Априлската ни весела дружинка се стяга да празнува ТРЕТАТА годинка!

ЧРД на патеричка на МАймунка! Ванко да не прави повече подобни "подаръци" на мама. Успех в градината и дано да му харесва там!
Жиема, дано Емко попадне в хубав клас с добра първа учителка и добри дечица! И на вас успех!

Маймунка, честит рожден ден на патеричка! Да си жива и здрава! Само поводи за радост да имаш!   

Джиема, успех на баткото в училище! Предполагам, че ти е много притеснено.  Хубаво е, че ще има познати дечица в училище. Дано бързо се приспособи!

Аз се позагубих, но съм в дупка напоследък и не ми се пише. Иначе ви попрочитам.
Последните 3 уикенда ходим при баба и дядо в Пловдивско. Много ни е добре там, но последният уикенд измряхме от жега.

Искам да питам има ли още дечица, които карат лошав бебешки пубертет? Или да се примирявам, че детето ми си е такова по характер и ще ме подлудява винаги... На ден ако не направи по 2-3 истерии, няма да е тя. Под истерии имам предвид да реве с пълно гърло поне 20 минути, да се мята и да не дава никой да я пипне. Истериите са по всякакъв повод - сестра й се пуснала първа по пързалката; намокрила си обувката, а аз нямам подръка друга да й я сменя; не е станало на нейната; хвърлили сме клечката от сладоледа в коша; иска да я нося, а аз отказвам и т.н. Отделно за всичко преговаряме по 20 минути, дори за най-елементарните неща - да се облече, да се съблече, да се обуе и т.н. Постоянно се опитва да се налага, капризничи. Направо е ад, нервите ми не издържат вече. Отделно двете постоянно се карат и бият. И отказват да се отлепят от мен дори за 5 минути. 

Рони, Жабче, благодаря за пожеланията за баткото ни.  Надявам се и аз да свикне лесно. Сега е нещо като преход за него, тъй като ходи на "градски лагер", който е организиран в сградата на бъдещото му училище. Засега е с учителките си от детската градина, но следващия месец вече ще са от училището - може би и бъдещата му класна. Засега не знаем още коя ще е.

Жабче, не знам дали ще те успокои, но никак не си сама.  Всичко, което описваш ни се случва ако не всеки ден, през ден. Много зависи от настроението и на двете деца. На различна възраст са моите и пак много се карат за книжки, играчки... или просто Емо решава да я плаши с нещо, тя пищи и за най-малкото и се виждам в чудо да ги успокоявам. А в същото време не искат да се разделят и да изкарат и по 10 мин. сами в различни стаи с различни занимания. Има ги и тръшканията за всякакви незначителни дреболии - например сутрин като станем тя много обича да хване някоя книжка и да си я разглежда бавно-бавно, докато аз обяснявам, че трябва да я приготвям за яслата. Ако й я взема, настава революция. Почнахме да се стараем да ги слагаме по-рано вечер и да стават по-рано сутрин (и без това покрай новия режим на баткото трябва да закусва вкъщи) и гледам аз да  я разсейвам с някакви разкази за приятелчетата в яслата, за нещо дребно приготвено за хапване, заради което да побърза... И така всичко става с много приказки и при нас и яки нерви се искат, а на моменти с таткото просто нямаме сили. И аз все си казвам, че е от възрастта (сравнено с преди половин година е по-добре, но...), не ми се ще да вярвам, че е някакъв проблем с характера. Мин година се консултирах и с психоложка и може би скоро трябва пак да направя една среща, защото не съм сигурна до колко винаги постъпваме правилно. Аз в тази връзка исках да питам при такива системни тръшканици и ревове, прибягвате ли до наказания? При нас, ако след поредното 10то поне разбирайте обяснение, не приема нещото, което трябва да се направи и се тръшка и реве/крещи, я изолираме сама в друга стая..., което често казано никак не обича и я разстройва още. Понякога отивам и аз при нея и седя и обяснявам дълго и напоително кое как и защо и накрая приема нещата, но си има моменти, в които я оставям и да си пореве. А не знам до колко е правилно ? Вие как мислите? Става въпрос за минути, не за часове. 
Малко дълго стана, но темата ми е много актуална. Мисля, че всичките ни деца минават през някакъв такъв етап, но ето че, Жабче, ти имаш двечки на една възраст, а проявленията са различни. Явно и характера си казва думата. Винаги се чудя в тези ситуации как хем да направляваме детето в правилната насока на възпитание, и как в същото това време да не го пречупим от малко и да не го направим плашливо и стреснато. Ей този баланс ми се ще да знам, че постигам...

