Литературен клуб - XI

  • 55 889
  • 745
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 5 681
Не беше ли рекламата на Виваком и някаква комбинирана услига  Laughing

Аз за Кнут Хамсун чух горе- долу по това време( на рекламата), но не от нея, а от колега от университета, който е голям фен на всичко скандинавско. Доста неща е споделял с мен що се отнася до литература.

# 646
  • Мнения: 382
Не знам от коя реклама е, но изпитвам огромно щастие, че не съм се докосвала до телевизор от може би 2 години.

Завърших „Мистерии” на Хамсун.
Към края романът ставаше се по-сломяващ. Досега май не съм използвала израза „шамар” за книга, но сега разбирам какво означава – наистина цялата книга беше един „шамар” ...
Този човек е можел да прави с думите/словото, каквото си поиска. В някои моменти си мислех, че за да може да сътвориш такъв герой, е необходимо и ти самият да си малко „така” като него...  Laughing
Също си го представям като самороден психолог от 19-ти век. Или просто една много бурна и надарена личност, безмирна душа, за която не е много чудно, че е стигнала и до фашизма...

Мисля да не преписвам откъси, защото трябва да са страници наред – хване ли се една нишка, тя продължава по 2-3 страници и няма как да се  прекъсне... Стърчат десетина листчета на места за преписване, но отварям и не виждам началото и края, нещо непосилно би било да препиша всичко желано. Като огромно люшкащо се море. Жалко е да ги нямам тези потоци на файлче и да си ги погледжам от време на време - дори да не се изчетат целите, се усеща "хамсуновия съспенс"...  Simple Smile

Всъщност в интернет намерих този „откъс” – не се заблуждавам, че някой ще иска да прочете целия (ако не четях книгата, и аз нямаше да погледна такова дълго нещо в литературен форум), но е добро отражение на целия стил на книгата. Също като другите откъси, които бих искала да препиша и още повече са ме впечатлили, този е само средата – преди него и след него има още все в този дух...
Скрит текст:
Нагел вървеше по пътя си, без да спира. Откъм страната, където се намираше домът на пастора, замаян от слънцето бял гълъб се стрелна косо от високо, като че от самото небе, и изчезна зад върхарите на дърветата; приличаше на блестяща сребърна стрела, забила се надалеч в земята. Къс, почти беззвучен изстрел се раздаде отнякъде, последван веднага от облаче синкав дим, което се издигна над гората от другата страна на фиорда.

Когато стигна до последния кей и няколко пъти мина напред-назад по безлюдния бряг, той, без да се замисли, пое нагоре по хълма и хлътна в гората.

Повървя там около половин час, навлизайки все по-навътре и по-навътре в нея, като накрая спря на тясна пътечка. Всичко беше неподвижно, в застой, не се виждаше дори най-малка птичка, а на небето нямаше ни едно облаче. Той направи още няколко крачки встрани, намери сухо местенце и се просна по гръб на земята по цялата си дължина. Вдясно от него беше пасторският дом, отляво - градът, а над него безбрежното синьо море на небето.

Какво ли е да си там горе и да се рееш сред слънца, усещайки как опашки на комети докосват челото ти! Толкова малка е земята и толкова нищожни са хората. Ето например Норвегия с двата си милиона жители в Сетесдал3 и една ипотечна банка за подпомагане на прехраната им! Струва ли си да бъдеш човек срещу толкова малко! Превиваш гръб, пробиваш си път с лакти и пот на чело в продължение на няколко тежки години, а в края на краищата изчезваш на свой ред от лицето на земята! Нагел притисна главата си с длани. О, всичко ще свърши с това, че той сам ще напусне този живот, сам ще му сложи точка! Дали някога ще бъде в състояние наистина да го направи? Да. И Бог на небето вижда: той няма да се дръпне назад в последния момент. В този миг изпита безгранично щастие, че разполага с такъв прост изход, в очите му бликнаха сълзи на възторг и той задиша шумно, почти на глас. Сякаш го залюля небесният океан, в чиито води той хвърляше сребърна въдица, напявайки си. Лодката му беше от благоуханно дърво, веслата й светлееха като бели криле, а платното от модросиня коприна беше изрязано като полумесец...

