Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 27

  • 81 528
  • 723
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 10
tani4ka, като каза  за гоблени -за мен гобленарството е хоби и добре ,че лявата ръка е оперираната, та си позволявам да бодна с дясната по някой и друг бод.Нека да споделя с вас творенията си ,за да ви разсея малко. Няма да говорим само за болести я... Simple SmileПък ако ви е интересно-разглеждайте.Ако ли пък измествам темата-моля да бъда извинена, ще изтрия поста.
http://fani35.snimka.bg/tapestries/hobi.665122.26732673

# 601
  • София
  • Мнения: 5 074
Оооо, не  Cry
Харесах си точно три, ама толкова много, че ми се прииска в момента да си ги окача на стената!

# 602
  • Варна
  • Мнения: 118
Много сте се разбъбрили. Simple Smile
Аз бях във Враца няколко дена и  още не мога да изчета всичко ...
Това е много хубаво градче ! Много ми хареса. Чисто, спретнато и мноооого евтино. Въпреки че бяхме на турнир 5 родителя с 15 деца, аз си починах страхотно, заредих батериите, а и децата станаха първенци в групата си по водна топка и отиват на полуфинали.
Относно гоблените -  много красиви и романтични неща имаш, sianie35 .
Аз не мога да шия или плета, но съм правила 2 рехабилитации по "Виктория".
Там се набляга точно върху шиене, плетене, рисуване, свирене на пиано като полезни за оперираната ръка. Помпички с високо вдигната ръка са много полезни. Консултираха ме да не правя движения наподобяващи стъргане - като чистене с прахосмукачка например.
Но ... стига съм издавала ноу-хауто - който иска да идва и да се рехабилитира Simple Smile
Моята ръка се подува при вирусни инфекции. Ограничавам се да не нося тежко, но не може. А и домакинската работа мен чака.

# 603
  • Мнения: 45
sianie35  - ти наистина си едно Сияние, какви красоти малиииии. Хули, няма се разберем така и аз си харесах три. Давай да се разберем сега, коя какво ще окачи на стената, че да не станем на кълбо #2gunfireТогава няма да има значение, кой с една, кой с две, кой с болна ръка,  кой със здрава Wink Шегата настрани - голяма красота  bouquet Сега малко по друга тема да пофилосовствам, защото според мен понякога  грешно обвиняваме хирурзите си, че нямат отношение към нас след операцията и гледат да им се махнем от главата. Преди 10-12 години оперирах голямата дъщеря от кучешка тения - трудна, продължителна и доста сполучлива операция, въпреки мъките които детето преживя, благодаря на бога и до сега е добре. Но тогава беше на ръба на оцеляването. Самата операция е протекла много рисково и в началото се молехме да оживее, а след това да е излекувана. Както и началото се молехме да е тения, а не рак - защото образуванията бяха огромни и на 2-3 места - на черния  дроб  . Но след операцията, започнаха и нашите следващи ходения по мъките, въпреки младия и силен организъм, се случиха хиляди неща - няма да ги изброявам, че спомена и до сега ме плаши. Аз все ходех при хирурга/лежахме 40 дена  в Александровска/   за съвет и вземане на решение за поредния проблем. Накрая жената каза "Вижте госпожо, аз съм хирург и съм си свършила работата. Операцията е направена перфектно. За всичко останало трябва да се търсят други лекари и лечение" Колкото и да не ми харесваше това което каза - беше права.  Тръгнах да търся всички други лекари, които ни бяха нужни в случая, стигнах даже до диетолог. Водех ги в отделението, плащах им като на частен преглед и така се справихме. Да не говорим, че тогава живеех още в Русе и през цялото време бях нелегално в отделението. В България проблема е че нямаме след болнично лечение, нямаме система за информиране на пациентите за пътя по който трябва да минат преди  операцията или след проведеното лечение, затова се получава така, че всеки чете и интерпретира прочетеното по свой начин. Според мен  намирането на подходящия лекар е най голямото щастие на пациента в момента, защото когато си объркан и не чувстваш опора в компетентността на лекуващия е трагедия. Пожелавам на всички да намерят такъв човек.