Здравейте!
Кръстихме Вики в събота. Имаме си вече християнче. Беше много добричка и послушна Направо Сякаш беше някое друго послушно и добро дете. И рокля облече, която исках, и прическа даде да й направя както исках, и на снимките позира и в църквата почти не плака, стоически издържа дългата 1 час церемония, и най-вече за първи път не спа следобеден сън, а си игра толкова добре в ресторанта на плажа с братовчед си, че не разбрахме, че сме с малко дете. Много добро детенце, пу-пу. Е, като свърши всичко (особено вчера ) си показа рогата и овнешния характер, ама всичко й е простено, след толкова добро представяне
А церемонията беше разкошна, води я митрополита, говори след това с нас, за вярата, за живота, много ми хареса. През цялото време повтаряше: Виктория да бъде победителка над злото
Като получа снимки от фотографката-ще пусна.

Джиема, Жабче, всичко при нас е точно както го описвате. Много се карат с Габи, много се бият. Всяко нещо трябва да стане както и когато тя реши. Наказваме я точно като Джиема. Когато реве от каприз, оставяме я да си пореве в спалнята сама и когато реши, че иска да е при нас-да дойде. Ако много се забави и не спира да реве, я проверявам след няколко минути и я питам ще реве ли още, понякога казва-не, ще слушам и идва, но понякога казва, че още ще реве и идва сама след няколко минути. Навън е по-трудно. Това им е трудното на овните-много са властни и искат да става само на тяхното. Например-казвам хайде да се обличаш-не, стоя до нея, не й говоря, не играя и не правя нищо, само стоя и я чакам. След 2-3 мин. игра идва сама и казва, хайде аз ще се обличам. Когато сме двете сами е много лесно приложимо, но като почне да я дразни нещо кака й става трудно, или пък мъжът ми да се ядоса, че не слуша и става лудница.

very nice, честито ви християнче!   Да е жива и здрава!

С обличането е драма голяма и при нас напоследък. Сутрин приготвям по няколко варианта облекло и им предлагам сами да си изберат, не се опитвам да се налагам да облекат точно определена дреха, намесвам се само ако комбинацията е умопомрачителна.   Йоана е на вълна рокли и поли, само това иска да облича. Яна пък е на обратния полюс - само панталони и клинове, никакви поли и рокли. И розово, поне нещо да има в розово.   Създавам им един вид илюзията, че сами са си избрали облеклото за деня. Следват преговори за чорапи и обувки, якета...  

За наказанията - наказвам вече, то не се издържа. Опитах се в ъгъла да стои, но не се получава. В друга стая пращам да реве и аз, не знам доколко е правилно, но се дере до припадък, случвало се е съседите да идват да видят какво става.   Иначе и аз съм на принципа да я оставя да се нареве, да си изкара каквото има натрупано.
Йоана рядко отнася някое наказание, не че не заслужава понякога, но е по-разбрана, обикновено с разговор приключваме. А и е много чувствителна, реве сърцераздирателно и се крие като й се скараш или накажеш, после хълца с часове, цупи се, сърди се.  
Истериите на Яна обикновено са свързани с това, че й се спи, яде, уморена е, след ясла е крива. Също така ако не стане на нейното "нанага" (веднага).
При нас я има и конкуренцията, типична за еднополови близнаци, това усложнява много нещата. Например се случва Йоана да напердаши Яна, защото й обръщам повече внимание в конкретен случай. В друг случай пък ме помоли да дам сладолед и на Яна, която беше наказана да не яде сладолед. интересното беше, че Яна не си поиска сама, знаеше че е наказана и не посмя.
Иначе много се защитават навън една друга. Защитават се и когато се карам на едната.

