Новият закон за училищното образование допуска преминаване в горен клас с двойка

Така, освен двойките, има и още нещо, което смятам, че е по-важно:


Е, та тия подрастващи, все травмирани ходят.
И това сигурно е някоя модерна теория.
Приказки им четеш - травмираш ги, караш ги
да си оправят стаята - пак травма, ... каквото
и да правиш - травма след травма.

Коня - да, ама в училище не ходят коне. Бояна е права, че ако не избута някой до някой си клас неговите проблеми ще ни струват много повече, отколкото ако избута. Нали всички сте виждали роми образовани и такива не ходили на училище. Вярно е и това, че усилията се насочват към изоставащи, отпадащи, а не към добрите деца, просто трябва баланс и различни подходи.

Модерното е да имат оценки. Преди нямаше. Аз също не съм имала като дете.

Е какво й е модерното? По-скоро добре забравеното старо. Синът ми е втори курс студент и до четвърти клас нямаха бележници. Преминаваха с обща оценка в по-горния клас и това е. Аз също.

Бтв, дъщеря ми е в трети клас и още като беше в предучилищна имаше проект със същите текстове - без оценки до четвърти клас, преминаване с една двойка и т.н. Коментираше се надълго и широко, но старото правителство така и не го вкара в парламента. Така че не знам дали проектът трябва да се казва "Игнатов" или "Вълчев".

И по наше време нямаше оценки до 4-ти клас. Не знам дали е било, за да не се травмираме, но ми изглежда разумно. Вместо оценки имаше подробни коментари от учителките под диктовката или упражнението. На най- добрите се пишеше "Браво!".
Липсата на оценки също не ни е травмирала, искам да кажа.

Въпросът е как ще избута -  с двойки и никакви знания, но с диплома?

И аз до трети клас съм нямала оценки, ама имахме пчелички. И бяха малцина онези, които в края на седмицата получаваха пчеличка /това си беше една сборна и обощаваща оценка - за работата по всички предмети и за поведение едновременно/.
И сега в първи клас нямат бележници. От втори клас са. А срочни оценки имат от пети клас.
И да, оценките са травмиращи за двойкарите, но за отличниците са добър стимул и заслужена награда за труда.

Зависи от учителя. Ако е решил, че при тест с 25 задачи за всяка грешка ще отнема по половин единица, много лесно две трети от класа се сдобива с тройки и четворки. Учителката си мисли, че това им действа стимулиращо. Стимулиращо друг път. Във втори и трети клас вече свикват с тройките, което пък за мен не е нормално. Аз получих една тройка в седми клас и мислех, че е дошъл краят на света.

И аз съм била на пчеличките. Но сега нещата са все в интерес на посредствените и неамбициозните.

Някой тук каза, че при математиката се търси точен отговор. Т.е. че няма как да знаеш отговора и да имаш двойка. Да, ама не. Синът ми имаше един учител в гимназията, който оставяше буквално половиния клас на поправителен. На ротационен принцип. За пет години нямаше нито един, който да не е бил на поправителен.
Е сега синът ми е в Морско училище и взема математически анализ и линейна алгебра, без да ходи на допълнителни уроци, а едно момче от бившия му клас, което сега учи инженерен дизайн и което също беше на поправителен, наскоро спечели проект на ШЕЛ в Германия. Онзи даскал просто искаше да пращаме децата на допълнителни уроци при него и ние ги пращахме.

Защо не подадохте оплакване в МОН? Аз имах такава учителка в 9-ти клас и след опит да направи подобно нещо повече не сме я виждали. Контролните или класното заедно с оценката се изпращат в МОН и ако оценката не съответства учителя си отнася последствията. И за един ученик може, а какво остава за цял клас.

Check Please, явно "онзи учител", бидейки толкова взискателен и безкомпромисен към знанията на учениците, е успял да ги научи на математика. Затова сега печелят конкурси.
Аз в прогимназията имах една учителка по български и литература. Нямаше такова зло на света! Петицата беше супер максимамалната й оценка. Но ни принуди да учим и ни научи. Благодарна съм й за всичките по-слаби оценки, които ми е писала. Дори и хайманите от нашето училище имат блестящ правопис!

