
Много е тъжно, но е истинско. Някак съм забелязала, че по-често това се случва със синовете, дъщерите в повечето случаи остават близки до родителите си, може би заради майчиното чувство, което е заложено у нас. Аз сега гледам с други очи на майка ми, много по-мила ми е някак и по по-различен начин я възприемам. Но разбира се всичко си е и до характери и до възпитание. Ето моят мъж много обича майка си и всеки ден й звъни да я чуе.
А и на мама му, че е устояла на големия мрън и сега може да се радва на резултата 
Мъката е трудно поносима в такива ситуации и може би точно заради това в Африка някой племена се радват,когато някой почине и отиде на много по - добро място.
много съжалявам за загубата и на двамата. Винаги е много трудно да кажеш каквото и да било в такава ситуация. Надявам се, че са на едно по-добро място!

Много ме радват новини за зъбчета. А и 2-3 дни мрън се преживяват. Дано е спокоен и доволен вече Андрей 

Абеее... какво й отговорих и дали ще стъпя там пак е излишно да казвам.
, като при мен протича много тежко с повръщане и т.н. Пила съм нурофен, въпреки че кърмя, по мнение на лекарката ми "нямало проблем, защото съдържал ибупрофен, който се давал и на бебчувци", но ти си знаеш, нали и парацетамола вече бил вреден... Но определено трябва да търсим лек.
Дадох го между 2 лъжички тиква и няма такава погнуса - в момента, в който си го усети на езика, беше готов да повърне. Но пък не го и връща - държи си го на езика и ме гледа толкова ужасено, чак ми стана жал за него. Пробвах само 2 връхчета на лъжичката, но не се получи и продължихме с тиквата.
Въобще не знам...
.Не се кахъри мила ,това са бели кахъри да сте живи и здрави,пък то знаеш ли още колко такиви покруси ще имате.......прекрасна майка си мила
,на детенцето картофче си дала,аз също бих дала ама нали и аз съм си един големански лебед
.Кокетче честито ви озъбване,и ние от вчера си имаме 2 зъб,вече сме готови за суджуците
Бъди сигурна, че Радина вече е забравила случката
. Травмата остава за нас, защото на мъниците бързо им минава
. Спокойно, ако решиш пак да и даваш парченце просто пробвай с по-малко, ще видиш, че вече няма така лесно да се задави
.
Чак на "ти" не сме, но определено има зеленчуци, които предпочита. Днес заради моркова не си изяде иначе така любимия пащърнак. И за пореден път се убедих, че не обича оранжевите храни. Нито тиква, нито морков яде с кеф
.


Разбирам те, че си се притеснила и сега ти е виновно, но на практика "захранване водено от бебето" е точно това - даваш му парче, то го смуче, дъвче, лапа някое парче и често се задавя. Причината е, че те имат рефлекс да не гълтат големи парчета и само като усетят, че нещо голямо тръгва към гърлото и поват да плюят, а като не могат да го изплюят, щото се е заклещило, повръща и така. Ако знаеш Явор колко пъти се е задавял, почервенявал е чак, но брат ми и снаха ми хич, не се притесняваха, щото бяха изчели бая литература по въпроса и бяха сигурни, че природата си знае работата и детето няма да се задави лошо. И въпреки тези кашляния и почервеняване, той не оставаше с лош спомен от храненето и на следващия ден, пак с любопитство посягаше към храната и си я слагаше в устата. Дано съм те успокоила поне малко