Случи ми се нещо странно VIII

ЙХаххха, стига ве хора!
Прочете ли по-напред...
 

И аз се записвам.Дълго време ме нямаше.Гледам много сте напреднали.
За сънищата да кажа макар  и с опасност да ме нахока някой - освен че не се разказват преди 12 на обяд има друго.Може да го разкажеш преди това, но се пуска чешма да върви и се казва нещо от сорта ако предсказва лошо, то да се изтече така както водата се изтича в канала.
Знам и друго но не мога да обясня защо е така и не помня вече кой ми го е казал - преди да разкажеш сън да преброиш 9 комина.

Съжалявам, че внесох смут. Пиша и спирам с офф-а. Отговорих и на Акаша на лични.
Взирането в една точка, когато взиращият се дава признаци, че "отсъства", се нарича "абсанс", или "пти мал" или иначе казано "малък припадък" и е вид епилептичен припадък. т.е. човекът един вид в момента губи съзнание.
Това го пиша за протокола, като сигнал.
Не се отнася за малки деца, които нямат необходимата зрялост на мозъка.
Не се отнася и за големи хора, които си дават сметка за това /т.е. щом усещаш, че го правиш, значи си "присъстваш", "там си". Това последното в отговор на rosinauzunova. Аз също си блея понякога, но не, не е това.

На мен също би ми било интересно какво може да причини това поведение. Не ми се е случвало да засичам дете да прави така, а само да говори на някой.
Друг интересен случай при мен беше преди години. В момента гледахме едно голямо куче, и никой не се беше и замислял за второ. Дума не беше казана, когато едно дете(роднина) се обърна и спомена, че скоро щели да бъдат две. След няколко дни ни подариха друго куче.

Мда, Ирина побърза да окатегоризира състоянието... Ко да прайш... Пси - мал, пси - голем, все тя...

Не е смешно. Дано не се случва на никого.

дано... дано...

Преди години имах котарак.Веднъж, наблюдавах едно такова състояние, при което той гледаше ,,нещо'' с огромен интерес.Реших да му отвлека вниманието:-Мац, пис, пис!-Никаква реакция, О чакай, на саламче няма да останеш безразличен , ти- мисля си.Бутнах му парче салам под муцуната- отказа, дори побутна с лапа ръката ми, да може на гледа ,,нещото"- то бе по-интересно.А, странно бе това , че зениците му се уголемиха до крайност, това мисля става само при промяна на светлината кам по-слаба?!Мисля, че животните усещат духовете.

Моя племенник, 4 - годишен, често си говореше с някого, не се е взирал, но реално погледнато изглеждаше, все едно наистина разговаря с някого, брат ми и снахата доста се бяха наплашили, без майтап. Според мен просто си е въобразявал, после започна да се прави, че говори по телефона с някого, ако го оставиш го правеше по 20 минути. Питаш ли с кого говори, само се хили, и не отговаря. После тръгна на градина и разговорите изчезнаха. Явно си е мечтаел за приятел.

  мойта щерката, ако нещо сме я ядосали винаги се обажда на Баба Яга да дойде да ни вземе. никога не е плашена с такива работи.Играят си децата.

Подсетихте ме с тези детски истории за няколко с моите деца.
Малкият е бил на 1г 3-4м когато изкарахме месец в СФ. Няколко дни след като пристигнахме след обяда чувам, че се е събудил и надниквам през притворената врата, а той седнал в креватчето и все едно бърбори с някой надвесил се над него. Протяга ръчички и му показва количката "виж ауто" бъра бъра. Смразих се като чух "деди, деди, ауто". Взех го, викам си нещо си внушавам. Докато го храня питам "ти с кой си бърбори в леглото, ааа?", а той "с деди Б" и го назовава по име.  и на бебешки нещо ми говори. Пак питам, пак същия отговор и нещо за количката...а този деди е баща ми, който почина 40 дни преди малкия да се роди в същия този апартамент и никога не го е виждал дори на снимка, не е и чувал името му, защото няма кой да му говори.
Минаха ден-два и сутринта го оставих в креватчето и му дадох 5-6 играчки да се забавлява докато му направя закуската. Връщам се от играчките няма и помен.  Бре, прерових целия апартамент, вадих всичко от леглото му барабар с дюшека, местих спалня, в баня, ВЦ, отворих всички гардероби и шкафове макар да знам, че са празни, а и е невъзможно малкия да излезе сам от кревата и не и не. Няма играчки, а само тези си бяхме взели с нас. Помислих, че просто не ги виждам. Трима души тършувахме и няма. Седмица по късно се появиха от нищото отново в креватчето. Нямам обяснение за това. 
И още подобни истории с децата, няма да ви оттегчавам. Просто не намирам логично обяснение как знаят нещо или им се случват.

  Хич не ни отегчаваш. Нали смисъла на темата е точно споделянето на странни истории. Моето синче беше на 3г, когато си говореше в стаята с дядо Владо. Посочваше ми го и казваше, че бил сърдит. Живеем в ново жилище и не знам аджеба, кой е този дядо. Дори не познавам никого с това име

 

Здравейте,чета ви редовно и отдавна се каня да пиша тук. Знаете ли, имам една закономерност в моя живот,която си мисля, че не е просто случайност. Постоянно срещам хора, които са родени на една и съща дата. Може би около 8-10 човека познавам родени на тази дата в различни години...Не са ли малко множко....Имайте предвид, че не съм човек с много контакти, било заради работа или нещо друго.

Коя е датата, ако не е тайна?