Литературен клуб - XI

Поставят се, ама ако много ме мързи дори аз не им слагам кавички 

На Стивън Кинг съм чела  "Дългата разходка" и "Зеленият път", още когато бях в гимназията. "Дългата разходка" тогава ми хареса много, но тя изобщо не е от "страшните" книги. Има повече психологя, отколкото мистика или страх. "Зеленият път" не ми се видя нещо кой знае колко забележително, но не е лоша. Увлекателна, да речем. От страшните книги не ми е интересно да чета. Пробвала съм се с Дийн Кунц.


Tsugumi, от италианските издания исках да ти споделя, че ми беше интересната и харесах "I barbari. Saggio sulla mutazione" di Alessandro Baricco.

Да, Буб, много си права, Ст. Кинг е много добър психолог.   Аз също не помня някоя от книгите му да ме е плашила (или не толкова , колкото пустия му Сафон   казах ли ти ,че прочетох 3-та част - слаба работа, очакваше се ), но е факт , че детското приятелство и същите тези деца след години как са се променили и какво се е случило с тях е в основата на повечето му романи или по-скоро романите му от по-ранното творчество. Едни от моите любими са "Сърца в Атлантида" ( и по-специално първата част - Отрепки с жълти палта),"Дългата разходка" (толкова добре разказана, че чак и мен ме болеше), "Особени сезони".

Не казвате нищо за "Играта на Джералд". Аз след тази книга и след "Дългата разходка" спрях да чета Кинг - много ми дойде И не, че са страшни книгите, но ме засегнаха много дълбоко.
Сега, след 7-8 години го преоткривам наново. Харесва ми, по друг начин го възприемам.
Когато се двуомя какво да чета, посягам към Кинг, знам, че няма да ме разочарова

Първата ми книга на Стивън Кинг беше "Мъртвата зона" , закупена през 1988 в комплект с "Рагтайм" на Доктороу ( нали помните тези безумни социалистически пакети?) Много ми харесваше тогава, но някак си не ме привърза към автора . Не съм почитател на стила "аааааа, ужасужасужасужас,аааа!", и няма да ме привлече нещо , в което има само кошмари без никакъв психологизъм. Това, което ми харесва е "Мизъри", сборникът "Различни сезони " - с "Rita Hayworth and Shawshank Redemption" и сега - "Под купола " съм си заделила, защото го купувах за познато дете и ми стана любопитно.
Силата на Кинг е като разказвач - изкарва бавно и постепенно слоеве, за които не си подозирал,че могат да се разкрият в един човек, било то тъмната му страна или подчерепното му съдържание и ако се чете без очакването задължително нещо ужасяващо да се случи , може да бъде много приятно преживяване.

"Мъртвата зона" си чела.
Аз не чета книгите на Кинг за да ме уплашат. Не мисля, че и това им е целта.  А и думи като "трябва" при четенето и книгите няма. Поне за мен. Има лична емоция и усещане.
Това е похват на автора, стил на писане - книгите са много по-дълбоки от повърхностния ужас. Съгласна съм с Буб, Кинг е изключителен психолог.
Но факт е.. или го харесваш или не и понякога една книга е достатъчна.

моето мнение е, че в повечето случаи една книга не е никак достатъчна, за да се изгради някаква представа, но и аз съм се отказвала така от автор. става въпрос за Саган. прочетох само една нейна и не искам нищо нейно да чета вече.

А, имам съвпадение. И аз не я харесах.
Подозирам, че и Шмит няма да ми допадне по същия начин и затова не смея изобщо да посегна към него. А иначе тук много го харесват.

Като споменахте Саган, вчера започнах да я препрочитам. Окривам си подчертани изречения от времето, когато бях на 15г. Интересно ми е да си направя самоанализ. Но определено Саган е подходяща именно за тийн-възрастта. Сега ми звучи леко наивно с претенции за претенциозност /извинете ме за тавтологията/

За Саган - явно пак си зависи от човека – аз скоро си препрочетох не книгите, а записките по книгите на Саган и отново се „самоподкрепям”  – т.е. не се отказвам от положителните си думи. Според мен е нещо съвсем различно от тийн четиво. Или аз съм си останала с тийн чувственост (или съм се върнала към нея), или наистина има нещо повече – т.е. за мен има, защото го чувствам. Но е факт, че си останах с три нейни книги и не мога да реша коя друга може да ми хареса колкото тях.

ТинаХрис, аз като чела единствено „Мистерии”, ще препоръчам нея от Кнут Хамсун. Също би могло да ми е достатъчна от автора, но след повечко време, като събера сили  , мисля да прочета примерно „Глад”. Бях писала: ако е като „Мистерии” – да се потопя отново в таланта на Хамсун, ако е различна – да видя още една негова страна. 

