Анито е на балкона и се къпе и най-после мога да пиша 
Не че с нея не мога, но последно време или сме на село или все се занимавам с домакинска работа или ремонт и само чета.(докато пишех това се обърна с коритото на една страна 
А басейна си седи на село 
)
Зимата беше нашия период с истериите.Тогава и на ясла ходеше.По него време съм ви питала за съвети и съм писала за съветите,които получих при посещението на психолог. Оставяла съм я да се тръшка в магазини, по улици и т.н.Изобщо не ми пука как ме гледат и за колко лоша майка ме мислят.Който не е минал през това ще гледа лошо, който е минал-с разбиране
Беше ми трудно в началото, ходех и на работа и учех и с нейните истерии Най-ясно ми се е набил в главата следния случай на мой успех- прибираме се от ясла и тогава все я носех на ръце.Реших да й взема слънчо за да яде и поне за кратко да не я нося.Нямаме кола и пътя ми пеша беше близо 30 мин.Първо се тръшна, защото освен пръчиците искаше и нещо друго да й купя, но аз отказах.Легна на 2 пъти със замах на улицата, при което си удари главата и писъците станаха още по-силни.Аз си седнах на една пейка и й казах, че колкото и да реве 2-ро нещо няма да й купя и ще си поседя, когато е приключи с драмите ще си продължим по пътя.След малко стана, мърмореше и вървеше, но поне тръгнахме След 10-тина метра ревна защото искаше хем да я нося, хем да държа слънчото и да си хапва Физически ми беше невъзможно!Драма още няколко метра и после влизаме в един магазин да си платя тел.Тя легна на земята, по силно зарева и си съблече яке, шапка, всичко.Извиних се на младежите, свърших си работата и на излизане я попитах дали ще се облече, отказа ми и си излязохме така.Хората ей така 
Облече се по някое време, но драмата за носенето и слънчото продължи. Предупредих я да си избере едното или я нося, или яде, ако продължи да реве ще изхвърля пръчките.Продължи да реве и в първия кош ги изхвърлих.Когато се прибрахме й припомних, че с това държание и тръшкане нищо не постигна и някои неща просто не стават по нейното, колкото и да иска.Такъв е живота.Имаше още истерии, но й припомнях тези пръчици доста време с питанката дали като се е тръшкала е станало по нейното.Наясно съм ,че сега изгражда своето Аз, но има неща, които просто няма как да станат. Откакто забременях станах по строга, защото с втроро няма да имам лукса да я чакам да се натръшка, но виждам, че има ефект.Например при храненето няма 6-5.Това,което сложа на масата.Ако не го "обича", значи не е достатъчно гладно.Може да изглежда крайно, но върши работа, а и в крайна сметка съм благодарна, че имам какво да сложа на масата.За дрехите знам, че е добре да се даде избор между 2 тоалета, ако са повече детето се обърква в чуденка и голямо бавене.Това го гледах по тв май като бях бременна и изобщо не й давам избор.И за това има време.
Сега е на вълна сърдене и имитиране на детски герои(за съжаление заради мен гледа тв повечко, защото не мога толкова дълго да я извеждам).Сега Аз-ът й се изгражда в по-изчистена и пораснала форма, под формата на уговорки и тези сърденета.Най-големия ни проблем е търпението, но и майка й е припряна, така че няма как 
Ще дописвам по-късно, защото не стига че изписах ферман, ами и ме викат да гледам големи вълни
Не че с нея не мога, но последно време или сме на село или все се занимавам с домакинска работа или ремонт и само чета.(докато пишех това се обърна с коритото на една страна А басейна си седи на село )Зимата беше нашия период с истериите.Тогава и на ясла ходеше.По него време съм ви питала за съвети и съм писала за съветите,които получих при посещението на психолог. Оставяла съм я да се тръшка в магазини, по улици и т.н.Изобщо не ми пука как ме гледат и за колко лоша майка ме мислят.Който не е минал през това ще гледа лошо, който е минал-с разбиране
Беше ми трудно в началото, ходех и на работа и учех и с нейните истерии Най-ясно ми се е набил в главата следния случай на мой успех- прибираме се от ясла и тогава все я носех на ръце.Реших да й взема слънчо за да яде и поне за кратко да не я нося.Нямаме кола и пътя ми пеша беше близо 30 мин.Първо се тръшна, защото освен пръчиците искаше и нещо друго да й купя, но аз отказах.Легна на 2 пъти със замах на улицата, при което си удари главата и писъците станаха още по-силни.Аз си седнах на една пейка и й казах, че колкото и да реве 2-ро нещо няма да й купя и ще си поседя, когато е приключи с драмите ще си продължим по пътя.След малко стана, мърмореше и вървеше, но поне тръгнахме След 10-тина метра ревна защото искаше хем да я нося, хем да държа слънчото и да си хапва Физически ми беше невъзможно!