Затрепера от радостна възбуда, изпадна в пълна забрава, облада го възхита наред с чувството, че е потънал в невероятното сияние на слънцето. Тишината наоколо допринасяше за още по-дълбока, изцяло обсебваща го наслада, нищо не го смущаваше, само някъде отвисоко долиташе мелодичен тътен, звукът от огромната вселенска машина, Бог въртеше своето колело. Гората наоколо не помръдваше ни с листенце, ни с игличка. Нагел се сви на кълбо, преизпълнен от радостно опиянение, вдигна колене към брадичката си и потръпна от възторг, че всичко е толкова прекрасно. Някой му подвикна и той отговори с "да", надигна се на лакти и се огледа. Нямаше никой. Пак каза "да" и се заслуша, но никой не се обади. Това му се стори наистина странно, така отчетливо бе чул как някой му подвиква, но бързо го забрави, може и да си бе въобразил, във всеки случай сега не искаше да го безпокоят. Изпадна в загадъчно състояние, обзет от психическо блаженство, всеки нерв у него будуваше, усещаше музика в кръвта си, чувствуваше родство с цялата природа, със слънцето, планините и всичко останало, сякаш го обгръщаше усещането за неговия собствен "аз", внушавано му от дървеса, бучици пръст, тревни стръкове. Душата му бе станала огромна и пълнозвучна като орган, хармонично ечащ вътре в него и той никога нямаше да забрави как сладостната музика нахлуваше на талази в кръвта му.

Полежа така още малко, наслаждавайки се на своето усамотение. После дочу стъпки долу по пътеката, истински стъпки, шумът от които не можеше да му се е причул. Повдигна глава и видя мъж, идeщ откъм града. Мъжът носеше продълговат хляб под мишница и водеше подире си на въже крава, бършеше непрекъснато потта от лицето си и на гърба си имаше само риза заради топлото време, но все пак дебел червен вълнен шал беше омотан на два пъти около врата му. Притихнал, Нагел наблюдаваше селянина. Ето го там! Ето го стопанина от Сетесдал, норвежеца, ха, ха, ето го обитателя на този край, със самун под мишница и с крава, която се тътри подире му! Ама че гледка! Хе, хе, хе, хе, хе, Бог да ти е на помощ, славен норвежки викинге, ако поразхлабиш шалчето си и поизтръскаш от него въшките! Но тогава ти би загинал, би глътнал свеж въздух и веднага би умрял. А вестниците биха ожалили твоята преждевременна кончина и биха се възползвали от нея, но за да предотврати други подобни случаи, либералният депутат в стуртинга4 Ветле Ветлесен би внесъл законопроект за най-строго опазване на националните паразити.

В мозъка на Нагел едни горчиво саркастични образи се редуваха с други. Той стана и пое към града силно възбуден и с развалено настроение. Не, все пак беше прав, тук нямаше нищо друго освен вездесъщи въшки, гранясало сирене и катехизисът на Лутер. А хората бяха еснафи средна ръка в колиби на по три ката, които не си дояждат, не си допиват и подслаждат животеца си с пунш и бистрене на политика по изборите, търгувайки денем със зелен сапун, пиринчени гребени и риба. Нощем обаче, когато небето гърми, прорязано от светкавици, те се свиват в креватите си и само от страх четат Юхан Арендт5. Точно тъй е, хайде, намерете ми едно-едничко истинско изключение и ще видим дали то е действително възможно! Дайте за пример някое отявлено престъпление, някое върло прегрешение! Не обаче онези смешни и азбучни провинения на бюргерите, съвсем не, а редките и ужасяващи разпътства, изтънчената аморалност, кралския грях, изпълнен с жестоката омайност на пъкъла. Ах, колко жалко е всичко. Какво мислите за изборите, драги ми господине? Най-много ме тревожи положението в Бюскерю...

Но когато отново мина покрай кейовете и видя кипящата жизненост там, настроението му постепенно се подобри, той пак изпита радост и започна да си напява. Времето не беше такова, че да буди униние, то беше хубаво, великолепно, един ослепителен юнски ден. Малкият град се припичаше на слънце, засиял под лъчите му като омагьосан.