За Стивън Кинг - чела съм единствено "Мъртвата зона" (плюс два филма) като тийн и за момента ми беше харесала. Но след това в нито един етап от живота си (досегашния) не почувствах необходимост да прочета друго от този автор.

Вече определено си имам „тройка” категорични любимци – Салман Рушди, Уилиъм Уортън, Ерик-Еманюел Шмит. Откривам толкова общо между тримата като разбирания, мисли, най-общо – хуманизъм; а са толкова различни като стил на писане и това също ми е ценно и интересно.
(Тук не споменавам такива безспорни любимци като Маркес и Стайнбек, те са – най-банално казано – класика или просто... без думи...)

Но между горните трима вече наистина усещам доста общо и са ми много близки. Защото тяхното общо вълнува и мен. За много хора то може дори да е дразнещо. А като начин на писане единият може да е шантав, другият отегчителен, третият лигав (или „женски”). Аз съм щастлива с тях! 

Здравейте на всички !
Отдавна се каня да се присъединя към темата, досега бях само мълчалив читател.
Но при наличието на конкретна покана за дискусия, която винаги ми представлява интерес, се присъединявам към темата.

(Самсара не се смей  !)

Конкретно:


Аз съм ЗА!
Прочетох първата си книга на Кинг на около 12-14 годишна възраст - "Живата факла" и беше "любов от пръв поглед", както се казва. От тогава започнах да заформям колекцията си от негови книги и досега съм събрала всичко, което е излизало на български език от автора.
Не съм прочела всичко все още. Кинг не е от авторите, които могат да се четат на галоп. Има доста психология в тях, за да се възприемат прибързано и повърхностно.
Забелязвам, че доста хора очакват да бъдат изплашени от книгите на Кинг и това го отчитам като една голяма грешка. И тази грешка е обусловена от винаги дразнещият ме залепен етикет от критици, ПР-и, реклама и пр., че Кинг е писател САМО на ужаси. Не! Кинг не пише просто ужаси, Кинг пише психологически романи с елементи на ужаси, но и на фентъзи, фантастика, трилър, екшън, драма и всички останали жанрове, които се сетите. В неговите книги има от всичко. А стилът му на писане прави този коктейл още по-вкусен за мозъчните сетива.
Това, че е продуктивен автор, не го прави комерсиален. Едно е да пишеш романи в продължение на десетилетия, да си изградил име в световната литература, да си получил куп награди за труда си и затова книгите ти да се продават - това според мен не е комерс, а изградена успешна кариера.
Не мога да кажа, че ВСИЧКИ книги на Кинг ми харесват, напротив. Има такива, които са ми били скучни, тегави за четене и накрая напълно разочароващи ме. Но те са единици на фона на всичко друго, което ме е впечатлило ярко. Много зависи и на каква възраст (+ житейски опит) се чете дадена книга на Кинг. Това само говори колко многопластов, дълбоко психологичен и сериозен автор е той.
Не искам поста ми да се възприема като "Който не е чел Кинг веднага да се поправи!" или като философско размахване на пръст към не-феновете. Има си най-различни хора и вкусове. Не съдя никого за това, което харесва или не.
Уточнявам това, за да няма обидени - излагам и обосновявам личното си мнение за автора и неговото творчество.
Например, аз не харесвам Толкин, но няма как да отрека, че той е Бащата на финтъзи-жанра в световен мащаб. Обичам много фентъзи - но Толкин не.


Брилиянтно казано! Подкрепям  !

"Особени сезони" и "Мъртвата зона" ми харесаха най-много от книгите на Кинг, които съм чела. И наистина - стилът му на разказване е това, което ме привлича.
"Зеленият път" съм го гледала на филм няколко пъти - много силен филм. Не знам как ще ми въздейства книгата... може би ще я прочета.

Ооо, Саган ми е "приятелка" Имам всичко нейоно на бг, но по реда на издаване (у нас) качеството на романите като че спадаше, което не значи некачественост. Последният примерно - "Разхвърляното легло" пак четох с интерес и увлечение, но определено първите 3-4 са шедьоври в сравнение - и като фабула, и като внушение. Не бих казала, че е тийн автор, по-скоро напротив - за по-"поулегнали" или поулягащи по-точно жени (а защо не и мъже, макар че трудно виждам моя примерно с такова четиво).

Аз също съм "за" Стивън Кинг. Считам, че е изключително идеен и за мен е един от авторите с най- развинтено въображение, които съм чела. Просто четейки го, съм се чудила как можа да му хрумват такива неща. Друг е въпросът, че според мен се харесва в по- млада възраст.

И тук ще я пусна, пък ако има желаещ, да пише

Давам "Отива една жена при лекаря". (elita междувременно си получи нейния безплатен екземпляр)

Книгата се намира в Младост 4, но може да бъде донесена и на НДК.