Зависи от парадигмата на оценяването и достъпността на отличната оценка.
Това за малките. Ако подходът е, че с оценката травмираме, то това е грешно.
Добре, нека са пчелички, нека е Браво! ... Но оценката трябва да я има и фор-
мата е вторична. Първо, при прехода от пчелички към числов израз, драмата
я имаше и ще я има. Второ, задължително е да се учат, че действията им, на
децата, винаги имат своята оценка, независимо дали е от учител или от шеф,
или от родител, или от дете ... И трето, което е чисто субективно, което е и
причина за известното ми изостряне по темата, трябва да си има стандарти-
зирано или айде, поне препоръчано, с какво се бележи и кога се бележи, като
оценка за най-малките. При моето дете положението е следното: за добра ра-
бота - стикерче някакво, за средна работа - Браво!, а за лоша работа - подпис.
Е, знаете ли колко време, докато стопля, че Браво! означава всъщност не Браво!,
а средна оценка? Ако е под лозунга да не се травмира детето, ами благодаря,
предпочитам да вижда, че е тройка, примерно, а и аз да я виждам като тройка.
Недопустимо е да се ползва Браво! като щадяща форма на казване, че можеш
и по-добре.
Ето, всички казвате, че Браво! или пчеличката са били трудно получавани. Ама
сега не е така, именно поради тези щадящи децата теории, които не ги щадят,
а всъщност им нанасят ужасна вреда, не знам дали успях да се аргументирам...

тоталното бъркане при смятане е дискалкулия, нещо като разновидност на дислексията, просто тя не е толкова популярна като тази с четенето.
`по "мое"време не се е гледал само верният отговор, основната оценка се формираше от това как е решена задачата, дали е спазена логиката на решението, поредността на операциите, цялостното наличие на мисъл в решаването. Тази глупост само да се гледат крайните числа я въведоха заради тъпите англо-саксонски системи на тестуването, децата отвикнаха да мислят като пишат, а само играят на "изключи грешните отговори". затова и по геометрия закъсват, защото там трябва да се мисли, да се правят логически заключения от малко информация, да се комбинира. По другите предмети е същата работа, все по-рядко се срещат учители, които искат разказване на урока, формулиране на някаква теза, това дето му викахме развиване на въпрос по география или по биология, че и по история. Накрая децата не могат две изречения да вържат, за да обяснят и разкажат един филм, случка. По мои наблюдения, малко са родителите, които искат децата ми да разказват, да пишат, явно ги удовлетворява играта на тото и драскането по тестовете. Като се замисля, и много учители това ги удовлетворява, защото икономисват от проверяване на контролни. Колко му е да сравниш числото и да зачеркнеш грешния отговор, къде-къде по-трудоемко е да проверяваш число по число, операция по операция, ред по ред какво е писано. Затова сега съм много против тестовете за външно оценяване, включително в седми клас да са тестове по български и математика, защото се оказва, че няма значение колко знаеш, важното е да задраскаш верния отговор.
 Най-силно е било училищното образование през соца, колкото и да ми е трудно да го призная. Сякаш не стигат всичките дивотии двайсет години, сега пак се завърта порочния кръг децата да минават от клас в клас неграмотни. Спомняте ли си колко деца сричаха след втори клас навремето? И колко сричат сега в класовете на вашите деца? С това оставяне на изпит за есента само ще добутат още неграмотни нагоре. Не е толкова трудно да се изкара четворка в училище, за мен тя се равнява на тройка, изкарана с клизма. Като дойде 30 септември, и детето нищо не знае, ще му пишат тройка, за да не го връщат в долния клас, че ще им се развали статистиката. 

Може и така да е, но след гимназията синът ми изобщо не искаше да кандидатства с математика и въобще да чува за математика. Даже се яви на матура по география, че да кандидатства с тази оценка в ИУ. Приеха го, но и на него и на нас ни беше ясно, че той не е човек, който би станал икономист. В последния момент едва го накарахме да си подаде документите за Морското. Изобщо не си вярваше. Сега учи с голямо удоволствие.
А да не ти казвам колко ни струваше оценката му по математика последната година в гимназията, защото нали се сещаш че ако е 3 или 4, после на изпита в Морското трябва да изкара 8 за да влезе. Това си беше добър бизнес за учителя. Техническа гимназия, "електронно изчислителна техника", от 30 деца само 7 момичета, всички кандидатстват в Морското или ТУ с математика. Къде ще ходим, че няма да вървим по свирката му? Директорът беше плътно зад гърба му.