жени като теб биха приели в пъти по-безрезервно едно чуждо дете от такива като мен.
Най-близката мамина приятелка си има двама сина, "родени" по този начин. И винаги съм се чудила, как жена, никога не раждала, уж непробудила майчиния си инстинкт, умее така добре да общува с децата на съпруга си /които вече са големи, със свои семейства, но в нейно лице виждат най-верния си съветник/.

точно защото няма свои деца. няма конфликт на интереси, защото не й се налага да гледа как нейните деца делят баща си с други деца.