# 604
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 122
Привет, за съжаление напоследък не мога да си пазя ръката, а и си получавам болчици по този повод, но слава Богу не отича Rolling Eyes Скарана съм с шиенето, но гоблените ме впечатлиха много. Браво Сияние - страхотна си Peace И искам да кажа нещо за тези, които сега почват химиите и лечението въобще. По време на цялото лечение /имала съм 23 вливки/, кръв са ми вземали само от оперираната ръка, за да не се боде излишно другата, която и без това е бодена много. Не са препоръчителни само дългите интервенции за оперираната ръка, като вливки, а за кратките, като вземане на кръв няма проблем. Неоперираната ръка ми е бодена поне 30 пъти заради вливки. Тук слагам и несполучливите абокати Sad. Предсаветете си ако трябваше и още 23 пъти да я бодат за взимане на кръв #Crazy Няма вени, които да издържат Mr. Green
Бигбабче, ама и вие сте минали през сериозно изпитание #CrazyУжас! Хубавото е, че всичко остава назад и се забравя дори Peace

# 605
  • Мнения: 4 864
На мен онзи ден медицинска сестра ми каза от сега нататък винаги да казвам,че лявата ми ръка е оперирана и да ми се взема кръв само от дясната..  Rolling Eyes

# 606
  • Мнения: 972
На мен онзи ден медицинска сестра ми каза от сега нататък винаги да казвам,че лявата ми ръка е оперирана и да ми се взема кръв само от дясната..  Rolling Eyes

И на мен така са ми казвали,ама аз си давам точно лявата ръка,че там са ми по-Убави вените! Mr. Green
И относно това с ръцете,се питам Мамето коя ли ръка дава ,като и двете ѝ цици са оперирани?! Whistling

# 607
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 122
На мен онзи ден медицинска сестра ми каза от сега нататък винаги да казвам,че лявата ми ръка е оперирана и да ми се взема кръв само от дясната..  Rolling Eyes

Така са ти казали, ама ти си имай едно на ум. Нищо няма да и стане от вземане на кръв!!!!
А мамето, нали писа....Чуди се чуди се и накрая дава една от двете...на късмет Mr. Green

# 608
  • Пловдив
  • Мнения: 292
...Нека да споделя с вас творенията си ,за да ви разсея малко. Няма да говорим само за болести я... Simple Smile
http://fani35.snimka.bg/tapestries/hobi.665122.26732673
Супер! Хем красиво, хем и полезно за разтушване! Поздравления sianie35


В България проблема е че нямаме след болнично лечение, нямаме система за информиране на пациентите за пътя по който трябва да минат преди  операцията или след проведеното лечение, затова се получава така, че всеки чете и интерпретира прочетеното по свой начин. Според мен  намирането на подходящия лекар е най голямото щастие на пациента в момента, защото когато си объркан и не чувстваш опора в компетентността на лекуващия е трагедия. Пожелавам на всички да намерят такъв човек.[/color]
Това все едно аз съм го писала. Напълно подкрепям мнението! Благодаря и за пожеланието!

# 609
  • Мнения: 66
Лили, станах  #Crazy от тази таблица! А относно дозирането не мога да ти помогна /май само това още не съм се научила Grinning/. Знам че освен всичко друго,  има значение и теглото на пациента, но този факт се заобикаля, за да се пести от лекарства.
Към новите момичета – в момента ви е много трудно, защото всичко за вас е ново, а липсата на лекарства още повече усложнява нещата. Дамата от АПОЗ ми каза, че поради административни неуредици и понеже някои болници не са провели търгове, фирмите-дистрибутори манипулират с цените и въобще невероятна каша и оттам липсата на лекарства. Но да се търси и закупува лекарството всеки път – първо, това са много пари и трудно може човек да си позволи да ги закупи наведнъж, а ако не успеете да си ги доставите навреме може да пропуснете вливка. Трябва да си намерите начин – лекарствата ви се полагат, ако трябва сменете болницата.
Сега не знам как ще приемете това, което ще ви напиша, но това е моя опит от 8годишна борба с рака и със здравната система. Пускам писмено запитване към институцията  /в частност болницата/ и те са длъжни да ми отговорят. Във всички случаи, когато вината е у тях, за да  избегнат отговора  ми решават моментално проблема. Системата ми действа безотказно.Това си има и друга страна разбира се, персонала ме гледа накриво, но много внимават когато ме обслужват. Както някой беше писал в темата – като на война сме – всеки действа с всякакви средства! Успех на всички! Hug
Сиание, гоблените са прекрасни!  bouquet
Хубав ден, момичета!  bouquet