Драма още няколко метра и после влизаме в един магазин да си платя тел.Тя легна на земята, по силно зарева и си съблече яке, шапка, всичко.Извиних се на младежите, свърших си работата и на излизане я попитах дали ще се облече, отказа ми и си излязохме така.Хората ей така Облече се по някое време, но драмата за носенето и слънчото продължи. Предупредих я да си избере едното или я нося, или яде, ако продължи да реве ще изхвърля пръчките.Продължи да реве и в първия кош ги изхвърлих.Когато се прибрахме й припомних, че с това държание и тръшкане нищо не постигна и някои неща просто не стават по нейното, колкото и да иска.Такъв е живота.Имаше още истерии, но й припомнях тези пръчици доста време с питанката дали като се е тръшкала е станало по нейното.Наясно съм ,че сега изгражда своето Аз, но има неща, които просто няма как да станат. Откакто забременях станах по строга, защото с втроро няма да имам лукса да я чакам да се натръшка, но виждам, че има ефект.Например при храненето няма 6-5.Това,което сложа на масата.Ако не го "обича", значи не е достатъчно гладно.Може да изглежда крайно, но върши работа, а и в крайна сметка съм благодарна, че имам какво да сложа на масата.За дрехите знам, че е добре да се даде избор между 2 тоалета, ако са повече детето се обърква в чуденка и голямо бавене.Това го гледах по тв май като бях бременна и изобщо не й давам избор.И за това има време.Сега е на вълна сърдене и имитиране на детски герои(за съжаление заради мен гледа тв повечко, защото не мога толкова дълго да я извеждам).Сега Аз-ът й се изгражда в по-изчистена и пораснала форма, под формата на уговорки и тези сърденета
.Най-големия ни проблем е търпението, но и майка й е припряна, така че няма как Ще дописвам по-късно, защото не стига че изписах ферман, ами и ме викат да гледам големи вълни
В една зала и то не много голяма, за да побере и да могат да дишат свободно 30 деца, се играе, учи се, яде се и се спи. На всичкото отгоре има само 21 легла /те са три напъхани едно под друго и за спане се изтеглят като сандвич, пак за да пестят място/, а децата в групата ще са 30. На въпроса ми, ако в един ден се окажат към 30 деца какво се прави, отговориха, че те никога били всички на лице. Да де, ама и аз си мислех едно време, че в яслата от 30 деца ходят по около 15-20 на ден, а на РДен на малката изброих на едната снимка 25 деца. Просто нямам думи. Базата е ужасно стара, има провиснали вратички на шкафове, мивките са с високи кранчета, от което е видно, че водата ще пръска децата, тоалетните са само две и седалките са им за смяна....плаче за як ремонт, но едва ли ще се осъществи някой ден. Очакват строеж на допълнително крило с отделни стаи за спане, ама Общината се бави, макар че имат изготвен проект. И така, знам че има много неприети дечица от Варна в градински групи и нямам право да се оплаквам, но все пак там ще стои и ще спи по цял ден всяко едно от децата, а условията са меко казано неприемливи. Явна доста от нещата зависят от директорката, понеже в яслата директорката е доста разтропана и ни каза, че нямат нужда от нищо, защото тя намира начин да ги осигури.
!Олчето е права, пиши по-често тук, изливай си мъката, а и наистина винаги има някой по- изтрещял... 
За името, аз също харесвам Марина.Другите имена, които си изброила не са ми сред любимите, дано не се обидиш 
Ние, например, чакаме малечко да заспи, за да си обърнем специално внимание, но баща му заспива преди него 
Благородно ви завиждам за силите и организацията! То кучето скачало според тоягата, но все пак, доста си е трудно.
А моето любимо име с М е Магдалена, на галено-Маги. 
)
Наистина е трудно...но и наистина всяка трудност минава. И аз съм имала моменти на изтрещяване, макар и с непородени деца, но за радост всичко минава и заминава... и друго идва. Само да са ни живи и здрави. Честно казано, в един момент просто се свиква с лудницата. 
Невероятно, но факт. И тогава вече тишината започва да ти се струва странна, направо тягостна... и се чувстваш почти като наказан. 
Анито прави някакви бегли опити за тръшкане от време на време, но не й се получава много качествено. 
Все има за какво да се карат, все нещо не могат да разделят, посбийват се от време на време. 
В тази връзка, преди няколко дни попаднах на една тема в Нашите деца и се успокоих, че всъщност всичко си е в реда на нещата. 
, включително светкавично прибиране вкъщи, където и да сме и независимо от етапа на играта (когато сме били навън просто да играе, а не по други задачи).