След звъненето на Дейв се престраших.
Живеем в кооперация на 2 етажа, под нас са възрастна жена със сина си. От две години близо сме тук.
За това време се случи седем или осем пъти да се звъни на вратата, кратък звън, сутринта между 9 и 9.30 часа.
Отварям вратата- няма никой, бягам на терасата, да не би отдолу да звъни някой на звънеца- няма никой.
Два пъти се случи да се звъни, мъж ми отваря, аз бягам на терасата- няма никой.
Най- странното се случи зимата, когато валя големият сняг.
Пак се звънна, бях до вратата, отворих веднага- пак никой.
Моичкия рано отиде на работа, слязох до входната врата- нямаше и никакви стъпки в снега.
На милия стъпките снега ги беше заличил, нито имаше мокри следи по стълбището, нищо.
Съседите отдолу са трудноподвижни, а и няма за какво да си правят майтапи с нас.
На хазайката мъжа й е починал тук, но в 5 сутринта.
Много ми е чудно.