# 610
  • Мнения: 15
Сияние , и на мен много ми харесаха гоблените , завиждам ти за търпението да ги шиеш- и аз в редичката , дъщеря ми веднага си поиска 2-3  Joy
Цитат
Цитат на: bigbaba4 в Ср., 28 Март 2012, 10:43
В България проблема е че нямаме след болнично лечение, нямаме система за информиране на пациентите за пътя по който трябва да минат преди  операцията или след проведеното лечение, затова се получава така, че всеки чете и интерпретира прочетеното по свой начин. Според мен  намирането на подходящия лекар е най голямото щастие на пациента в момента, защото когато си объркан и не чувстваш опора в компетентността на лекуващия е трагедия. Пожелавам на всички да намерят такъв човек.[/color]
Абсолютно е така - всичко се прави на парче.И много са рядко лекарите , които могат да разговарят с пациента .Бучват ти там едно инфомирано съгласие и айде , подписвай .Ами едно време като нямаше и такова съгласие  newsm78.Знетете ли колко често , докато работех в хирургия сме оперирали примерно пациенти с дебелочревен карцином .Първо никой не им обясняваше диагнозата  или ако това се обясняваше то беше отгоре -отгоре ,после не им казваха обема операция  или поне вариантите и хората се събуждаха  с извадено на корема черво и изпадаха в пълен шок и ужас .Психолози  или някой да говори с теб - няма такива работи - справяй се сам  #Crazy И лошото , че не виждам нещата да се променят много в тази посока  - има някъкви проблясъци , но ........ Thinking  
Все пак забелязвам напоследък , че психолога на болницата идва и разговаря с пациентите , особенно новите  на диализа / те пък все повече млади хора за съжаление , както и в нашата болест - възрастовата граница пада /. Cry

Последна редакция: ср, 28 мар 2012, 14:08 от @tani4ka

# 611
  • София
  • Мнения: 5 074
Таничка,достатъчно дърта и изстрадала съм. Била съм от двете страни на бариерата - и като пациент и като близка на пациент.
Ако си чела назад в темата, съм писала за всички, но пак ще спомена.
Всички мои близки и роднини умираха от рак. Видяла съм какво ли не, преживяла съм болката с тях. Бог ми даде такива изпитания, че се чудя кък съм успяла да се съхраня психически.
Явно може.
Искате ли да ви кажа, че аз все още не съм се срещала с психолог?
Да, така е. Нито са ме търсили, нито аз съм ги търсила.

# 612
  • Мнения: 884
Така е, но хората сме различни. Аз се притеснявам да говоря за страховете си с близките си, но с психолог бих се почувствала по-добре. Ти сигурно си невероятно силен човек, мен може да ме извади от равновесие разлята чаша по новата ми покривка-характери...
 Аз вечер си мисля ,че се справям, но сутрин се будя с мисълта, че съм обречена.
 Иначе новината , че не се налага да се лишавам от любимите си хобита-напр. плетенето, току що ми подейства много добре.
 Сияние-прекрасни неща си показала!

# 613
  • София
  • Мнения: 5 074
Точна щях да ви помоля да не казвате, че съм силна .
Напротив, и аз като вас съм нежна  и ранима. И аз се вбесявам от различни неща.
Но живота ме научи на друго. Че трябва да намеря сили да се справям с предизвикателствата.
Било то от здравословен характер, даже и тогава, когато всички казват, че няма надежда...

# 614
  • Мнения: 884
Силна-слаба-няма значение...Факт е ,че сме различни, самооценката ни, начинът, по който подхождаме и се справяме с проблеми...Както и да е-като нямаме психолози-имаме си форум  bouquet!

Общи условия

Активация на акаунт