Когато влезе през вратата на хотела, той вече отдавна беше забравил горчивите си мисли, в сърцето му не беше останала и следа от раздразнение и яд, а съзнанието му отново бе озарено от представата за лодка от благоуханно дърво с модросиньо копринено платно, изрязано като полумесец.
В заключение – не мога да кажа, че „Мистерии” ми е станала любима книга, просто е нещо ново, различно и изключително впечатляващо за мен.

Прочетох два от разказите в "Преводачът на болести" и разбрах какъв ми е "проблемът" с Джумпа Лахири ("Името" също не ми хареса). Съжалявам, но явно след Рушди трудно може да ми хареса нещо подобно (почитания за Арундати Рой, която е успяла да стигне до неговите висоти – жалко, че само с един роман – но какъв! Wink ).

Как например да ме трогне нещо такова, плоско като историческа справка почти (направо съм груба, съжалявам... ) : 
Скрит текст:
„ -... Нашата страна беше разделена на две. През 1947 година.
Доколкото знаех, през тази година Индия беше получила независимостта си.
-   И едното, и другото – каза баща ми. – Освободихме се и хоп – разделихме се на парчета като торта – обясни той и начерта хикс с пръста си върху кухненския плот. – Хундуистите тук, мюсюлманите там. Дака вече не е наша...”
Разбирам, че възрастен обяснява на дете, но... просто не е за мен...
След като при Рушди Независимостта и Разделянето не винаги са описани дори с точни думи... Там тези процеси направо дишат и болят...

Все пак ще прочета останалите разкази на Лахири – не е „виновна” тя, просто Рушди приляга на моите търсения. Wink Представям си, че е имала малките идейки какво иска да каже и от тях е изсмукан разказ. А може и в следващите разкази да не прозира типично емигрантското и биографичното. (то всъщност и при Рушдии „прозира”, но по различен начин, а и защо ли трябва да сравнявам... )

# 647
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287


Аз за Кнут Хамсун чух горе- долу по това време( на рекламата), но не от нея, а от колега от университета, който е голям фен на всичко скандинавско. Доста неща е споделял с мен що се отнася до литература.

Би ли споделила, ако се сещаш нещо скандинавско, което той да ти е похвалил.
Аз също много харесвам сканд. л-ра.

Свет, о, Арундати Рой беше моето открие за 2009г. Страхотна, всепоглъщаща. След това и аз търсих други нейни романи, но, уви...

# 648
  • Мнения: 1 934
Дадоха ми да чета две книги на Джералд Даръл - "Птици, животни и роднини" и "Градината на боговете"., с идеята, че ще ми харесат. Някаква идея от коя да започна? Някакви отзиви? Нищо не съм чела за тях...  newsm78 или поне не помня!!!  Hug

Герганка, макар и със закъснение, обожавам Джералд Даръл  Heart Eyes , дори и сега на дърти години си го препрочитам с кеф  Mr. Green
С която и да почнеш, няма да сбъркаш  Peace

Нещо не ме грабнаха разказите на Джумпа Лахири и мен  Confused

Сега чета "С Яна около света" на Дончо и Юлия Папазови и никак не е лоша.

Нагоре четох коментар за трилогията на Анне Рагде, че е мрачна. Никога не съм я възприемала като такава, напротив приятна ми беше. Но пък ми е интересно как всеки от нас възприема по различен начин книгите  Simple Smile

# 649
  • Мнения: 107
Дадоха ми да чета две книги на Джералд Даръл - "Птици, животни и роднини" и "Градината на боговете"., с идеята, че ще ми харесат. Някаква идея от коя да започна? Някакви отзиви? Нищо не съм чела за тях...  newsm78 или поне не помня!!!  Hug
Герганка, макар и със закъснение, обожавам Джералд Даръл  Heart Eyes , дори и сега на дърти години си го препрочитам с кеф  Mr. Green
С която и да почнеш, няма да сбъркаш  Peace

Благодаря!!!   bouquet Мислех си да не са в някаква зависимост, но после /след консултация с Уикипедия/ видях, че те са писани с близо 10 години разлика... и ги подредих в книжната купчинка, която ме чака за четене, съобразно годината на написване.  Grinning Жената, която ми ги даде има моя вкус за книги, та си мисля, че трябва и на мен да ми допаднат.  Hug