Жабче за тайфунките пишеш  но ние сме още по тежък случай не искаме да се обличаме с нищо За срамотите но ще ви опиша тоалетите от последните 3 дни , блуза по дълга Мади, рокля с гол гръб и дълъг панталон Ники, вчера и двете излязоха по пижами а днес след 1 час уговорки Ники си облечи пола и туника а Мади благодаление на една оса влязла в къщи да не и ръпне дупето навлече една рокла просто ужасл 
Вери честито ти християнче 
При нас нищо ново от сега се чудя къде ще вървя на море другия месец с две мрънкащи и инати деца . Много са лоши напоследък постоянно мрънкат , карат се, правят безброй бели . Аз се карам викам наказвам ефект никакъв дано скоро отмине този период че съм на предела на силите си ,и затова не пиша

Много интересна тема сте захванали.
"Успокоявам се" , че вървим съвсем в крак с тенденциите.
Като цяло овнестата е разбрана, много повече можеш да се разбереш на думи с нея, отколкото с батко и (е, там е малко ... по разбираеми причини ).
Като цяло обаче си е ИНАТ, и серт, от бебе. Много е властна, случва се да ревне за нещо, което си и казал да направи, като след 2 минути го прави СЪЩОТО, но тя трябва да е казала първо, че ще го направи. Едва ли не, защо се е сетил някой да и каже, преди да се е сетила тя.
Пример: редим с батко и пъзел. Той много горд, че намира точните места на частите. Елина пръска крокодилски сълзи настрани (като по анимационните) - дай на Елина МАЛКО (всичко е малко при нас, за по - голямо умилостивяване и заблуда на противника... ) да реди! Елина иска ПЪРВО тя да сложи/направи/облече/изяде ... еди какво си. Дай на Елина да си пусне МАЛКО водата БЕ! Елина иска... МАЛКО да пречи на батко си. Нека малко бЕ!
Ако и се скараш, ефектът е нулев, разстройва се, ревва и блокира. И да е виновна, на висок тон е супер-чувствителна, и и се караш незаслужено, защото "Елина е още МАЛЪК"!

В събота например се дра, защото спрях чешмата вместо нея. След това, че не и дадох да полива цветя с 3 литрово шише, което не може да отлепи от земята. След това, че не и позволих да вземе на детската площадка... вилица!

Разиграва дядо си като маймуна. Когато се гледат, като не е на градина и види, че някой е седнал да хапне, се започва - АЗ, искам саламче! Лети се за салам. Нее, аЗЗ искам... сиЕнЬце! Дядо тича за сиренце. После - нее, не го искам това БЕ! Елина иска пастееет! Дава и се и пастет. Който трябва да е намазан дебело, иначе се реве. Дочакала отново дядо си да седне... Аз искааам... (вече наистина се чуди какво, защото не е гладна)... МАСЛИНКА!
 
Обличането е отдавна по нейно желание и усмотрение. Комбинациите ги уцелва, затова там поне съм и дала карт бланш.
Не наказвам, обяснявам до мазолясване на езика. Има неща, които МНОГО обича - колата, места, животни, занимания, случвало се е, ако е много разстроена, откровено да подкупвам. Работи. Спира моменталически рева и се заслушва.


Този следобяд се разрових за писано по въпроса. Това ми допадна и го споделям:

ТУК.
и ТУК.
и още ТУК.
ЦЪК.
и ЦЪК.


П.С. Вери, честита християнка! Жива, здрава и никога да не губи своя Ангел-пазител.

ღолчеღ жива и здрава да си мила, благодаря за статиите Дидето и нея я тресе този бебешки пубертет, ужас е направо от скоро това не иска да облече не другото не трето  и се почва един рев ей така, като се нареве и се успокоява, гушвам я и е най-кроткото дете, докато реве не ми дава да я гушна ток и жици е тогава

