Здравейте! Искам да споделя моите терзания 
Тази седмица в понеделник отидохме на почивка без децата, сутринта преди да тръгнем дъщеря ми сука за последно. Останало ни беше само едно хранене сутрин и много рядко на обяд. Първият ден като ни е нямало е питала за мен и Ам, следващите три дни е била спокойна, спала е цяла нощ без да се буди. Така докато се приберем. Като се прибрахме след 4 дни вечерта почна да иска да суче, аз и обяснявах колко е голяма, как мама вече няма мляко... Но детето не чуваше и плачеше много. През ноща се събуди още два пъти да иска да суче. Милата ми толкова беше тъжна, че не и давам, толкова много плака 
На вторият ден през деня пита за Ам, но не е плакала, говори: Бебетата-Ам, каката (тя) - не. И вечерта заспа без проблем, само сутринта се събуди и пак заплака, че не и давам да суче. Снощи пак заспа лесно, не се е будила, на сутринта отново почна да плаче да яде, но ми пипна гърдата през пижамата, успокои се и пак заспа.
На мен ми е много криво. От една страна, че отбивам насила, искаше ми се това да стане естествено. От друга страна другата седмица тя тръгва на ясла и много се притеснявам, че стреса за нея ще е двоен - и отбиване, и нова обстановка... Въобще се чувствам много виновна, че така се случват нещата. Малко ми остава да почна пак да и давам, кърма имам още и знам, че веднага ще засуче. Пък като се постопли вече да я отбия окончателно. Сигурно е излишно да пиша, че всички около мен настояват да я отбия вече, не било нормално да суче до такава възраст. Досега не ми е влияело мнението на другите за кърменето, но сега вече ми дойде в повече. Не знам дали постъпвам правилно, чудя се да и дам ли пак да суче отново или пък да не спирам това отбиване. Чувствам се много виновна. Вие как бихте постъпили?
Извинявам се за дългия ферман
Тази седмица в понеделник отидохме на почивка без децата, сутринта преди да тръгнем дъщеря ми сука за последно. Останало ни беше само едно хранене сутрин и много рядко на обяд. Първият ден като ни е нямало е питала за мен и Ам, следващите три дни е била спокойна, спала е цяла нощ без да се буди. Така докато се приберем. Като се прибрахме след 4 дни вечерта почна да иска да суче, аз и обяснявах колко е голяма, как мама вече няма мляко... Но детето не чуваше и плачеше много. През ноща се събуди още два пъти да иска да суче. Милата ми толкова беше тъжна, че не и давам, толкова много плака На вторият ден през деня пита за Ам, но не е плакала, говори: Бебетата-Ам, каката (тя) - не. И вечерта заспа без проблем, само сутринта се събуди и пак заплака, че не и давам да суче. Снощи пак заспа лесно, не се е будила, на сутринта отново почна да плаче да яде, но ми пипна гърдата през пижамата, успокои се и пак заспа.На мен ми е много криво. От една страна, че отбивам насила, искаше ми се това да стане естествено. От друга страна другата седмица тя тръгва на ясла и много се притеснявам, че стреса за нея ще е двоен - и отбиване, и нова обстановка... Въобще се чувствам много виновна, че така се случват нещата. Малко ми остава да почна пак да и давам, кърма имам още и знам, че веднага ще засуче. Пък като се постопли вече да я отбия окончателно. Сигурно е излишно да пиша, че всички около мен настояват да я отбия вече, не било нормално да суче до такава възраст. Досега не ми е влияело мнението на другите за кърменето, но сега вече ми дойде в повече. Не знам дали постъпвам правилно, чудя се да и дам ли пак да суче отново или пък да не спирам това отбиване. Чувствам се много виновна. Вие как бихте постъпили?
Извинявам се за дългия ферман
) и кърменето сутрин и вечер много ги успокоява. Отделно като се постопли, ще има с какво да се разсейва, заиграва и т.н..-отбиването според мен ще е по-лесно (а и ще е по-голяма и обясненията също ще имат своята роля).