# 650
  • Мнения: 2 293
Ако трябва да препоръчате на някой една книга от Кнут Хамсун, коя ще е тя?

# 651
  • Мнения: 3 178
Ако трябва да препоръчате на някой една книга от Кнут Хамсун, коя ще е тя?
Зависи какво търсиш, но аз - "Виктория" - приятно, но ненесериозно, интригуващо, ако ти хареса, продължавай с другите:)

# 652
  • Мнения: 5 681

Би ли споделила, ако се сещаш нещо скандинавско, което той да ти е похвалил.
Аз също много харесвам сканд. л-ра.


Чак сега виждам, извинявай.

Йо Несбо, Ян Гуи, Стеин Стенар  Rolling Eyes Това си спомням

# 653
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287

Би ли споделила, ако се сещаш нещо скандинавско, което той да ти е похвалил.
Аз също много харесвам сканд. л-ра.


Чак сега виждам, извинявай.

Йо Несбо, Ян Гуи, Стеин Стенар  Rolling Eyes Това си спомням

Благодаря.
Признавам, не съм ги чувала. Но ще ги проверя. Simple Smile

# 654
  • Мнения: 2 544
Ако трябва да препоръчате на някой една книга от Кнут Хамсун, коя ще е тя?

Тук съм за всепризнатата " Глад" и то, защото наистина ми хареса...за разлика от " Виктория". Други негови не съм чела, а и "Глад" за мен изчерпа автора ( в най-положителния смисъл) Simple Smile

# 655
  • София
  • Мнения: 1 010

До мен стои разтворена "Отива една жена при лекаря" (писахме в другата тема за това).
На последните й страници съм.

Прескочих сърцевината. Нямам намерение да я чета. Краят ми е предостатъчен. Началото само по себе си ми беше достатъчно.

Не намирам особена литературна ценност в прочетеното, но пък подтикът за една гигантска животоспасяваща крачка бе мощен... много мощен!

# 656
  • Мнения: 2 293
а и "Глад" за мен изчерпа автора ( в най-положителния смисъл) Simple Smile
Точно това е ключовата дума 'изчерпа', благодаря! По принцип не обичам да чета няколко произведения от един автор (изключенията са наистина малко).

# 657
  • София
  • Мнения: 9 492
Здравейте.
Днес има промоция на Сиела във връзка с празника на Народните будители - всички български автори, издадени от Сиела - на 50%. Аз си поръчах от електронната книжарница, но понеже не се отрази автоматично намалението, после ми го коригираха ръчно в поръчката и отново ми я пратиха на мейла вече с намалението. По-добре е да изберете наложен платеж при тази опция обаче, защото иначе при e-pay ще ви излезе същата сума - поне това ми обясниха по телефона.
Мисля, че намалението го има и в книжарниците по места, не само в електронната.

# 658
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 867
снощи приключих Затворникът на рая - Сафон. честно да си кажа, не ми хареса кой знае колко. с предните две части беше съвсем различно - попадаш в един свят, от който не ти се излиза, забравяш всичко и всички около себе си, толкова е поглъщащо. докато в Затворникът четох преди да я прочета, че била свързващата нишка между предните две и давала отговори на много въпроси, които оставали неясни. честно да си кажа, с прочита й, за мен въпросите станаха дори още повече от преди   hahaha типично за завършек остава се прозорче за аха четвърта част. да се надяваме, че ще ни зарадва и с такава и ще се постарае повече , отколкото с 250 стр. на Затворникът , които ми бяха изключително недостатъчни.

Пепеляши, ако имаш време гледай филма по книгата. Лично на мен повече ми хареса.

# 659
  • Мнения: 4 560
Изчетох Безсъние на Стивън Кинг. Не ми хареса.
Не ме беше страх, историята беше плоска, предвидима и скучна. Имаше препратки към Властелина /особено накрая като изчезна белега на Ралф, силата в Пръстена .../ и Колелото на времето /летенето между световете/.

Общи условия

Активация на акаунт