Вери, честито християнче!Хайде занапред все така да е усмихната и послушна!Да ти е жива и здрава!  Чакам с нетърпение снимките!
Джема, дано на баткото да му е толкова интересно в училище, че дори и да е с други дечица и непознати учителки, да ходи с удоволствие!
И аз се включвам по актуалната тема!
Естествено, Ния не е изключение от така изброените характерни особености на поведение при наборчетата.
При нея е много често явление, когато дори леко й се скараш, веднага да се разреве неутешимо и да се гуши в мен, все едно не знам какво си й казал.Много е обидчива, особено ако баща й и направи забележка.Той няма много търпение, за да я залъже с нещо, да й обясни, така че да не се разреве, ами директно й казва не може или не, и тя веднага надува гайдата и се гуши в мен.
Един ден един баща на едно дете на пясъчника й каза съвсем мило да внимава с пясъка, за да не напраши очите на другите деца, а тя като се притесни, веднага дотича при мен с думите: мамо, тоя чичко какво казва на Ния и рееееввввв!
Също голям проблем ми е да я науча сама да се облича, обува, да пишка сама на гърне, да яде сама.Не че толкова не може.Просто се инати и не иска да го прави.За всичко мама е длъжна.Е, обличането и събличането й е трудно и не знам как да я науча, като изобщо не се поддава!:ooooh:
Изобщо няма търпение за нищо!Реве при всяка трудност!Дори като не може да нагласи някоя играчка, както тя иска или ако страницата на книжката не застава на място!Настава пълна истерия!
Аз също я наказвам в другата стая да реве, но това го правя, когато нищо друго не помага и продължава да се инати.С мъжа ми играем доброто и лошото ченге в зависимост от това на кого се е качила на главата.
Иначе все още се поддава на залъгване и не реве с часове, но често.Фантазията ми вече е на тотално изчерпване, нервите също!
Но при нас определено и скуката е виновна за голяма част от тръшкането и инатенето.А и ако ходеше на градина, може би щеше да е по-самостоятелна....но засега няма как да е иначе

Честито ти послушно християнче, Вери!  

Та какво говорехте вие? Някакви ревливи и инатливи деца отглеждате?!  Не може да бъде. Ако обичате се наредете на опашката след този, който е измислил реването - Марчето. Все пак горе долу започнах да предугаждам какви са причините да реве -  пие й се вода, спи й се, яде й се, не иска да ходи, а да бъде гунчана. Винаги ходя запасена с нещо за хапване, вода или предлагам развлечения в движение. Примерно скачане от стълби, бумкане на овнешка глава в листята на дърветата ... Все едни изключително педагогични работи.
Обаче според мен си има причина, защото подобно отношение на киселски работи получавам основно аз. Причината донякъде е в това, че ходят на ясла, където са много деца, събрани на едно място и не могат да получат персонално внимание. Стискат си емоциите по цял де, градят имидж в обществото, но все още са такива мънички душички, че щом усетят най-близкия си човек, отприщват задръжките, които все още не могат да бъдат канализирани в някакви рамки.
Когато ми погоди такъв номер някъде на обществено място обаче, я прибирам с мръсна газ у дома, където рязко се оправят нещата. И следва едно навиване и набиване на информация, че не трябва да бъде лигла и бебе (много докачлива е на тези теми) и не трябва да се държи така.
Всъщност да прави впечатление, че нито една момчешка майка не е взела отношение по въпроса?   
Лафове от последните дни, които са резултат от набиването на канчето.
Правя салата , а на нея отделям най-мъничките лисчета. Тя хапва веднъж и ми връща обратно останалото. Аз й казвам да не яде щом не ще, но да седят в чинийката й, че не й пречат. След секунди: "Добре де, мамо! Ще хапне! Само не я притеснявай!" 
Всъщност напоследък вече се усеща кога може да стане напечено и реагира с "Добре де!"

Олче, много смешно ми стана Елининото "БЕ". Миналата година заради песни на Румънеца и Енчев беше вкарала наборката "бе-то". Но сега е само дебне и прави забележки кой, кога, колко е казал "бе". Но онзи ден ме разстреля с "Тати, а ти знаеш ли, че даже в песните са включили бе?!" После разбрахме, че наистина има такава песен: "Черен влак се композира ..." 

Рони , ето включвам се , но нещата не са никак по- различни и при другата част  , аз лично за моето дете мога да кажа, че всичко което сте описали до тук важи с пълна сила и за него  .
 По- различното е че при нас кризите са понякога без да спира.
Утре през ноща пътуваме за БГ. направо се моля да минем без истреий 
Кризите ги лекуваме според случая или го оставям да се нареве или гуша 

Честито християнче, Вери    Жива и здрава да ти е, все така добричка и победителка над злото

Олче, благодаря и аз за статийките. 
"Поуспокоих" се и аз от споделеното, че не сме сами в тази фаза. 

Рони, ей с това съм много съгласна :
Вчера обаче се заредих с конско търпение и в магазина реших, че не ми пука за мнението на хората и седяхме дълго пред един щанд, където я увещавах да остави харесаното от нея плодово мляко на Данон (има някакви нови шишенца с принцеси по тях - аз не ги следя много, тъй като гледам Данон да не купуваме) и обяснявах как сме заредили с плодове хладилника и ще правим с тати точно млечни шейкове и колко по-полезни и вкусни са те (от скоро тъкмо се отворихме на такава вълна). И накрая тя се съгласи без да стигаме до истерия. Върна го като се убеждаваше как другия път ще го купим. Е, помогна и факта, че вече посвикна, че може да се купува само по едно нещо по неин избор - в случая вече бяхме взели плодов Тик-так за след вечеря. Другата ситуация в която и аз се опитвам да оставям избор е точно както Жабче пише за дрехите - няколко варианта и да избира, но понякога и това е без успех, защото се е сетила за нещо трето, пето...

Белбей, добре че се включи и ти.  Иначе и аз щях да помисля, че това е фаза само при девойките или поне по-силно изразена при тях.  Леко пътуване към България ви пожелавам.

Хайде и още една момчешка майка да се включи 
Какво да ви кажа, и Иван си има неговите кризисни моменти, но да не чуе  никога не са били като гореописаните от вас. Обикновено, когато се инати на някаква играчка, я хвърля с всичка сила в другия край на стаята. Когато му се скарам, че не слуша се нацупва и ако някой от домашните го закачи се отвръща :" Не ме пипай, не слушам!" При нас помага на този етап заплахата, че повече няма да гледа детско или няма да му се купуват изненади... Играла съм роля и на разсърдена и обидена и не му обръщам внимание-помага за сега, дори ми се извинява, когато му мине сърденето.  Опитвам се да съм спокойна и да му обяснявам защо не може да се прави така, защо веднага не му се купи играчката от щанда и т.н. Е, не му става хубаво когато му откажа нещо, но някак го преглъща.
Честито християнче, Вери!  

нееее, и ние сме в отбора,просто ми остава повече време за четене, докато се кърмим и по-малко за писане-иначе и ние се тръшкаме за щяло и нещяло  

ЗДравейте, момичета, отдавна не съм писала, но яко истерясвам с двамата породени. Честно, ако ми бяха пуснали демо и за 2 минутки, нямаше да се навия, щях да изчакам за по-голяма разлика (ако изобщо). По актуалната тема - Зузи си е чешит от бебе, обича да се налага. Ревността си е тук, никъде не е отишла, само е придобила малко по-завоалирани форми. Когато започне да се тръшка за нещо, което й е хрумнало и трябва веднага да се направи (даде), аз й казвам няколко пъти обяснението защо не може сега, ако не проработи и продължи, просто й казвам да иде да реве в другата стая, че не ми е приятно да ми надува главата. Тя обаче още по-силно реве, обяснява как "Зузи падна за земята, ЗУзи плаче", накрая обикновено не издържам и я пренасям в другата стая, където я оставям да се нареве. Често си изпускам нервите и й крещя   Ужасна работа, знам че нищо няма да постигна с това, даже обратен ефект, но просто не издържам психически. МЕсеци наред чувствах децата като голямо бреме, добре, че сега малко се олаби работата и се поуспокоих. Дано имаме едно относително кротко лято. Макар организацията с две деца да е далче по-сериозна, отколкото с едно. Особено в нашия случай, където съм категорична, че това лято трябва децата да ги разделим - едното при мен в провинцията, другото - при баща си в Сф, после ги разменяме. В момента не мога да си представя кой би могъл да ги гледа и двамата едновременно, не и аз, във всеки случай. Аз съвсем искрено се чудя как майките с породени се справят и още по-искрено се хващам, че поглеждам със съжаление към тях по улиците. Всички казват, че трудното щяло да отмине. Чакам този момент с нетърпение, когато ще мога да имам някакъв собствен живот и аз. И уж децата спотявали семсйтвото, да бе, аз викам - децата разделят родителите. Че ние не можем да си видим очите откак сме с две деца, да не говорим за други работи, толкова сме изнервени, че само си крещим или заяждаме, романтиката избяга далече. Извинявайте за загубения пост.